Решение по адм. дело №504/2025 на Административен съд - Плевен

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.46, ал.1 и чл.40, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.

Делото е образувано по жалба от Д. А. ([Наименование]), роден на [дата]., гражданин на Индия, притежаващ национален паспорт № М9090884, валиден до 15.08.2025 г., чрез адв. В. В. от САК, против Заповед № 316з-1486/28.03.2025 г. на директора на ОДМВР Плевен. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради това, че не са спазени административно-производствените правила, съответствието с материалния закон и целта на закона.Твърди се, че административният орган е издал процесната заповед без да е изследвал и преценил всички релевантни за случая факти и обстоятелства, което е довело до неправилен извод за съществуването на материално-правните предпоставки за издаване на заповедта. Видно от съдържанието , е извършена допълнителна проверка по искане на ТД ДАНС Плевен, по преписка приключила с издаден и влязъл в сила индивидуален административен акт, с който на Д. А. ([Наименование]), е предоставено право на продължително пребиваване в РБ.Твърди се, че виздадената и не влязла в законна сила процесна заповед, не се съдържа информация за това дали административния орган е отменил своя предходна заповед, по същата преписка обект на допълнителна проверка, с която на Д. А. ([Наименование]), е разрешено пребиваване. Съгласно чл. 24в, ал.17 от ЗЧРБ, всяко заявление за предоставяне на право на пребиваване се съгласува с ДАНС, като се изготвя и писмено становище, като издаването на разрешение на жалбоподателя предполага заявено положително такова.

Твърди се, че заповедта е издадена на 28.03.2025 г., въ връзка с установени обстоятелства отразени в становище, рег. № 316р-9372/10.03.2025 г. Д. А. ([Наименование]),с което жалбоподателят не е запознат и не са му снемани сведения по законоустановения ред. Твърди се, че съдейки от съдържанието на процесната заповед, административния орган е приел, че Д. А. ([Наименование]), няма статут на „студент редовна форма на обучение", каквито са изискванията на ЗЧРБ, за да бъде предоставено на същия Разрешение за продължително пребиваване в РБ. В ЗМВР и ЗЧРБ, на административния орган издал процесната заповед не са възложени правомощия да установява факти и обстоятелства свързани със статута на лица по Закона за висшето образование (ЗВО). Тази компетентност, чрез ЗВО е възложена на учебните заведения по този закон, както и на МОН. Сочи, че видно от съдържанието на процесната заповед, административния орган, който я издава не се е позовал на становище от компетентен орган съгласно ЗВО. Без да притежава тази компетентност и без да извърши необходимата проверка, административния орган стига до заключения извън своята компетентност и издава процесната заповед. Твърди, че при кандидатстването си за издаване на Разрешение за продължително пребиваване, Д. А. ([Наименование]), е приложил издаденият му от Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов" - гр. Свищов документ и въз основа на този документ му е издадено разрешение за пребиваван, и към настоящия момент Д. А. ([Наименование]), притежава същия статут и не са настъпили изменения в него.Твърди, че от компетентния орган по ЗВО, а именно Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов" - гр. Свищов, е издаден документ удостоверяващ статута на Д. А. ([Наименование]), този документ е представен пред същия административен орган месеци преди издаване на заповедта, този документ не е обявен от своя издател за такъв с отпаднала валидност или съдържание, приет е от административния орган и същият този орган е издал Разрешение за продължително пребиваване в РБ. Твърди се, че в процесната заповед е отразено, че Д. А. ([Наименование]), е уведомен съгласно изискванията на чл. 26, ал.1 от АПК, по надлежния ред с писмо, рег. № 316000- 10222/12.03.2025 г., за откриване на процедурата по отнемане на правото му на пребиваване. Сочи, че не е получавал такова писмо и не е бил уведомен за започването на административната процедура. С тези си действия, административния орган е нарушил чл. 34 от АПК, в резултат на което съществено са нарушени правата на жалбоподателя, като страна по производството, както право да се запознае с документите по преписката, така и да изрази становище по събраните доказателства и да направи съответните искания и възражения. Твърди, че на 08.04.2025 г., по своя инициатива Д. А. ([Наименование]) е посетил „Миграция" Плевен при ОДМВР Плевен за да се информира за евентуални проблеми свързани с неговото пребиваване в страната. В служебно помещение на „Миграция" при ОДМВР Плевен, служители връчват процесната заповед на Д. А. ([Наименование]) и отнемат издаденото му Разрешение за пребиваване RA0278996. По време на процедурата по връчването не е присъствал преводач, жалбоподателя не разбирал съдържанието на това което му се предявява и му е посочвано, къде следва да се подпише. От него е изискано да предостави своя национален паспорт, върху който е поставен отпечатък за доброволно напускане на РБ и определен срок до 27.04.2025 г., който е изписан саморъчно, както и е положен подпис на длъжностно лице.Съгласно чл. 39б, ал.1 от ЗЧРБ в заповедта за налагане на ПАМ се определя срок от 7-30 дни, в който чужденецът трябва да напусне страната доброволно. Видно от съдържанието на процесната заповед, липсва разпореждане по отношение на срока за доброволно напускане. Поставянето на отпечатък в паспорта и определяне на срок до 27.04.2025 г., за доброволно напускане на страната се явява незаконосъобразно, с оглед изискванията на закона и е извън компетентността на служителя удостоверил с подписа си издаденото разпореждане, поради което следва същото да бъде отменено.

Видно от съдържанието на процесната заповед, административният орган не е допуснал предварително изпълнение на наложената ПАМ, съобразно възможността на чл. 60, ал.1 от АПК. Въпреки това, издаденият на Д. А. (.Наименование), документ за самоличност Разрешение за пребиваване RA0278996 с който той легитимира законното си право на пребиваване в страната, незаконосъобразно е отнет/иззет и в националния му паспорт е поставен отпечатък за доброволно напускане на страната, преди издадената заповед № 316з-1486/28.03.2025 г. на директора на ОДМВР Плевен да е влязла в законна сила. С тези си действия административния орган е нарушил разпоредбите на чл. 44, ал. 3 от ЗЧРБ.Прави искане, оспорения административен акт да се отмени. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващият – Д. А., гражданин на Индия – редовно уведомен по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не се явява, представлява се от адвокат В. Г.. От събраните по делото доказателства счита, че се установява, че е издаден един незаконосъобразен акт. От свидетелските показания се установява, че свидетелят – полицейският инспектор е положил подпис за доброволно напускане без да е имал право да стори това, тоест била е помолена да се подпише. Отделно органът на МВР не е взел предвид становището на Стопанска академия гр. Свищов, в което пише, че студент по медицина има право да специализира в специалност „застраховане“. Счита, че органът не е компетентен да решава има ли право лицето или няма да специализира в дадена област, което решение на органа е довело до този незаконосъобразен акт, поради което моли да се постанови решение, с което да се отмени. Моли да се осъди ответника да заплати сторените разноски, за което представя списък. В представена в срок писмена защита отново навежда твърденията от жалбата и о.с.з.

В съдебно заседание ответникът – ДИРЕКТОР НА ОД НА МВР - ПЛЕВЕН – редовно уведомен по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не се явява, представлява се от юрисконсулт Г. К.. Моли да се отхвърли жалбата и да се признае заповедта за отнемане правото на пребиваване на Д. А. за правилна и законосъобразна.Изразява становище, че същата е издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, по указаната от закона форма и ред. Моли за срок за писмена защита. Алтернативно моли да се редуцира претендирания размера за адвокатско възнаграждение, тъй като същият е прекомерен и делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което не са налице основанията за уважаване на претендирания завишен хонорар. В представена в срок писмена защита допълнително сочи, че неопределянето на срок в заповедта за доброволно връщане не е незаконосъобразност, доколкото такова изискване не е налице в чл.41, т.2 от ЗЧРБ.

Съдът, като провери законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на делото е Заповед № 316з-1486/28.03.2025 г. на директора на ОДМВР Плевен, приобщена на л.л.8-10 от дело 382/2025. В същата се сочи, че в процеса на работа на група “Миграция” при ОД на МВР-Плевен след извършена проверка по искане на ТДНС – Плевен, заведено с вх.№316000 - 2381/2025 г. по описа на ОДМВР Плевен, по заявления за продължаване на срока на пребиваване на чужди граждани, на които е предоставено правото на продължително пребиваване в Република България на основание чл.24в, ал.1 от ЗЧРБ и извършена допълнителна проверка по преписка с рег.№316р - 8287/2025 г. по описа на ОДМВР Плевен по отношение на основанието за предоставяне на правото на пребиваване в Република България на Д. А. /.Наименование / [ЛНЧ], род. 14.11.1997 г., гражданство Индия е установено, че чуждия гражданин е с разрешен статут на продължително пребиваващ на основание чл.24в, ал.1 от ЗЧРБ с адресна регистрация в гр. Плевен, [улица], вх.А, ет.4, ап.9. В хода на проверката е установено, че Д. А. /.Наименование/ е представил като основание за предоставяне на правото на продължително пребиваване удостоверение с №18/23.07.2024 г. издадено от Стопанска Академия в гр. Свищов - записан редовна форма на обучение по специализация - „застраховане“ в Център за следдипломно и факултативно обучение, което не удостоверява статут на студент редовна форма на обучение съгласно нормативната уредба на чл.24в, ал.1 от ЗЧРБ.

Във връзка с установените факти и обстоятелства, е извършена допълнителна справка съобразно правната нормативна уредба на Закон за висшето образование в Република България /ЗВО/, Закон за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ и Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи издавани от висшите училища, от която е установено следното:

1.Съгласно нормативната уредба на чл.24в, ал.1 от ЗЧРБ - „разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които са приети като студенти редовна форма на обучение“:

2.Съгласно нормативната уредба на чл.66, ал.2 от ЗВО в РБ - „ студент е този, който се обучава за придобиване на образователни степени „бакалавър“ или „магистър“.

3.Съгласно хипотезата на ал.4 на чл.66 от ЗВО в РБ - „специализант е този който повишава квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобива по висока образователна степен или нова специалност“, която е посочена в провеждана официална кореспонденция със Стопанска Академия „Димитър Апостолов Ценов“ гр. Свищов във връзка с посочения курс по специализация - „застраховане“ не се приема като редовна специализация предвид, че за завършилите медицина както е в случая на Д. А. /.Наименование/, [ЛНЧ] е конкретно указан реда за придобиване на призната специалност в системата на здравеопазването е регламентирано и в чл.1, ал.1, т.4 в Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи издавани от висшите училища, като нормативно и конкретно е указано в чл.9, ал.1 от същата наредба - „свидетелство за призната специалност в системата на здравеопазването след придобито висше образование се издава от висшите училища и от Военно Медицинска Академия на завършилите следдипломна специализация, с което им се признават права на специалисти по определена специалност в системата на здравеопазването“;

4.Издаването на свидетелство за професионална квалификация издавано от Стопанска Академия „Димитър Апостолов Ценов“ гр. Свищов след завършен курс по специализация - „застраховане“ и съгласно посочената ал.4 на чл.66 от ЗВО в Република България - „специализант е този който повишава квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобива по висока образователна степен или нова специалност“, е регламентирано в чл.1, ал.1, т.3 в Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи издавани от висшите училища, като нормативно и конкретно е указано в чл.8, ал.1 от същата наредба - „свидетелство за професионална квалификация се издава след проведено обучение по специализиран учебен план. С него се удостоверява приключването на завършена форма на подготовка в резултат, на която може да се придобие определена квалификация, но не и образователна степен и специалност“, което е основание за отнемане на пребиваването му и по повод на установеното е изготвено мотивирано становище с рег.№ 316р — 9372/10.03.2025 г.

Съгласно изискванията на чл. 26, ал.1 от АПК Д. А. /.Наименование/ е уведомен по надлежния ред с писмо рег.№316000 - 10222/12.03.2025 г. по описа на ОДМВР-Плевен за откриването на процедурата по отнемане на правото му на пребиваване в Република България.

Имайки предвид гореизложеното и установеното в хода на извършените проверки при които по безспорен начин се установи, че представените документи от чуждият гражданин Д. А. /.Наименование / [ЛНЧ], род. 14.11.1997 г., гражданство Индия не отговарят на изискванията и не изпълняват нормата на чл.24в, ал.1 от ЗЧРБ регламентираща получаване и разрешаване правото на продължително пребиваване на чужденци, а именно - „разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които са приети като студенти редовна форма на обучение“, на основание чл.40, ал.1, т.1 от ЗЧРБ - „отнема се правото на пребиваване на чужденец в Република България, когото са отпаднали основанията по чл.24в от ЗЧРБ“, е отнето правото на продължително пребиваване в Република България на Д. А. /.Наименование / [ЛНЧ], род. 14.11.1997 г., гражданство Индия.

Посочено е пред кого и в какъв срок заповедта може да бъде обжалвана.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

От приетите по делото доказателства е видно, че Д. А. /Наименование/ е подал заявление за предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в Република България от 14.08.2024 г. /л.л.17-20 от дело 382/2025/. Приобщени са документ за внесена такса /л.21 от дело 382/2025/, копие да документа за самоличност /л.23 от дело 382/2025/, медицинска застраховка /л.24 от дело 382/2025/, удостоверение за банкова сметка с размер на наличната сума /л.25 от дело 382/2025/, договор за наем на недвижим имот и декларирано съгласие от наемодателя Д. А. да бъде адресно регистриран на същия имот /л.л.26-30 от дело 382/2025/.

По делото е представено удостоверение №18/23.07.2024 г. /л.22 от дело 382/2025/ от Центъра за следдипломно и факултативно обучение при Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“ гр.Свищов, от което се установява че Д. А. е записан редовно обучение по специализация „Застраховане“ за трети семестър на уч.2024-2025 г.

По делото е представено заявление за издаване на документи за самоличност и пребиваване на чужденци в Република България от 02.09.2024 г. /л.л.32-34 от дело 382/2025/, с документ за платена такса /л.35 от дело 382/2025/, копие от националния паспорт /л.36 от дело 382/2025/, документ от ДАНС /л.40 от дело 382/2025/, че не представлява заплаха за националната сигурност. Издадено е разрешение за пребиваване RA0278996 /л.38 от дело 382/2025/, като е върнат и унищожен предходният български личен документ за пребиваване /л.37 от дело 382/2025/.

Видно от представената по делото докладна записка от 27.02.2025 г. /л.41 от дело 382/2025/ до началника на група „Миграция“, е че същият е уведомен, че при проверка е установил, че издадените на чужди граждани документи от Стопанска академия гр.Свищов документи не отговарят на изискванията на чл.24в, ал.1 от ЗЧРБ. Предлага се да се направи проверка на случаите, при които е издадено разрешение за пребиваване въз основа на документи от това учебно заведение.

По преписката са представени запитване от директора на ОДМВР Плевен и отговор от ректора на Стопанска Академия Свищов /л.л.42,43 от дело 382/2025/, в който се сочи, че обучението по специализация „Застраховане“ е регламентирано в чл.66, ал.4 от ЗВО, като при завършване на обучението се издава документ – Свидетелство за професионална квалификация.

До началника на група „Миграция“ е изпратено мотивирано становище от 10.03.2025 г. /л.л.44-46 от дело 382/2025/, в което се сочи, че Д. А. /[Наименование]/ е представил удостоверение от Стопанска Академия Свищов, което не отговаря на нормативните изисквания на чл.24в, ал.1 от ЗЧРБ, тъй като не удостоверява, че е студент редовна форма на обучение, а е специализант по чл.66, ал.4 от ЗВО. Предложено е да се открие процедура по отнемане правото на пребиваване на основание чл.40, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, тъй като са отпаднали основанията по чл.24в от ЗЧРБ.

За откритата процедура по отнемане правота на пребиваване е изготвено писмо от 12.03.2025 г. до Д. А. /.Наименование/ - л.47 от дело 382/2025.По делото не са представени доказателства същото да е връчено или да е правен опит за връчване.

Издадена е процесната заповед /л.л.50-52 от дело 382/2025/. Съгласно докладна записка /л.48/ същата не е могла да бъде връчена на 28.03.2025 г. и 31.03.2025 г. при посещения на адреса, поради което е предложено да бъде обявена публично на табло съгласно чл.61, ал.3 вр. чл.18а, ал.10 АПК.

По делото е представено съобщение от 02.04.2025 г. /л.49/, в което е указано за издадената заповед, и че Д. А. /.Наименование/ може да се запознае със същата и да получи екземпляр от нея. Това е станало на 08.04.2025 г., видно от отбелязването на самата заповед, като в националния паспорт е поставен печат със срок за доброволно напускане до 27.04.2025 г. /л.л.53-54 от дело 382/2025/.

Във връзка с молба на Д. А. /.Наименование/ на л.55 от дело 382/2025, с която иска да се върне Разрешението за пребиваване до влизане в сила на процесната заповед, е изпратено писмо /л.19/, съгласно което е уведомен, че срокът за напускане на страната може да бъде променен, но само по причини от хуманитарен характер или други, които не му дават възможност за напускане на страната.

По делото е прието и последващо запитване от директора на ОДМВР Плевен от 10.05.2025 г. /л.л.22-23/, и отговор от ректора на Стопанската академия в Свищов /л.л.20-21/, съгласно които Д. А. /.Наименование/ и други лица са записани за обучение по специализации „Застраховане“ и „Екопредприемачество“, като обучението не е за придобиване на образователна степен бакалавър или магистър, а е следдипломна професионална квалификация по чл.66, ал.4 от ЗВО. От пиложеното по делото писмо от 30.06.2025 г. /л.47/ директорът на ОД МВР Плевен е видно, че длъжностното лице, поставило печат за доброволно напускане на паспорта на Д. А. /.Наименование/ е И. Г., както и че същият няма забрана да влиза в РБългария или Шенген, и може да го направи, ако разполага със виза.

По делото е разпитан един свидетел - И. Н. Г.., служитнел в група „Миграция“ на ОД на МВР – Плевен като полицейски инспектор.Свидетелката заявява пред съда, че в задълженията  се включва всичко, което касае даването на пребиваване на чужди граждани и отнемането на пребиваването им. Въобще всичко, което касае законната миграция и всичко, което касае незаконната миграция. Най-вероятно е работила по случая на Д. А.. Посочва, че на намиращото се на стр. 12 копие от паспорт на Д. А. е нейният подпис. В случая става въпрос за отнемане на пребиваването на индийския гражданин. Тогава са били една група индийски граждани, на които им е отнето пребиваването във връзка с обучението им в университета в гр. Свищов. Предполага, че Д. А. е един от тях. Може би на две или три лица е положила печат в паспорта им и е дала срок за доброволно напускане, тъй като при отнемане на пребиваването, на което и да е лице се взема картата, която са издали – разрешението за пребиваване и за да не останат без документ за самоличност е редно в паспорта им да положи печат за доброволно напускане, като този срок се определя от самото лице. Той трябва да бъде от 7 до 30 дни. Дали го има в заповедта, дали го няма в заповедта по принцип трябва да се даде такъв срок. Оторизираният орган, който полага печата и слага подписа си в паспортите на лицата това са Началникът на групата и св. В случая с Д. А. Н. е бил възпрепятстван и е помолил св. да сложи печата в паспорта на лицето. При нея за да изпълни това си задължение е заповедта за отнемане на пребиваването на лицето. Той се явява с паспорта и с разрешението си за пребиваване съответно. В самата заповед би следвало по чл. 39б да е упоменато такъв срок за доброволно напускане, но даже и да не е упоменат такъв срок трябва да се положи такъв печат в паспорта защото лицето трябва да знае в какъв срок следва да напусне страната, тъй като му е дадена заповедта за отнемане на пребиваването, дори и тя да не е вляза в сила защото се взема разрешението му за пребиваване с разписка. Има 14-дневен срок за обжалване на самата заповед, това е факт, само че разрешението за пребиваване с издаване на самата заповед се обявява в системата за невалидно и поради този причина се полага печат в паспорта на лицето. Приет е срокът 27 октомври защото тогава имаше три момчета, които казаха, че искат 20-дневен срок и този срок ще им бъде достатъчен за да могат да си купят билети и да напуснат страната.

Жалбата срещу процесната заповед е подадена на 11.04.2025 г., видно от вх.№ на ОДМВР Плевен /л.2 от дело 382/2025/, като заповедта е получена на 08.04.2025 г., видно от удостовереното на самата заповед.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

С оглед на датата на получаване на заповедта - 08.04.2025 г., и датата на подаване на жалбата – 11.04.2025 г., съдът приема, че жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган – директора на ОДМВР Плевен, като същата заповед е издадена на основание чл. 40, ал. 1, т.1 от ЗЧРБ.

Заповедта съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите основания за издаването й.

Съдът намира, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. От приетите писмени доказателства се установява, че административният орган е изготвил писмо, с което да уведоми жалбоподателя за започнатото административно производство, но за същото писмо липсват доказателства да е връчено. Не е използван редът на чл.18а, ал.9 и чл.18а, ал.10 от АПК, с оглед на което Д. А. въобще не е имал възможност да узнае за откритата процедура, нито да представя доказателства и прави възражения. По преписката са налице доказателства /докладна записка и съобщение на л.л.48-49 от дело 382/2025/ по отношение връчване на вече издадената заповед, като липсват доказателства писмото за откриване на административното производство да е връчено на Д. А., същият да е търсен, но ненамерен на адреса, уведомление да е залепвано, пуснато в пощенска кутия, поставено на таблото за обявления или в интернет страницата на органа. С оглед на същото, не е спазен 7-дневния срок, след изтичането на който съобщението се смята за връчено, и процесната заповед е издадена преди изтичане на този срок.

Следва да се съобрази, че още в първоначално подаденото заявление е представено удостоверение /л.22 от дело 382/2025/ от Центъра за следдипломно и факултативно обучение при Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“ гр.Свищов, че Д. А. е записан редовно обучение по специализация „Застраховане“ за трети семестър на уч.2024-2025 г. Още от този документ е видно, че същият не удостоверява редовно обучение като студент, приет по реда на чл.66, ал.2 от ЗВО, за магистър или бакалавър, а се обучава като специализант. Органът е изложил подробни съображения в заповедта защо това обучение не попада в хипотезата на чл.24в, ал.1 от ЗЧРБ. Тези основания обаче са били налице още при представянето на този документ. Не са налице нови обстоятелства, които да бъдат взети предвид. Съгласно чл.40, ал.1, т.1 от ЗЧРБ /в приложимата редакция/: „Отнемане на правото на пребиваване

на чужденец в Република България се налага, когато: 1. са отпаднали основанията по чл. 24, 24а, 24б, 24в, 24е, 24з, 24и,

24к, 24м, 24н, 24о, 24п, чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и 17, чл. 25в, 25г,

33а, 33г, 33к, 33л, 33п и 33т, както и когато инвестицията, за която

чужденецът е получил разрешение за постоянно пребиваване, е прекратена или прехвърлена на друго лице в срока по чл. 25, ал. 11 или ако е намалена под изискуемия в закона минимален размер, или престане да отговаря на изискванията по чл. 25, ал. 12, независимо от основанията за прекратяване, прехвърляне или намаляване;“ в случая основанията по чл.24в, ал.1 от ЗЧРБ не са отпаднали, а изначално не са съществували. По тази причина единствената възможност да се преразгледа издаденото разрешение за пребиваване е при спазване изискванията на чл.99 и сл. АПК. В случая такова производство не е проведено, което също представлява съществено процесуално нарушение. Поради липсата на провеждане на такова производство съдът не може да съобрази спазването на материалния закон и на целта на закона.

По останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

Преценката дали удостоверението от висшето училище удостоверява обучение по смисъл на чл.66, ал.2 или чл.66, ал.4 от ЗВО е правна и може да бъде направена от компетентния орган по ЗЧРБ. Поставянето на печат в паспорта на А. като фактическо действие не е оспорено, поради което съдът не може да се произнася по неговата законосъобразност. Органът не е допуснал предварително изпълнение на заповедта, поради което няма как да е нарушил чл.44, ал.3 от ЗЧРБ. Връщане на разрешението за пребиваване може да се иска след отмяната на заповед за отнемането му, при условие, че срокът в същото не е изтекъл. Процесната заповед не е издадена на основание чл.41, т.2 от ЗЧРБ, поради което съответствието  с тази разпоредба не следва да бъде обсъждано. Действията на служителите в група „Миграция“ следва да бъде съобразено със закона и предоставените им от него правомощия, а не със система, когато последната не е съобразена със закона. Заповедта не е основана на писмата от месец май 2025 г. между ректора на Стопанската академия и директора на ОДМВР Плевен, макар че са в същия смисъл, като и тези преди издаване на процесната заповед /л.л.42-43 от дело 382/2025/.

С оглед на изложеното, съдът приема че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при съществено нарушаване на административно производствените правила, което не дава възможност да се съобрази спазването на материалния закон и целта на закона, поради което същата следва да се отмени.

При този изход на делото жалбоподателят има право на поисканите разноски. Жалбоподателят е поискал присъждане на такива в о.с.з., като е представил и списък с разноските /л.64/. Следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 10 лева /л.14 от дело 382/2025/ и депозит за разпит на свидетел в размер на 50 лева /л.45/. По отношение претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, доколкото с пълномощното на л.7 от дело382/2025 са упълномощени адв. В. и адв. Д.. В представеното по делото пълномощно не е посочен размерът на договореното адвокатско възнаграждение. По делото е представено пълномощно, от което е видно че, адв.Д. е преупълномощил адв. Г. /л.37/, но отново не е представен договор за правна помощ. По делото е представен списък на разноски, договор за правна защита и съдействие на съвсем друго лице – А. М., в който е посочено сумата от 1200 лева уговорено възнаграждение /л.л.65-66/, и разписка /л.67/, съгласно която Д. А. е заплатил сумата 1200 лева в брой на съвсем различно лице – Адвокатско дружество „М. и М.“, за което няма данни по делото да е представлявало Д. А. по настоящето дело. С оглед на изложеното, следва да се присъдят разноски за държавна такса и депозит за свидетел, а искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв да се остави без уважение. С оглед липсата на доказателства за заплащане на такова на упълномощените адвокати по настоящето дело не следва да се обсъжда възражението за прекомерност на същото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

Отменя по жалба на Д. А. (.Наименование), роден на [дата]., гражданин на Индия, притежаващ национален паспорт № М9090884, валиден до 15.08.2025 г., [ЛНЧ], Заповед № 316з-1486/28.03.2025 г. на директора на ОДМВР Плевен.

Осъжда Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Плевен да заплати на Д. А. (.Наименование), роден на [дата]., гражданин на Индия, разноски по делото в размер на 60 лв. /словом: шестдесет/ лева.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.