Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 02.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести януари, две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЮ ЗГУРОВ
при секретаря Ирина Василева, като разгледа
докладваното от съдия Згуров гражданско
дело № 3989 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото
са предявените от ищцата Й.Д.Д., ЕГН ********** срещу ответниците Д.Т.М., ЕГН **********
и В.Т.М., ЕГН ********** обективно съединени при условията на евентуалност
искове с правни основания чл.26, ал.2, пр. II и III ЗЗД и чл.28,
ал.1 ЗЗД за прогласяването нищожността на договор за дарение обективиран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №70, том LLLLXIX, дело №34392/1993г.
на нотариус с №41 съгласно регистъра на Нотариалната камара, поради липсата
на липсата на форма на формалната сделка, евентуално на съгласие у дарителя да
дари 2/6 идеални части от имота, евентуално за унищожаването на същия договор
за дарение поради грешка в предмета, тъй като ищцата е имала намерението и
желанието да дари само 1/3 от 2/3 идеални части от същия имот, а не 2/6 идеални
части от него.
Ищцата основава
претенциите си с твърденията, че е била подведена и заблудена от покойния й
вече брат, на когото не е искала да дарява 2/6 идеални части от имота, каквито
счита, че към датата на сключване на договора не е притежавала, а само 1/3 от
2/3 идеални части от имота. Сочи, че опорочаването на волята й води до липсата
на форма на нотариалния акт, евентуално влече нищожността на сделката поради
липсата на съгласие, а на последно място счита, че договорът за дарение е
унищожаем поради грешка в предмета.
В законоустановения
срок за отговор на исковата молба от страна на ответника Д.М. не постъпи писмен
отговор.
В законоустановения
срок за отговор на исковата молба такъв постъпи от страна на ответника В.М., с
който предявените искове се оспорват като неоснователни, с възраженията, че от
страна на ищцата не са изложени каквито и да било факти касаещи наличието на
липса на форма по отношение на договора за дарение, като тя погрешно счита, че
липсата на съгласие или грешката в предмета води и до липсата на форма на
сделката. Счита, че волята на ищцата не е била различна от тази отразена в
нотариалния акт за дарение, тъй като процедурата по издаването му е била
спазена, той е бил прочетен от нотариуса на страните преди подписването му.
Релевира възражение за погасяване по давност на правото на иск за унищожаване
на сделката с изтичането на 3-годишен срок от съставянето на договора за
дарение, както и евентуално възражението, че процесните идеални части от имота
понастоящем са придобити от ответниците и чрез упражнявано от тях добросъвестно
давностно владение.
В съдебното
заседание ищцата се яви лично и с особения си представител адв.М., които поддържат
предявените искове и молят съда да ги уважи.
В съдебното
заседание ответникът Д.М. не се яви и не изпрати представител.
Ответникът В.М. не се яви лично в съдебното заседание, той
беше представляван от пълномощника му адв.С., която оспорва предявените искове
и моли съда да ги отхвърли.
След като взе предвид
изложеното в исковата молба и отговорите, събраните доказателства по делото и
изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От приетите като писмени доказателства
по делото заверени преписи от Нотариален акт за дарение на недвижим имот с №85, том I, дело №71/10.01.1979г. (л.7) и Нотариален акт за
дарение на недвижим имот с №70, том LLLXIX, дело №34391/30.12.1993г. (л.8) се установява, че на
10.01.1979г. Д.М. и В.М. са дарили на дъщеря си Й.Д.Д. 2/3 идеални части от
дворно място, находящо се в гр.София, ул.******с площ от 545 кв.м.
съставляващо имот с пл.№745, кв.27, стар
120, местност „Слатина“ по плана на гр.София, а на 30.12.1993г. Й.Д. е дарила
на своя брат Т.Д.М. 2/6 идеални части от същото дворно място, което се равнява
на 1/3 идеална част от него, с каквато тя е разполагала. Двете дарения,
доколкото с тях са прехвърлени идеални части от недвижим имот са сключени в
изискуемата от закона форма за действителност на сделката-нотариална.
Видно от представените от ответната страна писмени
доказателства, представляващи искова молба въз основа на която е образувано
гр.д.№12046/2012г. по описа на СГС и Решение по гр.д.№12046/2012г. по описа на
СГС, I-14
състав, ищцата е предявявала срещу
ответниците иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗН за отмяна на дарения,
включително и на процесното, като в тази искова молба е посочено, че тя е
дарила на брат си 2/6 идеални части от дворното място. Искът за отмяна на
дарението е отхвърлен, като решението на СГС е било потвърдено с Решение
№36/07.01.2016г. постановено по в.гр.д.№3138/2015г. по описа на САС, което не е
било допуснато до касационно обжалване с Определение №582/29.06.2016г.
постановено по гр.д.№1900/2016г. по описа на ВКС, III Г.О. (л.101).
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно практиката на ВКС, нищожното нотариалното
удостоверяване по смисъла на чл. 576 ГПК
влече нищожност на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 3 ЗЗД и на сделката, за която законът изисква нотариална
форма (така решение № 155 от 26.04.2011 г. по гр. д. № 917/2010 г. на ВКС, IV
г. о., решение № 485 от 11.12.2012 г. по гр. д. № 1404/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 60 от 19.05.2016 г.
по гр. д. № 3569/2015 г. на ВКС, III г. о.). В настоящия случай процесният
договор за дарение е сключен в изискуемата от закона нотариална форма за
действителност. В него се съдържат подписите на страните, като е удостоверено
тяхното лично явяване пред нотариуса, както и тяхната дееспособност. По делото
не се твърди и липсват данни за допуснато нарушение на императивните изисквания
на чл. 474, ал. 4 ГПК (отм.); - чл. 578, ал. 4 ГПК относно личното явяване на участващите лица, както и на чл. 475, ал. 1 ГПК (отм.); - чл. 579, ал. 1 ГПК. Следователно, не е налице нищожност на нотариалното удостоверяване,
което да обуслови нищожност на сделката, сключена във формата на нотариален акт
за дарение на недвижим имот с №70, том LLLXIX, дело №34391/30.12.1993г. Поради изложеното, съдът
счита, че главният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на предявения при условията на
евентуалност иск за нищожност на дарението поради липсата на съгласие, съдът
намира, че и той е неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен. Съгласно
т. 2а на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на
ВКС, ОСТК липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е налице, когато
волеизявленията на страните са дадени при "съзнавано несъгласие", т.
е. при отсъствие на намерение за обвързване (изтръгнато чрез насилие, на шега,
като учебен пример и пр.). В случая волята на дарителя да прехвърли
безвъзмездно на брат си своята 1/3 идеална част (2/6) от общо притежаваните от
нея 2/3 идеални части от съсобствения имот е ясна и недвусмислена, като
дарението е прието от надарения, което е видно от съдържанието на договора. Не
се установиха каквито и да било данни за това, че дарителят не е имал
намерението да дари част от притежаваните от нея идеални части от имота, т.е.
половината от притежаваните 2/3. Следователно, не е налице нищожност на
договора поради липсата на съгласие и същият е породил действие. Това се
установява и от изложеното от ищцата в депозираната от нея искова молба за разваляне
на дарението, в която е посочила, че до момента, в който брат й е бил жив, той
й е предоставял издръжка, а след смъртта му започнали проблемите със синовете
му, както и предвид изложеното от нея в съдебното заседание пред настоящия съд,
че желае да запази имотите, които се рушат и са ипотекирани. Тези обстоятелства
сочат, че не е била налице грешка или
липса на воля към момента на осъществяването на дарението, а в случая ищцата е
променила волята си и се домогва да върне част от собствеността си, която преди
това е дарила.
Съгласно изричната законова уредба чл. 32, ал. 2 ЗЗД, правото да се иска
унищожение се погасява с тригодишна давност, като давността започва да тече от
деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити
или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването
на договора.
В
случая не бяха изтъкнати обстоятелства, относно това кога ищцата евентуално е
установила грешката в предмета, поради което давностният срок за предявяването
на иска по чл.28, ал.1 ЗЗД е започнал да тече от сключването на договора за
дарение-30.12.1993г. и е изтекъл на 30.12.1996г. Исковата молба следва да се
приеме, че е подадена на 15.03.2021г., която дата е посочена в писмото от АССГ
(л.3) като дата на входящия й номер. Предвид това, този иск следва също да бъде
отхвърлен, поради погасяването му по давност.
За
пълнота следва да се отбележи, че в производството по делото не се установи, че
подобна грешка действително е била налице, поради което дори и да беше
разгледан по същество този иск отново следваше да бъда отхвърлен като недоказан
и неоснователен.
Ответниците не са претендирали за разноски по
делото, а и не са представили доказателства да са направили такива, поради което
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.Д.Д., ЕГН **********
срещу ответниците Д.Т.М., ЕГН ********** и В.Т.М., ЕГН ********** обективно
съединени при условията на евентуалност искове с правни основания чл.26, ал.2,
пр. II и III ЗЗД за прогласяването нищожността на договор за дарение обективиран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №70, том LLLLXIX, дело №34392/1993г. на
нотариус с №41 съгласно регистъра на Нотариалната камара, поради липсата на форма на формалната сделка, евентуално на
съгласие у дарителя да дари 2/6
идеални части от имота.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Д.Д., ЕГН ********** срещу ответниците Д.Т.М., ЕГН **********
и В.Т.М., ЕГН ********** обективно съединен при условията на евентуалност иск с
правно основание чл.28, ал.1 ЗЗД, за унищожаването на поради грешка в предмета
на договор за дарение обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№70, том LLLLXIX, дело №34392/1993г. на нотариус с №41 съгласно регистъра на Нотариалната
камара, тъй като ищцата е имала намерението и желанието да дари само 1/3 от 2/3
идеални части от същия имот, а не 2/6 от него, поради погасяването му по
давност.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия: