Решение по дело №4612/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 269
Дата: 14 февруари 2023 г.
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20225330204612
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Пловдив, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Е. Д. Герцова
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Е. Д. Герцова Административно наказателно
дело № 20225330204612 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 647397-F663988 от
14.07.2022г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП –
гр.Пловдив, с което на „КРАУН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **, представлявано от Ф.М.Б.А.Ф., ЕГН **********, на
основание чл.179, ал.1, пр.2 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева
за извършено административно нарушение по чл.125, ал.2 и ал.5 от ЗДДС.
Жалбоподателят „Краун“ ЕООД, в жалбата и в съдебно заседание чрез
процесуалния представител оспорва издаденото наказателно постановление и
моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага
доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр. Пловдив, редовно призована,
изпраща процесуален представител, който моли наказателното постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
1
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „КРАУН“
ЕООД за това, че като регистрирано по ЗДДС лице, което за периода
01.12.2021г. до 31.12.2021г. е извършило вътреобщностни доставки на стоки и
доставки на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава
членка на Европейския съюз – Франция и Италия, регистрирани за целите на
ДДС лица в рамките на Европейския съюз /световод 8,00 мм и 9,5 мм,
маркетингови и транспортни услуги/, за което са издадени фактури както
следва:
Фактура/Дата/VIN/Получател
********** 06.12.2021 IT00177110996 MECTRON S.P.A
********** 07.12.2021 IT00499791200 CEFLA S.C.
********** 20.12.2021 IT00594630295 ZHERMACH S.P.A.
********** 25.12.2021 FR39782016240 SATELEC ACTEON Group
********** 25.12.2021 FR39782016240 SATELEC ACTEON Group
„КРАУН“ ЕООД с ЕИК ********* не е подало в ТД на НАП – Пловдив в
законоустановения срок от 01.01.2022г. до 14.01.2022г. вкл., VIES-декларация
за данъчен период м.12.2021г. Описаните доставки са намерили отражение
във VIES декларация, подадена в ТД на НАП – Пловдив с вх.№
16005090611/14.06.2022 г. за данъчен период м.05.2022г.
Нарушението е извършено на 15.01.2022г. в гр.Пловдив и е открито при
представяне на докуменит и писмени обяснения от дружеството с вх.№ 70-00-
3962/19.05.2022 г. в хода на проверка за установяване на факти и
обстоятелства, възложена с резолюция № П-16001622068217-ОРП-
001/15.04.2022г.
С оглед така установената фактическа обстановка,
административнонаказващият орган приема от правна страна, че с описаното
деяние е нарушена разпоредбата на чл.125, ал.2 от ЗДДС чл.125, ал.2 и ал.5 от
ЗДДС.
Нарушението е извършено за първи път.
2
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № F663988
от 17.06.2022г., съставен от Е. Т. М. – главен инспектор по приходите в ТД на
НАП-Пловдив, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе
фактическа обстановка.
Така изложените фактически положения на изследваното нарушение,
съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал,
преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските
показания на актосъставителя Е. Т. М., така и приложените по делото
писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични,
непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
осъществено от „КРАУН“ ЕООД, ЕИК ********* нарушение по чл.125, ал.2
и ал.5 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.125, ал.2 от ЗДДС
регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни
доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на
услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава
членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за
тези доставки за съответния данъчен период. Регистрираното лице, което
прехвърля стоки, представляващи част от неговите стопански активи, от
територията на страната до територията на друга държава членка под режим
на складиране на стоки до поискване, заедно със справка-декларацията по ал.
1 подава и VIES-декларация за данъчния период на изпращането или
транспортирането на стоките под този режим и за данъчните периоди на
настъпване на промяна през 12-месечния период от пристигането или
завършването на превоза, включително при замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2,
т. 3. От своя страна разпоредбата на ал.5 на чл.125 от ЗДДС предвижда
декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 да се подават до 14-о
число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
В разглеждания случай за периода 01.12.2021 г. до 31.12.2021г.
дружеството-жалбоподател е извършило вътреобщностни доставки на стоки и
услуги /световод, маркетингови и тарнспотни услуги/ с място на изпълнение
на територията на друга държава членка на ЕС /Франция и Италия/,
регистрирани за целите на ДДС лица в рамките на ЕС, за което били издадени
изброените в АУАН и НП фактури. Описаните доставки е следвало да бъдат
3
декларирани в подадена от дружеството VIES декларация за данъчния
период, през който търговецът е извършил вътреобщностни доставки, а
именно за данъчен период м.12.2021 г. За този данъчен период съгласно
текста на чл.125, ал.5 от ЗДДС, VIES декларацията е следвало да бъде
подадена от регистрираното по ЗДДС лице до 14-о число включително на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, т.е. в периода
01.01.2022 г. до 14.01.2022г., което не е било сторено. Издадените фактури за
извършените през данъчен период м.12.2021г. вътреобщностни доставки на
стоки и услуги обаче са били включени „КРАУН“ ЕООД във VIES
декларация за данъчен период м.05.2022г. Състава на цитираните по – горе
правни норми визира формално по своя характер административно
нарушение и с факта на неспазване на предвидения срок за подаване на DIES
декларацията е завършен фактическия състав на нарушението. Ето защо
съдът счита, че неподаването на DIES-декларация от 01.01.2022 г. до
14.01.2022г. за данъчен период м.12.2021г., представлява нарушение на
императивните законови разпоредби на чл.125, ал.2 вр. ал.5 от ЗДДС.
В тази връзка неоснователно е изложеното в жалбата възражение
касаещо въвеждане на чл.7, ал.5, т.11 от ЗДДС и становището за
неприложимост на състава на административно нарушение по чл.125, ал.2 от
ЗДДС по отношение на вътреобщностните доставки по чл.7, ал.1 от ЗДДС.
Смисълът на законодателната промяна и въвеждането на т.11 в чл.7, ал.5 от
ЗДДС е да даде възможност на органите по приходите при случаи, идентични
с настоящия, да имат възможност да третират подобни доставки, които по
принцип отговарят на изискванията за вътреобщностна доставка и за които са
налице съответните изискуеми документи, но за които не е подадена VIES
декларация, като облагаема доставка, извършена на територията на страната,
за която би следвало да се начисли данък по чл.86 от ЗДДС. т.е., при
неизпълнение на задължението по чл.125, ал.2 от ЗДДС от страна на
задължено лице, органите по приходите в други производства по ДОПК
(проверки или ревизии) да разполагат с оперативна възможност да извършат
необходимите корекции и да съберат дължимия данък, който не е бил
своевременно начислен и внесен от задълженото лице. В този смисъл съдът
не споделя становището на жалбоподателя.
Неизпълнението на горното установено от закона задължение е довело до
съставомерността на вмененото нарушение, поради което за
4
административнонаказващият орган е възникнало задължението да
санкционира тази противоправна деятелност по реда на чл.179, ал.1, пр.2 от
ЗДДС. Разпоредбата предвижда за лице, което, като е длъжно, не подаде
справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2,
отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове,
наказание глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер
от 500 до 10 000 лв. С оглед степента на обществена опасност на деянието и
посоченото в НП, че същото се явява извършено за първи път, то наложената
в минимално предвидения в закона размер от 500 лв. имуществена санкция,
се явява съобразено с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН.
Ето защо настоящата съдебна инстанция намира за справедливо и
обосновано наложеното от АНО наказание, като споделя и направения от
наказващия орган извод, че не са налице предпоставките за квалифициране на
извършеното нарушение като "маловажен случай", предвид броя и стойността
на процесните фактури.
При служебната проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването,
респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното
дружество и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат
изискуемите от закона реквизити, издадени са от компетентни органи и в
законоустановените срокове.
Актът е съставен в рамките на предвидения в чл.34 от ЗАНН двугодишен
срок от извършване на нарушението /който е започнал да тече от датата,
следваща последния ден от предвидения по закон период за подаване на
декларацията/, както и преди изтичане на тримесечен срок от деня за
откриване на нарушителя. В случая нарушението е открито при представяне
на документи и писмени обяснения от дружеството, към който момент
органът по приходите вече е разполагал с необходимите данни, обуславящи
извода, изложен в АУАН и в процесното НП, а именно че "КРАУН" ЕООД не
е подало в ТД на НАП – Пловдив VIES-декларация за данъчен период
м.12.2021г. законоустановения срок от 01.01.2022 г. до 14.01.2022 г. В този
смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя за съставянето на
АУАН след изтичане на предвидения в чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок за
5
иницииране на административнонаказателното производство. Нарушителят е
открит, когато са налице необходимите и достатъчни данни за извършване на
нарушението и индивидуализацията на нарушителя, т.е. когато са
констатирани факти и обстоятелства за поведение на конкретно лице,
обективно сочещо на осъществено нарушение, а правната квалификация на
тези факти и конкретизацията на съответното нарушение представлява
последваща откриването му дейност по установяване на нарушението и
преценка на предпоставките за реализиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № 647397-F663988 от 14.07.2022г. на
Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на
„КРАУН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **,
представлявано от Ф.М.Б.А.Ф., ЕГН **********, на основание чл.179, ал.1,
пр.2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено
административно нарушение по чл.125, ал.2 и ал.5 от ЗДДС, следва да бъде
ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като отхвърля претенцията за разноски на
другата страна. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението
за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 647397-F663988 от
6
14.07.2022г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП –
гр.Пловдив, с което на „КРАУН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **, представлявано от Ф.М.Б.А.Ф., ЕГН **********, на
основание чл.179, ал.1, пр.2 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева
за извършено административно нарушение по чл.125, ал.2 и ал.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „КРАУН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **, представлявано от Ф.М.Б.А.Ф., ЕГН **********, да заплати
на ТД на НАП – гр.Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7