Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
103 02.11.2018 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на петнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.М.
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията М.М. административно дело № 165
по описа за 2018, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс
(АПК)
Образувано е по жалба на д-р Б. М. М. от гр. Р., представляващ
„Амбулатория за специализирана медицинска помощ – индивидуална практика”, с
адрес гр. Разград, бул. „Бели Лом” № 36, срещу Заповед № РД-17-14 от 23.08.2018
год. на директора на Регионална здравна
инспекция – Разград. С оспорената заповед административният орган е отменил
своя Заповед № РД-18-07 от 17.05.2018 год., с която от Регистъра на лечебните
заведения за извънболнична помощ и хосписи при РЗИ – Разград е заличено
лечебното заведение „Амбулатория за специализирана медицинска помощ –
Индивидуална практика” с адрес бул.
„Бели Лом” № 36, гр. Разград, представлявано от д-р Б. М. М. Разпоредил е също
Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична помощ №
РД-17-15 от 30.08.2016 год. да се счита за валидно. В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е недействителен административен акт, тъй като е издаден в
противоречие с изискванията за форма, при съществени нарушения на
административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон,
при несъобразяване с целта на закона и при превратно упражняване на власт. В
съдебно заседание се твърди, че заповедта, отменена с оспорената заповед, е отменена
с влязло в сила Решение № 76 от 01.08.2018 год., постановено по адм.д. №
105/2018 год. по описа на Административен съд Разград и не е било необходимо
административният орган да предприема каквото и да било друго действия. От съда
се иска да отмени оспорения
административен акт и да присъди
направените от жалбоподателя по делото разноски в размер на 10 лв. платена държавна такса.
Ответникът по делото – Директорът на Регионална
здравна инспекция – Разград, чрез юрисконсулт Г., оспорва жалбата като
неоснователна и иска от съда да я отхвърли. Излага доводи, че оспорената
заповед е издадена в изпълнение на влязло в сила Решение № 76 от 01.08.2018
год., постановено по адм.д. № 105/2018 год. по описа на Административен съд
Разград.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №
РД-18-07 от 17.05.2018 год. /л.7/ директорът на РЗИ – Разград е заличил от Регистъра на лечебните заведения
за извънболнична помощ и хосписи, воден в РЗИ-Разград, „Амбулатория за
специализирана медицинска помощ – Индивидуална практика”, с адрес бул. Бели Лом № 36, гр. Разград,
регистрационен № 151, партида 1, том 2, представлявано от д-р Б. М. М., поради
неосъществяване на дейност повече от 6 месеца. Разпоредил е също Удостоверение
за регистрация на лечебно заведение за извънболнична помощ № РД-17-15 от
30.08.2016 год. да се счита за анулирано.
С Решение № 76 от 01.08.2018 год., постановено по
адм.д. № 105/2018 год. Административен съд Разград е отменил Заповед № РД-18-07
от 17.05.2018 год. на директора на
Регионална здравна инспекция – Разград. Решението е влязло в сила на 17.08.2018
год. Влязлото в сила съдебно решение е
връчено на директора на РЗИ Разград на 23.08.2018 год., съгласно приложеното
към преписката съобщение.
На 23.08.2018 год. директорът на РЗИ Разград е издал Заповед РД-17-14 от същата дата. С
точка I
от
нея е отменил Заповед № РД-18-07 от 17.05.2018 год. С точка II e разпоредил Удостоверение за регистрация на лечебно
заведение за извънболнична помощ № РД-17-15 от 30.08.2016 год. да се счита за
валидно. Като фактическо основание за издаване на оспорената заповед
административният орган е посочил – в изпълнение на Решение № 76 от 01.08.2018
год., постановено по адм.д. № 105/2018 год. на Административен съд Разград, а
като правно основание чл. 10 от Устройствения правилник на РЗИ. Заповедта е
била съобщена на оспорващия на 23.08.2018 год. по реда на чл. 61, ал. 2 от АПК –
чрез устно уведомяване по телефона, а жалбата срещу нея е постъпила в
деловодството на РЗИ – Разград на 07.09.2018 год.
Въз основа на изложеното от фактическа страна и след
цялостна преценка на акта, съобразно чл.168 от АПК, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и в предвидения от закона срок, е процесуално
допустима.
Обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган - директора на
РЗИ-Разград. Актът е в надлежната писмена форма, съдържа фактически и правни
основания.
По отношение на съответствието на оспорената заповед с
материалния закон съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК
съдебното решение има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде
отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Според ал.
2 на чл. 177 актовете и действията на административния орган, извършени в
противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. От посочените разпоредби
следва изводът, че влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с
формална законна сила, но и с материална законна сила. Страните в
административното правоотношение са обвързани от силата на пресъдено нещо и
спорът помежду им със същия предмет и на същото основание не може да се
пререшава. Това зачитане на СПН се състои в задължение на всеки държавен орган
да се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса. Решението
разрешава по окончателен начин спорните между страните правоотношения. Други
действия и актове със спорния предмет са недопустими.
В настоящият
случай с влязло в сила решение по адм.д.
№ 105/2018 год. Административен съд
Разград е отменил Заповед № РД-18-07 от 17.05.2018 год. След влизане в сила на
съдебното решение – 17.08.2018 год.,
тази заповед вече не съществува в правния мир. Тя повече не може да бъде
изменяна или отменяна нито от административен орган, нито от съда. Следователно
с т. I от оспорената в настоящото дело заповед № РД-17-14
от 23.08.2018 год. директорът на РЗИ
Разград е отменил несъществуваща в правния мир заповед. Тоест в тази част
оспорената заповед е без предмет, противоречи на чл. 177, ал. 2 от АПК, поради
което се явява нищожна.
Що се касае до
т. II от заповед № РД-17-14 от 23.08.2018 год. следва да се има предвид следното:
С отменената с
влязлото в сила съдебно решение Заповед № РД-18-07 от 17.05.2018 год.,
директорът на РЗИ Разград е разпоредил на основание чл. 45, ал. 1, т. 5 от ЗЛЗ
да се заличи от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и
хосписи при РЗИ – Разград лечебното заведение „Амбулатория за специализирана
медицинска помощ – Индивидуална практика”, представлявано от д-р Б. М. М.,
а Удостоверение за регистрация на
лечебно заведение за извънболнична помощ № РД-17-15 от 30.08.2016 год. да се
счита за анулирано. Съгласно разпоредбата на 45, ал. 5 от ЗЛЗ обжалването на
заповедите по чл. 45, ал. 1, т. 5 от ЗЛЗ, каквато е Заповед № РД-18-07 от
17.05.2018 год., не спира нейното изпълнение, т.е. законът е допуснал предварителното
изпълнение на заповедта. По делото няма
данни дали действително лечебното заведени фактически е било заличено от
регистъра, т.е. дали заповедта в тази и част е била изпълнена, но правната
последица „анулиране на Удостоверение за
регистрация на лечебно заведение за извънболнична помощ № РД-17-15 от
30.08.2016 год.” е настъпила по силата на допуснатото от закона предварително
изпълнение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 301, когато административният акт бъде отменен, след като е
започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок
възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно - удовлетворява
засегнатото лице по друг законен начин.
В случая
директорът на РЗИ Разград по отношение на анулираното Удостоверение за
регистрация на лечебно заведение за извънболнична помощ № РД-17-15 от
30.08.2016 год. е бил изправен пред хипотезата на чл. 301 от АПК и с
точка II от оспорената
заповед № РД-17-14 от 23.08.2018 год. е възстановил нарушеното право на
оспорващия, като е обявил обезсиленото удостоверение за валидно. Ето защо
заповедта в тази ѝ част се явява законосъобразна, макар и
административният орган да не е посочил разпоредбата на чл. 301 от АПК като
правно основание за издаването ѝ.
Що се касае до
точка I от оспорената заповед, при нея не е налице
хипотезата на чл. 301 от АПК по следните съображения. На първо място по делото
няма данни, а и страните не твърдят, че лечебното заведение фактически е
заличено от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписи
при РЗИ – Разград, т.е. че точка I от Заповед №
РД-18-07 от 17.05.2018 год. е била изпълнена по силата на допуснатото от закона
предварително изпълнение. На следващо място дори и лечебното заведение да е
било заличено от регистъра, то нарушеното право на оспорващия не може да бъде
възстановено с отмяна на вече отменената с влязлото в сила съдебно решение заповед. Ако лечебното заведение фактически е
било заличено от регистъра, директорът на РЗИ Разград е следвало да издаде нова
заповед за вписване на лечебното заведение в регистъра, за да възстанови
нарушеното право на оспорващия, а не да отменя вече отменената от съда заповед
за заличаване.
По изложените
съображения съдът счита, че Заповед № РД-17-14 от 23.08.2018 год. на директора на РЗИ – Разград в частта
ѝ по точка I следва да бъде обявена за нищожна. В останалата част заповедта е правилна - не
са налице основанията, посочени в чл. 146 от АПК, за нейната отмяна, поради
което оспорването в тази му част следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на
делото съдът намира, че искането на оспорващия за присъждане на разноските по делото в размер на 10 лв.
държавна такса е неоснователно.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА точка I римско от Заповед № РД-17-14 от 23.08.2018 год. на директора на Регионална здравна инспекция
– Разград.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на д-р Б. М. М. от
гр. Р., представляващ „Амбулатория за специализирана медицинска помощ –
индивидуална практика”, с адрес гр. Разград, бул. „Бели Лом” № 36, срещу
Заповед № РД-17-14 от 23.08.2018 год. на
директора на Регионална здравна инспекция – Разград в останалата му част.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Разградския административен
съд пред Върховния административен съд.
Съдия: /п/