РЕШЕНИЕ
№ 1422
***, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430101147 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД от ГПК.
Исковата молба е подадена от *** представлявано от ***, против С. С.
П., ЕГН ********** от ***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за
установяване на дължимост на следните суми: 494.13 лева - главница за
периода от 01.11.2018г. - 30.04.2021г., 75.54 лева - лихва върху главницата от
03.01.2019г. до 20.09.2021 г. и законната лихва върху главницата от подаване
заявлението – 29.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение ***. Ищецът твърди, че е подал
заявление по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение,
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Твърди, че на основание
чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е
заплатена. Това обстоятелство и връчването на заповедта по посочения ред,
според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия
иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и
1
незаплатена топлоенергия на адрес ***, и лихва върху главницата.
Претендират се разноски.
Ответникът, чрез назначения му *** оспорва исковете като
неоснователни, счита, че липсват доказателства ответницата да е собственик
за процесния период на имота, т.к. липсва идентичност на имота, за който е
представен н.а., и имотът, за който се твърди, че е топлофициран и се
претендират суми в заповедното производство. Счита, че актът за
собственост е отдалечен от исковия период и липсват доказателства, че в
исковия период ответницата е бил собственик или притежава вещно право
върху жилището – напротив, счита, че след като при издирването й
връчителят е отбелязал, че жилището има нови собственици, то тя не
притежава правото на собственост. Възразява, че конкретния топлинен
счетоводител е избран от ЕС да извършва услугата дялово разпределение,
както и че ищецът му е възложил да извършва тази услуга в исковия период.
Твърди, че *** е произволно лице, не е било компетентно да извършва
услугата дялово разпределение, че договорът между него и ЕС е неотносим и
е с изтекъл срок, като прави възражения и по съдържанието на договора.
Счита, че претендираните вземания са недоказани. Прави оспорване на
измерването на ТЕ-метрологичната годност на топломера на АС,
правилността на фактурите, приложени към исковата молба, твърди, че
липсва информация дали сумите не са заплатени междувременно от
ответника. Моли да се отхвърлят предявените искове, счита, че не се дължи
юрк.възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното: От приложеното *** се установява, че ищецът е депозирал на
29.09.2021г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата С. С. П. за следните суми: 494.13
лева - главница за периода от 01.11.2018 г. - 30.04.2021 г., 75.54 лева - лихва
върху главницата от 03.01.2019г. до 20.09.2021 г. и законната лихва върху
главницата от подаване заявлението – 29.09.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на
25 лв. за ДТ и 50 лв. за юрк. възнаграждение. Установява се също така, че за
претендираните вземания е била издадена *** връчена на длъжника по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. С Разпореждане на
2
съда, получено на 10.02.2022г., е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е
предявен в законоустановения едномесечен срок – на 02.03.2022г., той е за
сумите, включени в издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го
е приел за допустим.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на на
процесния топлофициран недвижим имот в ***, *** – ****. Видно от този
нотариален акт, ответницата е закупила апартамента от 97.30кв.м. на
20.12.2006г., като от изисканата Справка от АВ за вписвания, отбелязвания и
заличавания, на същата дата го е ипотекирала в полза на *** и на 28.11.2016г.
ипотеката е подновена. Липсва вписване на разпореждане с имота от страна
ответницата към датата на справката АВ – 20.07.2022г. Съгласно Молба-
декларация от ответницата С. П. адресирана до ищеца, от 21.12.2022г., ден
след закупуване на имота, тя е поискала откриване на партида за плащане на
отопление и топла вода за закупения от нея имот. От представените *** ***
*** *** и ***/л. 32 от делото/ и *** между ищеца ***, е видно, че дяловото
разпределение на топлофицирания имот е уговорено да се извършва от ***
*** ***, като в договора от *** е посочено, че *** *** *** притежава
удостоверение за вписване в публичния регистър на МИЕ с предмет на
дейност дялово разпределение на ТЕ в СЕС. Налице е тристранно
споразумение за заместване на топлинните счетоводители между ищеца, ***
*** *** и ***, понастоящем *** – *** от което в хода на производството са
изискани справки за отчетите на топлофицирания имот. Такива са
представени от л. 111 до л. 122 – констативни протоколи за исковия период,
от които е видно, че ответницата не е присъствала на отчетите и не живее на
адреса и от л. 124 до л. 153 – справка за дяловото разпределение на ***.
Ищецът е представил по делото и фактурите, които са издавани за абонатния
номер за исковия период – л.10 – 28 от делото, като всички показания и
начислявания за главницата са систематизирани в справка на л. 9, от която е
видно, че главницата, претендирана от ищеца е за сградна инсталация за
исковия период, за дялово разпределение, намалена е с корекция за м.
03.2020г. и възлиза на 494.13лв. Видно от препис-извлечението от сметка на
потребител *** – С. С. П., лихвата върху главницата от 494.13лв., за периода
от 03.01.2019г. – 20.09.2021г. възлиза на 75.54лв. Във връзка с възраженията
от ответника относно метрологичната годност на топломера на АС, по делото
3
са представени *** за подмяна на топломера, валиден до м. 02.2018г. с
топломер, валиден до м. 02.2020г., като новомонтираният топломер е
преминал лабораторна проверка, съгл. *** и съответства на одобрения тип,
както и *** за подмяна на топломера, валиден до м. 02.2020г. с топломер,
валиден до м. 02.2022г., като новомонтираният топломер е преминал
лабораторна проверка, съгл. *** и съответства на одобрения тип
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Категорично се доказа по делото, че ответницата е собственик на
топлофицирания имот в ***, ***, аб. ***, което е видно от нейната молба до
ищеца за откриване на партида, представения нотариален акт, липсата на
разпореждане, отбелязано в справката на АВ, наличието на подновена
ипотека върху имота, с отбелязан същият собственик. Независимо от
различията в обозначаване на имота в различните актове, договори и справки
– с уточнение на квартал, улица, добавен номер на блока, самата молба за
откриване на партида с посочен нотариален акт с най-пълното описание на
имота, сочи, че се касае за един и същ имот, още повече, че справката на АВ
не сочи собственост на ответницата върху друг имот в ***, който тя да е
закупила на 20.12.2006г. и за който да е подадена молба за откриване на
партида още на следващия ден. Понятието "потребител на топлинна енергия"
е уредено в Закона за енергетиката, в който, съгласно чл. 153, ал. 1, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150 от ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в
сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи
заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните
тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия,
4
отдадена от сградната инсталация. Ето защо, и с оглед представения
нотариален акт, съдът приема, че ответницата е "потребител" по силата на
приложимата нормативна уредба и се явява потребител на топлонергия за
битови нужди. Ирелевантна е липсата на договор, въпреки че в случая е
налице волеизявление от ответницата за откриване на партида – респективно
на доставка на ТЕ в имота. Общите условия на топлофикационното
дружество, представени от ищеца още в заповедното производство се
одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила и няма
данни да са оспорени от ответника. В случая е налице е колективна услуга,
която се ползва от всички собственици в сграда-етажна собственост, като
няма данни да са спазени изискванията за спиране на топлоподаването в
сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/, нито ЕС да е направила постъпки в тази насока. По
делото са представени доказателства, неоспорени от ответницата, че е
собственик на имота от 2006г., и че с оглед подадената молба за откриване на
партида, към този момент имотът е бил топлофициран. Касае се за наличие
на презумирани от закона облигационни отношения между страните, в който
смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК практика, имаща
задължителен характер, обективирана в решение № 35 от 21.02.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК, решение № 457/01.11.2012 г. по
дело № 1460/2011 г. и др. По отношение на изпълнението на задължението на
ищеца по тези облигационни отношения, по делото безспорно се доказа, че в
сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради
това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответницата,
като физическо лице - собственик на топлоснабден имот, е лице, ползващо ТЕ
за битови нужди в процесното жилище и има качеството на клиент. Следва да
се посочи по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна
инсталация, че в мотивите на КС, в Решение № 5 от 22.04.2010 г. по
конституционно дело № 15/09 г., с което е отхвърлено искането за
противоконституционност на чл. 153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ, е посочено, че
разпоредбите изпълняват конституционните изисквания да защитават правата
на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е
обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители на
вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ. Във връзка с отчитането на общата потребена енергия на
сградната инсталация за исковия период - 01.11.2018г. - 30.04.2021г.,
5
представените констативни протоколи и свидетелства за проверка на
топломери обхващат периода м. 02.21018г. – м. 02.2022г. и сочат
съответствие на монтираните устройства за измерване, като въпреки
възражението на ответника, че има необхванат период с оглед разликата от
два дена от протокола от 08.02.2018г. и протокола от 10.02.2020г., то съдът
отчита, че валидността на топломерите е отчитана месечно, а не подневно.
Възражението на ответника, че след като е изтекъл договора между ЕС
и топлинния счетоводител, който е 5 годишен, то отчетените за процесния
период размери на ползвана ТЕ са отчетени без топлинния счетоводител да
има право за това, се явява неоснователно. Съдът намира, че следва да цени
като валидни доказателства представените по делото констативни протоколи
за исковия период, и справки за дяловото разпределение на *** от топлинния
счетоводител, т.к. той е действал съобразно разпоредбите на чл. 60 и чл.61 от
ЗЗД след изтичане на срока на сключения договор между него и ЕС.
Ответницата не би могла да се позовава срещу ищеца на липсата на договор,
който тя, като член на ЕС не е инициирала за подписване с топлинния
счетоводител, т.к. по този начин тя би се позовавала на собственото си
виновно поведение и то срещу страна, в чиито правомощия не влиза
инициативата за подписване на такъв договор. Доколкото ответницата не
твърди, че е налице друго, последващо ОС на ЕС, на което е избран друг
топлинен счетоводител, съдът следва да приеме, че дори без приподписан
договор, именно *** е топлинния счетоводител на ЕС.
Поради всичко дотук изложено, съдът намира, че всички събрани по
делото доказателства сочат изправност в облигационните отношения на
ищеца, правилно отчитане на отдадената ТЕ и начисляване на законната
лихва, както и липса на доказателства за изпълнение на задълженията на
ответницата за исковия период. Поради горното, предявените искове следва
да бъдат изцяло уважени, като основателни и доказани.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
изцяло направените от него разноски в исковото производство за ДТ –
25.00лв, депозит за *** – 180лв. и юрк.възнаграждение в минимален размер –
100лв., възлизащи общо на 205лв. Възражението за намаляване на
юрисконсултско възнаграждение под минимума /под 100лв./ е неоснователно,
доколкото чл. 78 ал. 8 от ГПК не предвижда намаляване под минимума,
6
аналогично на това по чл. 47 ал. 6 от ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по
т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските
направени от ищеца и в заповедното производство, възлизащи на 75.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че С. С. П., ЕГН
**********, от ***, ***, ДЪЛЖИ на *** с ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, следните суми: 494.13 лева - главница за периода от
01.11.2018г. - 30.04.2021г., 75.54 лева - лихва върху главницата от
03.01.2019г. до 20.09.2021 г. и законната лихва върху главницата от подаване
заявлението – 29.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение ***. .
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН **********, от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***
с ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, разноски в исковото
производство в размер на 205.00лв.
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН **********, от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на
***, с *** със седалище и адрес на управление ***, ***, разноски по *** в
размер на 75.00лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7