РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. Велико Търново, 05.11.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 460 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба, подадена от *** И.М. от ВТАК, като пълномощник на Ш.
А.М. с ЕГН **********, адрес *** Търново, ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1275-000240/ 07.04.2021 г., издадена от началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново. С оспорената заповед на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на Ш.А.М. е наложена принудителна
административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС“ по отношение на
лек автомобил „Форд Фиеста 1.4 И“ с рег. № ***, за срок от 6 месеца, считано от
06.04.2021 г., отнето е СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели на
автомобила. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения
административен акт, поради издаването му при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона. Твърди, че като адресат на ЗППАМ тя не е била уведомена
за започналото административно производство, при което не е взела участие в
същото, вкл. чрез изясняване на относими факти и обстоятелства, и ангажиране на
съответни доказателства. Намира и че заповедта е издадена при неправилно
установена фактическа обстановка – от служителите на МВР не е съобразено, че В.М.В.
не е лишен от право да управлява МПС по административен или съдебен ред,
каквито са релевантните хипотези по чл. 171, т. 2а, б. „а“, предл. 3 и 4 от ЗДвП, а свидетелството му за управление е временно иззето на основание
приложена ПАМ, която освен това е оспорена като нищожна пред АСВТ. Акцентира и
върху обстоятелството, че разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, на
основание на която е иззето СУМПС на В.В., е обявена за противоконституционна
с Решение № 3/ 23.03.2021 г. на КС /обн. ДВ, бр. 26 от 30.03.2021 г./, поради
което самото отнемане се явява незаконосъобразно, а административният акт за
налагането му – нищожен. По същество жалбоподателката навежда твърдения, че В.
е управлявал процесния автомобил без нейното разрешение или знание, при което
не е налице неправомерно поведение на последната. Намира, че поради това
налагането на принудителната мярка е извършено и в противоречие с принципа на
съразмерност, установен в чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК, като не е обоснована и
доказана необходимост от наложеното ограничение за постигане на някоя от
регламентираните в закона цели на ПАМ. С тези доводи от съда се иска оспорената
ПАМ да бъде отменена. В съдебно заседание оспорващата лично и чрез пълномощника
си по делото, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията,
изложени в нея и аргументи, развити в хода на устните състезания. *** М. моли
за му бъде присъдено ***ско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за ***урата,
за осъществената правна помощ.
Ответникът – началникът на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, издал Заповед за
прилагане на ПАМ № 21-1275-000240/ 07.04.2021 г., редовно призован за открито
съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище
по жалбата.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
вкл. тези от административната преписка и допълнително ангажираните от
жалбоподателя, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно отразеното в оспорената заповед
и в съдържащата се в преписката докладна записка от 07.04.2021 г., на дата
06.04.2021 г., в 19:10 часа, в с. Водолей, до дом № 258, в посока центъра на
селото, служители в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново спрели за
проверка лек автомобил „Форд Фиеста 1.4 И“ с рег. № ***, собственост на
Ш. А.М. с ЕГН **********. Автомобилът бил управляван от лицето В.М.В. с ЕГН **********,
като при извършени справки в РСОД и от ОДЧ при ОД на МВР – В. Търново се
установило, че същият е лишен от право да управлява МПС по административен ред
със ЗППАМ № 20-1275-000594 от 2020 г., връчена на 18.01.2021 година. При така
констатираното, на В.М.В. е бил съставен АУАН, а от началника на сектор „ПП“
при ОД на МВР – Велико Търново е била издадена Заповед № 21-1275-000240/
07.04.2021 г., с която на Ш. А.М. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за срок от 6 месеца, за това че в качеството й на собственик на посочения
по-горе автомобил, е допуснала управлението му от неправоспособния водач.
Съгласно съдържащата се в нея разписка, заповедта е връчена на адресата й на
дата 09.07.2021 г., жалбата срещу нея пред АСВТ е подадена на дата 23.07.2021
г., съгласно дадения от деловодството на съда входящ номер.
По делото са приети писмените
доказателства, представени от ответника – административната преписка, съдържаща
коментираните по-горе актове и документи, а също ЗППАМ № 20-1275-000594/
02.09.2020 г. за временно отнемане СУМПС
на В.М.В., Заповед № 366з-659/ 26.02.2021 г. на директора на ОД на МВР – гр. В.
Търново, АУАН серия GA № 283136/
06.04.2021 г., справки за собственост на МПС и за нарушител-водач, съответно от
АИС-КАТ и АИС-АНД. Съгласно отразеното в ЗППАМ № 20-1275-000594/ 02.09.2020 г.,
със същата на В.М.В. от с. Водолей е наложена принудителна мярка по чл. 171, т.
1, б. „д“ от ЗДвП – „Временно отнемане на СУМПС на водач до заплащане на
дължимата глоба“. Към жалбата също са приложени преписи от част от изброените
документи, жалбоподателката не е ангажирала други писмени доказателства. Снети
са обясненията от същата, според които В.М.В. й е свекър. Той живее в една къща
със семейството на М., като практически има достъп до всички помещения в нея. Автомобилът,
собственост на жалбоподателката обичайно се управлява от съпруга й, като самата
тя няма свидетелство за управление на МПС. Автомобилът се държи в гараж, който
не се заключва. На 06.04.2021 г. Ш. М. била на работа до 14:00 часа, след което
заедно със съпруга й и децата, отишли в гр. Свищов, на гости на майка й.
Ключовете за автомобила били оставени в коридора на къщата, по принцип в тези
ключове не били давани на В.В., тъй като М. знаела, че той е с отнето СУМПС.
Когато се върнали от Свищов, на следващия ден след обяд, разбрала от В., че са
взели табелите на автомобила. Според обясненията на жалбоподателката, В. е
тръгнал с автомобила до съседи в селото да закупи разсад. М. не е била
уведомявана от органите на МВР за административното производство, не са й
връчвани други документи, освен обжалваната заповед.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. От външна страна жалбата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е допустима за
разглеждане по същество.
Във връзка с извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка се установява, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е валиден административен акт, издаден от компетентен за това орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На съда е служебно известно, че със Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“ - в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Видно от приложената Заповед № 366з-659/ 26.02.2021 г., директорът на ОД на МВР – гр. В. Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 3 от цитираната по-горе заповед, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – гр. В. Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, б. „а“ и „б“, т. 4, т. 5, б. „а“, и т. 6 от ЗДвП. Конкретно в т. 1.2 от заповедта като компетентен да налага ПАМ от вида на изброените е посочен началникът на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранително полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново – за цялата територия, обслужвана от областната дирекция. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на вменените му правомощия.
Оспорената заповед съдържа реквизитите
по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаване
на акта, което я прави надлежно мотивирана. В текста на
акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно
с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание
за прилагане на принудителната административна мярка. В диспозитивната част на
същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП, с което е конкретизирана правната норма, която административния орган
отнася към описаната фактическа обстановка. Верността на
фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи касае
материалноправната, а не формалната законосъобразност на акта.
Съдът намира
за основателни изложените оплаквания за допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на административното производство, доколкото административния
орган не е изяснил в пълнота релевантните за произнасянето му факти. В
разглеждания случай са безспорно установени собствеността върху автомобила –
обект на ПАМ и обстоятелството, че към момента на проверката същият е
управляван от лице, различно от собственика, чието свидетелство за
управление преди това е било временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
В тази връзка верни са твърденията на жалбоподателката, че в текстовото
описание административният орган погрешно е посочил на какво основание е отнето
СУМПС на водача В.В., квалифицирайки отнемането с ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „д“
от ЗДвП, като лишаване от право да управлява МПС по административен ред
/последното като вид административно наказание се налага за конкретно извършено
нарушение, след провеждане на производство по съответния специален закон/.
Настоящият състав счита, че коментираното обстоятелство не представлява
съществено нарушение на административнопроизводствени правила, доколкото не
ограничава възможността за защита на адресата на ПАМ, нито недопускането му би
променило крайните изводи на административния орган относно наличието на
определените в закона материалноправни предпоставки за налагането на мярката.
От административния орган обаче не е
било изяснено друго относимо към прилагането на процесната ПАМ обстоятелство, а
именно дали неправоспособният водач на чуждо МПС, управлява същото със знанието
и без противопоставянето на собственика. Действително,
самата формулировка на чл. 171, т. 2а, б. „а“, предл. последно от ЗДвП, не
въвежда изрично такова съпричиняване като елемент на основанието за налагане на
ПАМ. Същевременно обаче не може да се приеме, че примерно собственик на МПС
станал жертва на противозаконно отнемане на същото от друго лице, извършило
съответното административно нарушение, следва да търпи и негативните последици
от налагане на ПАМ от вида на процесната. Този вид мярка на практика препятства
ползването на вещта по нейното предназначение и прилагането й без да бъде
съобразявано поведението на собственика на МПС, далеч надхвърля преследваните
от закона цели. В конкретния случай въпросът дали установеният да управлява МПС
водач е извършил това със знанието и без противопоставянето на собственика не е
бил изследван от административния орган, а събраните по делото гласни
доказателства въвеждат обосновано съмнение относно наличието на такова знание.
Жалбоподателката не е правоспособен водач, логично от което е предоставила
ключовете от автомобила си на своя съпруг /за който не се твърди да е
неправоспособен/, а по какъв начин въпросните ключове, както и самото МПС са се
оказали във фактическото владение на В.В., не е изяснен в хода на
административното производство. Наличните по делото писмени доказателства не
опровергават, а по-скоро потвърждават твърденията на М., че тя не е била
уведомявана за започналото административно производство, нито са й изисквани
обяснения, не се установява ответникът да е предприемал и някакви други
действия с цел изясняване на горните обстоятелства /напр. изискване на
обяснения от самия водач-нарушител/. Съобразно това, съдът счита, че от
издателя на оспорената ПАМ е допуснато нарушение на административно
производствените правила, като не са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36,
ал. 1 от АПК. В случая въпросното нарушение е съществено, доколкото
недопускането му е могло да доведе издалия акта орган до изводи, различни от формираните
и да повлияе върху крайния резултат от развилото се административно
производство.
Оспорената
принудителна административна мярка е издадена и в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона и при несъблюдаване на неговата цел.
Както бе отбелязано по-горе в решението,
със ЗППАМ № 20-1275-000594/ 02.09.2020 г., на В.М.В. от с. Водолей е наложена
ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, като е отнето свидетелството за
правоуправление на водача до заплащане на дължимата глоба. Съгласно отразеното
в нея, същата е връчена на В. на 10.01.2021 г., към момента на налагане на
процесната ПАМ не е била обжалвана, и е придобила стабилитет. Според
твърденията в жалбата, с молба от 15.07.2021 г., от съда е поискано
прогласяването нищожността на посочената заповед, което обстоятелство е без
значение за настоящия спор. Това е така, доколкото с Решение № 3/ 23.03.2021 г.
на Конституционния съд на Република България, обнародвано в ДВ, бр. 26 от
30.03.2021 г., в сила от 03.04.2021 г. /съгласно чл. 151, ал. 2 от КРБ/,
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП е обявена за
противоконституционна.
Посочи се вече, че втората от
установените в чл. 171, т. 2а, б. „а“ предпоставки за прилагане на мерки от
вида на процесната, е автомобилът, чиято регистрация се прекратява да е бил
управляван от водач, който не може да удостовери правоспособността си поради
някое от изчерпателно изброените в същата норма обстоятелства. В случая СУМПС
на водача В. е било отнето на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП и именно
това обстоятелство е обусловило издаването на оспорваната по настоящото дело
заповед. С влизането в сила на Решение № 3/ 23.03.2021 г. на КС, се
преустановява прилагането на материалната норма от закона, послужила за
отнемането СУМПС на водача. В следствие от това, се прекратява и висящото
правоотношение между администрацията и водача, възникнало по повод отнемането
на свидетелството за управление със ЗППАМ № 20-1275-000594/ 02.09.2020 г.,
поради отпадането на неговото законово основание. Обявеният
за противоконституционен материален закон, не може да се прилага по
отношение на заварено и неприключило правоотношение, тъй като от влизане в сила
решението на КС, той вече не представлява задължително правило за поведение
/чл. 151, ал. 2 от КРБ/. По отношение на такива правоотношения въздействието на
противоконституционния закон се преустановява, в който смисъл е и Решение № 3
от 2020 г. по конст. дело № 5 от 2019 г. на Конституционния съд. Отнесено към
конкретния казус, изложеното означава, че към дата 06.04.2021 г., ЗППАМ №
20-1275-000594/ 02.09.2020 г. е била преустановила действието си, поради
липсата на законовото основание за лишаването на водача от СУМПС, съответно В.М.В.
не е попадал сред категориите водачи, изброени в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Тоест липсвала е втората кумулативно въведена от законодателя
материалноправна предпоставка за налагането на процесната ПАМ, независимо дали
съм него момент свидетелството за управление фактически е било върнато на
водача. Това обстоятелство не е било съобразено както от извършилите проверката
служители в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново, така и от
административния орган при издаването на оспорена заповед.
При така изложеното съдът намира, че
Заповед № 21-1275-000240/ 07.04.2021 г., на началника на Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Велико Търново, е незаконосъобразна като издадена при
съществени нарушения на административно производствени правила и в нарушение на
материалния закон, поради което следва да бъде отменена.
Независимо от изхода на делото,
сторените от оспорващото лице разноски за държавна такса не следва да се
присъждат, тъй като няма заявено такова искане. Претендира се присъждане в полза на
представляващия жалбоподателката *** възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2,
вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, в размер не по-малък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 от същия закон. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт, възнаграждението за един ***, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт. Правото на ***а да окаже безплатна ***ска
помощ на материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е установено
със закон, като съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, ***ът оказал на страната безплатна правна
помощ, има право на ***ско възнаграждение в размер, определен от съда, но не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. За упражняването на
това право е достатъчно представянето на сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да е посочено, че договорената правна помощ е
безплатна на основание цитираната по-горе норма от ЗА, като не се нуждае от
доказване обстоятелството, че клиентът е материално затруднено лице. В случая
такъв договор с № **********/ 17.07.2021 г., е представен от пълномощника на
жалбоподателката /л. 6 от делото/.
Изхождайки от горното, съобразно изхода
на спора и при своевременно заявеното искане, от
бюджета на ОД на МВР – Велико Търново следва да бъде заплатено на ***
И.М. от ВТАК,
***ско възнаграждение в размер на 500,00 лв., определен в съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери
на ***ските възнаграждения, вр. с чл. 36, ал. 2 и чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5
от ЗДвП, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по жалба на Ш. А.М. с ЕГН **********, адрес *** Търново, ***,
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1275-000240/ 07.04.2021 г., издадена от началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.
Осъжда Областна
дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на *** И.Т.М. от ВТАК с
личен номер ***,
служебен адрес: ***, ***ско възнаграждение в размер на 500,00
/петстотин/ лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: