№ 1701
гр. Русе, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520101947 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
и насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК.
Постъпила е искова молба от И. В. В. срещу „Фератум България“
ЕООД, в която се твърди, че на 07.08.2023г. между ищеца и ответното
дружество е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит в
съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Съгласно договора дружеството му е предоставило сумата от 4200лв., а
съгласно чл. 3 от договора трябвало да върне обща сума от 5670лв., която
представлява сбор от главница в размер на 4200лв. и лихва в размер на
1470лв., при посочен лихвен процент 23,33%. Плащанията по договора
следвало да бъдат извършени на 18 вноски съгласно погасителен план към
договора. Падежът на първата вноска бил на 06.09.2023г., а на последната на
01.06.2023г. Съгласно чл. 4 от договора, годишният процент на разходите по
кредита бил в размер на 49,66%, изчислен по реда на чл. 8, т.6 от Общите
условия на дружеството. Според чл. 5 от договора, същият се обезпечавал с
поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството.
Кредиторът бил декларирал, че е запознат с това изискване, но се оспорва това
обстоятелство да е обективно вярно. Общият размер на задължението на
1
ищеца по договора, включително и с дължимото възнаграждение за
поръчителя възлизало на 9912,00лв. Видно било от представени платежни
нареждания към исковата молба, че ищецът е заплатил общо 2375лв. по
договора за потребителския кредит.
Въз основа на тези обстоятелства, ищецът счита, че има качеството на
потребител и като такъв претендира, че процесният договор е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В договора липсвало посочване на
начина, по който е формиран годишният процент на разходите. Позовавайки се
на посочена в исковата молба съдебна практика на Съда на Европейския съюз
(СЕС) счита, че като потребител е поставен в положение да не знае точно
колко се оскъпява кредитът му и в конкретния случай това оскъпяване е
значително по-високо от посоченото в договора като размер на годишен
процент на разходите. Това представлявало нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и на основание чл. 22 от същия, договорът се явявал недействителен.
Също така се излагат и аргументи, че и самият договор за
поръчителство е нищожен. Твърди се, че е налице свързаност между „Фератум
България“ ЕООД и „Фератум Банк“, като банката поръчител в случая била
правоприемник на Фератум Банк. Поръчителството се явявало и
недействително, тъй като договорът не можел да съществува без него, поради
което и целият договор следвало да се обяви за недействителен.
Също така в процесният договор за потребителски кредит нямало
посочен лихвен процент на ден, което било допълнително основание за
недействителност на договора. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът бъде
обявен за недействителен, потребителят следвало да върне само чистата
стойност на кредита, без лихви и други разходи. Чистата стойност на кредита
възлизала на 4200лв., от която заплатени били 2375лв., като при
недействителност на договора дължими оставали 1825лв.
Моли се в случай, че ответното дружество предяви насрещен иск за
остатъка на главницата, с постановеното решение по насрещния иск да бъде
разсрочено изпълнението на задължението за връщане на главницата
съобразно погасителния плат към договора. Претендира се заплащане на
минимално адвокатско възнаграждение за настоящото производство в
условията на чл. 38, ал. 1, във връзка с ал. 2 от ЗА в размер на 1549,44 лв. с
ДДС, а в случай, че съдът приеме, че делото е с правна или фактическа
сложност следва това възнаграждение да бъде увеличено двукратно.
2
По изложените съображения се моли да бъде прогласена
недействителността на договора от 07.08.2023г. за предоставяне на
потребителски кредит, сключен между И. В. В. и "Фератум България" ЕООД,
на основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл.
26, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Моли се да бъде осъдено ответното дружество да
заплати на адвокат А. Д., член на САК, сторените по делото разноски на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, съгласно приложения списък на разноските.
Претендират се и всички направени разноски по делото.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответното дружество изразява
становище за неоснователност на предявените искове, като излага подробни
аргументи в подкрепа на възражението си, оспорвайки изложеното в исковата
молба относно недействителността на процесния договор поради неспазване
на императивни правни норми относно размера и начина на определяне на
разходите по кредита, както и във връзка с представеното поръчителство от
Multitude Bank - Малта.
Предявява насрещен иск, с който се претендира неизплатената
главница по договора за потребителски кредит в размер на 1225лв. Прави се
признание, че ответникът по насрещния иск И. В. В. е заплатил сумата от
2975лв. главница, като останала незаплатена сума от 1225лв.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът
бъде осъден да заплати на „Фератум България“ ЕООД сумата от 1225лв.
незаплатена главница по договора за кредит.
В срока по чл. 131 ГПК не се изразява становище по предявения
насрещен иск.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 07.08.2023г. между „Фератум България“ ЕООД като
кредитор и ответника И. В. В. като кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, т.е. чрез средствата за комуникация от разстояние. Отпуснатата
в заем сума е в размер на 4200лв., която ищещът е следвало да върне на 18
месечни погасителни вноски, с уговорена възнаградителна лихва в размер на
23,33 % и ГПР от 49.66%, за изчислението на който се препраща към чл. 8.4 от
3
Общите условия към договора. Общата дължима сума е определена на
5670лв.
В т.5 от договора между страните е уговорено, че кредитът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на
дружеството кредитор.
Към договора е представена и преддоговорна информация, в т.4.3 от
която е посочено, че ако кредитополучателят е избрал да сключи договор за
гаранция с гарант (поръчител) предложен от кредитора, за да обезпечи
задълженията си по договора, разходът за това поръчителство ще е 4242лв.,
като същите не се включват в ГПР посочен в договора за кредит.
Ответникът е направил признание, че ищецът по делото е заплатил по
процесния договор общо 2975лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По първоначално предявения иск за недействителност на договора за
потребителски кредит:
Съгласно чл. 11 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора.
В решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 на СЕС се приема, че
„когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.“ Съгласно цитирания член 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, „общи разходи по
кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също
се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
4
предлаганите условия“. Цитираното разрешение касае договор за застраховка
на кредита, но фунцията на гаранта в случая е идентична с тази на
застрахователя, като при неизпълнение от страна на кредитополучателя
задължението за плащане се поражда съответно задължение за
застрахователя/гаранта. По делото не се установява, че кредитополучателят е
можел без да сключва договора за гаранция да получи кредита при същите
условия (срок за получаване, размер на лихви и такси и др.) Предвид
изложеното плащането на възнаграждение по договора за гаранция е част от
разходите по кредита. В този смисъл са и мотивите на Решение №
133/07.04.2024г. по в.гр.д.№184/2024г. на ОС – Русе, постановено по
идентичен спор като настоящия.
Съобразявайки свързаността на кредитора и гаранта (по който въпрос
няма спор по делото) би могло да се приеме, че включването на клаузата на чл.
5 от договора няма за цел да обезпечи вземането на кредитора, а единствената
цел да създаде допълнително оскъпяване на кредита и всъщност представлява
предварително, недобросъвестно и незаконосъобразно определени от
кредитора (а не договорени между страните) допълнителни разходи, с които
многократно се надвишава максимално допустимия ГПР по чл. 19 ЗПК, т.е
тази уговорка заобикаля императивното изискването за максимален ГПР чл.
19, ал.4 ЗПК). Възнаграждението по гарантиращата сделка с оглед изложените
по-горе особености следва да бъде включено в ГПР по процесния договор, в
който случай ще е налице очевидно превишава законовото ограничение от пет
пъти размера на законната лихва, което е основание за нищожността на
клаузата на чл. 5 от договора.
На следващо място основателни са възраженията на ищцовата страна,
че в договора липсва посочване на разходите, които формират ГПР освен
договорната лихва. Напълно непонятно е кои са тези „допълнителни разходи“,
които дори надвишават договорната лихва, за да бъде достигнат посочения в
договора ГПР. Непосочването на тези други преки и косвени разходи за
потребителя не дава възможност за проверка дали в тях не са включени
изрично изключените от законодателя такива по чл. 19, ал.3 ЗПК. Изложеното
дава основание да се приеме, че процесният договор е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК - поради посоченото по-горе нарушение на чл. 11, ал.1 т.
10 ЗПК при неговото сключване.
Основателно е и възражението на ищцовата страна за нищожност на
5
процесния договор поради нарушение на чл. 11, ал.1 т.20 ЗПК – не е посочен
лихвения процент по договора на ден.
По изложените съображения предявеният иск за прогласяване
недействителността на договора за кредит сключен между страните следва да
бъде уважен като основателен.
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на
ищцеца следва да се присъдят направените по първоначалния иск разноски за
държавна такса в размер на 397лв. На основание чл. 38, ал.2 ЗА следва да бъде
уважено и искането на процесуалния представител на ищеца за заплащане в
негова полза на минимално адвокатско възнаграждение в размер на 1549,44лв.
с ДДС.
По насрещния иск:
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Страните нямат
спор, че ищецът е внасял суми за погасяване на задълженията си по кредита,
като неговите твърдения са за платени общо 2375лв., а ответникът е направил
признание за платени 2975лв. и е претендирал като неплатена сумата от
1225лв. Ответникът по насрещния иск не е навел възражение за
недължимостта на претендираната по него сума, а със становището си е
признал задължението си (дори и по-голямо такова). Поради това предявеният
насрещен иск следва да бъде изцяло уважен. Претендираната сума следва да
се присъди ведно със законната лихва от предявяване на иска (23.05.2024г.),
която лихва не произтича от договрните отношения между страните, а се явява
законна последица от уважаване на исковата претенция.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца по насрещния иск
следва да се присъдят разноските по него в размер на 50лв. платена държавна
такса. Други разноски не са претендирани и не е представено доказателство да
са направени.
Ответникът също е претендирал разноски по насрещния иск, но липсва
основание за присъждане на такива, предвид пълното уважаване на исковата
претенция.
По искането на ответника за разсрочване на изпълнението на
решението по насрещния иск, направено още в първоначалната искова молба,
съдът намира следното: съгласно чл. 241 ГПК, съдът може да отсрочи или
6
разсрочи изпълнението на решението с оглед имотното състояние на страната
или други обстоятелства. В случая по делото няма ангажирани доказателства
за имотното състояние на И. В. В., а и дължимата от него сума не е
значителна, за да може само нейният размер да бъде достатъчно основание за
разсрочване на изпълнението. Също така липсват и „други обстоятелства“,
които да обосноват разсрочване. По-скоро естеството на производството и
неговият изход биха могли да мотивират извод, че не са налице предпоставки
за разсрочване и такова би протИ.речало на принципа на справедлИ.стта. След
като е прогласен за недействителен процесния договор, несправедлИ. би било
кредиторът да търпи само негативи от това обстоятелство, а длъжникът само
позитиви, включително и да се ползва от погасителния план на
недействителния договор или друга форма на разсрочено изпълнение и то при
положение, че дължи връщане на реално получена сума.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА недействителността на Договор за предоставяне на
потребителски кредит №***, сключен на 07.08.2023г. между „Фератум
България“ ЕООД ЕИК200599406 със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис №20,
представлявано от Десислава Николова като управител и И. В. В.
ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, ***, поради протИ.речие на
закона.
ОСЪЖДА И. В. В. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, *** да
заплати на „Фератум България“ ЕООД ЕИК200599406 със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис
№20, представлявано от управителя Десислава Николова сумата от 1225лв.,
представляваща неплатена главница по прогласения за недействителен
договор за заем от 07.08.2023г., ведно със законната лихва върху нея считано
от 23.05.2024г. до окончателното и изплащане.
̀
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД ЕИК200599406 със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9,
офис №20, представлявано от Десислава Николова да заплати на И. В. В.,
ЕГН**********, с постоянен адрес гр. Русе, *** сумата от 397лв. разноски за
7
настоящото производство.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД ЕИК200599406 със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9,
офис №20, представлявано от Десислава Николова да заплати на основание
чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат А. Д., член на САК, личен №*** с адрес гр. София,
*** адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на
1549,44лв. с ДДС.
ОСЪЖДА И. В. В. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, *** да
заплати на „Фератум България“ ЕООД ЕИК200599406 със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис
№20, представлявано от управителя Десислава Николова сумата от 50лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8