РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1383
гр. Пловдив, 14.07.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно
дело № 1807 по описа за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на В.Г.К., ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес: *** срещу Решение № 2153-15-204/22.06.2022 г. на
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, потвърждаващо
Разпореждане №**********/Протокол
№ 2140-15-330/29.04.2022г., издадено от Ръководителя на Пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - Пловдив, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б,ал.1 и 2 от КСО, по подаденото
от него заявление с вх.№ 2113-15-261/07.02.2022г. по описа на ТП на НОИ- Пловдив. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорените административни
актове, като постановени при нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон, като жалбоподателят счита, че неправилно
органите на ТП на НОИ - Пловдив не са
зачели положения от него осигурителен стаж на длъжност „контрольор производствени
операции“ за периода 22.01.1985г. до 31.12.1999г. в МРЗ „Г. Д.“, като такъв от първа категория,
както и се възразява, че липсва произнасяне по отношение на стажа в периода от 04.09.1981г.
до 24.09.1981г. на длъжност „монтьор“ при същия работодател, както при
признатия от първа категория стаж от 10.11.1983 г. до 22.01.2985 г. Твърди се
също, че не са обсъдени всички хипотези в ПКТП (отм.) за категоризиране на този
труд, както и факта за работа с взривни вещества за периода след 01.01.2000 г.
В
този смисъл жалбоподателят иска отмяна на Решение № 2153-15-204/22.06.2022 г.
на Директор на ТП на НОИ – Пловдив, потвърждаващо Разпореждане №**********/Протокол
№ 2140-15-330/29.04.2022г., издадено от Ръководителя на Пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - Пловдив с указания за
правилно приложение на закона. Претендира се присъждане и на сторените
по делото разноски.
3.Ответникът по жалбата – Директорът на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. С., е на
становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в
оспорения административен акт и
потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. Претендира се
присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Подробни съображения са изложени в представено по делото писмено
становище.
ІІ. По допустимостта
:
4.
Жалбата
е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен
интерес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите :
5. Производството пред административния
орган е започнало по повод заявление с вх. № 2113-15-261/07.02.2022
г. на ТП на НОИ - Пловдив, подадено от В.Г.К., с което същият е
направил искане за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Със заявлението К. е представил документи за осигурителен стаж, описани в Решение на Директора
№2153-15-204/22.06.2022 г., а именно: Образец УПСГ 30 №3814/08.07.2019г. от
Държавен архив гр. Велико Търново № 3814/07.07.2019
г. за осигурителен стаж, положен в МРЗ Г.Д.-*** за периода от 10.11.1983 г. до
31.12.1991 г., Удостоверение УП-2 от „Авионамс“ АД,
Удостоверение УП-2 от ЕТ Еливан 16 Е.Д.; трудови книжки.
Прието
е, че осигурителният стаж за периода 22.01.1985 г. - 31.12.1999 г., положен на
длъжност „ОТК в цех Б1“ и на длъжност „контрольор производствени операции в „Авионамс“ АД, гр. Пловдив, се зачита от трета категория,
тъй като попада в обхвата на т. 66 б от ПКТП (отм).
Посочено е, че в представената трудова книжка осигурителят не е направил
предложения за категоризиране на труда.
Въз основа
на тези данни, Ръководителят на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, е постановил процесното разпореждане, с което, като не е зачел положения
от В.К. осигурителен стаж за времето от 22.01.1985
г. - 31.12.1999 г., положен на длъжност „ОТК в цех Б1“ и на длъжност
„контрольор производствени операции“ в „Авионамс“ АД,
гр. Пловдив, като такъв от първа категория, съгласно т.66б от ПКТП/отм./, е
отказал на жалбоподателя отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО, като е приел, че не е изпълнено условието
за наличие на 10 години осигурителен стаж от първа категория. Посочено в
разпореждането е още, че към датата на заявлението К. има зачетен осигурителен
стаж от първа категория труд 01г. 02 м. и 12 дни.
Този
резултат е обжалван от К. пред горестоящия в
йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-204 от 22.06.2022
г. е потвърдил разпореждането, възприемайки изцяло
фактическите констатации и правните изводи на пенсионния орган, приемайки, че
установеният осигурителен стаж не поражда право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл.69б, ал. 1 и 2 от КСО, тъй като не е изпълнено условието за
наличие на 10 години осигурителен стаж от първа категория.
В процесното решение е посочено, че за периода от 22.01.1985
г. до 31.12.1999г. стажът е от първа категория труд, като в удостоверение УП-2
№ Р250-731/19.07.2019 г. издадено от "Авионамс"
АД- Пловдив е вписана длъжност "контрольор
по производствени операции по АТ" и това съответства на посочената
длъжност и период в трудова книжка №2133/04.09.1981 г., оформена от
"Терем" ЕАД - Пловдив, в който осигурителят не е направил предложение
за категоризиране на трудовия стаж от категория, различна от трета.
Същевременно в удостоверение от Държавен архив гр. Велико Търново № 3814/08.07.2019г.
и обр. УП-2 №Р250-731/19.07.2019г. от "Авионамс" АД- Пловдив, в елементите на дохода са
посочени заплата, прослужени години и премии, като не са изплащани вредни. В
удостоверение от Държавен архив гр. Велико Търново № 3814/08.07.2019 г. е
посочено още, че заеманите длъжности са следните: от 10.11.1983 г. до 21.01.1985
г. "изпитател" в цех "Б1". Същият е зачетен от първа
категория труд по т. 66 б от отм. ПКТП, с продължителност 01 г. 02 м. 12 дни и
от 22.01.1985 г. до 31.12.1991 г. на длъжност "ОТК" в цех
"Б1", който е зачетен от трета категория труд. Осигурителния стаж за
времето от 01.01.1992 г. до 31.12.1999 г., съгласно
данни в трудовата книжка е положен на длъжност "контрольор производствени
операции". За времето от 01.01.1994 до
31.12.1996 г. е издаден обр. УП-2 №Р250-731/19.07.2019
г., издадено от „Авионамс" АД, в който е
посочено, че трудът на В.Г.К. за периода от 01.01.1994г.
до 31.12.1999г., е положен на длъжност „Контрольор на производствени операции“.
Прието е, че
осигурителният стаж за периода 22.01.1985 г-31.12.1999 г., положен на длъжност
„ОТК в цех Б1“ на длъжност „контрольор производствени операции в „Авионамс“ АД, гр. Пловдив, се зачита от трета категория,
тъй като не попада в обхвата на т. 66 б
от ПКТП (отм).
6.
В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени и са
приобщени към доказателствения материал по делото 2 бр. служебни бележки от „Авионамс“ АД Пловдив, както и заверени копия на заповеди и
удостоверения, по които е работило вещото лице по приетата по делото експертиза,
а именно:
-Удостоверение
№ 02-3815 от 15.07.2022г., съгласно което
В.Г.К. е работил в българската армия за периода от 04.09.1981г. до
24.09.1981г. и от 10.11.19831. до 31.12.1991 година при съответния осигурителен
доход и заемал следните длъжности:
- от
14.09.1981 г. до 24.09.1981 г. „Монтьор" в цех „Б1"
- от
10.11.1983 г. до 21.04.1985 г. „Изпитвач" в цех „Б1"
- от
22.04.1985 г. до 31.12.1991 г. „ОТКК" в цех „Б1
- Заповед №
Р 1152 от 14.09.1981г., издадена от директора на МРЗ „.Г. Д."*** за
назначаване на В.Г.К. на длъжност „монтьор
за обучение в цех „Б", разряд II.
- Заповед №
Р 1309 от 26.09.1981 г., издадена от директора на МРЗ „Г.Д."***, съгласно
която се разрешава на В.Г.К. „монтьор за обучение в цех „Б", неплатен
служебен отпуск за изслужване пълния срок на редовната си военна служба,
считано от 24.09.1981г.;
- Заповед №
Р 632 от 15.03.1983г., издадена от директора на МРЗ „Г.Д."***, относно
завръщане от неплатен служебен отпуск на В.Г.К. на длъжност изпитвач, разряд
II. в цех „Б", с.Крумово.
- Заповед №
Р 203 от 15.04.1985г., издадена от директора на МРЗ „Г.Д."***, съгласно
която считано от 22.04.1985г. се трудоустроява В.Г.К. от изпитван в цех Крумово
на длъжност „контрольор на производствени операции ОТКК“, разряд III, за срок
от шест месеца;
- Заповед №
Р 234 от 13.06.2001г., издадена от директора на „ТЕРЕМ"' ЕАД, клон гр.
Пловдив, относно прекратяване на трудовите правоотношения с В.Г.К. -контрольор
на производствени операции ОТКК - ОПРД, считано от 13.06.2001г. поради
съкращаване на щата.
7.
В хода на съдебното производство са ангажирани и гласни доказателствени
средства като са разпитани свидетелите А.Н.А.и Д.К.Н..
Свидетелят Н.
дава показания, че с В.К. се познава от 1985г. – 1986г. и са били колеги до
2014г. След това той напуснал като ОТК. Описва, че в предприятието ОТК работят
съвместно с работниците и всяка една операция, която се извършва от работника
се следи от ОТК, понеже това е ремонтен завод и отговорността е много голяма.
Правят ремонти на самолети и там контролът е завишен. ОТК заедно с работника
изпълнява операции, при които работникът изпълнява и ОТК го следи. За всяка
една дейност работникът се разписва, като след него и ОТК се разписва. Заявява,
че работят с вредни материали - бензин, керосин, ацетон, с отровни масла,
които са били спрени, след влизането в Европейския съюз. Сега работили с
някакви заместители, които също са канценогенни.
Свидетелят дава показания, че ремонтират самолетни агрегати, които на един
самолет са 20-тина различни агрегата, които са „накичени“. Самолетът си имал
отделни агрегати, а те правели ремонт на агрегатите на самолета – помпи, които
подкачват гориво в самолета, за да може в горивната камера да се запалват с
въздуха и да горят, маслени помпи, работещи с масло, за да могат да мажат
самите трансмисии на самолета.
Описва, че
ОТК проследява всяка една операция, която извършва работникът, след което той си слага подписа в едно дело,
че операцията е извършена. Ако има нещо за мерене и той го е измерил и те го
гледали и също трябва да го измерят. Всяка една част, която се слагала в
корпуса на агрегата се миела в бензин, потапяла се в масло и се монтирала на
самия корпус. Те били точно до работника и присъствали на всички операции. Един
ОТК обслужвал около 10-12 човека. Свидетелят си спомня, че понеже са работили
във вредни условия, са получавали кисело мляко всеки ден, газирана вода през
лятото и 10 дни и допълнителна отпуска за вредни.
Свидетелят Ангелов
заявява, че познава В.К. от 1985г. Той е бил в бригадата в цеха като ОТК.
Описва, че има двустепенен контрол на това, което работят. Сочи, че ОТК заедно
с работниците монтира агрегата и следи какви данни ще даде този агрегат.
Заявява, че при качване и сваляне на агрегатите, тече масло и те го дишат.
Описва също, че това се прави при 80 градуса изпитване на агрегатите и маслото
тогава се изпарява и те го дишат. Това е в цех ОПРД. Заявява, че това е
помещение със сензори и 7 или 8 агрегата се изпитват и после цялостното изделие
се изпитва отделно. Отделно преди изпитването се правило промивка с бензин и
разглобяване. ОТК наблюдавало как се прави промивка. Едно изделие имало 70
лагера, те се вадили от маслото, проверявали се дали са годни или не. И там имало
изпарение при дефектация. След това започвал ремонтът
на агрегата. ОТК стоял при работниците в бригадата, която приема работата. Той
е бил вторият контрол и едновременно извършвали работата.
Свидетелят си спомня, че са имали 10
дни допълнителен отпуск заради шума от стендовете, на които се изпитвало.
Отделно са получавали кисело мляко и ОТК при тях също са получавали тези неща.
Заявява, че ОТК е за двустепенен контрол и той заедно с работниците е извършвал
дейностите.
8.В
хода на съдебното производство е допуснато извършване на съдебно – техническа
експертиза, чието заключение е оспорено от процесуалния представител на
ответника, но само формално, без да е поискано допускане на допълнителна или
повторна експертиза.
Според
заключението на вещото лице предмета
на дейност на „Авионамс" АД е ремонт,
модернизация и логистична поддръжка на авиационна техника - самолети и
самолетни двигатели, вертолети, техника обслужваща самолетите включваща радиолокационна и свързочна техника. Обект на ремонт и
поддръжка са самолети, вертолети, авиационни, реактивни и турбореактивни
двигатели за самолети и вертолети, бутални авиационни двигатели и редуктори на
вертолети.
Дружеството извършва ремонтни дейности
/основни и възстановителни/ на самолети от тип: МиГ-21, МиГ-23, МиГ-29. Су-2,
Су-22 и учебни Л-39: вертолети МиИ17 и МИ-24; противокорабна
ракета П-15. Ремонт на планера и модернизация на самолета; Ремонт на авиационни
двигатели; Оборудване и спомагателни агрегати; Увеличаване на летателния ресурс
на летателните апарати; Комплексни изпитания на ремонтирани авиационни
двигатели и агрегати: Гаранционна и следгаранционна техническа поддръжка.
В отговор на
поставените въпроси ВЛ е дало заключение, че трудът на К. за периода от 22.01.1985г. до 31.12.1999г. и
след 01.01.2000г. до подаване заявлението за
пенсиониране е положен във военен завод с предмет на дейност: ремонт на
авиационна техника - самолети, вертолети и авиационни двигатели и редуктори за
тях в обособено производство за ремонт на двигатели. Цех Б-1 - демонтаж и
монтаж на двигателите, отстраняване на дефекти и ремонт. Мястото на полагането
на труда от В.Г.К. е: Осигурител МРЗ „Г. Д." /ВРЗ „Г. Бенковски", „Авнонамс" АД/, гр. Пловдив, Обособено производство за ремонт на самолети
/ОПРС/, отдел ОТКК.
В МРЗ „Г. Д.",
респективно ВРЗ „Г. Б.", „Авионамс" АД се
извършвало ремонт на самолети, вертолети, ракети, агрегати и прибори на
летателна техника.
В
заключението е посочено, че дейността на длъжността „Контрольор на
производствени операции" се изразява в упражняване на контрол върху
качеството на демонтаж и монтаж на
двигателите, отстраняване на дефекти и ремонт в цех Б1 - Обособено производство
за ремонт на самолети /ОПРС/.
Експертът е
дал заключение, че “…длъжността на „Контрольор на производствени операции"
съвпада, представлява смислова /терминологична/ разновидност на длъжност
„контрольор по качество"…“.
Описал е, вредните въздействия при
ремонта и изпитанията на специалното оборудване, където се използват материали,
отделящи във въздуха вредни за здравето аерозоли; нива на шума над допустимите
при облитането на реактивните двигатели.
Експертът е
посочил още, че по делото не са налице данни, жалбоподателят да е работил с
взривни вещества след 01.01.2000 година.
В отговор на
въпроса „Военната авиация специализирана ли е спрямо гражданската и
селскостопанската авиация“, експертът е посочил, че военната авиация е специализирана
спрямо гражданската и селскостопанската авиация.
ІV. За правото :
9. Оспореният административен акт –
Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното
разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се на
основание чл. 90 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в
чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган -
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив.
Впрочем, спор по тези обстоятелства и
по установените факти не се формира между страните по делото.
Следва
да се посочи, че жалбоподателят е възразил срещу процесното
разпореждане с искане да се категоризира трудовия му стаж само за периода
22.01.1985 г.-31.12.1999 г. като такъв от първа категория съгласно т. 66б от
ПКТП (отм.). В този смисъл е постановено и процесното
решение на Директора на ТП на НОИ. Във
връзка с възражението в жалбата срещу решението на Директора на ТП на НОИ, че
липсва произнасяне по отношение на стажа
в периода от 04.09.1981г. до 24.09.1981г. на длъжност „монтьор“ при същия работодател,
следва да се посочи, че съобразявайки разпоредбите на чл. 117 и чл. 118 от КСО законодателят е предвидил задължително
административно обжалване на процесните разпореждания
и в този смисъл разпореждането в тази му
част е влязло в законна сила и не подлежи на съдебен контрол. Искане в тази посока може да се
направи по реда на чл. 99 КСО.
10.
Спорът е от правен
характер, като противоположните становища, поддържани от
страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на
материалния закон, като спора се концентрира във въпроса налице ли са
предпоставките на чл.69б, ал.1 и 2 от КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от
страна на жалбоподателя, и по-конкретно, като каква категория – първа,
респективно втора или трета, следва да бъде зачетен положения от същият труд за
периода 22.01.1985 г. -31.12.1999 г. на длъжност „контрольор
производствени операции" в МРЗ „Г. Д.“***, с правоприемник „Авионамс“ АД гр.Пловдив.
Породен е от становището на ответния административен орган, че
осигурителния стаж на жалбоподателя, положен на въпросната длъжност при
осигурителя МРЗ „Г. Д.“***,
ТЕРЕМ"-Г.Б., с правоприемник „Авионамс“АД
гр.Пловдив за този период, не следва да се приема, като такъв при условията на
първа категория труд, съгласно т. 66б от отм. ППКТП, а като такъв при условията
на трета категория, поради липсата на достатъчно доказателства, даващи право за
категоризиране на стажа при условията на т.66б от отм. ППКТП.
11. Това становище на административния
орган е неправилно, като не намира опора в разпоредбата на т.66б от отм.ПКТП,
действал към момента на възникването и осъществяването на спорните
правоотношения, като приложима разпоредба за случая, с оглед преценката на
положения от жалбоподателя трудов стаж. То се е наложило от неправилното прилагане
на въпросната разпоредба, вследствие на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в
хода на развилото се административно производство пред пенсионния орган, което
е довело до необосновани материалноправни изводи относно категорията труд,
положен от жалбоподателя, а оттам и за липсата на предпоставките на чл.69б, ал.1 от КСО за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съображенията
в тази насока са следните :
12. На първо място, във връзка с
правилното разрешаване на текущия административноправен
спор, ще следва в случая да бъде съобразена разпоредбата на т.66б от ППКТП,
понастоящем отменена, но действала през процесния
период, когато е положен спорния трудов стаж. Така, съгласно посочената
разпоредба – “Работещи, които се пенсионират при 20 години трудов стаж, положен
в посочените отрасли и дейности, и възраст 52 години за мъжете и 47 години за
жените: Инженерно-технически работници до началник на участък (цех) включително
от мини и кариери за добив по открит способ на руди, въглища, нерудни изкопаеми
и за добив и преработка на инертни материали. Работници и инженерно-технически
работници до началник на обособено производство (цех) включително от цеховете
за производство на цимент: "Суровинни мелници", "Пещен",
"Циментов", "Опаковка" и "Обезпрашаване".
Бояджии, шприцьори и помощник-шприцьори, работещи с органични разтворители,
оловни бои и нитроцелулозни лакове, в затворени съдове и шприцкамери.
Ковачи-щамповчици на гореща обработка в КТА
"Мадара" - Шумен. Работници от акумулаторното производство по списък
на професиите, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи.
Работници и инженерно-технически работници до началник на полигон включително
за изпитване на боеприпаси и техни елементи. Изпитатели и началник на
изпитателна станция включително за взривни вещества, боеприпаси и техните
елементи. НПП "Бл. Попов" - Перник, цех "Инструментален" - ерозист и термист, участък
"Валцуване" - майстор в металургията, валцьор-оператор на автоматичен
стан за калиброване и валцоване на плътни метални
заготовки, машинен шлосер и електрошлосер по
поддържане и ремонт на металургични агрегати, настройчик на металургични линии,
технолог и обслужващ работник в металургията. Работници по измиване на
авиационни детайли. Монтьори по ремонт и изпитване на авиационна техника.
Монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти.
Бояджия и тапицер - лепач на авиационна техника.
Монтьор по облитане на авиационна техника. Капитан,
помощник-капитан и главен механик на танкери, химикаловози
и несамоходни танкери, превозващи опасни товари. Дозировчици
на абразивни смеси, формовчици на абразивни
инструменти, разпрашители на метални прахове от
метали и сплави, пещари на редукционни пещи за производство на метални прахове,
шихтовчици на метални прахове и смеси, мелничари и
сеячи на метални прахове и смеси в металокерамичното
производство. Хладилни техници, работещи в лаборатории по изпитване на бойни
отровни вещества. Работници и инженерно-технически работници до началник на цех
включително при производството на батерии (сухи елементи). Работници при
производството на пиезокерамични изделия: масоподготвител, пресьор, пещар и
посребрител. Настройчици на
машини и съоръжения за производство на пиезокерамични
изделия. Шлайфисти на специални оптически прибори.”
13. На следващо място, във връзка с
правилното разрешаване на текущия административноправен
спор, ще следва в случая да бъде съобразена разпоредбата на чл.69б, ал.1 от КСО, съгласно която лицата, които са работили 10 години при условията на първа
категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:
1.
(изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) навършили са възраст до
31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за
мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2.
от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 55-годишна възраст.
14.Съвкупната преценка на събраните в
хода на административното и съдебното производство писмени доказателства, които установяват характера на извършваната
от К. работа, включително и заключението на вещото лице налагат несъмнения
извод, че дейностите, осъществявани от жалбоподателя на длъжността "Контрольор
по производствени операции“ в МРЗ“Г. Д.“***,
с правоприемник „Авионамс“ АД гр.Пловдив, за периода 22.01.1985 г.-31.12.1999г., са пряко свързани с извършване на ремонт и изпитване на авиационна
техника, ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти, монтьор
по облитане на авиационна техника, при което
положение въпросната длъжност попада в приложното поле на т.66б от отм.ППКТП, и
положения стаж на тази длъжност, следва да бъде зачетен, като труд от първа
категория по т.66б от отм. ППКТП при преценка за наличие на предпоставките на
чл.69б, ал.1 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
15.В подкрепа на данните, съдържащи се в
обсъжданите писмени доказателства, са и показанията на разпитаните по делото
свидетели, дадени под страх от наказателна отговорност, които съдът възприема
като обективни, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал.
Въз
основа на същите се потвърждава, че
през спорния период 22.01.1985
г.-31.12.1999г. жалбоподателят е работил като "Контрольор по
производствени операции по АТ", в МРЗ „Г. Д.“***,
с правоприемник „Авионамс“АД гр.Пловдив. К. е работил
като ОТК, който е проследявал всяка операция, която извършва работника. Отделно
от това свидетелите дават показания, че заради работата при вредни условия са
получавали допълнително кисело мляко, газирана вода и са имали допълнителен
отпуск.
Настоящата
инстанция не споделя изложените от страна на ответника възражения досежно приложението на чл.104, ал.10 КСО. Съгласно
посочената разпоредба, за установяване условията на труд не се допускат
свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства от
осигурителя, които не са в пълнота и се налага събиране и на гласни
доказателства. Съдът намира, че цитираната разпоредба не съдържа ограничение
относно хипотезата на чл.69б от КСО, на каквото основание е подадено
заявлението за пенсиониране. В случая са налице писмени доказателства за
спорния осигурителен стаж, поради което е и налице изключението по чл.104,
ал.10, предл. второ от КСО, което допуска свидетелски
показания при наличието на представени писмени доказателства, които са издадени
от работодателя. Съобразявайки основните принципи за законност, истинност,
служебно начало и т.н. в процеса, съгласно чл.4-чл.5, чл.7-чл.9 АПК, вр. чл. 5, чл.7, чл.9-чл.10 ГПК, приложимост следва да
намери и чл.165, ал.1 АПК, регламентиращ, че в случаите, при които законът
изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде
установено, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Твърдяното
от ответника е в противоречие с основната законодателна цел на осигуряването, с
оглед зачитането на действителния характер и категория положен труд при
преценка на основанията на придобиване на право на пенсия и при определянето на
размера й.
16.В
релация с данните, съдържащи се в обсъжданите писмени и гласни
доказателства, са и експертните изводи на вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, като обективно и
компетентно изготвена, въвеждаща в процеса в необходимата пълнота релевантните
за спора факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания, с
които съдът и страните не разполагат, кореспондираща със събраните писмени и
гласни доказателства по делото.
Няма
основание заключението на вещото лице да не са възприеме като доказателствен източник на данни за релевантните в процеса
факти и обстоятелства, в поддържания от представителя на ответника аспект,
доколкото същото е обосновано и кореспондира със събрания по делото доказателствен материал. От заключението на вещото лице се
установява, че „контрольорът по производствени операции“, следи целият процес
на извършване на работата, всяка една операция по ремонта, изпитанията и приемането
на готовите агрегати, участва пряко и непосредствено в производствената дейност,
контролира всеки един процес, като се подписва за качеството на изпълнение на
всеки агрегат, преди предаването му за монтаж. Участва пряко в монтажа на
агрегатите. Контрольорът по производствени операции присъства и през целия
период на извършване на ремонта и изпитанията, както е в обхвата на вредните
въздействия на извършваната дейност. При изпълнение на задълженията си
контрольорът на производствени операции по ремонта в обособено производство за
ремонт на двигатели - демонтаж и монтаж на двигателите, отстраняване на дефекти,
е подложен на вредното въздействие на работната среда.
Изрично
е посочено от експерта, че условията, при които се извършва ремонта и
поддръжката включват въздействието на две групи фактори: химическо въздействие
и физическо въздействие. Към първата група спадат керосина използван като
гориво за самолетните двигатели и средство за миене на възли и агрегати при
демонтаж. Използване на различни смазочни материали /масла/ и ацетон с токсично
действие върху човешкия организъм. Задължителна работа и присъствие на
работната площадка с маска, очила и ръкавици.
Казано
с други думи, заключението на вещото лице,
преценено с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства
налага несъмнения извод, че дейностите, осъществявани от жалбоподателя за спорния период 22.01.1985
г.-31.12.1999г. на длъжност "контрольор по производствени
операции по АТ ", в МРЗ „Г.
Д.“***, с
правоприемник „Авионамс“АД гр.Пловдив, са свързани с
извършване на ремонт и
изпитване на авиационна техника, ремонт на радиоелектронно оборудване със
свръхвисоки честоти, при което положение въпросната длъжност попада в
приложното поле на т.66б от отм.ППКТП, и положения стаж на тази длъжност,
следва да бъде зачетен, като труд от първа категория по т.66б от отм. ППКТП при
преценка за наличие на предпоставките на чл.69б, ал.1 от КСО за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В изложения смисъл Решение № 10925/ 29.10.2021 по адм.
дело № 6003/2021 на ВАС. решение № 9426
от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2711/2020 г., VI
о.,решение № 4591 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 14408/2019 г., VI о.,решение № 14784 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11001/2016 г., VI о.,решение № 13575 от 9.11.2017
г. на ВАС по адм. д. № 8048/2016 г., VI о.. решение №
13122 от 22.12.2021г. на ВАС по адм. дело №
8183/2021 г., VI о.
Все
в тази насока следва да се посочи, че с разпоредбата на т.67 ал.1 ПКТП/отм./
трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се
причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на
производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест на труда, като съгласно ал.2 на същата разпоредба, работници и
инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползуват категорията труд при пенсиониране, определена за
цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на Правилника
за времето, през което работят на тях.
Така,
въз основа на неоспорените писмени доказателства и заключението на
съдебно-техническата експертиза, и непротиворечивите свидетелски показания, се
установява, че през оспорения период, с оглед заеманата длъжност в МРЗ „Г. Д.“
и „АВИОНАМС“ АД, характера и естеството на работа, извършваният от К. труд следва
да се характеризира, като труд отпърва категория, при
условията на чл. 69 б, ал.1 от КСО.
17.Впрочем, установяването на факти и
обстоятелства във връзка със зачитане на положения от жалбоподателя
осигурителен стаж, е задължение на административния орган по изпълнение на
разпоредбите на чл. 35 - 37 АПК. Служебното начало е регламентирано в пълен
обем в производството пред административния орган, натоварен от закона да
установи всички факти от значение за правилното решаване на поставения пред
него въпрос.
В
случая, административният орган не е изяснил релевантните за спора
обстоятелства относно категорията труд, положен от жалбоподателя, с което е
нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащите принципи
на административния процес. Касае се за нарушаване на принципа на истинност,
прогласен в чл.7 АПК, което от своя страна е довело до нарушаване на чл.35 и
чл.36 ал.1 АПК, които задължават административния орган да събере служебно
доказателства и да издаде индивидуалния административен акт след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая.
С
процесуалното си бездействие, по отношение на релевантните факти, които е
следвало да бъдат установени, свързани със зачитането на спорния осигурителен
стаж, положен от жалбоподателя на процесната
длъжност, за установяването на които органът е следвало да бъде активната
страна - задължение произтичащо от
служебното начало в процеса,
административния орган е допуснал и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, довели до неправилни материалноправни
изводи относно липса на предпоставките по чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не само се
създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е приел за
установени, но и в хода на съдебното производство бяха установени факти, обуславящи неистинност на установените
обстоятелства, които сочат на незаконосъобразност на възприетото
административно решение.
18.Ето защо и предвид изложеното по-горе,
настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде зачетен положения от
В.Г.К. осигурителен стаж за периода
22.01.1985
г.-31.12.1999г. на длъжност "контрольор по производствени
операции по АТ ", в МРЗ „Г.
Д.“***, с правоприемник „Авионамс“ АД гр.Пловдив,
като такъв от първа категория, при
преценка на предпоставките на т. 66 б
ППКТП( отм) и чл.69б,ал.1
от КСО (в приложимата редакция към датата на подаване на заявлението), за отпускане на лична пенсия и осигурителен
стаж и възраст по подаденото заявление, в какъвто смисъл следва да бъде
извършена преценката от административния орган.
19.Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за основателност на жалбата и за незаконосъобразност
на оспореното Решение № 2153-15-204/22.06.2022 г. на Директор на ТП на НОИ –
Пловдив, потвърждаващо Разпореждане №**********/Протокол №
2140-15-330/29.04.2022г.,издадено от
Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив, поради което същите ще следва да бъдат отменени,
поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалноправните
разпоредби - отменителни
основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК.
Тъй
като естеството на административноправния спор не
позволява разрешаването му по същество от Съда, то на основание чл. 173, ал. 2 АПК, след отмяната на
административните актове, делото следва да бъде изпратено като преписка на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО
при ТП на НОИ - Пловдив, за ново
произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст вх. № 2113-15-261 от 07.02.2022г.,
по описа на ТП на НОИ- Пловдив, подадено
от В.Г.К., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
V. За разноските:
20. При посочения изход на спора,
жалбоподателят има право на присъждане на сторените разноски по
производството,които се констатираха в размер на 1000,00 лв., от които 750,00
лв. заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие и 250,00 лв. възнаграждение за вещо лице. В случая, и с оглед
възражението на представителя на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие, следва да се
посочи, че възнаграждението не е прекомерно, като не са налице основания за
присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им част, по смисъла на
чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. Съгласно
разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Посочената правна норма, каза се въвежда ограничение единствено относно
минималния размер на адвокатското възнаграждение, който не може да бъде по -
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет, но не и относно
договорения му размер, който разбира се следва да е справедлив и обоснован, с
оглед фактическата и правна сложност на казуса и осъщественото процесуално
представителство. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2,т.2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция), за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес за дела по Кодекса за социално осигуряване
възнаграждението е 350,00 лв. Минималният размер на адвокатските възнаграждения
обаче, е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят
възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това
означава, че въпросният минимален размер (на адвокатското възнаграждение) не е
равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъла на чл. 36,
ал. 2 от ЗА. В конкретния случай, оказаната правна помощ от адвокат К. по настоящото дело се изразява в
осъществена процесуална защита, посредством проведено пълно главно доказване и
процесуално представителство в проведените по делото открити съдебни заседания.
Ето
защо, в процесния случай уговореният и заплатен от
ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който каза се е 750,00 лв. за
настоящата съдебна инстанция, следва да се определи като съразмерен и
съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата -
"справедлив и обоснован".
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-204/22.06.2022 г. на
Директор на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото Разпореждане №**********/Протокол
№ 2140-15-330/29.04.2022г., издадено от Ръководителя на Пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - Пловдив, с което на В.Г.К., ЕГН **********, с посочен в жалбата
адрес: ***, е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б,ал.1 и 2 от КСО, по
подаденото от него заявление с вх.№ 2113-15-261/07.02.2022г. по описа на ТП на НОИ- Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал.1,
т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при
Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр.Пловдив, за
ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст с вх.№
2113-15-261/07.02.2022г. по описа на ТП
на НОИ- Пловдив, подадено от В.Г.К., при съблюдаване на дадените с настоящо
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт
гр.София, да заплати на В.Г.К.,
ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес: ***
сумата от 1000,00 (хиляда) лева,
представляваща, сторените разноски по производството за адвокатско възнаграждение
и възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: