Р
Е Ш Е
Н И Е № 260289
гр.
Пловдив,27.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІІ с-в, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
разгледа докладваното
от съдията Илиев гр.д. №2487
по описа за 2020г., като за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по жалба на М. Г. С., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.
Т. А.,
в
качеството му на
взискател по изпълнително дело №711/2020г.
по описа на
ЧСИ Бойка Андреева, рег. №908, против разпореждане
от 17.09.2020г. на
съдебния изпълнител, с което е
намален размера на
приетите за събиране разноски
за адвокатско възнаграждение на
взискателя от 400
лв. на 200 лв. В
жалбата се излагат
доводи, че обжалваното
постановление е незаконосъобразно, тъй като заплатеното от жалбоподателя, в качеството му на
взискател по изпълнителното дело,
адвокатско възнаграждение не
е прекомерно. По така изложените
съображения се иска
отмяна на обжалваното
разпореждане.
Ответната страна
по жалбата- Община Пловдив, в писмено становище
чрез пълномощника си юрк. Т. Т.
оспорва същата и иска
оставянето й без уважение.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Изпълнително дело 711/2020г.
по описа
на ЧСИ Бойка
Андреева, рег. №908, е образувано по молба на взискателя
М. Г.С. *** за събиране па парично вземане. В срока
за доброволно изпълнение длъжникът
е изпълнил задължението
си, като е
поискал намаляване на
приетото за събиране
адвокатско възнаграждение на взискателя. С
обжалваното в настоящото
производство разпореждане съдебният
изпълнител е уважил така
подадената молба и
е намалил същото от 400 лв.
на 200 лв., присъждайки
само дължимото минимално адвокатско
възнаграждение по чл.10, т.1 от
Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет
за минималните размери
на адвокатските възнаграждение за образуване на изпълнително дело.
Жалбата
е процесуално допустима,
тъй като съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.1, т.1 и т.3 от
ГПК взискателят може
да обжалва отказът
на съдебния изпълнител да
извърши искано изпълнително
действие и прекратяването на
принудителното изпълнение, каквото
по съществото си
представлява намаляването на
приетите за събиране
разноски за адвокатско възнаграждение.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния
случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен подаването на първоначалната молба
по чл. 426 ГПК за образуване
на изпълнителното дело, не се е налагало
процесуалният представител на взискателя да извърши каквито и да са други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на
паричното вземане, тъй като в срока за доброволно изпълнение е било извършено
плащане от длъжника. Подадената от
процесуалния представител на взискателя
допълнителна молба преди изтичане
на срока за доброволно изпълнение,
с която е посочил
изпълнителен способ, не е
била необходима и
не съставлява извършване
на действие с цел
удовлетворяване на паричното
вземане, доколкото посоченият
изпълнителен способ не е бил
приложен. При
тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа
и правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено
за образуването му по чл. 10,ал,1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, тъй като реално извършеното от
пълномощника му процесуално действие по изпълнителното дело се изчерпва
единствено с подаването на молба
за образуването му. Съдът приема, че на процесуалния представител на взискателя
не се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане по т.2 на чл. 10,ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като такива по настоящото изпълнително дело не се е налагало да
бъдат извършвани. Длъжникът е догасил доброволна дълга в срока по
чл.428,ал.1 от ГПК, без необходимостта от
прилагане спрямо него на какъвто и да било изпълнителен способ и по този начин
се е освободил от отговорността за разноските по чл. 10, ал. 1,т.2 от НМРАВ.
Поради изложеното постановлението на съдебния
изпълнител, с което е намали
поради прекомерност разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение е правилно,
а жалбата като
неоснователна следва да се остави
без уважение.
По
изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на М. Г.
С., ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. Т.
А., в
качеството му на
взискател по изпълнително дело №711/2020г.
по описа на
ЧСИ Бойка Андреева, рег. №908,
против разпореждане от
17.09.2020г. на съдебния
изпълнител, с което е намален
размера на приетите
за събиране разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя
от 400 лв. на
200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.