Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 11.03.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,
ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове
: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурор Ангел
Попколев, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 303 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С
Решение от 14 октомври 2014г., постановено от СРС, НО, 102-ри състав по НОХД №
19891/2013г. съдът е признал обвиняемия Г.В.Г. за ВИНОВЕН в това, че на
22.06.2013г., около 10:00 ч., в гр.София, бул. „Цариградско шосе”, в посока кв.
„Горубляне”, след хотел „Плиска”, преди колелото на 4-ти километър, близост до
спирката на градския транспорт, в съучастие сВ.Р.Ч. с ЕГН: **********, като
извършител, чрез нанасяне на удари с юмруци по цялото тяло, причинил на Т.П.Т.лека
телесна повреда по смис. на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се в отоци и
кръвонасядания по челото, устните и брадичката; дълбока разкъсно-контузна рана
на долна устна; кръвонасядания на лявата мишница; разкъсно-контузна рана на
левия лакът; охлузвания на двата лакътя; двойно ивицовидно кръвонасядане в
областта на гърба, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди (без наличие на
личен мотив във взаимоотношенията, при явно незачитане на установения в
страната правов ред, свободата и достойнството на гражданите), поради което и
на осн. чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.78а,
ал.1 от НК вр. чл.378, ал.4, т.1 от НПК го е ОСВОБОДИЛ от НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му е наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в РАЗМЕР на 1 000
(ХИЛЯДА) ЛЕВА, платима в полза на Държавата и по сметка на СРС.
Със
същото решение съдът е признал обвиняемия В.Р.Ч. за ВИНОВЕН в това, че на
22.06.2013г., около 10:00 ч., в гр.София, бул. „Цариградско шосе”, в посока кв.
„Горубляне”, след хотел „Плиска”, преди колелото на 4-ти километър, близост до
спирката на градския транспорт, в съучастие с Г.В.Г. с ЕГН: **********, като
извършител, чрез нанасяне на удари с юмруци по цялото тяло причинил на Т.П.Т.лека
телесна повреда по смис. на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се в отоци и
кръвонасядания по челото, устните и брадичката; дълбока разкъсно-контузна рана
на долна устна; кръвонасядания на лявата мишница; разкъсно-контузна рана на
левия лакът; охлузвания на двата лакътя; двойно ивицовидно кръвонасядане в
областта на гърба, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди (без наличие на
личен мотив във взаимоотношенията, при явно незачитане на установения в
страната правов ред, свободата и достойнството на гражданите), поради което и
на осн. чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.78а, ал.1 от НК вр. чл.378, ал.4, т.1 от НПК го е ОСВОБОДИЛ от НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му е наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в РАЗМЕР на 1 000
(ХИЛЯДА) ЛЕВА, платима в полза на Държавата и по сметка на СРС.
Съдът
е осъдил на осн. чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК обв. Г.В. Г. (със снета
самоличност) да заплати половината от направените по делото разноски за
експертиза в размер на 30.00 (тридесет) лева, както и държавна такса в размер
на 5.00 (пет)лева за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.
Съдът
е осъдил на осн. чл.189, ал.З и чл.190, ал.2 от НПК обв. В.Р.Ч. (със снета
самоличност) ДА ЗАПЛАТИ половината от направените по делото разноски за
експертизи в размер на 30.00 (тридесет) лева, както и държавна такса в размер
на 5.00 (пет)лева за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.
Срещу
постановеното решение е постъпила Въззивна жалба от адвокат В.П. – упълномощен
защитник на Г.В.Г. с която се иска отмяна на постановеното решение и
оправдаване на обвиняемия, поради недоказаност на обвинението и липса на
извършено престъпление от общ характер.
Постъпила
е и въззивна жалба от адвокат В.П., упълномощен защитник на В.Р.Ч. с която се
иска отмяна на постановеното решение и оправдаване на обвиняемия, поради
недоказаност на обвинението и липса на извършено престъпление от общ характер.
На
12.02.2019г. е постъпило Допълнително писмено изложение на въззивна жалба от
адвокат П., пълномощник на Г.В.Г. в което се прави възражение за изтекла
абсолютна погасителна давност.
На
12.02.2019г. е постъпило Допълнително писмено изложение на въззивна жалба от
адвокат П., пълномощник на В.Р.Ч. в което се прави възражение за изтекла
абсолютна погасителна давност.
В
съдебно заседание адв. П., защитник и на двамата обвиняеми заявява, че поддържа
въззивните жалби и допълнителните изложения по тях. Не прави искания по
доказателствата и искания за отводи.
Прокурорът
заявява, че оспорва жалбите и допълненията към нея и не прави искания по
доказателствата.
В
хода по същество адв. П. моли съдът да отмени първоинстанционното решение, като
излага подробни аргументи за изтекла абсолютна погасителна давност.
Прокурорът
от своя страна заявява, че от доказателствата, съдържащи се в делото се
установява авторството на деянието и осъществяването на престъплението от
страна на обвиняемите, като счита първоинстанционният съдебен акт за правилен.
По отношение на наведените твърдения за изтекла абсолютна погасителна давност,
същия сочи, че абсолютната давност е седем години и половина, а не четири
години и половина, както сочи защитата, поради което моли искането на адв. П. в
тази му част да бъде оставено без уважение.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалбите и допълненията към тях, както и
изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда
намира следното:
Преди
да пристъпи към излагане на мотивите си по съществото на делото, съдът е длъжен
да даде отговор на наведените от защитата доводи за изтичане на абсолютната
погасителна давност. В тази връзка настоящият състав намира искането на
защитата за неоснователно, доколкото съобразно действащите разпоредби към
датата на деянието /22.06.2013г. – изм. ДВ. Бр. 17 от 21 февруари 2013г./ за
деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК се е
предвиждало наказание до ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съгласно разпоредбата
на чл. 80, ал. 1, т. 4, наказателното преследване се изключва по давност,
когато то не е възбудено в продължение на пет години за деяние, наказуемо с
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА повече от ЕДНА ГОДИНА, какъвто е настоящият случай. С оглед
на изложеното, абсолютната погасителна давност за това деяние е СЕДЕМ ГОДИНИ И
ПОЛОВИНА, поради което и същата изтича на 22.12.2020г. Ето защо не може да бъде
уважено искането на защитата за прекратяване на наказателното производство,
поради изтекла давност, като следва да се отбележи, че при преценка на
давността се взимат предвид наказанията, посочени в съответния текст от
наказателния кодекс по който обвиняемите са привлечени към наказателна
отговорност, а не резултата от евентуалната редукция на наказанието или
наложеното административно наказание по чл. 78а от НК.
По
съществото на делото съдът намери следното :
От фактическа
страна :
Обвиняемият
Г.В.Г. е роден на ***г. в гр. Кнежа, българин с българско гражданство, със
средно образование, неженен, неосъждан, работи като куриер в куриерска фирма
„Експересо”, с постоянен адрес:***, с ЕГН: **********.
Обвиняемият
В.Р.Ч. е роден на ***г***, българин с българско гражданство, със средно
образование, женен, неосъждан, безработен, с постоянен адрес:***, с ЕГН: **********.
На
22.06.2013г. около 10:00 часа, пострадалия Т.П.Т.се движел по бул. „Цариградско
шосе”, посока кв. „Горубляне”, като управлявал собствения си лек автомобил
марка „Опел”, модел „Астра” с ДК номер ********. В автомобила, освен
пострадалия пътували неговата майка – св. Ю.Т., която седяла на предната дясна
седалка, а на задната седалка седели съпругата наТ.– свидетелката Р.П. и
тяхната дъщеря.
След
хотел „Плиска” преди колелото на „4-ти километър”, пострадалият Т.Т. забелязал
автомобил марка „Сузуки“, който го изпреварвал от дясната му страна при което
усетил удар в предната дясна част на неговия автомобил, в областта на предната
дясна гума. Двата автомобила спрели на бул. „Цариградско шосе”, преди спирката
на „Студентски общежития”, като лекия автомобил „Опел Астра” спрял на около 5
/пет/ метра зад лекия автомобил „Сузуки”. От лекия автомобил „Сузуки”, от
предна дясна врата излязъл обв. Г.В.Г., приближил се до лекия автомобил „Опел
Астра” при което пострадалиятТ.се опитал да излезе от колата, но Г. изритал с
крак предната лява шофьорска врата и по този начин го върнал вътре, ноТ.успял
да излезе и застанал до автомобила си, като поискал да извикат КАТ. В този
момент към него се приближил и обв. В.Р.Ч., който бил брат на обв. Г. В. Г..
Двамата обвиняеми започнали да нанасят удари с ръце по главата и цялото тяло наТ.,
с което му причинили отоци и кръвонасядания по челото, устните и брадичката;
дълбока разкъсно-контузна рана на долна устна; кръвонасядания на лявата
мишница; разкъсно-контузна рана на левия лакът; охлузвания на двата лакътя;
двойно ивицовидно кръвонасядане в областта на гърба, представляваща временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Ставащото
било забелязано от свидетелите св. П.Б.П., св. Е.М.Е. и св. А.В..С., полицаи от
03-ти взвод, група OOP - 01 РУП - СДВР, които били назначени като автопатрул
/АП/-81. Същите се движели със служебен автомобил в насрещното платно на бул.
„Цариградско шосе”, посока център, като Е. и С., след като видели случващото се
между обв. Г.Г. и обв. В.Ч. от една страна и св. Т.Т. - от друга страна, слезли
от служебния автомобил и се намесили, като предотвратили сбиването.
Описаната
по-горе фактическа обстановка правилно е била установена от Софийски районен
съд от събраните и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и
доказателствени средства а именно :
Гласни:
Обясненията
на обвиняемия Г., Обясненията на обвиняемия Ч., показанията на свидетелите Т.Т.,
В. Г., Г.Д., като и показанията на свидетелите от ДП – А. С., Е. Е., П.П., Ю.Т.а
и Р.П..
Писмени:
Протокол
за проверка на лични вещи на лица и превозни средства; Протокол за оглед на
местопроизшествие; Протокол за доброволно предаване; съдебно - медицинско
удостоверение; справка за съдимост на В.Р.Ч.; справка за съдимост на Г.В.Г.;
фотоалбум; както и от изготвената по делото експертиза: заключението на в.л. Х.
по съдебно - медицинската експертиза на пострадалото лице.
Съдът
е направил анализ на събраните в хода на производството свидетелски показания,
като е анализирал същите в тяхната взаимовръзка и съпоставяйки ги с останалите
писмени доказателства и доказателствени средства, налични по делото и е извел
въз основа на тях съответните факти, относими към предмета на доказване.
Настоящата
инстанция също кредитира в цялост показанията на пострадалия Т.Т., които са
подробни, логични, последователни и безпротиворечиви, като същите се подкрепят
и от показанията на свидетелите – полицейски служители С. Е. и П., а така също
и от казано от свидетелкитеТ.а и П., които макар и в роднински отношения с
пострадалия дават показания, които напълно съвпадат с казаното от пострадалия и
от полицейските служители, поради което и настоящата инстанция им даде вяра.
СГС
не дава вяра на обясненията на двамата обвиняеми, доколкото същите се явяват
изолирани от останалия доказателствен материал, поради което, като взе предвид
тяхното качество едновременно на доказателствено средство и на средство за
защита ги преценява като защитна версия. Съдът не кредитира и казаното от
свидетелите на защитата В. Г. и Г.Д., които правилно са били преценени и от
първата инстанция като неотносими към предмета на доказване.
Съдът
кредитира събраните по делото писмени доказателства, като и заключението на
вещото лице, което констатира съответните телесни увреждания, получени от
пострадалия Т.. От същото се установява, че на пострадалия са били причинени отоци
и кръвонасядания по челото, устните и брадичката; дълбока разкъсно - контузна
рана по долната устна; кръвонасядания на лявата мишница; разкъсно - контузна
рана на левия лакът; охлузвания на двата лакътя; двойно ивицовидно
кръвонасядане в областта на гърба, представляваща временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Така изложената
фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за изяснена от
първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота. Установени
са по безспорен начин обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото.
Настоящият състав
счита, че основните фактически констатации
на СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал.
От правна страна
Въз основа на правилно
изяснената фактическа обстановка съдът е
извел правните си изводи, че с деянията си обвиняемият Г.В.Г. и обвиняемият В.Р.Ч.
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131,
ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
От обективна страна обвиняемият Г. на
22.06.2013г., около 10:00 ч., в гр.София, бул. „Цариградско шосе”, в посока кв.
„Горубляне”, след хотел „Плиска”, преди колелото на 4-ти километър, близост до
спирката на градския транспорт, в съучастие сВ.Р.Ч. с ЕГН: **********, като
извършител, чрез нанасяне на удари с юмруци по цялото тяло, причинил на Т.П.Т.лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се в отоци и
кръвонасядания по челото, устните и брадичката; дълбока разкъсно-контузна рана
на долна устна; кръвонасядания на лявата мишница; разкъсно-контузна рана на
левия лакът; охлузвания на двата лакътя; двойно ивицовидно кръвонасядане в
областта на гърба, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
От обективна страна се установява и че
обвиняемият Ч. на 22.06.2013г., около 10:00 ч., в гр.София, бул. „Цариградско
шосе”, в посока кв. „Горубляне”, след хотел „Плиска”, преди колелото на 4-ти
километър, близост до спирката на градския транспорт, в съучастие с Г.В.Г. с
ЕГН: **********, като извършител, чрез нанасяне на удари с юмруци по цялото
тяло причинил на Т.П.Т.лека телесна повреда по смис. на чл.130, ал.1 от НК,
изразяваща се в отоци и кръвонасядания по челото, устните и брадичката; дълбока
разкъсно-контузна рана на долна устна; кръвонасядания на лявата мишница;
разкъсно-контузна рана на левия лакът; охлузвания на двата лакътя; двойно
ивицовидно кръвонасядане в областта на гърба, представляваща временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди.
По делото безспорно е установена
съпричастността на обвиняемия Г. и обвиняемия Ч. към инкриминираното деяние, като
в тази насока са показанията на всички разпитани свидетели, като авторството не
се отрича и от самите обвиняеми.
Налице е и противоправния резултат –
нанесените телесни увреждания, които представляват временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, поради което съдът намери, че същите се
сублимират под текста на разпоредбата на чл. 130, ал. 1 от НК, като между него
и действията на двамата обвиняеми е налице пряка причинно следствена връзка.
Налице е и основание за квалифициране на
деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12, доколкото се установява по безспорен начин,
че причините за деянието са хулигански – двамата обвиняеми са нанесли множество
удари на пострадалияТ.за което не са имали личен мотив, установено е, че същите
не са се познавали, а са били провокирани от настъпилото ПТП, като техните
действия нарушават обществения ред.
От субективна страна, деянието е
извършено при пряк умисъл. Двамата обвиняеми са съзнавали, че с действията си
нарушават обществения ред и нанасят телесни увреждания на пострадалияТ., като
същите представляват явно неуважение към обществото, т.е. съзнавали са
общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване и въпреки това са
предприели тези действия.
По вида и размера на наказанието :
Настоящият състав
анализира първоинстанционния съдебен акт и по отношение на наказанието, като не
намери основание за изменение на същия в тази му част. Съдът правилно е
преценил, че са налице основанията за освобождаване на двамата обвиняеми от
наказателна отговорност с приложението на чл. 78а от НК, като правилно е
индивидуализирал и наказанието на двамата обвиняеми, като е взел предвид всички
налични смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на
двамата.
По разноските :
С оглед изхода на
делото правилно СРС е възложил съответно разноските в тежест и на двамата
обвиняемия, като е осъдил всеки един от тях да заплати половината от
направените по делото разноски за експертиза в размер на 30.00 /тридесет/ лева,
както и държавна такса от 5.00 /пет/лева за служебно издаване на 1 /един/ бр.
изпълнителен лист.
С оглед на
гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 14 октомври 2014г., постановено от СРС, НО,
102-ри състав по НОХД № 19891/2013г.
Решението
не подлежи на обжалване и протест
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.