Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
78 |
Година |
20.05.2019 |
Град |
Момчилград |
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||||||||
|
Момчилградски районен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
24.04. |
Година |
2019……….. |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
Председател |
Полина Амбарева |
||||||||||||||||||
|
Секретар |
Анита Дочева |
|
|||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
Съдията Амбарева |
|
|||||||||||||||||
|
гражданско |
дело номер |
442 |
по описа за |
2018 |
година. |
||||||||||||||
|
За да се произнесе взе предвид следното: |
|||||||||||||||||||
Предявен е от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,клон
България,гр.София против Н.Д.С.,с постоянен адрес *** положителен установителен иск за
съществуване на вземане ,за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №123/29.05.2018год. по ч.гр.д.№247/2018год. по
описа на МРС,с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл.79 от ЗЗД,вр.
чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът се позовава на
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,по ч.гр.д.№247/2018год. по
описа на МРС. Вземането му по процесната заповед за изпълнение произлизало от договор
за кредит на покупка и стоки № PLUS-13181685,
с който ответницата е дала и съгласие освен усвоеният кредит, да ѝ бъде
отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Сочи ,че във връзка с така даденото съгласие на
07.10.2016г. ответницата е активирала предоставената ѝ от ищеца кредитна
карта №Card-13797373,с
максимален кредитен лимит в размер на 1000лв. Същата е следвало да върне така
усвоената сума, заедно с годишна лихва и такси за обслужване за използвания
период. Ищецът сочи, че ответницата е преустановила редовното обслужване на
кредитната карта на 01.12.2016г., когато е последното плащане по нея.Балансът
по същата бил в размер на -/минус/1409.29лв. След това ответницата не се е
отзовала на покани да върне задължението доброволно и по настоящем не го била
изпълнила.Ищецът моли съдът да постанови решение с което да признае за
установено спрямо ответницата Н.Д.С. ,че съществува вземането по заповедното
производство в следният размер:1 028.53лв.- главница по револвиращ кредит;
380.76 лв.- договор /възнаградителна/ на лихва по кредита за периода от
01.12.2016г.-10.11.2017г.; 52.21лв. обезщетение за забава, за периода от
10.11.2017г. до 11.05.2018г.,като претендира и законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане.
Претендира
и деловодни разноски в заповедното производство,в размер на
29,23лв.,юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.,както и разноските по
настоящото производство – 120,77лв. – д.т. и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В
с.з. ,редовно призован не се представлява,от ю.к. Петко Палазов са изложени писмени
съображения по същество.
Ответницата
Н.Д.С. се представлява от назначения й особен представител,адв.Д.Х.,***,който не
е представил писмен отговор по делото.В
с.з. изразява становище ,че претенциите на ищеца са неоснователни и недоказани,като
представя писмена защита по делото.
Съдът, като
обсъди доказателствата, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Депозирано е
заявление вх.№ 1001/29.05.2018год. от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.,Париж“ ,чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“,гр.София
против Н.Д.С. с постоянен адрес *** за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Въз
основа на така предявеното заявление е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 123/29.05.2018г. по ч.гр.д. № 247/2018 г.
по описа на РС – Момчилград,с която е разпоредено длъжникът Н.Д.С.,ЕГН : ********** ,да заплати на кредитора сумата :
главница в размер на 1028.53 лв./хиляда двадесет и осем лева и петдесет
и три стотинки/; възнаградителна лихва в размер на 380.76лв./триста и осемдесет
лева и седемдесет и шест стотинки/ от
01.12.2016 г. до 10.11.2017 г.; мораторна лихва в размер на 52.21
лв./петдесет и два лева и двадесет и една стотинки/ от 10.11.2017 г. до
11.05.2018 г.; законна лихва от
29.05.2018 год. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 29.23
лв.-/двадесет и девет лева и двадесет и три стотинки/ държавна такса и 50.00
лв./петдесет лева/ – възнаграждение за юрисконсулт.
Вземането
произтича от следните обстоятелства: Погасяване на задължение по Договор за револвиращ потребителски кредит.
Така издадената Заповед е връчена
на длъжникът при условията на чл.47,ал.5 вр. ал.1 от ГПК.Ето защо съдът е дал
указания на заявителя,че на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК може да предяви
иск за установяване на вземането си,което разпореждане е връчено на страната на
27.08.2018год.
По ч.гр.д.№247/2018год. по описа
на МРС, в срок на 26.09.2018год. е постъпило доказателство,че заявителят в
едномесечен срок е предявил иск за установяване на вземането си,а именно Искова
молба вх.№1750/26.09.2018год. до РС-Момчилград,въз основа на която е образувано
настоящото производство.
Подкрепа на иска си ищецът е
представил договор за потребителски
паричен кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване
на кредитна карта № PLUS-13181685,сключен
на 23.04.2016год. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД,със седалище и адрес
на управление в гр.София и Н.Д.С.,с настоящ адрес ***.
Съгласно Приложение към договор за потребителски кредит,отпускане
на револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13181685 е
уговорено и издаване на кредитна карта Card-13797373,с
максимален кредитен лимит в размер на 1000лв.,при годишна лихва и такси за
ползването му.Лихвата се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за
времето на ползването му като седължи и такса.Връщането на кредита е уговорено
при минимална погасителна вноска,размера на която варира в зависимост от
усвоения кредитен лимит,като месечните вноски следва да се правят до 1-во число на месеца,следващ издаденото
извлечение.
Съгласно представеното от ищеца Месечно
извлечение от 13.10.2017год.,за периода
от 16.09.2017год. – 13.10.2017год. , е използван кредитен лимит от 1
409,29лв.,като в срок до 01.11.2017год. е определена минимална сума за плащане
от 1351,66лв.
Видно от представената с исковата
молба,Покана от 16.11.2017 година, отправена до ответницата Н.Д.С.,кредитора е уведомил кредитополучателя, че ,съгласно
отпуснатия револвиращ потребителски кредит,в следствие на активирането и
използването на кредитна карта Card-13797373,
е възникнало задължение за заплащане на минимални погасителни месечни
вноски.След преустановяване на 01.12.2016год. на плащане на вноските по
договора ,кредитополучателя е поканен в седмодневен срок от получаване на
поканата да плати :главница в размер на 1028,53лв. ; договорна лихва в размер
на 380,76лв.;обезщетение за забава в размер на 1,72лв.
Няма представени доказателства за
връчване на посочената Покана на длъжника Н.Д.С.,тъй като по делото е представена товарителница от 04.10.2016год.,за
получена лично на 06.10.2016год. от Н.С.
пратка – документ,без да е посочен вида на последния.
Предвид
изложеното и прието за установено от
фактическа страна,съдът счита,че предявения положителен установителен иск за
съществуване на вземането на кредитора по заповедното производство е процесуално
допустим.
Предявените в условията на обективно съединение положителни установителни искове, с
правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал.1
от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1
изр.1-во от ЗЗД за заплащане паричното задължение по Договор за револвиращ
потребителски кредит от 23.04.2016 г. в
размер на 1028,53лв.,възнаградителна лихва в размер на 380.76 лв. за периода от
01.12.2016г.-10.11.2017г. и обезщетение
за забава, за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г. в размер на 52.21лв. , ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми са частично основателни и доказани.
В тази връзка,
съдът съобрази,че от една страна следва безспорно да се приеме,че
между ищеца и ответника е налице
облигационно задължение ,договор за потребителски кредит от
23.04.2018год.,ведно с приложение за револвиращ потребителски кредит ,с
кредитен лимит от 1000лв., от същата дата,по силата на което на последната е
била предоставена кредитна карта,която е била активирана и по този начин на
кредитополучателят са били предоставени 1000лв. в заем,който той се е съгласил
да върне ,чрез минимални месечни
вноски.Съгласно договора ,ответника се е съгласил и с оскъпяването на
главницата,с посочения в договора процент,като дадената парична сума по
кредитната карта е била усвоена от него ,което се установява безпорно от
месечни извлечения по кредитна карта.
В
случая потребителят разполага с фиксиран кредитен лимит,който
може да ползва свободно,когато реши като кредитния лимит по договора са
разполагаемите средства, предоставени при условията на револвиращ кредит и това изрично е записано в чл. 1 от
приложението. Съглашението между страните е във всеки един момент
кредитополучателят има възможност да усвои сума в размер 1000лв.Револвиращият
/отворен или възобновяем/ кредит е
потребителски кредит, като особеното при него е че всеки месец трябва да
се погасяват натрупаните лихви и използваната част от кредита или части от тях.Уговорената
лихва се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит,за времето за
ползването му,като за кредитополучателят възниква задължение да заплаща
минимална погасителна месечна вноска.При револвиращите кредити,както и при
кредитните карти разходите за лихви са по-големи от стандартните потребителски
или ипотечни кредити.
Неоснователни са доводите
на ответника, че по делото не било установено че е получил средствата по
договора за кредит. Приетия по делото договор установява, че ответникът е
получил кредитна карта по договора за кредит. Месечните извлечения установяват по делото, че
средства са усвоени чрез тази кредитна карта .
Така от последното месечно извлечение
от 13.10.2017год., кредитополучателят е усвоил ,чрез кредитната карта кредитен
лимит от 1 409,29лв. като е следвало да направи минимална месечна вноска от
1351,66лв. в срок до 01.11.2017год.Към тази дата няма доказателства ответника
да е погасил задължението си,като доказаването на тези обстоятелтва е в негова тежест .
Съответно задължението към кредитора,освен
главница е и за договорна лихва,която уговорка е писмена,както изисква
разпоредбата на чл.240,ал.2 от ЗЗД,поради което след като няма доказателства за
погасяването на дълга,в цялост, то и съответната договорена възнаградителна
лихва се дължи от ответника.
От страна
на особения представител на ответницата недопустимо е направено правопогасяващо
възражение едва с писмената защита по делото.
Въпреки
това,съдът служебно следва да изследва наличието на нижощни клаузи по договора.
В случая са
приложими разпоредбите на Законът за потребителски кредит,тъй като договорът за
револвиращ кредит не е сред изрично изключените хипотези в чл.4 от ЗПК.Така
договорът е сключен писмено,съгласно чл.10 от ЗПК ,по ясен и разбираем начин и
има съдържанието по чл.11 от ЗПК.Ето защо не са налице основанията по чл.22 от ЗПК и договорът е действителен.
Налице е
обаче нарушение на добрите нрави,относно уговорената договорна лихва. Безспорно с разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД
е предоставена свобода на договаряне, но нейните предели са ограничени от
повелителни правни норми на закона и от добрите нрави. Когато последните са
накърнени, е налице нищожност на договореното съгласно чл. 26, ал. 1
от ЗЗД, като съдът следи служебно за спазване на императивния закон,
при което кредиторът има право на обезщетение само в размер на законната лихва.
Съгласно цитираното Решение N 378/18.05.2006 г. по гр. д. N
315/2005 г., ІІг. о., ВКС е приел че противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва/ за забава/, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен с ипотека заем, надвишаваща
двукратния размер на законната лихва, когато уговорката за последната е
нищожна, поради което се дължи само законната лихва/еднократния й размер/.
В случая ,
тъй като уговорената възнаградителна лихва от 35% определено надвишава
двукратният размер на законната лихва,поради което тази уговорка е
нищожна.Дължи се само законната лихва /еднократният й размер/,като клаузата за
възнаградителна лихва, съобразно
действащия основен лихвен процент, обявен от БНБ, е валидна само в частта й за
дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва, която за процесния
период от 01.12.2016год. до 10.11.2017г. съгласно калкулатор на НАП възлиза на
98,52лв. до който размер искът за договорна лихва следва да се уважи, и отхвърли за разликата
над тази сума и до пълния му предявен размер от 380,76лв.
Предвид изхода на делото по главния иск,
акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД
се явява основателен. Върху главницата от 1028,53лв. се дължи законна лихва за
забава в размер на 52,21 лв., изчислен по реда на чл. 162 от ГПК,с електронен калкулатор, за периода от 10.11.2017год. до 11.05.2018год.,
в какъвто размер следва да се уважи предявеният иск.
По
разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът
претендира направените по делото разноски, като е бил представляван от
юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. Представил е списък на разноските по
чл.80 от ГПК ,с който претендира в заповедното производство : д.т. в размер на 29,23лв.
и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50лв.Претендира и в исковото производство д.т. в размер на 120,77лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв.
На основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ
вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС
намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
общо за заповедното и исковото производства.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси,
юрисконсултско възнаграждение и други разноски в заповедното и исковото
производство в общ размер на 300лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Д.С.,ЕГН : **********,*** , че дължи
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж“,чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“,ЕИК:*********,гр.София,жк.“Младост“4,Бизнес Парк София,сгр.14
,сумата в размер на 1
028.53лв.- главница по револвиращ кредит; 98,52 лв.- договорна
/възнаградителна/ лихва по кредита за периода от 01.12.2016г.-10.11.2017г.;
52.21лв. обезщетение за забава, за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г.,като
претендира и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане,за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №123/29.05.2018год. по ч.гр.д.№247/2018год. по описа на МРС,на основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл.79 от ЗЗД,вр.
чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за договорна /възнаградителна/ лихва по кредита за периода от
01.12.2016г.-10.11.2017г. до пълния й предявен размер от 380,76лв. като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Н.Д.С.,ЕГН : **********,*** да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.,Париж“,чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“,ЕИК:*********,гр.София,жк.“Младост“4,Бизнес Парк София,сгр.14 ,сумата в размер
на 300лв.,представляваща
деловодни разноски по заповедното и исковото производство,на основание
чл.78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд гр.Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му.
Районен съдия :