Р Е Ш Е
Н И Е
№ 801
гр.Бургас, 08.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на дванадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 1076 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод жалба на
К.Ч.Л. с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, чрез адв.
М.Т., против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182,
ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 400 лева.
С
жалбата се моли за отмяна на атакувания електронен фиш, поради допуснати процесуални
нарушения.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят се явява и се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата по изложените доводи, като
посочва и че липсвал поставен пътен знак за ограничение.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводително писмо, с което е
представена преписката, се моли атакувания ЕФ да бъде потвърден, както и се
моли за намаляване на разноските на насрещната страна.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, вр. с чл. 189,
ал.8 от ЗДвП (видно от приложената разписка на л. 10, електронният фиш е връчен
на упълномощено лице на 21.02.2020 г., а жалбата е изпратена на 28.02.2020 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На
15.02.2020 г., в 11.50 часа, в гр.Бургас, път III-906 км. 64+900, до „Керамика-Бургас“
АД в посока от разклон за кв. „Черно море“ към ПВ „Север“, автоматизирано
техническо средство TFR1-M 644, засякло и заснело,
движещ се със скорост от 84 км/ч. товарен автомобил - „Пежо Партнер”
с рег.№ *, собственост на „Гея-04“ ЕООД с управител- жалбоподателката
К.Л.. Въпросното деяние било записано на снимка с № 20498. Съгласно проект на
Община Бургас за организацията на движението в участъка, на мястото, където бил
заснет процесния автомобил следвало да има знак В-26,
въвеждащ ограничение за движение от 50 км/ч. На 20.03.2020 г. било
констатирано, че този знак липсвал.
Бил
издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на К.Ч.Л. с ЕГН: **********
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, като било
посочено, че е нарушено ограничение на скоростта, въведено с пътен знак.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените
възражения, съдът прие следното:
Съдът намира, че е налице
допуснато съществено нарушение в производството по налагане на административно
наказание. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, електронният фиш
трябва да съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Казано по друг начин - въпреки
облекчената процедура по санкциониране с ЕФ, все пак, за да може
законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в същия следва освен всичко останало да
бъде извършено пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение и
нарушените правни норми и на кого и каква санкция се налага. В конкретния
случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то до степен,
налагаща отмяна на ЕФ, тъй като в така издадения ЕФ е описано, че на участъка
от пътя е било въведено ограничение с пътен знак В-26, което предполага
нарушението да е квалифицирано по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Видно е обаче, че АНО
е квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Изложеното
представлява съществено нарушение, тъй като двете норми съдържат различни
признаци, респ. предметът на доказване е различен, при което жалбоподателят не
може да организира адекватно защитата си, доколкото се твърди наличие на пътен
знак за ограничение, а квалификацията препраща към общите ограничения,
разписани в ЗДвП. Следва да се отбележи, че в наказателното производство, респ.
в административнонаказателното е възможно
установяване на фактическа обстановка, различна от описаната в обвинителния
акт, респ. НП/ЕФ, при което да бъде приложена относимата
санкционна разпоредба от страна на съда. Това обаче е предпоставено
от наличието на изначално съответствие между посочената за нарушена норма и
съответстващата й санкционна разпоредба, т.е. между словесното описание на
нарушението и правната му квалификация, тъй като при разминаване остава неясна
волята на наказващия орган, а за жалбоподателят (а и за съда) не става ясно
какъв е предметът на доказване.
Дори
и да се приеме, че не е налице процесуално нарушение, съставът счита, че
деянието не е доказано от обективна страна. Видно от писмото на Община Бургас
на л. 25 на 20.03.2020 г. е констатирана липсата на пътен знак В-26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 50 км/ч за процесния
участък (л. 38). При това положение не може да се направи категоричен извод, че
към 15.02.2020 г. този знак е бил наличен, респ. че е бил възприет от жалбоподателката, тъй като този извод би почивал само на
предположения, което противоречи на чл. 303 от НПК. От това следва, че не е
доказано наличието на съответното ограничение на скоростта за пътния участък.
От скицата на л. 39 се установява, че преди липсващия знак е било въведено
ограничение със знак В-26 от 80 км/ч, поради което следва да се приеме, че жалбоподателката е съзнавала единствено, че именно това е
валидното ограничение, което е следвало да бъде спазено. При това положение
нейното превишаване е било с 4 км/ч, което е несъставомерно.
Предвид
всичко изложено, издаденият и обжалван ЕФ се явява незаконосъобразен и следва
да бъде отменен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1
от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен договор за правна защита (л. 7), в които е отразено, че е заплатено
в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По делото е направено
възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от
2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Съдът намира, че действително делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, тъй като е проведено само едно заседание по
същество, в което са събирани доказателства, но те са били само писмени.
Предвид на това, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
предвидения минимум. По мнение на настоящия състав този минимум следва да бъде
съобразен към датата на сключване на договора за правна защита- 28.02.2020 г.,
когато чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвиждал минимален
размер от 300 лв. В този смисъл са и Определение № 534 от 08.12.2016г. по
ч.т.д. №1135/2016г. на Първо т.о., ВКС, Определение № 127 от 09.05.2016г. по
ч.гр.д. №564/2016г. на Първо гр.о., ВКС и др. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал
акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в
настоящото производство разноски, намалени по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № *на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на К.Ч.Л.
с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на К.Ч.Л. с
ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните на посочените по делото адреси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.