РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Монтана, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500175 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Д.
К. С. против решение на Районен съд – Лом от 28 септември 2021 г. по гр. д. №
547/2020 г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
Жалбоподателката Д. К. С. твърди, че решението на ЛРС е неправилно и
незаканосъобразно, а мотивите противоречиви. Съдът не е обсъдил задълбочено
събраните доказателства относно това, че процесните земи са били отдадени под наем
на ххххЕООД, чийто управител е брат на купувачката по оспорения договор за
продажба. Дружеството-наемател е било уведомено за дълга на продавача към ищцата
по павловия иск, от което се извежда изнание у купувачката за наличието на дълг на
нейния праводател. Изтъква, че за да се приеме недобросъвестност на третото лице,
достатъчно е то да знае за наличието на дълг без да е необходимо да му е известно
точно кой е кредиторът и съдържанието на вземането. За доказване на знание у третото
лице са достатъчни и само косвени доказателства, стига обсъдени в тяхната логическа
връзка да водят до извод, че третото лице е било известено за съществуването на
вземане срещу праводателя му. ЛРС е пренебрегнал именно тази постановка, трайно
утвърдена в съдебната практика, и е стигнал да неправилен извод за неоснователност
на иска. Въззивницата изтъква също, че върху друг недвижим имот на прехвърлителя е
1
била вписана възбрана за обезпечаване вземането й, тази възбрана е публично
оповестена, следователно известно е на всички трети лица същестувването на вземане
срещу праводателя. На последно място се навежда и довод, че и двете страни по
договора за продажба са били представлявани от едно и също лице като пълномощник,
което също установява наличието на знание у купувачката за същестувване на дълг на
продавача.
Въззивницата Д.С. моли решението на ЛРС да бъде отменено и вместо него
МОС да постанови ново, с което да прогласи относителна недействитеност на договор
за продажба на 1/3 ид. ч. от земеделски имоти, сключена с нотариален акт №
3/12.10.2016 г.
Въззиваемата Г. МЛ. Р. в писмен отговор оспорва въззивната жалба и моли да
бъде оставена без уважение като неоснователна. Поддържа, че правилно ЛРС е стигнал
да извода за добросъвестност на Р. като приобретател по оспорената сделка. Нито едно
от събраните доказателства не налага извод за знание у нея, че сделката има увреждащ
характер, нито пък може да се намери логическа връзка между отделните факти,
изтъкнати от ищцата, за да се направи косвен извод за такова знание.
Въззивамият Г. АТ. ЕВТ. също изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение, а решението на МРС –
потвърдено.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред Ломския районен съд е бил предявен иск с правно основание чл. 135 от
ЗЗД за прогласяване на относителна недействителност по отношение на Д.С. на
договор за продажба на 1/3 ид. ч. от нива от 28.326 дка, представляваща имот № хххх,
пасище от 1.521 дка, трета, представляващо имот № ххх и лозе от 0.930дка,
представляващо имот № ххх всички в землището на с. С , обл. М
По делото е установено, че Д.С. има изискуемо и ликвидно вземане срещу Г.Е.,
за което има влязло в сила арбитражно решение от 21 ноември 2015 г. по арб. д. №
353/2015 г. на Арбитражен съд-В Въз основа на изпълнителен лист, издаден от СГС по
това решение, е било образувано изп. д. № 557/2016 г. по описа на ЧСИ Румяна
Тодорова за събиране на вземане от 10 750 лв, както и 1340 лв разноски. На 16
септември 2016 г. била вписана възбрана върху жилищен недижим имот, собственост
на Г.Е., за обезпечаване вземането на С. по образуваното изпълнително дело. След
образуване на изпълнителното производство длъжникът Г.Е. заедно със своята майка и
брат си като съсобственици продали на Г.Р. три земеделски имота в землището на с. С ,
2
обл. М – нотариален акт № № ххх, том ххрег. № ххдело №х от 12 октомври 2016 г. на
нотариус Д. Младенова.
За да отхвърли иска за обявяване на относителна недействителност по
отношение Д.С. на договора за продажба на 1/3 ид. ч. от описаните три земеделски
имота, ЛРС е приел, че е установено наличието на вземане на С. спрямо Е.,
извършването на разпоредителна сделка от страна на длъжника, с която той е намалил
имуществото си, но липсва последният елемент от фактическия състав на иска по чл.
135 от ЗЗД: знание у купувача за увреждащия характер на сделката.
Въззивният съд като извърши собствен анализ на събраните доказателства и
обсъди становищата на страните, достигна до същия правен извод, поради което
потвърждава обжалваното решение.
Павловият иск има за цел да прогласи относителна недействителност на
разпоредителна сделка, за да даде възможност на кредитора да насочи изпълнението
върху имущество на длъжника за удовлетворяване на съществувало преди сделката
вземане на кредитора.
В случая е безспорно, че Е. дължи на С. парична сума. Установено е също, че
той е извършил възмездно разпореждане с притежавана от него 1/3 ид. ч. от три
земеделски имота и това е станало след образуване на изпълнително дело за събиране
вземането на С.. Всяко разпореждане, с което се засягат правата на кредитора, води до
увреждане на последния, защото се препятства възможността той да се удовлетвори от
прехвърленото имущество на длъжника, а при възмездно действие – ако е налице
знание за увреждане на двете страни по сделката. Достатъчно е това знание да обхваща
правопораждащите факти на съответното задължение на отчуждителя към кредитора,
чиито интереси се увреждат.
Спорно е по делото дали приобретателката на имотите Г.Р. е знаела, че Е. има
парично задължение и отчуждавайки свое имущество, се поставя в невъзможност да
удовлетвори вземането на кредиторката си. Правилно е становището на въззивницата,
че за установяване недобросъвестността на приобретателката е достатъчно събиране на
косвени доказателства, които в своето логическо единство да навеждат на извод за
знание. В случая обаче са събрани доказателства, които не могат да бъдат свързани по
начин, налагащ извод за знание.
Действително съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот
на длъжника Г.Е. в гр. Варна. Тази възбрана е била вписана преди изповядване на
процесната сделка. Купувачът на спорните имоти обаче няма задължение да провери
наличието на тежест върху други имоти на своя праводател. Интересът на купувача е
да придобие имот, който не е обременен с възбрани, ипотеки или учредени вещни
права. За да защити интереса си, за него е достатъчно да извърши справка в Службата
по вписванията само по отношение имота-предмет на сделката. Не може да се
3
предполага, че купувачът на един имот е извършил проверка за вписани тежести върху
всички притежавани от праводателя му имоти, за да се наложи извод, че по този начин
е узнал за наличие на съществуващо задължение. Вписаната възбрана има друга цел –
да предупреди лица, придобиващи права върху възбранения имот, че на длъжника е
запретено разпореждането с него, а не да оповести съществуването на дълг.
Не може да се изведе знание за дълга и от родствената връзка на
приобретателката Р. с управителя на дружеството-наемател на процесните земеделски
земи, който пък от своя страна знаел за дълговете на Е. поради наложен запор на
дължимите наеми. Дейността на дужеството е търговска и макар то да е еднолично
ООД, управлявано от самия собственик на капитала, е самостоятелен субект на
правото, отделен от физическото лице. Близкото родство между управителя и
купувачката не е достатъчен факт, от който да се изведе, че на Р. са били известни
търговските дела на нейния брат. Тя не е съдружник в дружеството, не участва в
управителните му органи, дори няма данни да е била наета като служител в
дружеството, за да се мисли, че е имала информация за съществуването на задължения
на Е..
Неоснователно е и твърдението, че щом едно и също лице е било пълномощник
на двете страни по оспорената сделка, то налице е знание у купувачката за увреждащия
характер на сделката. Недобросъвестността се състои в знание на определени факти, т.
е. следва да е установено, че упълномощителят и продавач Е. е уведомил
пълномощника по сделката за наличие на дългове, пълномощникът от своя страна
поради мандатното си правоотношение и с купувачката също да е информирал
последната за такива дългове. Няма данни по делото упълномощеното лице да е знаело
за задълженията на единия от продавачите, нито пък да е предало такава информация
на купувачката. Нещо повече Е. е упълномощил своя брат и съсобственик за
извършване на продажбата, а той пък на свой ред е преупълномощил от името на Е., т.е
установява се, че между Е. и пълномощника дори не е имало пряк контакт, за да се
предполага знание. Недобросъвестността на купувачката по договора може да се
установи, единствено ако по веригата лица е било предадено знанието за паричното
задължение на продавача Г.Е..
Въззивният съд не може да направи извод, че Г.Р., купувайки притежаваната от
Г.Е. 1/3 ид. ч. от три земеделски имота, е знаела за увреждащия характер на сделката.
Не са представени доказателства, които да обосноват извод, че на купувачката е било
известно съществуването на дълг на Е. и от какво произтича той. Няма данни Е. и Р. да
са в отношения (като близко познанство, съвместно живеене, свързани лица по
смисъла на §1 от ДР на ТЗ или други житейски ситуации), от които да се предположи,
че на Р. е могло да стане известно задължението на Е. към С.. Субективният елемент е
кумулативно изискуем в състава на чл. 135 от ЗЗД и липсата му води до
неоснователност на предявения иск.
4
МОС като намира иска за неоснователен, потвърждава обжалваното решение, а
въззивната жалба оставя без уважение.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260355 на Районен съд – Лом от 28 септември
2021 г. по гр. д. № 547/2020 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5