Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на част IV, глава ХХІІ НПК – „Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и разпорежданията”- чл. 341, ал.1 и сл. НПК вр. глава ХХ НПК „Въззивно производство”. Пред въззивна инстанция е подадена жалба от Р. К. срещу разпореждане № на Великотърновския районен съд от 10.2010г. по НЧХД № /2010г. по описа на ВТРС, с което е прекратено наказателното производство на основание чл. 250, ал.1, т.1 вр.чл. 24, ал.4 т.2 НПК. В жалбата се релевират основания за незаконосъобразност на постановеното разпореждане. Правят се уточнения и пояснения на тъжбата, подадена пред ВТРС, като жалбоподателят посочва мястото на извършеното престъпление, времето, твърди, че се касае за продължавано престъпление.Посочва, че води редица граждански дела по същия спор от 1994г. Моли да се образува наказателно дело. Към жалбата е приложено незаверено копие от искова молба до районен съд-гр. Велико Търново с дата ноември 1994г., сигнал до районна прокуратура –гр. Велико Търново. Въззиваемите страни не се явяват пред въззивния съд, представляват се от адв. М. Защитникът изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят твърди, че това което се случва спрямо него е диверсия, че е налице продължавано престъпление. Посочва, че е водил редица граждански и наказателни дела. По отношение на фактите твърди, че ответниците по жалба са премахнали носещата греда на къщата, съсобственост с жалбоподателя и са спрели канала. Престъпленията, които жалбоподателят сочи, че са осъществени срещу него са : кражба, принуда, диверсия ВТОС, в настоящия съдебен състав, намира частната жалба за допустима, доколкото е предявена в срока по чл.342, ал.1 НПК вр. чл. 247, ал. 2 НПК. Разгледана по същество при условията и при пределите на въззивната проверка, същата е неоснователна по следните съображения: На 14.10.2010г. в деловодството на ВТРС е предявена тъжба от Р. К. Г., с която същият моли да се образува съдебно производство срещу М. И. –А.-А.- гр. Г. и И. Я. К.- с. Н. С., общ. В.. В тъжбата е посочено, че са налице престъпления по чл.9,чл.17,чл.20,чл.23,чл.143,чл.144, ал.1 и ал.2 , чл. 194,чл. 195/ ал.1, ал.3, ал.4, ал.5, чл.198, чл.213, ал.1, чл.215, чл.216 НК.Фактите, които са посочени в тъжбата са, че от 27.12.1993г. тъжителят е станал съсобственик с ответниците. Тъжителят посочва, че ответника И. К. по нареждане на М. А., е откраднал носеща вертикална греда и е прекъснал водопровода. Тъжителят посочва още, че без негово знание и съгласие ответникът е премахнал стената между двете мазета и е построил бетонна стена, без негово съгласие, ответниците са прекъснали токът в къщата. Излага съображения, че престъплението няма давност. Твърди, че през 2007г. И. Я. и приятели са се заканили с убийство срещу него – за което е водено дело пред ВТРС, но е прекратено.Посочва още, че са му чупени постоянно прозорците, разбивали са къщата и са откраднали много вещи . С атакуваният съдебен акт ВТРС е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал.1 НПК, както и че, същата е предявена след изтичане на определения в чл. 81, ал.3 НПК- 6 месечен срок, като е прекратил наказателното производство на осн. чл.250 вр. 24, ал.4 т.2 НПК. В частната жалба се развиват доводи за неправилност на определението на ВТРС, като жалбоподателят е озаглавил жалбата си тъжба- конкретизирал е мястото и времето на деянието. Посочва че не е изтекъл давностния срок, доколкото през 1994 г,. е образувано гражданско дело. От изисканото от ВТОС служебно от ВТРС НЧД № /2005г. по описа на ВТРС се установява следното. В районният съд на 19.10.2005г. е постъпила тъжба от Радослав К. Г. срещу И. Я. К. за престъпления по чл.143, чл.144, чл.95, чл. 97, ал.2 , чл.108 и чл. 109 НК . В същата се твърдят факти, че ответниците са прекъснали тока, водата, канала. Посочва, че лицето С. М.- братовчед на И.Я. го е заплашил, че ще го пребие. Предявил е претенции за налагане глоба на лицата участвали за изнудването,обидите и заплахите и за възстановяване на водопровода. Производството по това дело е прекратено, предвид липсата на уточнение на фактите и обстоятелствата, сочени в тъжбата. По същество. Предвид гореизложеното ВТОС намира атакуваното разпореждане за правилно и законосъобразно по следните съображения: наказателното производство е прекратено от фазата на разпоредителното заседание, с оглед на което на преценка подлежи обстоятелството- дали са налице предпоставките по чл. 24, ал.4 т.2 вр. чл. 81 от НПК, респ. дали тъжбата на Г. отговаря на изискванията на чл. 81, ал.1 и ал.3 НПК. На този въпрос ВТРС правилно е отговорил отрицателно. Съгласно посочената разпоредба на чл.81, ал.1 НПК в тъжбата следва да се съдържат данни за подателя, за лицето срещу което се подава и обстоятелствата, при които е извършено престъплението. В настоящия случай при така подадената тъжба в обстоятелствената част на тъжбата обстоятелствата на престъплението са формулирани по следния начин- „открадната носеща вертикална стена, запушване на канал”. Освен всичко тъжителят е посочил редица престъпления, като самото описване на престъпленията е без да се посочат фактите, отнасящи се за деянията. Сочат се фрагмантирани описания за деяния на съсобственика, без посочване на мястото и начина на твърдяното престъпление, което по никакъв начин не представлява описание на фактите относно деянието. В тъжбата не се съдържат обстоятелства, индивидуализиращи престъплението, за което се търси наказателна отговорност, липсват конкретно описание на извършените действия, не са наведени каквито и да е факти относно деянието, не е уточнен механизма на причиняване на твърдяното увреждане( друг е въпроса, че описание на същото изобщо не е налице). На следващо място жалбоподателят твърди различни деяния без да се уточни време, за да може да се установи дали е сезиран в 6 месечния срок. ВТРС правилно е констатирал, че тъжбата е предявена след изтичане на 6 месечния срок от узнаване на престъплението от пострадалия. С тъжбата не се сочи точна дата на престъпното деяние. С жалбата пред ВТОС се конкретизира дата 1994г. Очевидно е, че подаването тъжба е извършено далеч след изтичане на законоустановения в чл.81, ал.3 НПК срок и в този аспект ВТРС, констатирайки и това обстоятелство, правилно е отказал образуването на наказателно производство.. По тези съображения ВТОС счита, че ВТРС правилно е прекратил наказателно производство, доколкото е недопустимо произнасяне по тъжба, предявена след изтичане срока по чл. 81, ал.3 НПК и неотговаряща на изискванията по чл. 81 НПК. Законосъобразно наказателното производството е било прекратено на основание чл.250,ал.1, т.1 НПК вр.чл. 24, ал. 4, т.2 вр. чл. 81, ал. 1 и ал.3 НПК, поради което атакуваният съдебен акт следва да се потвърди. Водим от гореизложеното и на осн.чл. 341, ал.1 вр. чл. 345, ал.3 НПК вр. чл.338 НПК окръжният съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Великотърновски районен съд № от 20.10.2010г. по НЧХД № /2010г. по описа на ВТРС за прекратяване на наказателното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |