№ 9257
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110156392 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Н. С. Х., Г. С. Х. и М. Д. Х. за осъждането на ответниците да платят
разделно, както следва : Н. С. Х. – 1/6 част, Г. С. Х. – 1/6 част и М. Д. Х. – 4/6 части от следните
суми : сумата от 1660,87 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2018г. –
м.04.2020г. до имот на адрес : гр. София, ***, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (30.09.2021г.) до окончателното плащане, сумата от 253,11 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху последната главница за период на забавата 15.09.2019г. –
21.09.2021г., сумата от 35,84 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.08.2018г. –
м.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (30.09.2021г.) до
окончателното плащане и сумата от 7,30 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху последната главница за период на забавата 01.10.2018г. – 21.09.2021г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена от него топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период
от „Техем Сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане
показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на
доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена
услуга дялово разпределение.
Ответниците не са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
Извън срока за отговор с писмена молба от 29.03.2023г. ответницата М. Х. е оспорила
исковите претенции с доводи за липса на облигационна връзка между страните. Нямало
представена декларация за откриване на партида на имота на името на ответницата. Направила е
възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Извън срока за отговор с писмена молба от 29.03.2023г. ответницата Н. Х. е оспорила
1
исковите претенции с доводи за липса на облигационна връзка между страните поради това, че не е
доказано ответницата да е собственик или вещен ползвател на имота. Направила е възражение за
изтекла погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право
на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ
с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на
ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл
Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия по делото договор за продажба, сключен по реда на чл.9а от Указа за създаване на
жилищен фонд при МНО № 137 от 25.08.1989г., се установява, че процесният имот е придобит от
С.Г.Б.. Настъпила е промяна във фамилното име на С.Г.Б., като съгласно приетото по делото
решение от 30.07.1990г. по гр.д. № 1849/1990г. на Пети софийски районен съд фамилното му име е
променено на „Х.“. С.Г.Х. (с рождено фамилно име „Б.“) е починал през 2008г., като негови
наследници са ответниците по делото – съпруга М. Д. Х. и деца – Н. С. Х. и Г. С. Х., което се
установява от приетото по делото удостоверение за наследници. Предвид така събраните
доказателества съдът приема, че процесният имот е придобит от С.Г.Х. (с рождено фамилно име
„Б.“) и М. Д. Х. в режим на съпружеска имуществена общност (чл.19, ал.1 СК, обн. ДВ бр.41 от
1985г., отм.), което се потвърждава и от приетия като доказателство нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 37, том III, рег. № 8578 дело № 380/2007г. от 04.07.2007г. След смъртта на
Г. С. Х. имотът е придобит по наследствено правоприемство от ответниците при следните квоти :
М. Х. – 4/6 ид.ч. (1/6 ид.ч. по наследство – чл.9, ал.1 ЗН и ½ ид.ч. при прекратяване на СИО – чл.26,
ал.1 и чл.27 СК, обн. ДВ бр.41 от 1985г., отм.) и Н. Х. и Г. Х. – по 1/6 ид.ч. (чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1
ЗН). Няма данни и твърдения до края на процесния период страните да се разпореждали с правото
си на собственост върху имота или на друго основание да са загубили правата си върху имота. От
събраните доказателства е видно, че на 19.04.2018г. ответниците М. Х. и Н. Х. са учредили
договорна ипотека върху процесния имот (видно от приетия като доказателство нотариален акт №
64, том I, рег. № 1296, дело № 49 от 2018г.). При това съдът приема за установено, че през
процесния период ответниците са съсобственици на процесния имот, от което произтича и
качеството им на клиенти на доставената в процесния имот топлинна енергия- арг. на чл.153, ал.1
ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това през процесния период ответниците, от една страна и ищеца –
от друга, са били обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на
топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през
процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР. Ирелевантен по въпроса за установяване на облигационно правоотношение между страните
е доводът на отв. М. Х. относно това, че не е открита партида на имота на нейно име. При смърт на
титуляра на партидата задължение на наследниците е поискат смяна на партидата – чл.63, ал.1 от
Общите условия, поради което от неизпълнение на това свое задължение ответницата М. Х. не
може да черпи права.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда,
се установява, че процесният имот е топлофициран и в сградата - етажна собственост, в която се
2
намира имотът, разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение
съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач.
Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на
отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се
формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял /съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период/. След отчет на
средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя
изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното
количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния
отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно
начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или
сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
Вещото лице е дало заключение, че стойността на реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период е в размер на сумата от 1621,08 лева, формирана като разлика
между фактурираните задължения за периода по прогнозна консумация в размер на 1837,74 лева и
резултатът от изравнителните сметки за периода, който е сума за възстановяване в размер на
216,66 лева.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в
размер на законната лихва през процесния период върху неплатената главница възлиза на сумата
от 247,05 лева.
Преклудирано е направеното извън срока по чл.131 ГПК възражение от ответниците М. Х.
и Н. Х. за изтекла погасителна давност, поради което същото не подлежи на разглеждане от съда –
арг. чл.133 ГПК.
От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 1621,08
лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът за акцесорното вземане
следва да се уважи до сумата от 247,05 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер. За така установените задължения ответниците отговарят при квоти, съответстващи на
правата им в съсобствеността в процесния имот, а именно М. Х. – за 4/6 ид.ч. и Н. Х. и Г. Х. – за по
1/6 ид.ч.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на
3
топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово
разпределение. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се
формира от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна
сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в
имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2
ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да
докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно цената на посочените
компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При това на основание
чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза
на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен. За
така установеното задължение ответниците отговарят при квоти, съответстващи на правата им в
съсобствеността в процесния имот, а именно М. Х. – за 4/6 ид.ч. и Н. Х. и Г. Х. – за по 1/6 ид.ч.
Искът за акцесорното вземане е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете или от разноски в
общ размер от 428,28 лева (държавна такса, депозит за вещо лице, юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева предвид невисоката правна и фактическа
сложност на делото съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК) следва да му се присъдят
разноски за настоящото производство в размер на 408,81 лева, за която сума ответниците отговарят
в посочените по -горе квоти.
Адв. С.К. предоставила безплатна правна помощ на ответницата М. Х., видно от
представения договор за правна защита и съдействие, има право на адв. възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от исковете или на сумата от 18,19 лева при пълен размер на
възнаграждението от 400 лева.
Адв. И.Н., предоставил безплатна правна помощ на ответницата Н. Х., видно от
представения договор за правна защита и съдействие, има право на адв. възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от исковете или на сумата от 18,19 лева при пълен размер на
възнаграждението от 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. С. Х., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. Ботевград, ул. „Свобода“ № 3В,
ет.1, офис 6 – адв. И.Н., Г. С. Х., ЕГН **********, адрес : гр. София, ** и М. Д. Х., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Владайска“ № 35, ет.3, офис 1 – адв. С.К. да платят на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Ястребец” № 23 Б, на основание по чл.79 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД разделно,
както следва : Н. С. Х. – 1/6 част, Г. С. Х. – 1/6 част и М. Д. Х. – 4/6 части от следните суми :
сумата от 1621,08 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г.
до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Младост 3“ , бл.364, вх.5, ет. 14, ап.66, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (30.09.2021г.) до окончателното плащане, сумата от 247,05
лева– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период на
забавата 15.09.2019г. – 21.09.2021г. и сумата от 35,84 лева – цена за услуга дялово разпределение
4
за периода м.08.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(30.09.2021г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 1660,87 лева, иска по чл.86, ал.1 ЗЗД върху
цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 253,11 лева и
изцяло за сумата от 7,30 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за
доставена топлинна енергия за период на забавата 01.10.2018г. – 21.09.2021г.
ОСЪЖДА Н. С. Х., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. Ботевград, ул. „Свобода“ № 3В,
ет.1, офис 6 – адв. И.Н., Г. С. Х., ЕГН **********, адрес : гр. София, ** и М. Д. Х., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Владайска“ № 35, ет.3, офис 1 – адв. С.К. да платят на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК разделно, както следва : Н. С. Х. – 1/6 част, Г. С.
Х. – 1/6 част и М. Д. Х. – 4/6 части, от сумата от 408,81 лева - разноски.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на адв. Снежанка Кирилова Кирилова,
САК, адрес на упражняване на дейността : гр. София, ул. „Владайска“ № 35, ет.3, офис 1, на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 18,19 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на адв. Илия Асенов Николов, САК, адрес
на упражняване на дейността : гр. Ботевград, ул. „Свобода“ № 3В, ет.1, офис 6, на основание чл.38,
ал.2 ЗА сумата от 18,19 лева – адвокатско възнаграждение.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, "Общинска банка" АД, ФЦ "Красно
село".
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца -
„Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Проф. Г.Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5