№ 22215
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:***************
при участието на секретаря *******
като разгледа докладваното от *************** Гражданско дело №
20241110109087 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ***** съд- София да
заплати на И. А. П. сумата от 5499.00 лева, представляваща неизплатена част от брутно
трудово възнаграждение, дължимо му за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г. за положен
от него труд на длъжността „специалист- водопроводчик“ по силата на съществуващо между
страните трудово правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 19.02.2024г., до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че по силата на сключен през 2007г. с председателя на ВКС трудов
договор първоначално заемал длъжността „работник поддръжка- водопроводчик“, а
впоследствие, по силата на допълнително споразумение към трудовия договор- длъжността
„специалист- водопроводчик“. Изяснява, че считано от 15.07.2020г. въз основа на решения
на ВСС, обективирани в протоколите от проведени съответно на 30.04.2020г. и на
09.06.2020г. заседания, от председателя на ВКС било отнето стопанисването на поземления
имот, находящ се в гр. София, бул. „****“ № 2, заедно с построената в него административна
сграда- Съдебна палата, същото било възложено на административния ръководител на *****
съд- София, като в тази връзка били съкратени 31 щатни бройки във ВКС за конкретни
длъжности, вкл. за заеманата от ищеца, като същите длъжности били разкрити в ***** съд-
София. А съобразно решението на пленума на ВСС по т. 16.3 от протокола от заседанието на
09.06.2020г. ръководителите на ВКС и ***** съд- София следвало да приложат процедурата
по чл. 343, ал. 2 ЗСВ по преместване на служителите със запазване на възнагражденията им
съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в
администрацията на съдилищата. Ищецът твърди, че след прехвърлянето на длъжността му
към ***** съд- София се запазило възнаграждението му към момента на прехвърлянето,
възлизащо на сумата от 1418.00 лева, определено по колона 5 и 6 от Класификатора и
отговарящо на възнаграждение за служител във ВКС или ВАС. Впоследствие обаче, за
годините, включени в исковия период- 2021г., 2022г. и 2023г., възнаграждението му било
индексирано не съобразно предвидените размери на възнагражденията за служителите във
ВКС- в диапазона по колони 5 и 6, а съобразно колона 8 от Класификатора за длъжностите в
администрацията на съдилищата. Излага подробни фактически и правни съображения,
1
поради които счита, че за исковия период неправилно са определяни размерите на
увеличенията на трудовото му възнаграждение, а с това и общият размер на основното му
трудово възнаграждение и на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит. Подчертава в тази връзка, че трудовият му договор с ВКС не бил
прекратяван, не бил сключил трудов договор с ***** съд- София, поради което и доколкото
след 15.07.2020г.- при прехвърлянето му към ***** съд- София, било запазено получаваното
от него във ВКС трудово възнаграждение (каквото не било предвидено за който и да е
служител в ***** съд- София), именно то следвало да служи като база за увеличение при
първото индексиране през 2021г., както и че за всяка от включените в исковия период
години следвало да се прилага предвиденият в колони 5 и 6 от Класификатора диапазон на
възнагражденията, а не този по колони 7 и 8, приложими към специалистите в съдилищата
от първа група, в т. ч. ***** съд- София. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът излага подробни съображения за неоснователност на иска.
Поддържа, че като работодател на ищеца индексирал трудовите му възнаграждения за
исковия период в рамките на диапазона по колони 7 и 8 от съответно приложимия за всяка
календарна година Класификатор за длъжностите в администрацията на съдилищата,
касаещи длъжностите в администрацията в съдилищата от първа група, в т. ч. ***** съд-
София, като подчертава, че в качеството си на административен ръководител на съда
председателят му не разполага с оперативна самостоятелност и правомощия да определя
възнаграждения, по- високи от определените с Класификатора за съответната група, а и
извън определения за съда бюджет. С оглед на това за всяка година, включена в исковия
период, с ищеца било сключвано допълнително споразумение към трудовия му договор, с
което до максималния предвиден в Класификатора размер за длъжността му било
увеличавано следващото му се основно месечно трудово възнаграждение, което, както и
допълнителното такова за трудов стаж и професионален опит, били изплатени в пълен
размер. В подкрепа на съображенията си възпроизвежда разясненията на Комисия „Съдебна
администрация“ към Съдийската колегия на ВСС, обективирани в протоколите от
проведените на 16.12.2020г. и 01.12.2021г. заседания, съгласно които възнагражденията на
прехвърлените от ВКС към ***** съд- София служители не следва да се индексират до
изравняването им с тези на сходни или същите длъжности за съответната група съгласно
Класификатора, респ. че индексирането им следва да се извърши след изравняването на
заплатите с тези длъжности за съответното ниво, в случая апелативно или първа група по
Класификатора за администрацията в съдилищата. В условията на евентуалност оспорва
иска по размер с довод, че увеличение за периода от 01.01.2023г. до 31.03.2023г. не се
следва, тъй като Класификаторът за 2023г. е в сила от 01.04.2023г., както и че, противно на
поддържаното в исковата молба, размерът на допълнителното възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит на ищеца е не 40 %, а 31 %, 33 % и 35 % съответно за 2021г.,
2022г. и 2023г. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото
относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ процесуално задължение на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването през
исковия период на трудово правоотношение между него и ответника, заеманата от него
длъжност, че е предоставил през този период работната сила в полза/на разположение на
работодателя, размер на следващото му се трудово възнаграждение.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
заплащането на пълния следващ се на служителя размер на трудовото му възнаграждение за
исковия период.
2
Установява се от надлежно приетите като писмени доказателства и неоспорени от
страните трудов договор № 719/29.12.2010г. и допълнително споразумение №
227/13.02.2020г. към него, че между ищеца като служител и Върховния касационен съд като
работодател е възникнало трудово правоотношение, по силата на което И. А. П. е заемал
длъжността „работник поддръжка- водопроводчик“, а впоследствие- „специалист-
водопроводчик“ във ВКС, дирекция „*******“, респ. че считано от 01.01.2020г. основното
му трудово възнаграждение в това му качество е изменено на 1418.00 лева.
Установява се от представените с исковата молба кратки протоколи от дистанционни
заседания на пленума на ВСС, проведени съответно на 30.04.2020г. и на 09.06.2020г., че
считано от 15.07.2020г. стопанисването на недвижимия имот, намиращ се в гр. София, район
„Триадица“, бул. „****“ № 2, заедно с построената в него административна сграда- Съдебна
палата, е отнето от председателя на ВКС и е възложено на административния ръководител
на ***** съд- гр. София, като в тази връзка и на основание нормата на чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ
са съкратени 31 щатни бройки за длъжности в администрацията на ВКС, вкл. заеманата от
ищеца- „специалист- водопроводчик“, като същевременно, същият брой щатни бройки за
същите длъжности, вкл. заеманата от И. П., е разкрит в ***** съд- София, като изрично в
протокола от заседанието, обективиращ решенията за съкращаване, респ. разкриване на
длъжностите, на административните ръководители на ВКС и ***** съд- София е указано
при прилагане процедурата по чл. 343, ал. 2 ЗСВ да съобразят разпоредбата на § 1 от ПЗР на
Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на
съдилищата за запазване размера на възнагражденията на преместените служители.
Съгласно разпоредбата на чл. 340 ЗСВ служителите в администрацията на органите на
съдебната власт са съдебни служители. Правоотношението възниква въз основа на сключен
трудов договор с ръководителя на съответния орган, като за определени категории
служители- чл. 343, ал.1 ЗСВ, е предвидено провеждането на конкурс. Приложими към
правоотношението са както общите правила на КТ по арг. от нормата на чл. 359 ЗСВ, така и
специалните разпоредби на ЗСВ и на актовете, приети от ВСС. С изричната разпоредба на
чл. 341 ал. 1 ЗСВ на Висшия съдебен съвет е делегирано правомощието да приема
подзаконов нормативен акт, какъвто по правната си същност е Класификаторът на
длъжностите в администрацията, в който се определят наименованията на длъжностите,
минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност,
възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг.
Следователно, касае за възникнало между орган на съдебната власт и конкретно лице
трудово правоотношение, чието съдържание се регламентира от сключения помежду им
индивидуален трудов договор, но с оглед спецификата на работодателя- и съобразно
изискванията и условията, заложени в подзаконов нормативен акт, приеман ежегодно от
Висшия съдебен съвет.
Съгласно разпоредбата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ при назначаване на съдебен служител на
друга длъжност във Висшия съдебен съвет, Инспектората на Висшия съдебен съвет,
Националния институт на правосъдието или същия орган на съдебната власт, както и при
преместването му, конкурс не се провежда. В хипотеза като настоящата, при която в
резултат от изменението на субекта, комуто е възложено стопанисването на
административната сграда, находяща се в гр. София, на бул. „****“ № 2, се е достигнало до
съкращаване на административните длъжности във ВКС, свързани с поддръжката на
сградата, и с разкриването им към ***** съд- София, приложима е именно цитираната
разпоредба, уреждаща по правната си същност специфична хипотеза на преминаване на
дейност от един работодател към друг, при което трудовото правоотношение на засегнатите
служители се запазва при изменение на работодателя, на конкретното място на полагане на
труд, възможно е и на длъжността. Същевременно обаче се запазват придобитите към този
момент ранг, трудов стаж, определени точки от проведени атестации и възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е осъществена именно тази хипотеза, тъй
3
като считано от 15.07.2020 г. ищецът е преназначен на същата длъжност в друг орган на
съдебната власт, т.е. възникналото трудово правоотношение в системата на съдебната власт
се е запазило, но се е изменила една от страните в лицето на работодателя. С оглед на това
необосновано се явява поддържаното от името на ищеца в исковата молба, че трудовото му
правоотношение с ВКС е продължило да съществува и след 15.07.2020г., доколкото не бил
издаван акт за прекратяването му. Това е така, тъй като от една страна с решението на
съдийската колегия на ВСС от 09.06.2020г. са съкратени конкретни длъжности във ВКС, в т.
ч. заеманата от ищеца- „специалист- водопроводчик“, а от друга- тъй като, както бе
изяснено, се касае за специална хипотеза на изменение на трудовото правоотношение на
служител в орган на съдебната власт, при която не се изисква издаване на нарочен акт за
прекратяване на конкретното индивидуално трудово правоотношение с конкретен орган на
съдебната власт.
Съгласно чл. 4 от Правилата за прилагане на класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата (ППКДАС) длъжностите в администрацията се
разпределят в групи, като администрацията на ВКС и ВАС е обособена в отделна група, а
администрациите на апелативните съдилища са в първа група, така че възнаграждението за
заеманата от ищеца длъжност „специалист- водопроводчик“ в администрацията на *****
съд- София следва да се определя в диапазона на колони 7 и 8 от съответно приложимия
класификатор.
Съгласно чл. 7 от ППКДАС основните месечни заплати в класификатора се определят
от административния ръководител в диапазона „от-до“, в случая от председателя на *****
съд- София.
Ето защо, с оглед на възприетото от фактическа и правна страна, че след възлагането
на стопанисването на Съдебната палата на административния ръководител на ***** съд-
София и разкриването в последния на щатни бройки за длъжности, свързани с поддръжката
на административната сграда, трудовото правоотношение на ищеца е продължило да
съществува, но считано от 15.07.2020г. негов работодател е бил ***** съд- София, правно
необосновано би било да с приеме, че приложими към размера на възнаграждението, респ.
индексацията му, са диапазоните, утвърдени в колони 5 и 6 от съответно приложимите за
процесния период класификатори, доколкото, както бе посочено, тези колони касаят
възнагражденията на служители във ВКС, каквото качество след 15.07.2020г. ищецът
обективно на притежава.
Установява се от представените допълнителни споразумения между страните в
производството съответно от 26.02.2021г., 15.04.2022г. и от 21.08.2023г., че трудовото
възнаграждение на ищеца, вкл. след преминаването му към ***** съд- София, е увеличавано
до максималните размери, заложени от ВСС в приеманите за исковия период
Класификатори на длъжностите в администрацията на съдилищата, а от неоспореното
заключение на съдебно- счетоводната експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК,
съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и
обосновани отговори на възложените задачи, се установява, че така увеличаваното
възнаграждение е и реално изплатено в полза на ищеца.
С оглед на това и при съобразяване на обстоятелството, че съобразно цитираната
норма на чл. 341, ал. 1 ЗСВ оправомощен да определя минималните и максималните размери
на възнагражденията за длъжностите в органите на съдебната власт е единствено ВСС, а
административният ръководител на съответния орган в качеството си на второстепенен
разпоредител с бюджетни средства не разполага с оперативна самостоятелност да определи
възнаграждение извън диапазоните на Класификатора за съответната група, към която
принадлежи ръководеният от него орган, следва да се приеме, че за исковия период
индексирането на възнаграждението на ищеца е извършвано законосъобразно- в рамките на
утвърдените в колони 7 и 8 размери, като не е налице основание за прилагане спрямо него
4
на утвърдените размери на трудовите възнаграждения за служители в администрацията на
ВКС. За пълнота и прецизност следва да се изясни, че изводът в последния смисъл не се
разколебава от обстоятелството, че при преминаването на длъжността, респ. дейността му от
ВКС към ***** съд- София, се е запазило трудовото му възнаграждение- такова, каквото е
било към този момент, т. е. като на служител във ВКС, доколкото това следва от изричната
норма на § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в
администрацията на съдилищата.
По изложените мотиви предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ подлежи на
отхвърляне в неговата цялост.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ответника, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 100.00 лева, представляваща определено от съда на основание нормата на чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален размер с оглед липсата на
фактическа и/или правна сложност на делото.
По арг. от нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СРС не следва да бъдат присъждани
държавна такса за разглеждане на претенцията, както и заплатеният от бюджета на съда
депозит за възнаграждение на вещото лице, извършило съдебно- счетоводната експертиза.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ***** съд- София
да заплати на И. А. П., ЕГН **********, сумата от 5499.00 лева, представляваща
неизплатена част от брутно трудово възнаграждение, дължимо му за периода от 01.01.2021г.
до 31.12.2023г. за положен от него труд на длъжността „специалист- водопроводчик“ по
силата на съществуващо между страните трудово правоотношение, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 19.02.2024г.,
до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И. А. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
***** съд- София, сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5