Мотиви към присъда по НОХ Д № 230/2007 година по описа на ЛРС
Районна прокуратура,
гр. Лом е повдигнала обвинение против подсъдимата, А.К.Г.,
в това, че след като е осъдена с влязло в сила Решение по гр. дело № 215/ 2003
година по описа на ЛРС, да заплаща издръжка на свои низходящи в размер на 20
лева месечно за малолетната А.- М. К. И. и по 15 лева месечно за В. И.К., чрез
техния баща и законен представител К.И. ***, съзнателно не е изпълнила това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, както следва: от
20.06. 2003 година до 31.10. 2006 година, всичко 40 месеца и 11 дни, или общо
сумата от 1 412 лева и 83 ст., престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
В съдебно заседание,
представителят на обвинението, намира същото за доказано по безспорен и
категоричен начин с оглед безспорно установената фактическа обстановка, и при условията на чл. 54 НК, предлага да се
наложи наказание на подсъдимата, пробация, като
предлага и пробационните мерки.
Назначеният на
подсъдимата служебен защитник, намира, че обвинението не е доказано по
безспорен начин. От страна на подсъдимата не е налице умисъл, тъй като същата е
безработна и в обективна невъзможност да дава издръжка на малолетните си деца.
От друга страна, издръжката е изплащана от Държавата, поради което и
подсъдимата има задължения единствено към Държавата.
Моли, да бъде
оправдана, изцяло.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, в тяхната логическа последователност с оглед
на направените самопризнания и събраните в хода на досъдебното
производство, доказателства по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за
установено следното:
От
фактически страна:
Подсъдимата, А.К.Г.
е родена на *** година в гр. Лом, жител ***, живуща ***, българка, българска гражданка,
със средно образование, безработна, омъжена, не осъждана, ЕГН:**********.
Подсъдимата и К.И.К.
са бивши съпрузи.
Бракът им е
прекратен с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. дело № 215/ 2003
година по описа на ЛРС.
От брака си имат две
деца, малолетните: А. М., родена на *** година и В., роден на *** година.
По отношение на
инкриминираното деяние, в хода на съдебното следствие се установи, че с влязло
в сила съдебно решение, постановено по гр. дело № 215/ 2003 година, по описа на
ЛРС, подсъдимата е осъдена да заплаща на К.И.К., като на баща и законна представителка на малолетните си
деца, А. М., родена на *** година по 20 лева месечна издръжка и на В., роден на
*** година по 15 лева месечна издръжка, начиная от
влизане на споразумението в сила.
Въпреки, че е осъдена
да заплаща на своите низходящи, месечна издръжка, подсъдимата за периода- от 20.06.
2003 година до 31.10. 2006 година, не е изплащала дължимата издръжка, т.е.,
повече от две месечни вноски.
Видно от изготвената
и приложена към делото, съдебно- счетоводна експертиза, стойността на дължимата месечна издръжка за
периодите от 11 дни за 2003 година, се дължи сумата от 7.33 лева и от 01.07.
2003 година до 31.12. 2003 година се дължи сумата от 120 лева, за периода:
01.01. 2004 година до 31.12. 2004 година се дължи сумата от 240 лева, толкова и за периода 01.01. 2005
година до 31.12. 2005 година, а за периода от 01.01. 2006 година до 31.10. 2006
година се дължи сумата от 200 лева, или всичко за периода от 20.06. 2003 година
до 31.10. 2006 година сумата от 807.33 лева, ведно с лихвата за същия период в
размер на общо: 605.50 лева, или общо сумата от 1 412.83 лева.
По доказателствата:
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните в хода на
производството доказателства: разпит
на свидетеля: К.И.К. и от обясненията на подсъдимата, чиито обяснения съдът кредитира,
а дава вяра на разпитания свидетел, които добросъвестно излага обстоятелствата,
които са безспорно установени и по които не се спори.
От правна страна:
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимата е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, а именно, от обективна страна, след
като е осъдена по гр. дело № 215/ 2003 година по описа на ЛРС , да заплаща да
заплаща на К.И.К., като на баща и
законна представителка на малолетните си деца, А. М., родена на *** година по
20 лева месечна издръжка и на В., роден на *** година по 15 лева месечна
издръжка, начиная от влизане на споразумението в сила,
съзнателно не е изпълнила това свое задължение
в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за 11 дни за 2003 година,
се дължи сумата от 7.33 лева и от 01.07. 2003 година до 31.12. 2003 година се
дължи сумата от 120 лева, за периода: 01.01. 2004 година до 31.12. 2004 година
се дължи сумата от 240 лева, толкова и
за периода 01.01. 2005 година до 31.12. 2005 година, а за периода от 01.01.
2006 година до 31.10. 2006 година се дължи сумата от 200 лева, или всичко за
периода от 20.06. 2003 година до 31.10. 2006 година сумата от 807.33 лева, ведно
с лихвата за същия период в размер на общо: 605.50 лева, или общо сумата от
1 412.83 лева, и от субективна страна, същата е извършила деянието си с
пряк умисъл, тъй като е знаела, от една страна, че като не изпълни своите
задължения по изплащане на издръжката, нарушава влязлото в сила съдебно
решение, а от друга страна, не е имала воля да изплати задълженията си, което
води до пълна незаинтересованост за
съдбата на децата й.
Съгласно чл. 82, ал.
1 СК/ отм./, родителите са длъжни да дават издръжка
на своите не навършили пълнолетия деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, независимо
дали съставлява особено затруднение за родителите/ по аргумент за противното
чл. 82, ал. 3 СК/.
Това означава, че за
периода от 20.06. 2003 година до 31.10.
2006 година, подсъдимата не е изпълнила
своите задължения на родител, от които задължения същата не може да бъде
освободена, независимо от това, че е безработна. За посочения по- горе период,
подсъдимата не е заплащала необходимата месечна издръжка за малолетните си
деца, а през цялото време за тях се е грижел бащата, за тяхната издръжка,
храна, отопление, здраве и образование. По изложените по- горе съображения и
доводите на служебния защитник на подсъдимата, направени в тази насока, са
неоснователни.
При
индивидуализацията на наказанието и неговото определяне по вид и размер, съдът
отчете отегчаващите вината обстоятелства- пълната незаинтересованост, като
смекчаващи вината обстоятелства, съдът не отчете такива.
Спазвайки
разпоредбата на чл. 54 НК, съдът като взе предвид степента обществена опасност
на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, с оглед постигане
целите на генералната и индивидуалната превенция
съобразно изискванията на чл. 36 НК, съдът наложи на подсъдимата наказание- пробация. При определяне на конкретните пробационни
мерки, съдът намира за удачно прилагането на задължителните такива, съгласно
чл. 42а, ал. 4 НК, а именно: 1.задължителна регистрация по настоящ адрес, за
срок от 6 месеца с явяване и подписване
пред пробационния служител с периодичност 2 пъти
седмично, съгласно чл. 42б НК,и
2. задължителни периодични срещи с пробационен
служител, за срок от 6 месеца.
Така определеното
наказание, съдът счита, че е от вид и характер да изпълни целите на
наказанието, както по отношение на подсъдимата, така и по отношение на
останалите членове на обществото, като им въздействува предупредително и
възпитателно.
На
основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимата, А.К.Г., да
заплати по сметка на ВСС направените по
делото разноски в размер на 30 лева вещо лице досъдебна
фаза и 25 лева вещо лице в съдебна фаза, а така също 5 лева за служебно
издаване на изпълнителния лист, а по сметка на НБПП-
хонорар на адв. Порчев,
служебен защитник.
Водим от горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :