Р
Е Ш Е Н И Е
№…….. 05.07.2021 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, І-ви състав,
в закрито заседание на пети юли през 2021 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 12419
по описа на съда за 2020
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК
Образувано е по
жалба, подадена от М.Б.Г., в качеството си на длъжник по изпълнително дело № 20128410406451
на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд, срещу разпореждане от 01.09.2020 г., в което е обективиран отказ за
прекратяване на производството по посоченото изпълнителното дело.
Жалбоподателката поддържа, че
след образуване на делото и едновременно с поканата за доброволно изпълнение
били наложени запори върху сметките на длъжника, но въпреки това, по сметка на
съдебния изпълнител не постъпвали суми и до конституиране на новия
взискател на 25.08.2015 г. по делото не
са извършвани никакви изпълнителни действия по искане на взискателя
или по инициатива на съдебния изпълнител. Твърди, че насрочените на 31.10.2012
и от 16.07.2014 г. описи на движимо имущество на длъжника не са проведени,
поради което не съставляват валидни изпълнителни действия, прекъсващи
давността, като се позовава на съдебна практика, която сочи. Твърди, че в
периода 11.06.2012-01.02.2016 г., в който не са извършвани действия по
изпълнението, е по-дълъг от две години и е основание за перемиране
на изпълнението. Счита, че произнасянето на съдебния изпълнител е неправилно,
тъй като са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване
на образуваното пред него изпълнително дело доколкото в продължение на повече
от две години, не са извършвани никакви изпълнителни действия и делото следва
да се счита прекратено по силата на закона. С оглед на това, моли съда да
отмени обжалвания отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, тъй
като същото е прекратено по силата на закона. Претендира сторените по делото
разноски.
Взискателят по
изпълнителното дело – „К.И.И.“ ЕАД в законоустановения срок по чл. 436, ал.3, изр.1 от ГПК в
подаденото възражение срещу депозираната частна жалба, оспорва същата като
неоснователна. Излага подробни съображения, като сочи датите на които са
извършвани действия по изпълнение на вземането, а по отношение на причините,
поради които не са проведени посочените в жалбата описи на движими вещи, сочи,
че се касае за недобросъвестност на самия длъжник, който не може да черпи права
от това си поведение. Предвид това счита обжалвания отказ на съдебния
изпълнител да се прекрати изпълнителното производство за правилен и законосъобразен
и моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата на длъжника без
уважение като неоснователна. Претендира сторените по водене на делото разноски
по представен списък. При условията на евентуалност, счита за прекомерни по
смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските, направени от жалбоподателката –
длъжник.
По делото са
представени мотиви на ЧСИ Н.М. по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, с които е заявено
становище за неоснователност на жалбата.
Приложено е и
копие от изпълнителното дело.
Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и
приложените с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
по изпълнителното дело № 20128410406451 било образувано по молба на взискателя „БНП П.П.Ф.“ ЕАД до
ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие СГС на 19.05.2012 г., на
основание издаден на 29.03.2011 г. в негова полза срещу длъжника М.Б.Г. изпълнителен
лист, издаден по гражданско дело № 58411/2011 г. по описа на СРС, 59 състав, за
следните суми: 3880,09
лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2011
г. до окончателното изплащане на задължението, 1917,71 лева възнаградителна
лихва, 932,74 лева обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 10.09.2009 г. до 28.11.2011 г., както и 234,61
лева присъдени разноски.
С молбата взискателят възложил на съдебния изпълнител на основание
чл. 18,
ал.1 от ЗЧСИ да направи цялостното проучване на имущественото състояние на длъжника
да направи справки, да набави документи, книжа и други, както и да определи
начина на изпълнението. Отправил искане и за присъждане на сторените в
изпълнителното производство разноски.
С оглед това, на
19.05.2012 г. съдебният изпълнител постановил разпореждане за образуване на
изпълнителното дело, като разпоредил изпращане на съобщение по чл. 191 от ДОПК
до НАП, изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника, като насрочил
опис на движимото имущество на длъжника на 25.06.2012 г. Със същото
разпореждане съдебният изпълнител начислил такси и разноски по изпълнението, а
именно – 72 лева с ДДС за образуване, покана за доброволно изпълнение и справки
– по т. 1, 3 и 5 от ТТР към ЗЧСИ; 150 лева юрисконсултско възнаграждение и 729,23
лева с ДДС такса по т. 26 от Тарифата.
С разпореждане
от 11.06.2011 г. съдебният изпълнител
разпоредил налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „КТБ“
АД, „МКБ Юнионбанк“ АД, „Банка ДСК” ЕАД, ТБ „Инвестбанк“ АД, ОББ АД, ПИБ АД, „Банка Пиреос
България“ АД, „Прокредитбанк България“ АД,
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Сибанк“ АД, „Уникредит България”
АД, ЦКБ АД и „Юробанк и Еф Джи България“ АД.
Поканата за
доброволно изпълнение е връчена на частната жалбоподателка в качеството й на
длъжник на 15.05.2012 г.
С разпореждане
от 08.10.2012 г. бил насрочен опис на движимите вещи на длъжника, находящи се
на постоянния му адрес, като на горното разпореждане било съобщено на частната
жалбоподателка с изпращане на призовка за принудително изпълнение, която била
връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.
С разпореждане
от 31.05.2014 г. бил насрочен опис на движимите вещи на длъжника, за което му
била изпратена призовка за принудително изпълнение.
С постановление
от 19.10.2015 г. във връзка с постъпила молба от 25.08.2015 г., „К.И.И.БГ“ ЕАД бил конституиран като взискател по делото в
качеството му на частен правоприемник на „БНП П.П.Ф.“
ЕАД. Независимо, че с молбата си за встъпване в производството, този взискател овластил съдебния изпълнител с правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, с изрична молба от 15.12.2015 г. направил искане за извършване на опис на
движимите вещи на длъжника, находящи се на адреса му.
С разпореждане
от 28.06.2016 г. бил наложен запор на банковите сметки на длъжника, открити в
Банка ДСК АД, в ОББ АД и в ПИБ АД.
С поредни молби
от 03.08.2017 г. и от 12.09.2017 г. взискателят
направил искания за извършване на конкретни изпълнителни действия, а именно –
да се насрочи опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника и да
се наложи запор върху банковите сметки на длъжника, след извършване на справка
в електронния регистър на БНБ.
С разпореждане
от 26.11.2017 г. бил насрочен опис на движимите вещи на длъжника, за което на
същия била изпратена призовка за принудително изпълнение. Такъв опис, бил
насрочен по искане на взискателя, с разпореждане от
30.04.2019 г., за което на длъжника била изпратена призовка за принудително
изпълнение.
С молба от 07.01.2020
г. взискателят поискал да бъдат запорирани
вземанията на длъжника за трудово възнаграждение и да се извърши опис на
движимите й вещи.
На 19.08.2020 г.
с нарочна молба, длъжникът направил искане за прекратяване на изпълнителното
производство, поради настъпила перемпция, тъй като за
периода от 11.06.2012 г. до 25.08.2015 г. не са извършвани изпълнителни
действия. По тази молба, съдебният изпълнител постановил обжалваното
разпореждане от 01.09.2020 г., като приел, че не са налице основанията на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.
За постановения
отказ частната жалбоподателка била уведомена на14.09.2020 г., а жалбата, по
която е образувано настоящето производство постъпила на 24.09.2020 г.
Въз основа на така установеното, съдът намира
следното от правна страна :
Жалбата е
процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице –
длъжник, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал. 2, т. 6 от ГПК –
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение.
Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна,
поради следното:
Жалбата е
неоснователна по изложените в нея доводи.
Съгласно
приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото
им е поискано от взискателя или са предприети по
инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/
представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна норма е
свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят
има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност,
която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното
производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на
изпълнителното производство зависи от взискателя, от
това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител,
от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата
на активност от взискателя в хода на изпълнителното
производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени
изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, ще
води до неговото прекратяване.
В
настоящия случай не се установява поддържаното от жалбоподателката основание за
прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК - поради това, че в
продължение на повече от две години не са извършвани никакви изпълнителни
действия по изпълнително дело № 20128410406451. Следва да се отбележи, че в
процесната хипотеза, взискателят е поискал с молбата
си за образуване на изпълнително производство от частния съдебен изпълнител да
извърши всички изпълнителни действия посочени в чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, а именно
да направи пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави
справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определя начина на
изпълнението. Срокът
от две години, в който бездействието на взискателя
води до прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК се брои от датата на подаване на молбата, с която този субект е поискал
от съдебния изпълнител да извърши определено изпълнително действие, което
правило важи и в случаите, в които взискателят е
направил искане, но съдебният изпълнител бездейства, както и когато действието
не се извършва, тъй като взискателят не е внесъл
дължимите авансово разноски за осъществяване на посоченото от него действие по
изпълнение. В последните две хипотези също се изисква активност от страна на взискателя, за да бъде проведено изпълнителното
производство до своя край, тъй като той е страната, която може да поиска от
съдебния изпълнител да извърши посочено от него изпълнително действие, което
той не е направил, въпреки че е бил длъжен да го стори, или пък да поиска да
бъде постановен изричен отказ за извършване на посоченото от него изпълнително
действие, за да може да упражни правото да обжалва този акт пред окръжния съд
на основание чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, с което би се преодоляла липсата на
движение в процеса по принудително изпълнение. Доколкото в случая се твърди, че
основанията за прекратяване на изпълнителното производство са настъпили в
периода 11.06.2012 г. до 25.08.2015 г.
Следователно в
случая двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който взискателят е трябвало да поиска осъществяване на ново
изпълнително действие започва да тече от 19.05.2012 г. – датата на подаване на
молбата, с която той е направил първото искане до съдебния изпълнител да
предприеме изпълнителни действия за събиране на вземанията му. Този двугодишен
срок изтича на 19.05.2014 г. Същевременно, всяко действие по събиране на
вземането и насочване на изпълнението, прекъсва този срок, като от датата на
предприемането му започва да тече нов двегодишен срок.
От материалите
по изпълнителното дело № 20128410406451 по описа на ЧСИ Н.М. се установява, че
преди да изтече този срок по изпълнителното дело са извършвани валидни и надлежни изпълнителни действия,
представляващи действия на принудително изпълнение, от страна на съдебния
изпълнител. Така например, с налагане на запор върху сметките на частната
жалбоподателка в посочените банки на 11.06.2012 г. срокът е прекъснат, а тази
дата е започнал да тече нов срок, който, при бездействие на съдебния изпълнител
и на взискателя, би изтекъл на 11.06.2014 г..
Впоследствие на 08.10.2012 г., а след това и на 31.05.2014 г. бил насрочен опис
на движимите вещи на адреса на частната жалбоподателка, за което тя била уведомявана
с изпратени призовки за принудително изпълнение. С насрочване на описа,
изпълнението било насочено към движимите вещи, собственост на частната
жалбоподателка, като всяко от тези действия, независимо от неуспеха му,
прекъсва срока, като от последното действие, в случая от 31.05.2014 г. започва
да тече нов двугодишен срок, който би изтекъл на 31.05.2016 г., т.е. след
изтичане на срока, очертан в жалбата.
Също така, следва да се отчете, че тези действия не са били
извършени, не поради липса на съдействие и интерес от страна на взискателя, а поради невъзможността длъжникът да бъде
надлежно и своевременно уведомен за тях. Същата многократно била търсена на
установените за нея адреси, изплащаните й покани и призовки били връчвани чрез
залепване на уведомление или не били връчвани. Същевременно, частната
жалбоподателка с връчването на поканата за доброволно изпълнение на 15.06.2012
г. била надлежно уведомена за изпълнението, системно не била намирана на адреса
си, и не получавала изпратени й писма, като не може да черпи права от това обстоятелство.
С
оглед на това следва да се заключи, че в релевантния период, посочен в молбата
на длъжника до съдебния изпълнител и очертан и в жалбата му до съда, по процесното изпълнително дело е проявявана постоянна
активност от съдебния изпълнител и взискателя относно
извършването на нови действия по изпълнението, което е ставало редовно и винаги
преди да е изтекъл двугодишният срок, който е предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което и не са осъществени тези факти, при които в цитираната правна
норма е предвидено, че изпълнителното производство ще се прекратява по силата
на закона. С овластяването на съдебния изпълнител на основание чл.18, ал.1
ЗЧСКИ още с молбата си от 19.05.2012 г., взискателят
практически му е възложил служебно да поддържа висящността
на изпълнителното производство. Това означава, че не са налице твърдените от жалбоподателката
основания за прекратяване на и.д. № 20128410406451 по описа на ЧСИ Н.М.
образувано срещу длъжника М.Б.Г., поради което и обжалваният акт на съдебния
изпълнител, с който е отказал да прекрати принудителното изпълнение е
законосъобразен и подадената жалба трябва да се остави без уважение.
По разноските :
В случая
претенция за присъждане на сторените в настоящето производство разноски е
надлежно заявено и от двете страни, като с оглед изхода на делото, претенцията
на частната жалбоподателка-длъжник в изпълнението е неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
Основателна се
явява претенцията на взискателя, юридическо лице,
който съгласно представеното пълномощно в настоящето производство се
представлява от юрисконсулт. Съгласно настоящата
редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК компетентен да определи размерът на дължимото
на тази страна юрисконсултско възнаграждение е съдът, като Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не намира
приложение при определяне на дължимото на ищеца юрисконсултско възнаграждение,
а същото би следвало да се определи по съответния текст от Наредбата за
заплащането на правната помощ. В случая приложима е нормата на чл. 25а, ал. 3
от тази Наредба, съгласно която за получаване на документи и книжа по дела и
изготвяне на жалби или възражения възнаграждението е от 50 до 120 лева. С оглед
конкретните обстоятелства по делото съдът намира, че в полза на взискателя следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер от 50 лева, която сума се възложи в тежест на частната
жалбоподателка.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата,
подадена от М.Б.Г., в качеството си на длъжник по изпълнително дело №
20128410406451 на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на Камарата на ЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд, срещу разпореждане от 01.09.2020 г., в което е
обективиран отказ за прекратяване на производството по посоченото
изпълнителното дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на частната
жалбоподателка М.Б.Г. за присъждане на сторените по водене на настоящото
дело разноски, като неоснователна.
ОСЪЖДА частната жалбоподателка М.Б.Г., с **********, да заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, юрисконсултско възнаграждение
за процесуалното му представителство по настоящето дело в размер на 50
(петдесет) лева
Препис от настоящето решение да се изпрати на
ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………... ЧЛЕНОВЕ : 1. ………..…… 2. …..………….