Р Е Ш Е Н И
Е
№V-34 Година 2020, 12.03 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро
Гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На десети
февруари две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Т. Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 56 по описа за 2020 година
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх.№5450 от 20.11.2019г. подадена от Л.Г.С., род. на ***, с постоянен адрес
Руска Федерация, гр.Нарьян-Мар, ул.“Переулок Сахалинский“ дом 4, чрез адв. Т.П.,***,
ищца в първоинстанционното производство, срещу Решение №227 от 30.10.2019г. по
гр.д.№108/2018 по описа на Районен съд Поморие.
С
посоченото решение съдът е отхвърлил предявения от Л.Г.С., чрез пълномощника й
съдебен адреса*** – адв. Таня Пеева иск против „БИО-К” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Радко Димитриев” № 7А, ет.2, офис
6, представлявано от управителя Татьяна Александровна С. и „Милосърдие БГ
Жалбоподателят изразява
несъгласие с решението в неговата цялост като счита същото за неправилно. Моли
за неговата отмяна като вместо това бъде постановено ново, с което претенцията
да бъде уважена.
Изтъква за неправилен извода на
съда, че вземането по договор за заем от 25.09.2016г., сключен между нея и
първия ответник не съществува, поради което приема, че тя не е кредитор.
Пояснява, че независимо от твърденията в исковата молба, че правоотношението
произтича от договор за заем, а впоследствие е прието с решение в производството
пред Арбитражен съд за търговски спорове Бургас, че липсва договорно отношение
между страните, то нейното качество на кредитор произтича от неоснователно
обогатяване, което не е отречено с арбитражното решение. Претендира
разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който
въззивната жалба се оспорва по изложени съображения. Моли се за потвърждаване
на първоинстанционното решение.
Въззивницата чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната жалба,
претендира разноски.
Въззиваемите
чрез адв.Н.Г. поддържат подадения отговор на въззивната жалба и молят за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната
жалба е подадена в предвидения от закона
срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК от страни с правен
интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Поради това е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на
същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.135 ЗЗД.
Производството
пред ПРС е образувано по повод искова молба от Л.Г.С., чрез адв.Таня Пеева, с която е предявен иск с
правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, против „БИО-К” ЕООД, ЕИК ********* и „Милосърдие
БГ
Ответните дружества
оспорват иска, считат, че същият е недопустим, тъй като договорът е сключен от
лице без представителна власт. Оспорват го и като неоснователен.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на
становищата си.
От
събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
По делото е представен договор за заем от 25.09.2016г., по силата на
който ищцата С. в
качеството на заемодател е предоставила в заем на „БИО-К” ЕООД сумата от
10 000 лева, със срок за връщане – до 25.09.2017г. Заемополучателят е
сключил договора чрез пълномощник – Константин Николаевич Скородумов.
По делото е
представено пълномощно с рег.№ 2677 с
нотариална заверка на подписите от 16.09.2016г., с което „БИО-К” ЕООД, ЕИК
********* чрез едноличния собственик на капитала Татьяна Александровна С.
упълномощава Константин
Николаевич Скородумов, за конкретно посочени действия.
Видно от приложената справка за имот, поземлен имот с идентификатор 35033.20.537 по КККР на гр. Каблешково,
м.“Показателя“, с площ 30032 кв.м. е бил прехвърлен от първия ответник на
втория с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 15, том 1,
вх.регистър № 25/09.01.2018 г., на СВ – Поморие.
Представено е възражение от „БИО-К”
ЕООД до ищцата, с което дружеството я уведомява, че Константин Скородумов е действал
без представителна власт, сключвайки процесния договор за заем, както и че на
основание чл.301 от ТЗ дружеството се противопоставя веднага след узнаването на
така сключения договор за заем.
Представена е и декларация с нотариално заверен подпис
от Татьяна Александровна С. в качеството й на управител на „БИО-К” ЕООД, с
която се оттегля пълномощно с рег.№ 2677 от 16.09.2016г.
Представено е и решение от 18.12.2018г. по арб.дело №
3/2018г. на Арбитражния съд за търговски спорове – Бургас, с което е отхвърлен иска на Л.Г.С. против „БИО-К” ЕООД за
осъждане на дружеството да й заплати
сумата от 10 000 лв. на основание договор за заем, сключен на
25.09.2016г., ведно със сумата от 1500 лв. – неустойка по договора. Представено
е и решение № 54/05.07.2019г. по т.д.№ 566/2019г. по описа на ВКС, с което е
отхвърлен иска на Л.Г.С. за
отмяна на решение от 18.12.2018г. по арб.дело № 3/2018г. на Арбитражния съд за
търговски спорове – Бургас.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните изводи :
Предмет на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД т.нар. Павлов иск, е потестативното право на кредитора да обяви
за относително недействителни по отношение на себе си сделките или други правни
действия, с които длъжникът го уврежда. Такова увреждане е налице винаги,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява същото или по какъвто и
да е начин затруднява удовлетворяването на своя кредитор. С иска се цели това
увреждане да бъде преодоляно, като чрез обявената по отношение на кредитора
относителна недействителност на действието на длъжника, се даде възможност на
кредитора да се удовлетвори от имуществото, предмет на действието. Фактическият
състав на Павловия иск включва: наличие на действително вземане на ищеца, т.е.
ищецът да притежава качеството кредитор, извършване на действие от страна на длъжника,
което уврежда кредитора, знание у длъжника и у третото лице, с което той е
договарял за увреждането /при възмездни сделки/. Съобразно трайната практика на
ВКС по чл.290 ГПК /Решение №4/26.01.2011г по гр.д.№551/2010г ІІІг.о.,ГК /, за
успешното провеждане на иска с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД не е
необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно, нито съдебно установено.
Според разрешението дадено в т.2 от Тълкувателно решение по
т.дело № 2/2017г, на ОСГТК на ВКС, съдът по
Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако
произтича от твърдените факти, но съдът може да приеме обратното само ако
вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. При наличие на паралелен
процес за наличието на действително вземане, от значение за правилното решаване
на спора по претенцията с основание чл.135 ЗЗД е фактът дали ищецът
действително има качеството на кредитор с права по чл.135 ЗЗД. Между две такива
производства винаги е налице връзка на преюдициалност и съответно е основание
по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по Павловия иск.
В процесния случай безспорно се установява, че паралелно с
производството пред ПРС е инициирано и производство пред Арбитражния съд за
търговски спорове –Бургас от ищцата против първия
ответник за
осъждане на дружеството да й заплати
сумата от 10 000 лв. на основание договор за заем, сключен на
25.09.2016г., ведно със сумата от 1500 лв. – неустойка по договора. Същото е
завършило с решение от 18.12.2018г. по арб.дело № 3/2018г. на Арбитражния съд за търговски
спорове – Бургас,
с което е иска е отхвърлен и което решение е окончателно. Същото
е атакувано по реда на чл.47, т.2 от ЗМТА пред ВКС и с Решение №
54/05.07.2019г. по т.д.№ 566/2019г. по описа на ВКС, е отхвърлено искането на Л.С. за отмяна решението на
Арбитражния съд. Налице е влязло в сила арбитражно решение по спора между страните относно валидността на
договора за заем между страните и дължимостта на заемната сума по него, както и
сумата за неустойка при неизпълнение.
Съгласно чл. 41, ал. 3 ЗМТА с
връчването на арбитражното решение на една от страните, то става задължително
за страните - поражда правни последици, които се състоят в сила на пресъдено
нещо и в изпълнителна сила на решението. Доказателства за връчване на решението
на страните са представени по делото. Силата на пресъдено нещо на арбитражното
решение има същото съдържание като силата на пресъдено нещо на съдебното
решение, същите обективни предели и подлежи на зачитане от държавните съдилища
и другите държавни органи като съдебното решение. В разглеждания случай
арбитражното производство е приключило с арбитражно решение. Арбитражното
решение е окончателно и слага край на спора - чл. 38, ал. 4 ЗМТА. От това следва, че страните са длъжни
да съобразят поведението си с постановеното от арбитража, да преустановят
спора, като повторното му предявяване, включително пред съд, се явява недопустимо
съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК /така в Решение № 151 от 19.06.2012г. по гр.дело №
553/2011 г. на ВКС, IV Г.О./
Арбитражното решение може да бъде
отменено само в хипотезите, по реда и сроковете по чл. 47 ЗМТА – по исков ред с
молба за отмяна до Върховния касационен съд, което право е упражнено от страна
на въззивницата и искът й е отхвърлен като неоснователно.
Поради гореизложеното се налага
извода, че вземането на настоящата ищца и въззивница, от която същата извежда
качеството си на кредитор е отречено със сила на пресъдено нещо, което пък от
своя страна води до категоричен извод, че същата не е кредитор по отношение на „БИО-К” ЕООД въз
основа на договора за заем от 25.09.2016г.
Поради липсата на
една от предпоставките, необходими за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД,
безпредметно се явява изследването на останалите елементи от фактическия
състава на Павловия иск.
Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че с оглед сигурността на търговския оборот,
законодателят е разписал в чл.26, ал.2 ТЗ едно императивно изискване за
редовността на търговското пълномощно, а именно когато се касае за разпореждане
с имущество или до обременяване с тежести на недвижими имоти на дружество,
както и за поемане на менителнични задължения, за вземане на заем и за водене
на съдебни процеси, търговският пълномощник следва да е изрично упълномощен. В
процесния случай, пълномощното не съдържа разпоредба, от която да е видно, че
пълномощникът може да сключва заем. Т.е. ако пълномощникът осъществи такова
договаряне от името и за сметка на доверителя си, ще е излязъл извън
предоставената му власт, т.е. ще е осъществил облигационна връзка, поставена в
състояние на висяща недействителност /непораждаща действие/ до момента, в който
привидно представлявания изрази становището си–да я потвърди или окончателно да
откаже одобрението. Ако приеме сделката, упълномощителят се обвързва с нея, както
ако бе дал изначално изричното пълномощно за сключването й. Съдебната практика
приравнява към това приемане и случаите, в които намира приложение чл.301 от ТЗ- т.е. когато търговецът е узнал за сделка, сключена за негова сметка от лице
без представителна власт, но не се е противопоставил веднага след
уведомяването, въпреки че тя не го устройва. Това поведение се счита от закона
за потвърждаващо действията на мнимия представител. Непотвърдената сделка не
ангажира търговеца. По делото са ангажирани доказателства за противопоставяне
от страна на търговеца, веднага след узнаването за сключения договор за заем,
което води до извода, че пълномощникът Константин Скородумов е действал без
представителна власт и съответно сключената сделка е лишена от правно действие.
Несъстоятелно е
възражението в жалбата, че качеството кредитор на ищцата е възникнало от
наличието на вземане от неоснователно обогатяване, което не е отречено от
арбитражното решение. В настоящото производство е предявен иск с правно
основание чл.135 ЗЗД, като в исковата молба ищецът твърди, че е предоставил
парични средства на дружеството „Био –К“ ЕООД, както и че не е получил
обратно предоставените средства, като
извежда качеството си на кредитор именно от вземане, произтичащо от договорно
отношение. При така въведените обстоятелства, на които ищецът основава
претенцията си, съдът изследва дали ищецът действително е кредитор, но предвид
заявените факти, и няма как да се разглежда вземането, от което ищецът извежда
качеството си на кредитор на плоскостта на неоснователното обогатяване, поради
липсата на каквито и да е твърдения в тази насока.
Предвид изложеното въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Според изхода от делото, на
въззивника не се дължат разноски. Липсват доказателства за сторени от
въззиваемите дружества такива, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖАДАВА
Решение №227
от 30.10.2019г. по гр.д.№108/2018 по описа на
Районен съд Поморие.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.