О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№754
гр.
Пловдив, 21 май 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХХІХ състав, в закрито
заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 3135 по описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Пловдивския административен съд е
образувано на основание чл.197, ал.2 от ДОПК по жалба, депозирана от В.Г.М. с ЕГН **********
***, против Решение № 361/10.11.2020 г., издадено за Директор на ТД на НАП
Пловдив от оправомощен Заместник директор, с което е потвърдено Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С200016-023-0003249/29.10.2020
г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Пловдив, с което е бил наложен запор за сумата от 14426,40 лева върху налични и
постъпващи суми по банковата сметка на жалбоподателя в Обединена българска
банка.
Жалбата е била подадена в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, както и при
наличие на правен интерес към момента на депозирането й.
Жалбоподателят, в жалбата си,
в съдебното заседание, чрез пълномощника си адв.П. и лично, прави искане за
отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и присъждане на разноски
по представен списък. Твърди се, че Решение № 361/10.11.2020 г. е издадено в
нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния
закон, както и при несъобразяване с целта на закона.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Пеева в писмено становище по жалбата заявява частична недопустимост на
производството поради отпаднал правен интерес, предвид последвало постановление
за частична отмяна на наложената предварителна обезпечителна мярка с
постановление от 11.12.2020 г. и продължаване на запора само за сумата от
458,12 лева, както и за неоснователност по подробно изложени съображения. Прави
се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 500 лева по
представен списък и се възразява срещу размера на адвокатско възнаграждение, в
случай, че се претендира такова от
жалбоподателя над предвидения минимален размер. В съдебно заседание ответникът
е представляван от юрисконсулт К., която излага становище за неоснователност на
жалбата с искане за потвърждаване на оспореното решение като правилно и
законосъобразно издадено и съответстващо на материалния закон към датата на
неговото издаване. Представен е списък на претендираните разноски за
юрисконсултско възнаграждение от 200 лева.
Съдът, като съобрази изявленията на страните по
делото, както и събраните доказателства, намери, че са налице настъпили
основания за прекратяване на производството по делото поради следните причини:
Установява се от приложените по делото доказателства,
че спрямо жалбоподателя е започнало ревизионно производство със заповед за
възлагане на ревизия от 03.07.2020 г. за установяване на задължения за ДДС. В
хода на започналото ревизионно производство, с искане на ръководителя на
ревизията от 26.10.2020 г. за предварително обезпечаване на задължения и мотиви
за налагане на ПОМ с № Р – 16001620003984-039-001 била предоставена информация
за установеното имуществено състояние на ревизираното лице и се поискало на
основание чл.121, ал.1 от ДОПК от публичния изпълнител налагане на
предварителни обезпечителни мерки за обезпечаване на очакван размер на
задълженията, които ще бъдат установени с ревизионен акт, а именно такива в
размер на 14426,40 лева. В този размер били задълженията за ДДС и лихви, които
се предложило да бъдат установени с ревизионен акт с изготвения на 26.10.2020 г.
Ревизионен доклад с № Р-16001620003984-092-001. Въз основа на искането, с
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание
чл.121, ал.1 от ДОПК с изх. № С200016-023-0003249/29.10.2020 г. на главен
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив бил наложен запор върху налични и
постъпващи суми по сметка на жалбоподателя М. в ОББ за сумата от 14426,40 лева.
Постановлението за налагане на предварителна обезпечителна мярка било
електронно връчено на жалбоподателя на 30.10.2020 г. В изпълнение на
постановлението било изпратено и запорно съобщение до ОББ. Жалбоподателят
обжалвал по реда на чл.197, ал.1 от ДОПК постановлението за налагане на
предварителната обезпечителна мярка пред Директора на ТД на НАП Пловдив, като в
това производство било произнесено и оспореното по настоящото дело потвърдително
решение от 10.11.2020 г. На 26.11.2020 г. бил издаден и Ревизионен акт с № Р –
16001620003984-091-001, с който бил приет за установен размер на публични
задължения за ДДС с лихви от общо 458,12 лева. Жалбата срещу решението,
подписано за Директор на ТД на НАП, с което се потвърждава ПНПОМ, постъпила в
съда на 03.12.2020 г. Вече в хода на образуваното по жалбата съдебно
производство, на 11.12.2020 г. с Постановление за частична отмяна на наложени
обезпечителни мерки с изх. № С200016-193-0000916 на главния публичен
изпълнител, наложеният по-рано запор бил отменен частично за сумата в размер на
13968,28 лева, предвид приключилото ревизионно производство с издадения РА за
установено задължение от 458,12 лева. На същата дата било издадено и Постановление
за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на
основание чл.121, ал.6 от ДОПК, с което било продължено действието на запора,
но само за сумата от 458,12 лева. На 21.01.2021 г., или преди датата на
проведеното по настоящото дело единствено съдебно заседание от 05.02.2021 г., било постановено и
Постановление за отмяна на наложена обезпечителна мярка с изх.№ С
210016-024-0002106 на главен публичен изпълнител, с което бил отменен наложеният
запор върху сметката на жалбоподателя на основание чл.208, ал.1 от ДОПК,
предвид погасяване на публичните задължения в пълен размер.
От изложеното следва да се направи извод, че
макар и към момента на подаване на жалбата до съда за жалбоподателя да е
съществувал правен интерес от обжалване, то понастоящем, в хода на
производството, същият вече е отпаднал. За да е налице правен интерес, то
следва нарушаването или застрашаването на права, свободи или законни интереси
на адресата на административния акт да е налице във всеки един момент от съдебния
процес от подаване на жалбата до постановяване на решението. Ако междувременно
нарушението или застрашаването на правата е преустановено, то тогава ще е
налице отпаднал правен интерес. Правен интерес ще
е налице единствено, когато със самото отменяне на акта ще се отстранят
неблагоприятни правни последици от него. В конкретния случай, е била отменена
изцяло наложената предварителна обезпечителна мярка, предмет на
постановлението, потвърдено с оспорваното по настоящото дело решение. Доколкото целта на съдебното обжалване на това
решение е в крайна сметка е именно тази – да се отмени въпросното постановление
на публичния изпълнител, каквото правомощие принципно има съда по арг. от
чл.197, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.145, ал.2, т.1 от АПК, то следователно и
с отмяната му по предвидения за това в ДОПК административен ред неблагоприятните
правни последици от този акт вече са отстранени и следователно за жалбоподателя
към момента на приключване на устните състезания по делото вече не е бил налице
правен интерес от обжалване на акта, с който се потвърждава въпросното отменено
вече постановление. С оглед разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК, съгласно който установяването на
нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента
на приключване на устните състезания, последното обстоятелство следва да бъде
съобразено от съда като факт от значение за делото с оглед преценката на
правния интерес на жалбоподателя. И доколкото наличието на правен интерес е
положителна процесуална предпоставка за развитието на производството от
категорията на абсолютните, за която съдът следи и служебно във всеки един
момент на съдебния процес, то установеното отпадане на правния интерес се явява
основание за прекратяване на съдебното производство на основание чл.159, т.4 от АПК, приложим съгласно §2 от ДР на ДОПК. В тази връзка и ще следва да бъде
отменено протоколното определение, с което е даден ход на делото по същество и
производството да се прекрати.
При този изход на делото и като се съобрази с
характера на производството и факта, че в него от двете страни са направени искания
за присъждане на разноски съдът намери следното:
Производството по чл.197 ДОПК
е специално, различно от производството по обжалване на ревизионните актове,
поради което разпоредбата на чл.161 ДОПК е неприложима, включително и по
аргумент от тълкуване нормата на чл.144, ал.2 от ДОПК. Последната предвижда
прилагане на разпоредбите само на глава 17 от ДОПК в производствата по
обжалване, уредени и в други дялове на ДОПК, но не и прилагане на разпоредбите
на глава 19, където се намира разпоредбата на чл.161 ДОПК. Затова и при
констатираната празнота в уредбата по ДОПК и на основание §2 от ДР на ДОПК са
приложими правилата на АПК и ГПК. Принципът, който е залегнал в приложимите
разпоредби за разноски е, че ответникът има право на разноски, ако с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и по аргумент на
противното – страната, инициирала производството и завела делото, има право на
разноски, ако ответникът с поведението си е станал причина за завеждането му.
/В този смисъл е Определение № 7340/16.05.2019 г. по адм. дело № 5351/2019 г.
на ВАС/. Този принцип на практика е намерил и отражение в редакцията на чл.143,
ал.3 от АПК, актуална след последното изменение от 2021 г. Поводът за завеждане
на делото е било решение, с което е потвърдено Постановление за налагане на
ПОМ, което постановление впоследствие е отменено от издателя му, но това е
станало далеч след завеждане на жалбата пред съда. Следователно и тъй като
интересът на жалбоподателя е отпаднал след подаване на жалбата му в хода на
вече образувано съдебно производство по нея, като същият е направил разноски за
образуване на делото, както и за процесуално представителство от адвокат по
образуваното вече дело, то ще следва искането му за присъждане на разноски да
се уважи. Не е основателно направеното от процесуалния представител на
ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй
като предмет на обжалване е бил акт, при който няма определен материален
интерес, поради което минимално установения размер на възнаграждението по чл.8,
ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 500 лева, а в случая се установява уговорено и заплатено
възнаграждение от 400 лева.
По изложените мотиви и Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 05.02.2021 г.,
с което е даден ход по същество на производството.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Г.М. с ЕГН ********** ***, против Решение №
361/10.11.2020 г., издадено за Директор на ТД на НАП Пловдив от оправомощен
Заместник директор, с което е потвърдено Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки с изх. № С 200016-023-0003249/29.10.2020 г.,
издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Пловдив, с което е бил наложен запор за сумата от 14426,40 лева върху налични и
постъпващи суми по банковата сметка на М. в Обединена българска банка.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3135
по описа за 2020 г. на Административен съд Пловдив, ХХІХ състав.
ОСЪЖДА ТД на
НАП Пловдив да заплати на В.Г.М. с ЕГН ********** *** сумата от 410 /четиристотин
и десет/ лева, съставляваща размер на направените разноски в
производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :