№ 7183
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110148311 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 261486/14.08.2024 г. от
„Инвойтикс АГ“, рег. № СНЕ – 114.725.653 от ТР на Кантон Ааргау,
Швейцария чрез „Инвойтикс АГ – клон България“ КЧТ, с ЕИК: *********,
доуточнена с молба с вх. № 311198/03.10.2024 г., чрез процесуалния му
представител адв. Б. П. против „КАТ – АН Булгар“ ЕООД, с ЕИК: *********,
с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми:
1/ сумата от 5243.94 лева – главница по общо шести фактури, представляваща
дължима, но незаплатена цена за предоставяне на услуга по предварително
заплащане вземания по фактури, които суми са обективирани във фактури №
**********/20.09.2023 г. /до 998.06 лева частично/, № **********/20.10.2023
г. /до 97.79 лева частично/, № **********/21.11.2023 г. /1408.20 лева/, №
**********/23.11.2023 г. /1370.81 лева/, № **********/10.12.2023 г . /782.33
лева/ и № **********/17.12.2023 г. /586.75 лева/ и 2/ сумата от 429.75 лева –
обезщетение за забава върху всяка фактура от датата на падежа й до подаване
на исковата молба / фактура № **********/20.09.2023 г. – сумата от 106.93
лева за периода от 04.11.2023 г. до 08.07.2024 г.; фактура №
**********/20.10.2023 г. – сумата от 8.87 лева за периода от 19.12.2023 г. до
08.07.2024 г.; фактура № **********/21.11.2023 г. – сумата от 110.86 лева за
периода от 20.01.2024 г. до 08.07.2024 г.; фактура № **********/23.11.2023 г. –
сумата от 106.86 лева за периода от 22.01.2024 г. до 08.07.2024 г.; фактура №
**********/10.12.2023 г . – сумата от 55.89 лева за периода от 08.02.2024 г. до
08.07.2024 г. и фактура № **********/17.12.2023 г. за периода от 15.02.2024 г.
до 08.07.2024 г./ , ведно със законната лихва върху главниците по фактурите,
считано от 14.08.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
1
окончателното плащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че страните били в трайни търговски
отношения по подписан на 13.12.2022 г. договор за фактуриране, обработка на
плащанията, управление на вземания и услуги по закупуване на фактури. По
силата на този договор ищецът изкупувал от ответника фактури като
заплащал същите преди падежа им в полза на ответника – срещу
възнаграждение от 8.25 % - при фактура за международен превоз и 7 % при
фактура за вътрешен превоз /доколкото ответникът имал за предмет на
дейност именно транспортни услуги/. След това клиентите на ответника
следвало да платят пълната стойност на издадените срещу тях фактури
директно в полза на ищеца /доколкото последният вече ги бил заплатил като
стойност авансово на ответника/.
Посочените по-горе шест фактури обаче не били заплатени изцяло или
частично на ищеца от съконтрахентите на ответника, както следва:
- по фактура № **********/20.09.2023 г.- не била заплатена сумата от
998.06 лева /т.е. имало частично плащане/,
- по фактура № **********/20.10.2023 г. – не била заплатена сумата от 97.79
лева /т.е. имало частично плащане/,,
- по фактура № **********/21.11.2023 г. – изцяло сумата от 1408.20 лева не е
платена;
- по фактура № **********/23.11.2023 г. – изцяло сумата от 1370.81 лева не е
платена,
- по фактура № **********/10.12.2023 г – изцяло сумата от 782.33 лева не е
платена и
- по фактура№ **********/17.12.2023 г. – изцяло сумата от 586.75 лева не е
платена.
Поради това и сумите следвало да се възстановят на ищеца от ответното
дружество. Последното дължало и обезщетение за забава – върху всяка
фактура от датата на падежа й.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: фактури, договор и справки.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „КАТ – АН Булгар“ ЕООД, с
ЕИК: ********* не е постъпил писмен отговор. Препис от исковата молба с
разпореждането по чл. 131 от ГПК са връчени на ответника на 13.12.2024 г.
чрез управителя Катрин Стоянова.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 8.04.2025 г.,
процесуалният представител на ищцовото дружество прави искане за
постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответното дружество, редовно призовано – по реда на чл. 50, ал. 2 от
ГПК, не изпраща свой представител в насроченото открито съдебно
заседание.
От ответника до датата на заседанието не е постъпило искане делото да
се гледа в негово отсъствие.
2
В хода на делото съдът редовно е извършвал служебни справки /налични
по делото/, от които е видно, че адресът на управление на ответното
дружество в ТРРЮЛНЦ не е променян.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК, като съображенията за това са
следните:
На ответника с разпореждане № 160293/05.11.2024 г. са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание. Независимо от това ответната страна не е
подала отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото,
за което е редовно призована, както и не взема становище по спора. Не е
депозирано и искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. В първото
съдебно заседание ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответниците.
От представените писмени доказателства (фактури, договор и справки)
може да се направи извод за вероятната основателност на предявените искови
претенции. Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
В този смисъл настоящият състав намира за основателни исковите
претенции на „Инвойтикс АГ“, рег. № СНЕ – 114.725.653 от ТР на Кантон
Ааргау, Швайцария чрез „Инвойтикс АГ – клон България“ КЧТ, срещу „КАТ –
АН Булгар“ ЕООД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
следните вземания: 1/ 5243.94 лева – главница по общо шести фактури,
представляваща дължима, но незаплатена цена за предоставяне на услуга по
предварително заплащане вземания по фактури, които суми са обективирани
във фактури № **********/20.09.2023 г. /до 998.06 лева частично/, №
**********/20.10.2023 г. /до 97.79 лева частично/, № **********/21.11.2023 г.
/1408.20 лева/, № **********/23.11.2023 г. /1370.81 лева/, №
**********/10.12.2023 г . /782.33 лева/ и № **********/17.12.2023 г. /586.75
лева/ и 2/ 429.75 лева – обезщетение за забава върху всяка фактура от датата
на падежа й до подаване на исковата молба / фактура №
**********/20.09.2023 г. – сумата от 106.93 лева за периода от 04.11.2023 г. до
08.07.2024 г.; фактура № **********/20.10.2023 г. – сумата от 8.87 лева за
периода от 19.12.2023 г. до 08.07.2024 г.; фактура № **********/21.11.2023 г. –
сумата от 110.86 лева за периода от 20.01.2024 г. до 08.07.2024 г.; фактура №
**********/23.11.2023 г. – сумата от 106.86 лева за периода от 22.01.2024 г. до
08.07.2024 г.; фактура № **********/10.12.2023 г . – сумата от 55.89 лева за
периода от 08.02.2024 г. до 08.07.2024 г. и фактура № **********/17.12.2023 г.
за периода от 15.02.2024 г. до 08.07.2024 г./ , ведно със законната лихва върху
главниците по фактурите, считано от 14.08.2024 г. до окончателното плащане
на сумата.
Горното налага предявените исковете да бъдат уважени, като на
основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.
3
По исканията за разноски на страните:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 3089.93 лева, от които 226.95 лева държавна такса, 15.98 лева – такса
по чл. 102з от ГПК, 5 лева – държавна такса за получаване на обезпечителна
заповед, 40 лева – такса по обезпечително производство, 66 лева – такса на
съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело, 1200 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение в обезпечително производство по обезпечение на
бъдещ иск и 1536 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение в настоящото
исковото производство, видно от представен списък по чл. 80 от ГПК.
От тези суми следва да му бъдат присъдени общо 1849.93 лева– 226.95
лева държавна такса, 15.98 лева – такса по чл. 102з от ГПК, 5 лева – държавна
такса за получаване на обезпечителна заповед, 66 лева – такса на съдебен
изпълнител за образуване на изпълнително дело, и 1536 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение в настоящото исковото производство.
Не следва да се присъжда сумата от 40 лева – такса по обезпечително
производство по обезпечение на бъдещ иск и сумата от 1200 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение в обезпечително производство по обезпечение на
бъдещ иск – реализирани през м. юни 2024 г. В тази връзка следва да се
отбележи, че по настоящото исково дело е направено искане за обезпечение на
предявен иск – което е уважено – издадена е обезпечителна заповед №
893/17.10.2024 г.
По делото не са въвеждани твърдения за наличие на производство по
обезпечение на бъдещ иск – не са ангажирани никога доказателства за такова,
нито е ясен резултатът от същото – дали е било уважено искането или не. В
тази връзка и посочените суми не подлежат на присъждане по настоящото
дело.
Сумата, внесена като гаранция, по обезпечението, поискано в
настоящото производство подлежи на възстановяване по изрична молба на
ищеца с посочена банкова сметка.
Ответното дружество не взема становище по делото и не претендира
разноски – като предвид изхода на делото такива не му се и дължат.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КАТ – АН Булгар“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Дружба, бл. 290, вх. А, ет. 2, ап. 3 ДА ЗАПЛАТИ
на „Инвойтикс АГ“, рег. № СНЕ – 114.725.653 от ТР на Кантон Ааргау,
Швейцария чрез „Инвойтикс АГ – клон България“ КЧТ, с ЕИК: ********* и
адрес на управление: гр. София, бул. България, № 51Б, ет. 3, офис 5б, следните
суми: 1/ сумата от 5243.94 лева – главница по общо шести фактури,
представляваща дължима, но незаплатена цена за предоставяне на услуга по
предварително заплащане вземания по фактури, които суми са обективирани
във фактури № **********/20.09.2023 г. /до 998.06 лева частично/, №
4
**********/20.10.2023 г. /до 97.79 лева частично/, № **********/21.11.2023 г.
/1408.20 лева/, № **********/23.11.2023 г. /1370.81 лева/, №
**********/10.12.2023 г . /782.33 лева/ и № **********/17.12.2023 г. /586.75
лева/ и 2/ сумата от 429.75 лева – обезщетение за забава върху всяка фактура
от датата на падежа й до подаване на исковата молба / фактура №
**********/20.09.2023 г. – сумата от 106.93 лева за периода от 04.11.2023 г. до
08.07.2024 г.; фактура № **********/20.10.2023 г. – сумата от 8.87 лева за
периода от 19.12.2023 г. до 08.07.2024 г.; фактура № **********/21.11.2023 г. –
сумата от 110.86 лева за периода от 20.01.2024 г. до 08.07.2024 г.; фактура №
**********/23.11.2023 г. – сумата от 106.86 лева за периода от 22.01.2024 г. до
08.07.2024 г.; фактура № **********/10.12.2023 г . – сумата от 55.89 лева за
периода от 08.02.2024 г. до 08.07.2024 г. и фактура № **********/17.12.2023 г.
за периода от 15.02.2024 г. до 08.07.2024 г./ , ведно със законната лихва върху
главниците по фактурите /в общ размер от 5243.94 лева/, считано от
14.08.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното
плащане на вземането.
ОСЪЖДА „КАТ – АН Булгар“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Дружба, бл. 290, вх. А, ет. 2, ап. 3 ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Инвойтикс АГ“, рег. № СНЕ –
114.725.653 от ТР на Кантон Ааргау, Швейцария чрез „Инвойтикс АГ – клон
България“ КЧТ, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, бул.
България, № 51Б, ет. 3, офис 5б, сумата от 1849.93 лева, представляваща
разноски /за държавна такса, такса по чл. 102з от ГПК, държавна такса за
получаване на обезпечителна заповед, 66 лева – такса на съдебен изпълнител
за образуване на изпълнително дело и адвокатско възнаграждение с ДДС/ в
настоящото исково производство по гр.д. № 48311/2024 г. на СРС.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова,
поради което на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване
в тази му част.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5