Р Е Ш Е Н И Е № 309
гр. Монтана, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 24.06.2022 г. в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня
Камарашка
Рени
Цветанова
при участието на секретар Антоанета Лазарова и прокурор Галя
Александрова, като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 222 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от „Ф.8.“ ООД, ***, представлявано от И.П.И.,
чрез пълномощник адвокат Г.В. – САК, адрес ***, против Решение от № 51 от 25.03.2022 г. по
АНД № 1197/2021 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е изменено Наказателно
постановление № 12-2100008/12.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Монтана.
С издаденото Наказателно
постановление № 12-2100008/12.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана на „Ф.8.“
ООД, ***, представлявано от И.П.И., в качеството на работодател, е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева за това, че при извършена проверка на
25.08.2021 г. около 11:45 часа и след съставянето на акт за спиране на работата
на изграденото в обекта скеле, поради опасност от падане от височина, което
застрашава живота и здравето на работещите в обекта, са установени четири лица,
които използват същото скеле за строително–монтажни работи по фасадата на
сградата, а не за отстраняване на рисковете и нарушенията, посочени в акта за
спиране.
С касационната жалба се
иска отмяната на Решение от № 51 от 25.03.2022 г. по АНД № 1197/2021 г. по
описа на Районен съд – Монтана, с което е изменено Наказателно постановление №
12-2100008/12.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана.
Касационният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено
в нарушение на материалния и процесуален закон при съществени процесуални
пропуски и нарушения, като желае касационната инстанция да постанови решение, с
което да уважи изцяло жалбата и отмени оспорваното НП или върнете делото със
задължителни указания относно прилагането на закона ведно с всички законови
последици от това. Счита, че изложените от въззивния съд правни доводи и
направените изводи са противоречиви, не отговарят на обективната истина и фактическите
констатации, както и по никакъв начин не са подкрепени със събраните по делото
необходими и относими доказателства, които са кредитирани избирателно, не са
коментирани в тяхната корелативна връзка. Мотивира се, че безспорно е
установено, че административнонаказаното дружество е осъществявало строеж на
посоченият обект в НП, а именно с. Владимирово. В този смисъл не може да бъде
споделен извода на съда, че на въпросната дата на проверката 25.08.21 г. се е
извършвала строителна дейност. Намерените четирима работници на скелето по
никакъв начин не може да бъдат определени като извършващи описаната в НП и АУАН
дейност – СМР, предвид обема на строежа и характера му. Същите, както са казали
на проверяващите са отстранявали пропуските, дадени в указание – протокол от
29.06.2021 г. За това свидетелства и издаденият Протокол № 1 от 26.08.21 г.,
видно от който предписанията са отстранени. Първоинстанционният съд не е
изследвал в съвкупност и хронология действителната фактическа обстановка,
поради което е постановил едно порочно решение. Видно от протокол №
17084/29.06.21 г. на Главна инспекция по труда – Монтана за извършена проверка,
е описано, че такава е извършена на 17.06.21 г., а в НП – че такава е извършена
на 01.09.21 г., т.е. има съществено разминаване на датите, което само по себе
си представлява процесуално нарушение и опорочава оспорваното НП. По този начин
за нарушителят няма яснота кога и какво е нарушил и кога е проверен, поради
което съществено е нарушено правото му на защита. Като не е изследвал в тази
част оспорваното НП, РС – Монтана е постановил един порочен акт, налагащ
отмяната му. На второ място се излага становище, че въззивният съд в
оспорваното решение се е произнесъл свърхпетитум, тъй като задължение на съда е
да провери законността и редовността на административната процедура, но не и
нейната целесъобразност и мотивация. Това е задължение на административния
орган и съдът като надзорна инстанция не може да замени волята му и да
конкретизира действителната фактическа обстановка, както и да изменя правната
квалификация, била то тя и неточна поради допусна техническа грешка (което не е
така, предвид същественото разминаване на цитираните членове). Като по този
начин съдът е излязъл извън компетенцията си и е преквалифицирал извършеното предполагаемо
деяние, поради което е постановил едно неправилно, порочно и незаконосъобразно
нарушение, налагащо отмяната му като такова. В с.з., редовно призован,
касаторът се представлява от адв. Г.В., с пълномощно по делото, който поддържа
жалбата и в допълнение заявява, че РС – Монтана в обжалваното решение допуснал
съществено процесуално нарушение като е направил изменение на квалификацията,
каквото задължение е вменено само и единствено в ролята на административния
орган да го прави. Само на това основание, счита че решението е
незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Претендира разноски за касационна
инстанция.
Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция
„Инспекция по труда" – гр. Монтана, редовно призован, в с.з се явява юрк.
Кръстева, с пълномощно по делото. Моли от касационната инстанция да бъде
постановено решение, с което да бъде оставено в сила решението на РС – Монтана
като правилно и законосъобразно. Счита нарушението за доказано по безспорен и
категоричен начин. Излага доводи, че въззивният съд е обсъдил всички събрани в
хода на производството доказателства, стигнал е до верните правни изводи и е
постановил едно правилно и законосъобразно решение. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение,
че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана правилно и
законосъобразно. Издаденото НП отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.
Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, като предлага да бъде потвърдено.
Административен съд –
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с
чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, видно то поставено пощенско клеймо, от
надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.
С обжалваното съдебно решение въззивният съд изменя Наказателно
постановление № 12-2100008/12.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда" – гр. Монтана, с което на „Ф.8." ООД, ***, представлявано от И.П.И.,
в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2500
лева на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ (технически
погрешно посочено чл. 415в. ал. 1 от КТ), като намалява размера на
имуществената санкция от 2500 лева на
1500 лева. Съдът приема, че при постановяване на процесното НП, АНО е приложил
правилно закона. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-07-3/03.11.2016 г. за
определяне на правилата за поставяне и графичното изображение на знака по чл.
404, ал. 1, т.З от Кодекса на труда
„След поставянето на специалния знак за спиране работодателите, длъжностните
лица, работниците и служителите са длъжни да преустановят дейностите в спряното
предприятие, производство, обект или на спряното работно място, както и да
прекратят експлоатацията на спряната машина или съоръжение.". Събраните по
делото писмени и гласни доказателства доказват извършено административно
нарушение по чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-07-3/03.11.2016 г. за определяне на
правилата за поставяне и графично изображение на знака по чл. 404, ал. 1, т. З
от КТ. Показанията на разпитаните свидетели са в подкрепа на изложеното в АУАН
и НП и съдът изцяло ги кредитира. Не споделя твърдението на жалбоподателя, че
не бил извършил нарушението. От извършената проверка на 25.08.2021 г. около
11:45 ч. е установено, че в обект „Реконструкция на сградата на кметство с.
Владимирово“, обект на „Ф.8." ООД ***, за който по-рано през деня е съставен
Акт за спиране и е поставен специален знак (лента) за спиране на работата на
изграденото в обекта скеле, поради опасност от падане от височина, което
застрашава живота и здравето на работещите в обекта, но въпреки това работата е
продължила и скелето се е използвало за извършване на СМР по фасадата на
сградата, е не за отстраняване на рисковете, застрашаващи живота и здравето на
хората и такива по отстраняване на нарушенията, посочени в акта за спиране. Този
съд констатира, че при установяване на административното нарушение, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване
правото на защита на нарушителя, спазени са изискванията на ЗАНН и КТ при
съставяне на АУАН и впоследствие при изготвяне на обжалваното НП. Правилно е
била приложена разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ (технически погрешно
посочено в НП като чл. 415в, ал. 1 от КТ) от административнонаказващия орган,
защото установеното административно нарушение подробно индивидуализирано е
извършено и доказано. Според въззивния съд не е съществено процесуално
нарушение допуснатата техническа грешка в НП с посочване разпоредбата на чл.
415в, ал. 1 от КТ, тъй като размерът на наложената санкция очевидно не
съответства на цитираната разпоредба, освен това липсват данни за определяне на
нарушението като маловажно по смисъла на цитираната правна норма. Не е
допуснато съществено процесуално нарушение, защото не се установява да е било
ограничено правото на защита на жалбоподателя „Ф.8.“ ООД ***. До приключване на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, не са представени
доказателства, които да обективират приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй
като тази разпоредба изисква незабавно отстраняване на установеното нарушение,
а в случая липсват данни в тази насока. Имайки предвид тежестта на извършеното
нарушение, свързано с неизпълнение на задълженията на работодателя за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съдът е счел, че
правилно административнонаказващият орган не е приложил чл. 415в от КТ,
приемайки, че не е налице маловажен случай. Специална разпоредба на чл. 415в от КТ изключва приложението на общата по чл. 28 от ЗАНН, за да се навеждат доводи
в тази насока. Съдът е приел, че с наложената като размер имуществена санкция
административнонаказващият орган не е съобразил в пълнота обстоятелствата по
чл. 27, ал. 2 и чл. 83 от ЗАНН. С оглед
тежестта на извършеното нарушение и обстоятелствата при които е извършено,
наложената имуществена санкция в размер на 2500 лева е завишена по размер.
Съдът е изследвал конкретната тежест на процесното нарушение през призмата на
приложението на чл. 413, ал. 2 от КТ (задължения за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд), отчитайки пандемичната обстановка и последиците
от нея в здравен, социален и икономически характер, и наблюдаващите се
понастоящем неблагоприятни инфлационни процеси, като намира, че имуществена
санкция в размер на 2500 лева е несъответна на тежестта на процесното
нарушение. Предвид горното съдът намира, че същата следва да се намали на 1500
лева, като така определена като размер имуществената санкция съответства на
тежестта на извършеното нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл. 27, ал. 2
и ал. 5 и чл. 83 от ЗАНН.
Предмет на касационна проверка е въззивното
решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда
съществени процесуални нарушения.
Въззивният
съд необосновано е изменил размерът на наложената санкция като е намалил същият
от 2500 лева на 1500 лева. В тази връзка този съд неправилно е възприел фактическата обстановка описана в Наказателното постановление /НП/
и е приел нарушение на чл. 413, ал. 2 от КТ.
В
случая описаната в НП фактическа
обстановка е ясна и недвусмислена, а именно: при извършване на проверка на
място в „обект „реконструкция на сградата на Кметство с. Владимирово” на дата
25 08 2021 г., е съставен акт за спиране на работата, като е поставен и
специалният за целта знак, което обстоятелство не се оспорва. В по-късен час на
същата дата, при ново посещение на същия обект се констатира, че четири лица
използват изграденото скеле за строително-монтажни дейности по фасадата на
сградата, които не са за отстраняване на рисковете и отстраняване на
нарушенията, посочени в акта за спиране. Тази фактическа обстановка не е спорна
между страните, т.е., че след като по съответния ред са дадени предписания за
отстраняване на констатираните нарушения по изграденото в обекта скеле, така
както същите са надлежно описани в съставения Протокол изх. № 17104/01 09 2021
г. и е спряна работата на същото това скеле, единственото спорно
обстоятелство, е дали установените
на скелето работници са извършвали СМР или са отстранявали нарушенията по
дадените предписания в акта за спиране.
Необосновано в жалбата се твърди, че установените четирима работници на скелето по никакъв
начин не могат да бъдат определени като извършващи описаната в НП и АУАН
дейност – СМР, предвид обема на строежа и характера му, както и че същите са
казали на проверяващите, че отстраняват дадените пропуски, тъй като доказателства в тази насока не са представяни, нито
пред АНО, нито в хода на съдебното производство, което е в тежест на
административнонаказаното лице. От друга страна извършването на работа по
фасадата на сградата представлява именно строително монтажна работа, която
работа по своето естество е различна от работата по отстраняване на
констатираните в акта за спиране нарушения, което обуславя извода за извършено
нарушение, без обема на строежа и неговият характер да имат някакво правно
значение. Същевременно последващото
отстраняване на предписанията, а именно на дата 26 08 2021 г. и след като на
дата 25 08 2021 г. около 11 : 45 ч. е констатирано описаното в АУАН и НП
нарушение, също остава без правно значение.
Относно цитираните в касационната жалба несъответствия в датите
в Протокол № 17084/29.06.2021 г. на Главна инспекция по труда – Монтана и
спорното НП, то следва да се отбележи, че протокол със сочения номер не се
съдържа в приложените по делото доказателства и не може да бъде обсъден. В
случая административнонаказателното производство започва със съставянето на
АУАН, а Протоколът за извършената проверка е доказателство към него, поради
което дори и да е допусната някаква печатна грешка, касаеща дата в този
Протокол, каквато грешка в съставения Протокол изх. № 17104/01 09 2021 г. този
състав не установява, то една такава грешка не би могла да се отрази върху
законосъобразността на издаденото НП, нито съставлява съществено процесуално
нарушение. Датата на извършената проверка, когато е констатирано описаното
нарушение и което е меродавно за административнонаказателната отговорност
обстоятелство, е една и съща, както в НП, така и в АУАН, респ. в Протокола за
извършена проверка с изх. № 17104 от 01 09 2021 г., а именно 25 08 2021 г.
Необосновано е твърдението на касатора, че въззивният съд се е
произнесъл свръхпетитум в оспореното решение, тъй като няма право да изменя правната
квалификация и по този начин е излязъл извън компетенцията си. Правната
квалификация на извършеното нарушение, а именно чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ, не
е изменяна от съда, правилно е посочена от АНО и същата съответства на
описаната в издадения акт, фактическа обстановка. РС не е извършил
преквалификация на нарушението, а единствено е намалил определеният размер на наложената
имуществена санкция, като по този начин е нарушил материалният закон, но предвид
липсата на жалба от страна на административнонаказващия орган и забраната за
влошаване положението на жалбоподателя, в тази част решението не може да бъде
коригирано. В тази връзка при определяне на административното наказание от
значение е нормата на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, според който текст Наказателното
постановление трябва да съдържа вида и размера на наказанието, а в случая това
безспорно е отразено в този акт, а именно „имуществена санкция в размер на 2500
лева”.
Настоящият състав не споделя и възражението в касационната
жалба, че административнонаказаното юридическо лице е лишено от право на защита
поради неяснота относно установеното административно нарушение. Както се отбеляза
по-горе, нарушението е недвусмислено описано в НП и в съставения АУАН. В тази
връзка несъобразяването от страна на касатора, с дадените предписания и спиране
работата на изграденото скеле, на което са липсвали поставени подове и
ограждания, което безспорно създава опасност при работа и които обстоятелства
са отразени в Протокола за извършената на 25 08 2021 г. проверка, представлява
изключително безотговорно и цинично поведение.
В пълнота следва да се отбележи, че при разглеждане на делото
пред въззивния съд, този касационен състав установява, че на касатора е
осигурена пълна процесуална възможност за защита в хода на съдебното
производство, като в тази връзка въз основа на изрична молба и представен
болничен лист от управителя на дружеството, е отложил делото за следващо
съдебно заседание.
С оглед изложеното, настоящата инстанция следва
да остави решението на районния съд в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 във вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от № 51 от 25.03.2022 г. по АНД № 1197/2021 г. по описа
на Районен съд – Монтана, с което е изменено Наказателно постановление №
12-2100008/12.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Монтана
ОСЪЖДА „Ф.8.“ ООД, ***,
представлявано от И.П.И., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана
при Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ разноски за юрисконсултско
възнаграждение в съдебното производство пред касационна инстанция в размер на 80
лева, съгласно чл. 63д, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр, с чл.
27е от НЗПП.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: