О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 1214 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 8534/13.03.2020 г., подадена
от С.Х.З., чрез адв. К.К., с
искане за изменение на постановеното по делото Решение № 337/28.02.2020 г. в
частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на молителката
съобразно уважената част от въззивната жалба.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна З.М.З.,
чрез адв. Е.С., изразява становище за неоснователност
на молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав
съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК,
изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
В
настоящото производството, Варненският окръжен съд е сезиран с въззивната
жалба вх. № 17433/14.03.2018г., уточнена с молба вх. № 22213/24.07.2018г., от С.Х.З.,
чрез адв. Кр. К., против
решение № 751/23.02.2018г., допълнено в частта за разноските с определение №
11561/10.10.2018г. и поправено с решение № 4049/10.10.2018г. и решение № 1885/03.05.2019г., постановени по
гр.д. № 14417/2016г. на 14-ти състав на ВРС, в частта по извършване на делбата,
като двата делбени имота: Недвижим имот, находящ се в гр.***,
обл.Варна, ул."Васил Друмев" №11,
представляващ дворно място с площ от 406 кв.метра по нотариален акт, а по скица
- 411 кв.метра, имот с идентификатор 03719.501.137 по кад.карта
на гр.***, при съседи: имоти с идентификатори 03719.501.134, 03719.501.136,
03719.501.138, 03719.501.139 и улица
ведно с построените в имота еднофамилна
жилищна сграда, състояща се от сутерен с две стаи и антре и жилищен етаж с три
стаи, кухня и антре със ЗП от 67 кв.метра и идентификатор №03719.501.137.1 и
пристройка към нея, състояща се от външна баня-тоалетна и навес със ЗП от 7
кв.метра, с идентификатор №03719.501.137.2, с пазарна цена съгласно
заключението на СТОЕ от 08.01.2018 г. от 47700 лева и Недвижим имот, находящ се в гр.***, обл.Варна, жк „Младост”, бл.21, вх.Б, ет.4, ап.81, представляващ апартамент със застроена площ от 40.05
кв.метра, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, ведно с
принадлежащото му избено помещение №81, с полезна площ от 3.22 кв.метра, заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 03719.502.3271.1.81 по кад.карта
на гр.***, при съседи: на същия етаж
имот с идентификатор 03719.502.3271.1.80, под обекта имот с идентификатор
03719.502.3271.1.72 с пазарната съгласно заключението на СТОЕ от 08.01.2018 г.
от 14900 лева са изнесени на публична продан, на осн.
чл. 348 от ГПК. Оспорва решението и
в частта, в която са отхвърлени претенциите й за заплащане на половината от
стойността на разходите за извършване на СМР и за направени подобрения в съсобствения
недвижим имот, находящ се в гр.***, обл.Варна, ул.“Васил Друмев“ № 11 през 2010 г., като
недоказани и погасени по давност, на осн. чл.346 ГПК, вр. чл.30, ал.3
ЗС, както и в частта, в която е осъдена да заплати на З.М.З. сумата от 450.00 лв.,
представляваща половината от стойността на разходите за извършените от него в
другия имот подобрения.
С Решение
№ 1214/28.02.2020 г. съставът на Варненски окръжен съд се е
произнесъл, като е отменил решение № 751/23.02.2018г., допълнено в частта за разноските с определение № 11561/10.10.2018г. и поправено
с решение № 4049/10.10.2018г. и решение
№ 1885/03.05.2019г., постановени по
гр.д. № 14417/2016г. на
14-ти състав на ВРС, в частта по извършване
на делбата, като двата делбени
имота са изнесени
на публична продан, на осн.
чл. 348 от ГПК и вместо това е разпределил на С.Х.З., ЕГН ********** ***, недвижим имот, находящ се в гр.***, обл.Варна, ул."Васил Друмев" №11, представляващ дворно място с площ от 406 кв.метра
по нотариален акт, а по скица
- 411 кв.метра, имот с идентификатор 03719.501.137 по кад.карта на гр.***,
при съседи: имоти с идентификатори
03719.501.134, 03719.501.136, 03719.501.138,
03719.501.139 и улица ведно
с построените в имота еднофамилна жилищна сграда, състояща се от
сутерен с две стаи и антре и жилищен етаж с три стаи, кухня
и антре със ЗП от 67 кв.метра и идентификатор №03719.501.137.1 и пристройка
към нея, състояща се от
външна баня-тоалетна и навес със ЗП от
7 кв.метра, с идентификатор
№03719.501.137.2, с пазарна стойност 47700.00 лева, на осн. чл. 353 от ГПК, а на З.М.З. е разпределен недвижим имот, находящ се в гр.***,
обл.Варна, жк „Младост”, бл.21, вх.Б, ет.4,
ап.81, представляващ
апартамент със застроена площ от 40.05 кв.метра, състоящ се от
стая, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащото му избено помещение
№81, с полезна площ от 3.22 кв.метра, заедно със съответните
идеални части от общите части
на сградата, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
03719.502.3271.1.81 по кад.карта
на гр.***, при съседи: на същия етаж имот
с идентификатор 03719.502.3271.1.80, под обекта имот
с идентификатор 03719.502.3271.1.72 с пазарната стойност 14900.00 лева. За уравняване на дяловете С.Х.З. е осъдена да заплати на З.М.З. сумата от 16400.00лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила. С
оглед постановени от ВРС определение №
11561/10.10.2018г., решение
№ 4049/10.10.2018г. и решение № 1885/03.05.2019г., всички
постановени по гр.д. № 14417/2016г. на 14-ти състав на ВРС са
постъпили частна жалба вх. № 32367/15.05.2018г., въззивна жалба вх. № 73777/09.11.2018г. и въззивна
жалба вх. №
39206/31.05.2019г. от С.Х.З., ЕГН ********** ***, чрез адв. Кр. К.. Моли
се да бъде
отменено обжалваното определение, с което е осъдена да заплати
на насрещната страна разноски в размер на 1920.00лв. Алтернативно иска да й бъдат присъдени
разноски и на нея или да
бъде изключено от сумата 1920.00лв. присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. По
отношение решение №
4049/10.10.2018г. С.Х.З. е поискала
да бъде отменено,
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Поискала е да бъде отменено и решение № 1885/03.05.2019г. по същите съображения.
Решение № 751/23.02.2018г., допълнено в частта
за разноските с определение № 11561/10.10.2018г. и поправено
с решение № 4049/10.10.2018г. и решение
№ 1885/03.05.2019г., постановени по
гр.д. № 14417/2016г. на
14-ти състав на ВРС, е потвърдено в частта
в която са отхвърлени претенциите на С.Х.З. срещу З.М.З. за
заплащане на половината от
стойността на разходите за извършване
на СМР и за направени подобрения в съсобствения недвижим имот, находящ се в гр.***,
обл.Варна, ул.“Васил Друмев“ № 11 през 2010 г на осн. чл. 346 ГПК, вр.чл. 30, ал.3 ЗС и в частта, в която С.Х.З. е осъдена да заплати на З.М.З. сумата от 450.00лв., представляваща половината от стойността на
разходите за подобрения, извършени от З.М.З. в съсобствения недвижим
имот, находящ се в гр. ***, жк „Младост“, бл. 21, вх. Б, ап. 81, представляващи поставяне на вратопрозорец от ПВЦ в кухнята от 3.40кв.м. на стойност
500.00лв. и поставяне на вратопрозорец от ПВЦ в хола
от 3.00кв.м. на стойност 400.00лв., на осн. чл. 30,
ал. 3 от ЗС. Частна жалба вх. № 32367/15.05.2018г. от С. Х.З., ЕГН ********** ***, против определение №
5148/04.05.2018г. по гр.д. № 14417/2016г. на 14-ти състав на ВРС е оставена без
уважение като неоснователна.
С
постановяването на решението въззивният съд се е
произнесъл по направените от страните разноски, като е осъдил С.Х.З. да заплати на
З.М.З.
разноски за въззивната
инстанция в общ размер на 1400.00 лв., на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9, принцип за
възлагане на разноските, е последователно възприеман и детайлизиран в
практиката на ВКС. Съгласно определение № 4 по ч. гр. д. № 542/10 г., II г. о.
на ВКС съделителите заплащат съобразно дяловете си
при приключване на делбеното производство онези
разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за
последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени
действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на
съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите, както и относно способа за извършване на
делбата всеки съделител понася сам направените
разноски за процесуално представителство от адвокат.
Доколкото
въззивната жалба е възприета от съда
като неоснователна в частта по претенциите
по сметки, а относно способа по който е извършена делбата, а именно по реда на разпределение на процесните имоти, няма спор, не са налице предпоставки за ангажиране отговорността
на въззиваемата страна за разноски,
поради което такива не следва
да бъдат присъждани в полза на въззивницата С.З..
По
изложените съображения, настоящият състав намира, че искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските е неоснователно и
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 8534/13.03.2020 г., подадена от С.Х.З.,
чрез адв. К.К., с искане за изменение в
частта за разноските на Решение № 337/28.02.2020 г., постановено по в.
гр. дело № 1214/2019 г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.