Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№……….,гр.София, 14.04.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “в”
състав, в
открито съдебно заседание на
четиринадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Андрей Георгиев
при участието
на секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело №
6344 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК .
Обжалва се решение на СРС, 113 състав под № 9891 от 30.06.2016г.,
постановено по гр.дело № 57183/ 2015 г., с което са отхвърлен предявеният от К.И.М. срещу З. „Б.и.“
АД иск с правно основание чл.208,ал.1 от КЗ /отм./ - за сумата от
4 786,80лв., претендирана като застрахователно обезщетение за вреди по лек
автомобил „Volkswagen Passat4 с рег.№ *******в
резултат на настъпило застрахователно събитие на 20.05.2015г., ведно със
законната лихва от 24.09.2015г.- до окончателното изплащане. Решението се
обжалва и в частта за разноските.
Срещу решението е подадена жалба от ищеца К.И.М..
Въззивницата поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението,
подробно развити в жалбата, с които мотивира искането си за отмяна на
атакуваното решение и уважаване на предявения иск Твърди, че между страните
няма спор относно факта на настъпило застрахователно събитие на дата
20.05.2015г. Твърди, че за застрахователното събитие ответникът-застраховател е
бил уведомен своевременно. Поддържа, че вредите и техния размер е установен с
приетата по делото САТЕ. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна З. „Б.и.“ АД АД –
не заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок и от легитимирана страна и като такава е допустима.
При извършената от съда проверка по реда на
чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото
на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция, с които
е мотивирана неоснователността на предявения иск по чл.208,ал.1 от КЗ /отм./.
Между страните по делото няма спор, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че към релевантния момент- 20.05.2015г. те са били
обвързани от валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Автокаско“ за процесния
автомобил. Не се спори, че е срока на покритие на застрахователната полица е
настъпило застрахователно събитие.
Спорните между страните по делото въпроси, във връзка със заявените от
ответника възражения с отговора на исковата молба са относно механизма , при
който са причинени вредите по застрахования автомобил, като ответникът
възразява, че той не е настъпил по твърдяния от ищцата начин. Другите
възражения на ответника са свързани с неуведомяване от страна на ищцата на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в сроковете по ОУ, липса
на уведомяване на органите на КАТ, като се поддържа и евентуално възражение
срещу размера на претендираното обезщетение, което ответникът намира за
завишено.
Настоящият съдебен състав приема, че действително по делото липсват
доказателства, от които да се установява, че вредите по застрахования при
ответника автомобил са причинени по начина, твърдян от ищцата- от трето лице
при паркирано състояние на автомобила. Видно от отговора на ответника, с който на
ищцата е отказано изплащането на застрахователно обезщетение /л.15 от делото на
СРС и л.17/, той е мотивиран с обстоятелството, че по преценка на ответника
вредите са причинени в резултат на въртеливи движения на автомобила, но не и
при съприкосновение със статичен предмет, респ.- при удар на автомобила при
управлението му от ищцата в бетонните топки на тротоара. Настоящият съдебен състав приема, обаче, че
независимо от това дали вредите по застрахования автомобил са причинени от
трето лице при паркирано състояние на автомобила, или са причинени при
управление на автомобила от самата ищца /както поддържа ответника/ – то и двата
случая представляват покрит риск,тъй като попадат в приложното поле на раздел
ІІ от Общите условия към застрахователния договор и не е налице основание за
освобождаване на ответника от отговорност за заплащане на застрахователно
обезщетение. Застрахователя-ответник би могъл да се освободи от
отговорност и да откаже изплащане на
обезщетение само при наличие на някое от основанията, установени с
императивната норма на чл.211 от КЗ /отм./. В конкретния случай ответникът поддържа, че
механизмът на причиняване на вредите не е твърдяният от ищцата, но не твърди и
не установява застрахователна измама, като основание за изключване на
отговорността му по чл.211,т.1 от КЗ /отм./. Що се отнася до твърдяното
неизпълнение на задължението на ищцата за уведомяване на застрахователя в срок
за настъпилото застрахователно събитие, поради твърдяна забава от 15 дни в
писмата-откази, тази забава не се
установява, тъй като видно от доказателствата по делото /изходащите от самия
ответник писма-адресирани до ищцата на л.15 и л.17 от делото на СРС/, щетите са
заведени при ответника на датата, на която се твърди от ищцата , че е настъпило
увреждането на автомобила – 20.05.2015г. Ето защо, съдът приема, че не е
доказано неизпълнение на задължението на ищцата по чл.206,ал.1 от КЗ /отм./,
което да има за последица- установената в ал.3 на чл.206 от КЗ /отм./- отказ за
изплащане на застрахователното обезщетение. На последно място, неоснователно е
възражението на ответника за недължимост на застрхователното обезщетение,
основано на липсата на уведомяване на органите на КАТ. Разпоредбата на чл.125
от ЗДв.П изброява изчерпателно случаите, при които органите на КАТ посещават
задължително на място пътнотранспортното произшествие. В конкретния случай, не
е налице нито една от тези законоустановените хипотези, той като се касае само
за причинени имуществени вреди на застрахования автомобил, които не са му пречели на движение на
собствен ход, поради което и не е било необходимо уведомяване на органите на
КАТ. .
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че неоснователни
се явяват заявените от ответника правоизключващи възражения и същият дължи на
ищцата, на основание чл.208,ал.1 от КЗ /отм./ изплащането на застрахователното
обезщетение за вредите, причинени на застрахования автомобил, в размера,
установен с неоспореното заключение на САТЕ от 4 786,80лв. – т.е. – в
пълния претендиран от ищцата размер.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция не съвпадат с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него0 постановено
друго, с което предявеният иск по чл.208,ал.1 от КЗ /отм./- уважен в пълния му
заявен размер.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи
на ищцата направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на 822,40лв.,
включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение. За въззивното производство ищцата не претендира разноски,
поради което такива не й се следват.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС дължимата държавна такса по уважената жалба на ищцата в размер
на 95,73лв.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение на
СРС, 113 състав под № 9891 от 30.06.2016г.,
постановено по гр.дело № 57183/ 2015 г., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД, с ЕИК ******* да
заплати на К.И.М., с ЕГН **********, на основание чл.208,ал.1 от КЗ
/отм./- сумата от 4 786,80лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за вреди по лек автомобил „Volkswagen Passat4 с рег.№ *******в резултат на настъпило
застрахователно събитие на 20.05.2015г., ведно със законната лихва от
24.09.2015г.- до окончателното изплащане, както и сумата от 822,40лв.- разноски
по делото за първата инстанция, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да
заплати по сметка на СГС- сумата от 95,73лв.- дължима държавна такса по
уважената жалба на ищцата, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.