Р Е Ш Е Н И Е
№415/ 07.12.2022 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ДОБРИЧ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година, в касационен състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
При участието на прокурора МИЛЕНА
ЛЮБЕНОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от СЪДИЯ КАМЕНСКА КАНД
№ 522/ 2022 г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ж.к. „***“ № 21, вх. 13, ет. 2, ап. 6, представлявано към
датата на подаване на жалбата от управителя Д.К.В., подадена чрез адв. Б.М.,
ВАК, срещу решение № 279/ 25.07.2022 г., постановено по НАХД № 203/ 2022 г. по
описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление №
08-2100051/257 от 13.01.2022 г., издадено от Директора на ****“ – Добрич, с
което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на
основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл. 61, ал. 1,
във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.
В касационната жалба
се претендира, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, неправилно,
необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Касаторът твърди,
че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка, въз основа на събраните
доказателства, за да стигне до извода, че дружеството в качеството си на
работодател е допуснал до работа лицето ***. Счита издаденото наказателното
постановление (НП) за незаконосъобразно, защото липсва нарушение. Според
касатора първоинстанционното решение не съдържа мотиви, които да са обвързани с
конкретния случай. Касаторът прави искане за отмяна на въззивното решение и
постановяване на друго по същество, с което да се отмени НП, както и да му се присъдят
на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание касаторът не се
явява, не се представлява.
Ответникът – ****“ – Добрич,
се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт ****, който оспорва жалбата
и иска решението на ДРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът при
Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и административнонаказателната
отговорност на работодателя е била ангажирана законосъобразно.
Административен съд –
Добрич, касационен състав, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от легитимирано лице, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
С процесното НП на
касатора е наложена имуществена санкция на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за
нарушение на чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ за това, че в
качеството си на работодател е приел на работа на 17.11.2021 г. *** в
стопанисваната от дружеството борса за дърва, като му е осигурил условия за
работа, присъщи за трудово правоотношение, а именно – работно време, работно
място, трудово възнаграждение, без да е изпълнил задължението си да сключи с лицето
трудов договор преди постъпването му на работа.
В производството по
оспорване на наказателното постановление въззивният съд е установил, че на 17.11.2021
г. е извършена проверка в борса за дърва, находяща се в град Добрич, ул. „***“
№ 91Е, стопанисвана от „****” ЕООД. При проверката в обекта са заварени няколко
работници да цепят и товарят дърва за огрев, сред които и ***. Лицето е попълнило
декларация относно условията по наемането му на работа, в която заявява, че
работи в проверяваното дружество като общ работник, с работно време от 09.00
часа до 15.00 часа, с уговорено трудово възнаграждение, при осигурена седмична
почивка и почивка в работния ден. Декларирало е, че получава дневно
възнаграждение от 30 лева, последно получено на 13.11.2021 г, като почивен ден посочва
петък, също и дневна почивка от 60 минути. На 26.11.2021 г. по ел. поща
наказващият орган е получил от дружеството документи, подписани с ел. подпис, в
т.ч. и граждански договор сключен на 17.11.2021 г. между „****” и ***, според
който изпълнителят Павлов се е задължил да извърши цепене и товарене на дърва
срещу сумата от 25 лева след удържане на дължими осигуровки и данъци. Съдът е
обсъдил предоставените от работника сведения по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и
събраните във въззивното производство писмени и гласни доказателства и въз
основа на данните в тях е преценил, че възложената на *** дейност има трудов, а
не гражданскоправен характер, тъй като действителната воля на страните е
престирането на работна сила, а не продукт от нея. По тези съображения е стигнал
до извода, че процесното нарушение е безспорно доказано, тъй като дружеството е
приело на работа работник, без да сключи с него писмен трудов договор. Приел е,
че НП е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Изложил
е мотиви, че нарушението не е маловажно с оглед на характера на обществените отношения, които са
нарушени. Приел е, че наложената на дружеството имуществена санкция е правилно
определена, тъй като е в предвидения от закона минимален размер. С оглед на
това е стигнал до крайния правен извод, че НП е
законосъобразно, в резултат на което го е потвърдил изцяло.
Настоящият касационен
състав намира, че решението е правилно.
В мотивите към
решението е разгледан основният спорен въпрос между страните налице ли е
престиране на труд или постигане на резултат, като са изложени конкретни
съображения относно характера на взаимоотношенията между санкционираното
дружество и завареното на борсата за дърва лице.
Възраженията на
касатора са неоснователни. Събраните по делото доказателства са еднопосочни и
опровергават защитната теза на касатора чрез представения граждански договор за
различен от приетия от административнонаказващия орган характер на отношението
между дружеството и лицето Веселин Павлов.
Настоящата касационна
инстанция споделя изцяло изводите на Районен съд – Добрич, че лицето е наето с
цел да осъществява трудови функции. В случая не става дума за граждански взаимоотношения, тъй
като самото естество на възложената работа предполага да бъде извършвана на
точно определено място – в обекта на предприятието, в рамките на определеното
работно време, със средства и материали на работодателя, като за последното не
се е и спори. От показанията на свидетелите Галин Василев, Валентин Иванов и
Станка Паскалева съдът е установил, че дружеството е организирало работата от и
тя е била извършвана под негово ръководство. Представителят на дружеството е
определял вида и обема на дървата за цепене и товарене за деня, осигурявал е инструментите
(брадвите) за извършване на дейността и е заплащал за извършената работа, както
твърди свидетелят ***. Работното време на
работниците съвпада с работната време на борсата за дърва.
Районен съд – Добрич е изложил конкретни мотиви защо
не приема отношението за гражданско, както и мотиви по представения граждански
договор, включително разликата между гражданския договор и конкретно
упражняваната дейност, с оглед на което настоящият състав, като ги възприема
изцяло, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, счита, че не следва да ги
преповтаря. В случая свидетелят *** е
извършвал конкретно определени дейности по указания и под контрола на
работодателя, което дава основание да се приеме, че фактически със сключването
на гражданския договор страните са целели създаването на трудови правоотношения,
както правилно е приел Районен съд – Добрич. Обстоятелството,
че извършваната работа е срочна и няма постоянен характер, не изключва
трудовото естество на възложените функции. Трудов договор може да се сключва за
определен срок, за час, два, три, четири, за ден, до завършване на определена
работа или за заместване на работник или служител, който отсъства от работа –
по аргумент от чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Чрез събраните по делото
доказателства се установява наличието на въведен от работодателя режим на
работа, извършването на еднородна дейност, при уговорено работно място, време,
почивки и възнаграждение, съгласуваност и взаимоотношения с останалите
участници в трудовия процес, като работникът само е предоставял работната си
сила, не е имал собствена база и инструменти и не е разполагал с оперативна
самостоятелност при изпълнението на работата, т.е. не е определял сам какво и
колко ще изпълнява за деня. Всички тези обстоятелства се явяват признаци на
възникнало и съществуващо трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Липсата на съставен трудов договор с минимално необходимото съдържание по
чл. 66, ал. 1 от КТ не означава липса на предоставяне на работна сила. Разпоредбата
на чл. 1, ал. 2 от КТ не поставя изискване за постигнато договаряне между
възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото
правоотношение. Достатъчно е да се установи, че предприятието е наело лицето на
работа за изпълнение на възложени трудови функции под неговия контрол и
ръководство, което в случая е установено при проверката по безспорен и
категоричен начин.
С оглед изложеното правилно и
законосъобразно, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, районният съд е стигнал до
извода, че съществуващите между страните взаимоотношения носят белезите на
трудовоправни, поради което е следвало да бъдат уредени по реда на чл. 61, ал. 1,
във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.
С разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ
изрично е регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения, като чл. 61, ал. 1 от КТ предвижда,
че трудовият договор между работника и работодателя се сключва преди
постъпването на работа. Осъществен е състав по чл. 414, ал. 3 от КТ, поради
което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ.
Като е потвърдил обжалваното НП, районният съд е постановил законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
Съобразно изхода от
спора, след направеното искане за разноски и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН във връзка с
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ ответникът има право на разноски по
делото. Предвид предмета на спора, липсата фактическа и правна сложност
на случая, разноските на ответника за процесуално представителство от
юрисконсулт следва да се определят на минимума, а именно 80 лева.
Воден от горното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 279/ 25.07.2022 г., постановено по
НАХД № 203/ 2022 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ж.к. „***“ № 21, вх. 13, ет. 2, ап. 6, да заплати на ****“
– Добрич сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева) разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: