№ 8450
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110106246
по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парично задължение в размер на сумата от общо 18 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени вреди, вследствие на противоправното
удостоверяване от служител на ответника, че наказателно постановление №
327876/26.01.2018 г. е влязло в сила, без това в действителност да е било така, тъй като с
решение № 821/27.10.2021 г., постановено по а. н. д. № 8744/2021 г. по описа на СРС,
същото е било отменено, като въз основа на него срещу .... е образувано изпълнително дело
№ 4640/2020 г. по описа на ЧСИ А. П. с рег. № ... на КЧСИ, от която: 1 367 лв. – претърпени
имуществени вреди под формата на събрани от ЧСИ суми от длъжника по изпълнителното
дело, а именно: 367 лв. – преведена в полза на взискателя по изп. дело и 1 000 лв. – такси и
разноски по изп. дело и 16 633 лв. – претърпени от длъжника по изп. дело неимуществени
вреди (негативни изживявания и преживян стрес), вследствие на образуването срещу него
на изпълнително дело въз основа на изпълнителен титул, който не е влязъл в сила, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.05.2022 г. до
окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 28407/2022 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.09.2022 г.
Ищецът Ц. Н. П. твърди, че с наказателно постановление № 327876/26.01.2018 г. на ....
е наложена глоба в размер на 200 лв., като служител на ответника .... противоправно е
удостоверил, че същото е влязло в сила, без обаче в действителност да е било така.
Поддържа, че въз основа на него е образувано изпълнително дело № 4640/2020 г. по описа
на ЧСИ А. П. с рег. № ... на КЧСИ, в рамките на което е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, вследствие на което в полза на взискателя .... са събрани суми
в размер на 367 лв., а освен това в полза на съдебния изпълнител са събрани такси и
разноски в размер на 1 000 лв. Сочи, че с решение № 821/27.10.2021 г., постановено по а. н.
д. № 8744/2021 г. по описа на СРС, процесното наказателно постановление е било отменено,
поради което не представлява годен изпълнителен титул, поради което претендира
обезщетяване на претърпените имуществени вреди под формата на събрани от длъжника
1
суми в рамките на образуваното въз основа на него изпълнително дело в общ размер на 1
367 лв. Допълва, че длъжникът по изпълнителното дело .... е претърпяла неимуществени
вреди (негативни изживявания и преживян стрес), вследствие на образуването срещу нея
изпълнително дело въз основа на изпълнителен титул, който не е влязъл в сила, в общ
размер на 16 633 лв., чието обезщетяване също претендира. Активната си легитимацията да
претендира процесните вземания ищецът обосновава с наличието на сключен между него и
длъжника по изпълнителното дело договор за цесия от 25.05.2022 г., с което същите са
прехвърлени в правната му сфера. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете при твърдението, че от страна на ищеца не са ангажирани никакви
доказателства в подкрепа на изложените от него обстоятелства. Не оспорва, че срещу .... е
съставен АУАН № 0327876 за извършено от нея нарушение, изразяващо се в пътуване в
масовия градски транспорт без наличието на редовен превозен документ, като въз основа на
същия е издадено и наказателно постановление от 26.01.2018 г., с което й е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. Не оспорва и образуването въз
основа на него на изпълнително дело № 4640/2020 г. по описа на ЧСИ А. П. с рег. № ... на
КЧСИ, в рамките на което от длъжника е събрана сумата от общо 367 лв., от която: 200 лв. –
глоба, 143 лв. – разноски по изпълнението, начислени съгласно чл. 81 от ЗЧСИ и 24 лв. –
такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Сочи, че отмяната на наказателното постановление не води до
автоматично възникване на вземането за обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, още повече, че самият ищец не е страна по деликтно
правоотношение, поради което той лично не е претърпял такива. Оспорва действителността
на договора за цесия, както и авторството на положените от името на страните по него
подписи. Счита, че същият може да има за предмет единствено вече съществуващи
вземания, което е условие за действителността на договора за цесия, но не и бъдещи такива.
Оспорва да е уведомен за извършената цесия. Оспорва да е доказано настъпването на
твърдяните неимуществени вреди, още повече, че същите не могат да бъдат прехвърлени в
полза на ищеца. Навежда довод за изтекла погасителна давност. С тези съображения
отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: противоправно поведение (действие/бездействие) на работник или
служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо
персоналният причинител да бъде установен; настъпили вреди (имуществени и
неимуществени), както и причинна връзка между противоправното поведение и твърдените
вреди, които да са реално настъпили; размера на вредите, легитимацията на ищеца да
претендира процесните вземания с оглед твърдението за валидно извършена цесия.
В случая, за да обоснове основанието на исковата си претенция, от страна на ищеца Ц.
Н. П. са изложени фактически твърдения, че се явява активно легитимиран да претендира
обезщетение за претърпените от .... имуществени и неимуществени вреди, причинени от
противоправното поведение на служител на ответната община, който е удостоверил, че
наказателно постановление № 327876/26.01.2018 г. е влязло в сила, без обаче в
действителност да е било така. По делото не се спори, а и от ангажираните от ответника
писмени доказателства се установява, че срещу посоченото трето за процеса лице е съставен
АУАН № 327876/07.01.2018 г. за извършено от него нарушение на чл. 35, ал. 7, т. 1 от
НРУПОГТСО, изразяващо се в пътуване в масовия градски транспорт без наличието на
редовен превозен документ, като въз основа на същия е издадено и наказателно
2
постановление № 327876/26.01.2018 г., с което на Юрумска – Димитрова е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. Не се спори също така, че въз основа
на същото наказателно постановление от 26.01.2018 г. от страна на взискателя .... е
образувано изпълнително дело № 2020...0404640 по описа на ЧСИ А. П. с рег. № ... на
КЧСИ, за което свидетелства и представената покана за доброволно изпълнение с изх. №
9229/31.03.2021 г.
Ето защо, на изследване в настоящото производство подлежи въпросът дали
предприетото от служител на ответната община поведение, изразяващо се в удостоверяване,
че наказателното постановление е влязло в сила, има противоправен характер, и ако да –
налице ли е причинна връзка между него и твърдяните вреди, респ. доказано ли е изобщо
тяхното настъпване.
В случая, съдът намира, че от страна на ищеца Ц. Н. П. не са ангажирани никакви
доказателства в подкрепа на твърдението, че извършеното от страна на служител на
ответната община удостоверяване, че процесното наказателно постановление №
327876/26.01.2018 г. е влязло в сила, има противоправен характер. Това е така, тъй като няма
данни, въз основа на които да се направи извод, че изложените от него обстоятелства във
връзка с отмяната на същото действително са се осъществили по твърдяния начин, а още по-
малко, че причината за евентуално настъпилите вреди се дължи именно на твърдяното
поведение, имащо противоправен характер. От страна на ищеца не са представени
доказателства в подкрепа на твърдяната от него отмяна по съдебен ред на горното
наказателно постановление, като с доклада по делото от 06.09.2023 г. съдът изрично му е
указал, че не сочи доказателства в тази насока, но въпреки това той не е предприел активни
процесуални действия в хода на процеса. Нещо повече, дори да се приеме, че посоченото
обстоятелство не се оспорва от ответника, с оглед изявлението му в тази насока в отговора
на исковата молба, по делото не се установява настъпването на твърдяните имуществени и
неимуществени вреди. В случая, такъв извод не може да се направи само въз основа на
представената покана за доброволно изпълнение с изх. № 9229/31.03.2021 г., тъй като тя
обективира дължимите от длъжника суми по изпълнителното дело в т. ч. и определените от
съдебния изпълнител разноски и такси по него, без обаче да установява, че същите
действително са били събрани в полза на взискателя. Ето защо, съдът приема, че ищецът не
е доказал при условията на пълно и главно доказване настъпването в правната сфера на ....
на твърдяните имуществени вреди в общ размер на 1 367 лв. Нещо повече, това е така и по
отношение на неимуществените такива в общ размер на 16 633 лв., изразяващи се в
преживяни от нея негативни изживявания и стрес, доколкото ищецът също не е ангажирал
доказателства в тази насока. Следва да се отбележи, че с доклада по делото от 06.09.2023 г.
изрично му е указано, че не сочи доказателства за настъпване на твърдяните имуществени и
неимуществени вреди, както и за техния размер, но въпреки това в хода на процеса той не е
предприел активни процесуални действия в изпълнение на същите.
В допълнение следва да се отбележи, че ищецът Ц. Н. П. не доказва и активната си
легитимация да претендира процесните вземания за обезщетение за претърпени от ....
имуществени и неимуществени вреди, което представлява самостоятелно да се приеме, че
исковата му претенция е неоснователна. Това е така, тъй като като като част от материалите
по ч. гр. дело № 28407/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е представен единствено договор
за цесия от 25.05.2022 г., но не и доказателства, че изявлението за извършената цесия е
достигнало до длъжника, в който случай следва да се приеме, че цесията е валидно
извършена и е породила действие – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че предявените искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да се
отхвърлят изцяло.
По отговорността за разноски:
3
Предвид изхода на спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, каквото единствено е претендирано, което съдът
определи в минимален размер от 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от
2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му
представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото предвид
пасивното процесуално поведение на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените Ц. Н. П., ЕГН **********, с адрес: .... срещу ...., БУЛСТАТ
....., с адрес: гр. ....., кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парично задължение в размер на сумата от общо 18 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени вреди, вследствие на противоправното
удостоверяване от служител на ответника, че наказателно постановление №
327876/26.01.2018 г. е влязло в сила, без това в действителност да е било така, тъй като с
решение № 821/27.10.2021 г., постановено по а. н. д. № 8744/2021 г. по описа на СРС,
същото е било отменено, като въз основа на него срещу .... е образувано изпълнително дело
№ 4640/2020 г. по описа на ЧСИ А. П. с рег. № ... на КЧСИ, от която: 1 367 лв. – претърпени
имуществени вреди под формата на събрани от ЧСИ суми от длъжника по изпълнителното
дело, а именно: 367 лв. – преведена в полза на взискателя по изп. дело и 1 000 лв. – такси и
разноски по изп. дело и 16 633 лв. – претърпени от длъжника по изп. дело неимуществени
вреди (негативни изживявания и преживян стрес), вследствие на образуването срещу него
на изпълнително дело въз основа на изпълнителен титул, който не е влязъл в сила, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.05.2022 г. до
окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 28407/2022 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.09.2022 г.
ОСЪЖДА Ц. Н. П., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ...., БУЛСТАТ ....., с
адрес: гр. ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4