НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 06.08.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на двандесет
и четвърти февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 121
по описа за 2020 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ********,
гр. София, чрез пълномощника си, адв. З.Ц., САК, срещу М.А.К., ЕГН **********,***, за установяване дължимост
на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между
страните е имало сключени договори (осем договора) за мобилни услуги, по който
ответникът е неизправна страна.
Ответникът е ползвал
далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.
Тъй като ответникът не е
заплатил дължимите суми, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като
длъжникът по заповедното производство е бил известен за издадената Заповед за
изпълнение и е подал възражение, за ищеца е възникнал правен интерес от
предявяването на установителен иск.
Иска
се: да бъде признато от
съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо
вземането на ищеца, за което има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1320/2019 год. на ЛРС, против ответника, за сумите:
- 879,87 лв. – сбор от задължението по фактури №№
**********/01.05.2017 год., **********/01.06.2017 год., **********/01.07.2017
год., **********/01.08.2017 год., **********/01.09.2017 год., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (21.06.2019 год.), до
окончателното плащане.
Претендират се и направените
разноски по водене на заповедното и исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните са няма спорни фактически твърдения.
Приложено
е ч.гр.д. № 1320/2019 год.
по описа на РС – Лом, видно от което по
Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 893 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.07.2019 г. срещу ответника – длъжник за
посочените в исковата молба суми.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и на основание чл. 415 ГПК, съдът с
Разпореждане от 12.12.2019 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено
от заявителя-настоящ ищец на 30.12.2019г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от пощенското кеймо).
Предявеният иск е допустим. Налице
е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна
страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът се представлява от адв. З. Ц., САК, която в
писмено становище не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, поддържа
предявения иск.
Моли да бъде постановено
неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от
негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира
да им бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство
разноски.
Ответникът,
редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че с връчените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 04.02.2020 год., с оглед упражняване
правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са получени от него
лично на 11.06.2020 год. и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл.
142 ГПК/, ведно с Определение от 28.10.2020 г. по чл. 140 ГПК, връчено на 26.11.2020
год. и на 17.02.2021 год. отново лично, са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният
иск се явява вероятно основателен.
На основание горното, съдът
намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал.
1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено
решение, като иска бъде уважен в предявения размер.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените разноски по делото за тази
инстанция в общ размер на 770 лв., от които – 385 лв. за заповедното
производство /25 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС – адв.хонорар/ и 385 лв. за исковото производство /25 лв.
държавна такса и 360 лв. с ДДС – адв. хонорар/.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение
на М.А.К., ЕГН **********,***, че към него
съществува изискуемо вземане на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ********, гр. София,
по издадената Заповед № 893
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.07.2019 г. по ч.гр.д. 1320/2019
год. на ЛРС, в размер на сумата от 879,87
лв. (осемстотин седемдесет и девет лева, 87 ст.), представляваща сбор от
задълженията по фактури №№ **********/01.05.2017 год., **********/01.06.2017
год., **********/01.07.2017 год., **********/01.08.2017 год.,
**********/01.09.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда (21.06.2019 год.), до окончателното плащане
ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН **********,***, да
заплати на ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ********, гр. София, сторените разноски в исковото
производство, в размер на 770 лв. (седемстотин
и седемдесет лв., 00 ст.), от които – 385 лв. за заповедното производство (25
лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС – адв.хонорар) и 385 лв. за исковото производство (25 лв. държавна
такса и 360 лв. с ДДС – адв.хонорар).
Решението
не подлежи на обжалване.
На страните да се изпратят преписи от
решението.
Районен съдия: