О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1736/14.03.2017 г.
гр. Бургас
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС ХХХІІ граждански състав
На четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година В закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.д. № 1256/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ДОМКОНСУЛТ 6” ЕООД против И.Д.Н. и В.Г.Н..
Ищецът иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците съществуването на негово вземане в размер на 206,80 лева, представляващо неплатени суми за такси и сметки към етажна собственост на бл.384 в ж.к. Меден рудник на гр. Бургас за периода януари – октомври 2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 8312/2016 г. по описа на БРС до окончателното погасяване на задължението.
Видно е от приложеното частно гражданско дело, че със заповедта е разпоредено длъжниците да заплатят сумата разделно, което не е отразено в петитума на исковата молба. С разпореждане на съда от 24.02.2017 г. производството по делото е оставено без движение и е предоставен срок на ищеца: да уточни петитума на исковата молба – от кой от ответниците каква сума претендира; да плати държавна такса за всеки един иск за главница срещу всеки един от ответниците.
На 13.03.2017 г. по делото постъпва молба от процесуалния представител на ищеца, в която се посочва, че в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение не е отбелязано дали длъжниците са такива при условията на солидарност или разделност. Изтъква се, че тъй като заповедта не се връчва на молителя, дружеството не е знаело, че е разпоредено длъжниците да бъдат осъдени разделно. Моли съдът да приеме, че длъжниците са солидарно отговорни за общото им задължение, по повод на което е образувано и исковото производство. В този смисъл исковата молба не се нуждае от уточняване.
Съдът, след като се запозна с окончателно формулираната претенция на
дружеството и съобрази закона, намира следното:
Искът по чл.422 от ГПК, предявен в настоящото дело, е с предмет да се установи със сила на пресъдено нещо „вземането по конкретен титул”, в случая заповед за изпълнение.
Според т.11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.
Със заповедта за изпълнение по ч.гр. дело № 8312/2016 г. по описа на БРС заповедният съд е разпоредил длъжниците И.Д.Н. и В.Г.Н. да заплатят разделно на кредитора „ДОМКОНСУЛТ 6” ЕООД сумата от 206,80 лева. При липса на по-нататъшни уточнения следва, че всеки един от тях дължи половината от тази сума, а именно 103,40 лева. С исковата молба обаче ищецът (кредитор по заповедта) претендира цялата сума от 206,80 лева от всеки един от ответниците, защото според него те я дължат солидарно, т.е. по критерий „размер на претенцията” ищецът я „увеличава” спрямо и двамата длъжници, което обаче не може да стане с установителния иск по чл. 422 от ГПК.
На следващо място, по същество ищецът изменя и претенцията, като добавя друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, а именно „пасивна солидарност” (без уточняване дали тя следва от закона или е уговорена – аргумент от чл.121 от ЗЗД), което отново не може да бъде направено с установителния иск.
Следователно дружеството ищец предявява установителен иск за съществуване на различно вземане от това, за което е издаден титул – заповед за изпълнение, поради което такъв иск е явява недопустим и исковата молба, с която той е предявен, следва да бъде върната.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени в т.13 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на исковото производство по чл.422 ГПК не по спогодба, съдът разглеждащ установителния иск обезсилва издадената в заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение, като обезсилването на заповедта се постановява заедно с определението за прекратяване на производството по иска. Ето защо настоящият съд следва да обезсили издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8312/2016 г. по описа на БРС.
Мотивиран от горното и на основание чл.130, изр.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба на „ДОМКОНСУЛТ 6” ЕООД против И.Д.Н., ЕГН – **********, и В.Г.Н., ЕГН – **********, с която е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците съществуването на вземане на ищеца в размер на 206,80 лева, представляващо неплатени суми за такси и сметки към етажна собственост на бл.384 в ж.к. Меден рудник на гр. Бургас за периода януари – октомври 2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 8312/2016 г. по описа на БРС до окончателното погасяване на задължението.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1256/2017 г. по описа на БРС.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение № 4691/29.12.2016 г. по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 8312/2016 г. по описа на БРС.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Бургас в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:С.М.
ДЕЛОВОДИТЕЛ:СВ.В.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!