№ 3887
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. М.а
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. М.а Въззивно гражданско дело №
20221100501471 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20208350/06.11.2021 г., постановено по гр. д. № 10092/19
г. по описа на СРС, 59 състав, е отхвърлен предявения от А. Б. М. срещу „ЧЕЗ
Е.Б.“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 916,13
лв., представляваща главница, неправомерно начислена по фактури за
периода от 25.02.2013 г. до 26.02.2018 г., като за стопански ток, доставен на
недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва
за забава, считано от 25.02.2013 г. до окончателното плащане на вземането. С
решението А. Б. М. е осъден да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД сумата в размер на
150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 8 ГПК и чл. 25 НЗПП.
Подадена е въззивна жалба от А. Б. М. срещу решение №
20208350/06.11.2021 г., постановено по гр. д. № 10092/19 г. по описа на СРС,
59 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че
от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е
1
начислявал използваната електроенергия на по – високи цени от тези за
битовите потребители през процесния период, без да има основание за това,
както и че сумите по всички фактури са платени. Поддържа, че след като е
доказан факта на плащане, а ответникът не е доказал, че има основание да
получи процесната сума, то искът е следвало да бъде уважен. Счита, че в
случай, че ответникът твърди, че друго лице е платило, то той е следвало да
докаже този положителен факт в процеса. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо
него да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна – „Е.П.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“
АД/ е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Твърди, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Оспорва твърдението на въззивника, че през 2010 г. е била извършена
промяна в партидата му – от партида за битови нужди в партида за стопански
нужди. Поддържа, че въззивникът не е оспорвал качеството клиент на
въззиваемото дружество, нито е оспорвал ползването и начисляването на
негово име на електрическа енергия за стопански нужди и по стопански цени,
отразени в приложените фактури, а е заплащал без възражение сумите по
издаваните на негово име фактури по небитови цени за процесния адрес.
Твърди, че по този начин въззивникът конклудентно е потвърдил и признал
съществуването на договор за доставка на електрическа енергия за стопански
нужди, както и че е ползвал електрическа енергия за стопански нужди в
процесния имот. Поддържа, че през процесния период въззивникът не е
отправил искане за прекратяване на облигационното правоотношение с
въззиваемото дружество и за прекъсване на електрическото снабдяване
съгласно чл. 48 от Общите му условия за стопански нужди. Твърди, че съдът
правилно е приел, че въззивникът не е доказал при условията на пълно и
главно доказване, че лично е платил сумите по издадените фактури за
предоставена електрическа енергия в процесния имот през процесния период.
Оспорва твърдението на въззивника, че въззиваемото дружество не е
доказало, че има основание да получи процесната сума. Моли за
потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прави възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
2
като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът А. Б. М. твърди, че ответното дружество „Е.П.“ АД /с предишно
наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/ неправомерно е начислявало суми за
консумирана електроенергия за стопански нужди вместо за битови нужди за
имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Дафиново клонче“ № 12.
Поддържа, че промяната е извършена при смяната на електромера през 2010
г. от ответното дружество без основание, като на абоната е била начислена
сума за плащане по 0,2142 лв./кВтч, вместо дължимата такава от 0,1892 лв./
кВтч. Твърди, че при подмяната на електромера не е присъствал нито лично,
нито негов представител, както и че не му е изпращан протокол. Посочва, че
липсва основание предоставената му електрическа енергия да бъде начислена
за стопански нужди. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 916,13 лв.,
представляваща главница, неправомерно начислена по фактури за периода от
25.02.2013 г. до 26.02.2018 г., като за стопански ток, доставен на недвижим
имот, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното плащане на вземането /вж.
молба – уточнение от 14.03.2022 г./. Претендира разноски.
Ответникът - „Е.П.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/
оспорва твърдението, че през 2010 г. е била извършена промяна на партидата
на ищеца от партида за битови нужди в партида за стопански нужди. Твърди,
че през 2000 г. в ответното дружество е била регистрирана партида с
клиентски № 200017142405 за стопански нужди за имот, находящ се на адрес:
гр. София, ул. *******“ /******* /с нов административен адрес: гр. София,
кв. Република 2, ул. ****/, с титуляр А. Б. М.. Поддържа, че от 2000 г. до сега
ищецът е ползвал електроенергия в процесния имот и е заплащал начислените
му суми за консумирана електроенергия. Поддържа, че Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество,
издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ –
059/07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., изм. и доп. с Решение № ОУ –
03/26.04.2010 г., обвързват страните без да е необходимо изричното им
писмено приемане. Твърди, че в периода 2008 – 2018 г. ищецът не е оспорил
3
качеството си клиент на ответното дружество, нито ползването и
начисляването на негово име на електрическа енергия за стопански нужди и
по стопански цени, а е заплащал сумите по издадените на негово име фактури
по стопански цени за процесния адрес. Поддържа, че по този начин ищецът
конклудентно е потвърдил и признал съществуването на договор за доставка
на електрическа енергия за стопански нужди, че ползва електрическа енергия
за стопански нужди в процесния имот, както и правилността на начислените
цени за стопански нужди. Посочва, че съгласно чл. 13, ал. 5 от действащите
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ответното дружество, както и съгласно чл. 15, т. 6 от ОУ в предходните
редакции, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 096/29.11.2006 г.,
потребителят има задължение да уведоми продавача за всяка промяна,
свързана със собствеността или ползването на имота. Счита, че при
неизпълнение на това задължение потребителят не може да извлича
благоприятни правни последици, в т. ч. да иска връщане на платена сума за
начислена електрическа енергия по стопански цени. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира разноски. Прави възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК.
Видно от удостоверение с изх. № 94 – 00 – 90/16.01.2018 г., издадено от
ГИС – София, поземлен имот с идентификатор 12084.2761.101 по КККР,
одобрени със заповед № РД – 18 – 40/20.07.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК, стар номер УПИ V – 101, кв. 26 по плана на м. „Толева
махала“, заедно с построените в имота сгради, находящи се на ул. „Дафиново
клонче“ /стари имена – ул. „******* – Столична община, имат следния
настоящ адрес: кв. ****, ул. ****.
С определение от 05.03.2021 г., постановено в открито съдебно
заседание, първоинстанционният съд е отделил като безспорни и ненуждаещи
се от доказване по делото следните обстоятелства: че електрическата енергия,
за която са издадени фактури от ответното дружество в периода от 25.02.2013
г. до 26.02.2018 г., е действително потребена; че при формиране на цената й
са прилагани цени като при стопански /небитов/ потребител; че ищецът е
ползвател на електрическа енергия за процесния имот, находящ се в гр.
София, кв. ****, ул. ****, за който са начислени сметки през процесния
период.
4
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
процесните задължения са погА.и чрез плащане, както и че сумите са
начислени по тарифи за стопански /небитов/ потребител.
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза в
клиентската информационна система на ответното дружество за адрес: гр.
София, ул. ****, има наследени данни за наличие на сключен договор за
продажба на електрическа енергия с клиентски номер 200017142405 за
стопански/небитови нужди и съответстващ абонатен № ********** с А. Б.
М.. Въз основа на подадено заявление с вх. № **********/27.02.2018 г. от А.
Б. М. договорът е прекратен, като считано от 27.02.2018 г. е пререгистриран
за битово ползване. Договорът е с нов клиентски номер 310238433039 и е с
титуляр А. Б. М.. Същият представлява основание за промяна на вида на
доставка – от стопанска на битова и съответно за промяна в начина на
облагане на консумираната електрическа енергия – от цени за
стопански/небитови нужди на цени за битови нужди. От заключението се
установява, че в информационната система на ответното дружество не
съществуват данни за стар договор за продажба на електрическа енергия за
битови нужди преди договора с клиентски номер 310238433039 на името на
ищеца по отношение на имота, находящ се на адрес: гр. София, кв. ****, ул.
****.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и частично недопустимо. С разпореждане от 28.02.2022
г. е указано на въззивника – ищец в първоинстанционното производство в 1 –
седмичен срок от връчване на съобщението да уточни размера на
претендираната мораторна лихва за периода от 25.02.2013 г. до датата на
5
завеждане на исковата молба в съда. На 14.03.2022 г. по делото е постъпила
уточняваща молба от въззивника, в която е посочено, че се претендира
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. Ето защо,
първоинстанционното решение следва да се обезсили като недопустимо в
частта, в която е отхвърлен искът за мораторна лихва, считано от 25.02.2013 г.
до датата на предявяване на иска, като производството по делото следва да се
прекрати в тази му част на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не
констатира първоинстанционният съд да е допуснал нарушения на
императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение
на правилността на решението в останалата му част, въззивният съд намира
следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника е
при установяване на факта на плащане, да докаже наличието на основание за
получаването й.
Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че
електрическата енергия, за която са издадени фактури от ответното
дружество в периода от 25.02.2013 г. до 26.02.2018 г., е действително
потребена от ищеца; че при формиране на цената й са прилагани цени като
при стопански /небитов/ потребител; че ищецът е ползвател на електрическа
енергия за процесния имот, находящ се в гр. София, кв. ****, ул. ****, за
който са начислени сметки през процесния период.
Фактът на плащане на процесната сума се установява по безспорен начин
от заключението на съдебно – счетоводната експертиза. При разпределението
на доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД първоинстанционният съд неправилно е възложил в тежест на ищеца да
докаже факта, че той е извършил плащането по всяка фактура, издадена през
процесния период. Изпълнението на парично задължение може да стане и
трето лице, освен ако кредиторът има интерес то да бъде изпълнено лично от
длъжника /арг. от чл. 73 ЗЗД/. В случая не се твърди и не доказва плащане на
процесната сума от трето лице. Ето защо, съдът приема, че плащането на
процесната сума е извършено от ищеца.
6
На следващо място, следва да се обсъди дали ответното дружество е
имало основание да получи, респ. да задържи получената сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ТЗ търговецът може да установи
отнапред общи условия за сключваните от него сделки, които стават
задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема, или е
търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги е оспорила
незабавно.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни Общи условия. По делото не се спори, че
ответното дружество е изпълнило процедурата за публикуване на Общите
условия съобразно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 98а, ал. 4 и
5 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за клиента на крайния
снабдител, без изрично писмено приемане, като в срок до 30 дни след
влизането в сила на Общите условия клиентите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа
енергия заявление, в което да предложат специални условия, които се
отразяват в допълнителни споразумения. Когато потребителят не се е
възползвал от тази възможност, както е в случая, Общите условия стават
задължителни за потребителя, който получава услугите при публично
известни Общи условия, предложени от крайния снабдител.
Съгласно чл. 91, ал. 2 ЗЕ сделките с електрическа енергия се извършват
при спазване разпоредбите на закона и правилата за търговия с електрическа
енергия, приети от комисията по предложение на енергийните предприятия.
Съгласно чл. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи /обн., ДВ, бр. 74/24.08.2004 г., отм.,
бр. 31/04.04.2014 г., в сила от 04.04.2014 г./, за присъединяването на обект
към електрическата мрежа се подава писмено искане в преносното или
съответното разпределително предприятие по образец, предоставен от
предприятието /чл. 5 от Наредбата/. Аналогична е и разпоредбата на чл. 4 от
Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически
мрежи /в сила от 04.04.2014 г./.
Ако сделката с електрическа енергия е извършена при нарушаване
7
правилата за търговия с електрическа енергия, това не освобождава от
отговорност възложителя, който не е направил оспорване на действителността
на изявлението за присъединяване на обекта към електрическата мрежа,
поради неспазване на формата. В този случай намира приложение
разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, която съдържа забрана за позоваване на
нищожността на договора по отношение на страната, която с поведението си е
демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката.
Поведение, от което може да се заключи, че липсва оспорване е предприето
плащане по издадени фактури за потребена електрическа енергия. В този
смисъл е Определение № 627/21.05.2013 г. по гр. д. № 137/13 г. на ВКС, III г.
о.
В случая, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че ищецът е извършил плащания по фактурите, издадени през
процесния период, по партидата му с посочен клиентски и абонатен номер за
обекта на адреса, находящ се в гр. София, кв. ****, ул. ****. По този начин
той конклудентно е потвърдил и признал съществуването на договор за
доставка на електрическа енергия за стопански нужди, както и че е ползвал
електрическа енергия за стопански нужди в процесния имот.
Трайната съдебна практика приема, че вписванията в счетоводните
книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е
равнозначна на материалната доказателствена сила на официалните
свидетелстващи документи, независимо от разпоредбите на чл. 182 ГПК и чл.
55 ТЗ. Като производна, основана на доказателствената сила на първичните
счетоводни документи, тази доказателствена сила не се презюмира и при
оспорване подлежи на доказване, а и на преценка с оглед всички
обстоятелства по делото.
Вписванията в счетоводните книги на ответното дружество, касаещи
процесните фактури и плащанията по тях, не са оспорени от ищеца. Ето защо,
от съвкупната преценка на данните за записванията в счетоводните книги на
ответното дружество, касаещи плащанията от ищеца по партидата му с
посочен клиентски и абонатен номер за процесния обект, и останалите
обстоятелства по делото, а именно – наличието на издадени фактури по
партидата на ищеца за потребена електрическа енергия за стопански нужди
през процесния период за процесния обект, съдът намира, че се доказва
8
наличието на основание ответното дружество да получи процесната сума за
извършена доставка на твърдяните количества електрическа енергия за
стопански нужди за посочения обект.
Предвид изложеното по – горе, предявеният иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да се отхвърли като основателен.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20208350/06.11.2021 г., постановено по
гр. д. № 10092/19 г. по описа на СРС, 59 състав, в частта му, касаеща иска с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, следва да се потвърди като
правилно.
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал.
1 НЗПП сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20208350/06.11.2021 г., постановено по гр. д.
№ 10092/19 г. по описа на СРС, 59 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявения от А. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, срещу
„Е.П.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„****, бл. БенчМарк Бизнес Център, иск за заплащане на мораторна лихва,
считано от 25.02.2013 г. до датата на предявяване на иска, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА А. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, да
заплати на „Е.П.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „****, бл. БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 78, ал. 3 и
8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10