Решение по дело №10706/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№............. / 12.03.2020г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,  ХХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 14.02.2020г., в състав: 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

при участието на секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10706 по описа на ВРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:       

Производството по делото е образувано по искова молба от „М.Д.“ЕООД, ЕИК ***и седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ж.С.Ж., чрез пълномощника му адв. К.Д.Т.– АК Варна срещу „Е.П.“ АД, ЕИК ***и седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД , за приемане за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищцовото следната сума, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №7623/2019г. по описа на ВРС: сумата от 1252,48лв.(хиляда двеста петдесет и два лева и четиридесет и осем ст.), представляваща платена на 03.05.2019г. без основание стойност за коригирана потребена ел.енергия на обект с абонатен № *** и клиентски № ***, с адрес на потребление: с. ***, с титуляр на партидата К.Й.К.ЕГН **********, за която е издадена фактура №**********/23.04.2019г., като вземане е прехвърлено от страна на К.Й.К.в полза на "М.д." ЕООД, по силата на Договор за цесия, сключен на 09.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 20.05.2019г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство в размер на 325,05 лв. (триста двадесет и пет лева и пет ст.), от които: 25,05лв. - платена държавна такса и 300,00лв. - адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът на 20.05.2019 г., подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред ВРС срещу длъжника „Е.П." АД, ЕИК: ***. По него е било образувано ч.гр.д. № 7623/2019 г. по описа на ВРС, ГО, XXIV състав. Съдът уважил искането и издал Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Тъй като длъжникът е подал възражение срещу заповедта, същата не е влязла в сила, съответно не е бил издаден изпълнителен лист. Изложеното препятства реализацията на принудителното изпълнение, респ. събиране на вземането от длъжника. Последният и към настоящия момент не е заплатил на ищеца сумата от 1252.48лв./хиляда двеста петдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/, предмет на заповедното производство.

На 11.06.2019г., получил съобщение и указания за възможността в едномесечен срок да предяви иск срещу длъжника. Ето защо,  в качеството на упълномощен представител, съгл. чл. 32, т. 1 ГПК на дружеството правоприемник, предявява иск срещу длъжника за установяване на вземането - на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в преклузивния едномесечен срок.

Съгласно договор за цесия от 09.05.2019г., К.Й.К.ЕГН **********, с адрес: ***, прехвърля вземането си , в полза на "М.д." ЕООД по фактура №**********/23.04.2019г.

Обстоятелства по иска: На 19.04.2019г. е извършена проверка на електромер на обект с адрес на потребление: с. Константиново, общ. Варна, обл. Варна, ***.  К.Й.К.ЕГН **********, като потребител заявява, че не е манипулирала СТИ, не е ползвала енергията, която й е начислена за периода от 20.01.2019г. до 19.04.2019г. общо за 90 дни, на стойност 1252.48 лв./хиляда двеста петдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/."

Към настоящия момент, процесната сума е заплатена на ответника „Е.П." АД изцяло по Фактура №**********/23.04.2019г. на стойност 1252.48 лв./хиляда двеста петдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/ за корекция на сметка.

Плащането на процесната сума по КП, се настоява, че е извършено с единствения мотив да не бъде преустановено снабдяването с ел. енергия на посочения адрес на основание чл.123 от Закона за енергетиката. Независимо от плащането, потребителят не е съгласен с така начислената сума по КП и счита, че не я дължи на ответника, респективно че я е заплатил без правно основание.

Оспорва се правното основание, на което електроснабдителното дружество „Е.П." АД се позовава, че може да извършва коригиране на сметките за количество пренесена електрическа енергия, а именно чрез констативен протокол, съдържащ изрично изброени реквизити при различните хипотези на корекция, определени в ПИКЕЕ.

Ищецът моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска като допустим, но неоснователен. Заплатената сума в размер на 1252.48лв., се сочи, че представлява стойността на ползвана от абоната К.Й.К.електрическа енергия за периода от 20.01.2019г. до 19.04.2019г. и поради това е платена на годно правно основание - съществуващо между страните облигационно правоотношение по доставка на електрическа енергия, в което цедентът се явява потребител на такава.

Налице е правно основание за възникването на оспорваното материално право, а именно вземането на „Енерго - Про Продажби" АД към абоната за потребена електрическа енергия на стойност 1252.48лева, конкретизирано по размер с фактура № **********/23.04.2019г. за периода от 20.01.2019г. до 19.04.2019г. за потребена електрическа енергия, и се дължи на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.38, ал.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ.

Корекционна процедура е изцяло законосъобразна, като при извършването й е спазен редът по чл. 34, чл. 37 и чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени като е осъществен правопораждащият фактически състав:

На 19.04.2019г., се сочи, че от оправомощени за това служители на „Електроразпределение Север" АД, е извършена проверка на техническо средство за измерване на електрическа енергия за обект с адрес на потребление: с.Константиново, общ.Варна, обл.Варна, ***, абонатен № *** и клиентски № ***.

Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол №1400965/19.04.2019г., подписан от служители на дружеството и двама свидетели. Съгласно констатациите в протокола: „По време на проверката се установи наличието на извършено неправомерно присъединение към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден проводник ПВ1х10мм2, който е единия си край е монтиран към първа фаза в РКЗ и от там под земята влиза в имота на абоната и захранва ел.инсталацията. Консумираната ел.енергия по този проводник не преминава през СТИ, не се измерва от СТИ u не се заплаща. По неправомерно присъединеният проводник бе измерен моментен товар от 3,52А."

От така съставения констативен протокол за извършена проверка на средството за търговско измерване, се установява, че е налице неправомерно вмешателство, в резултат на което до потребителя е преминавала електрическа енергия, която не е била отчитана от средство за търговско измерване.

Във връзка с направените констатации, „Електроразпределение Север" АД съставя Справката за корекция №52384_2271/22.04.2019г. за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергия, съгласно която общото количество енергия, с което следва да бъде завишено потреблението на електрическа енергия на абоната, поради неизмерването му, е 6336 kWh.

На 23.04.2019г., с оглед изчисленията извършени в Справката за корекция №52384_2271/22.04.2019г., ответното дружество издава фактура №**********/23.04.2019г., с което е определена цената на електрическата енергия, потребена от 20.01.2019г. до 19.04.2019г., а именно 1252.48 лв. Тоест процесната фактура е издадена след като надлежно е установено неизмерване на преминаващата електрическа енергия през проверения електромер, което е в резултат на неизпълнение на договорните задължения на ползвателя чрез осъществено въздействие върху схемата на свързване на СТИ към ел.разпределителната мрежа, както и, че в резултат на това същият е ползвал доставена му електрическа енергия, която не е отчитана, съответно не е заплатена. Съгласно чл. 17 от Общите условия на ДПЕЕ на „Енерго - Про Продажби" АД потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия

Ответното дружество изпраща съобщения до ищеца, с които уведомява за извършената проверка и съставените Констативен протокол и Фактура.

Договорът за цесия от 09.05.2019г., се настоява, че е нищожен, на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД, поради липсата на предмет, поради несъществуване на прехвърленото вземане.

В договора за цесия, приложен към исковата молба, изрично е посочено, че със същия се прехвърля вземане в размер на 1252.48 лв. произтичащо от разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, а именно, че същото представлява платена сума при начална липса на основание за това.

Доколкото правно основание за плащане на процесната сума е съществуващото между страните облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия и извършена доставка на такава, в полза на праводателя на ищеца не е налице вземане по първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

В този смисъл ищецът не е носител на правото, което претендира, тъй като не е придобил вземането, предмет на производството.

Извършената цесия е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради липса на предмет, поради несъществуване на прехвърляното вземане.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото дело на осн.чл.410 ГПК е издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение за процесните суми.

Между страните не се спори, че титулярят по партидата на спорния обект и ответника са били съконтрагенти по договор за доставка на ел. енергия, които са уредени при ОУ ДПЕЕЕМ, както и че на посочената дата е била извършена проверка на имота на абоната, въз основа на констатациите от която е коригирана сметката на потребителя с процесните суми.

Безспорно е още, че титулярят по партидата на спорния обект е заплатил на ответника исковата сума. Безспорно е и сключването на договор за цесия между потребителя и ищцовото дружество.

Посочените обстоятелства са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, т.3 и т.4 ГПК.

От представения констативен протокол се установява, че на 19.04.2018г. длъжностни лица на „ЕРП Север”, са извършили техническа проверка на СТИ, находящо се в с.***, с титуляр на партидата К.Й.К., обект с абонатен № *** и клиентски № ***. Отразено е още, че при проверката е констатирано следното: „По време на проверката се установи наличието на извършено неправомерно присъединение към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден проводник ПВ1х10мм2, който е единия си край е монтиран към първа фаза в РКЗ и от там под земята влиза в имота на абоната и захранва ел.инсталацията. Консумираната ел.енергия по този проводник не преминава през СТИ, не се измерва от СТИ u не се заплаща. По неправомерно присъединеният проводник бе измерен моментен товар от 3,52А."

Протоколът не носи подпис на титуляра на партидата, а е подписан от двама свидетели.

Представена е фактура №**********/23.04.2019г., в която се посочва като дължима от абоната сумата 1252,48лв. – стойност на коригирана ел. енергия за периода 20.01.2019г. – 19.04.2019г. за обект, находящ се в  с.***,  с клиентски № ***.

Видно от справка за корекция на неточно измерванa ел.енергия, съставена по реда чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ и на основание констатациите, отразени в горепосочения протокол, корекцията е извършена за период 20.01.2019г. – 19.04.2019г., за обект, находящ се в  с.***,  с клиентски № ***.

От заключението на експерта по назначената СТЕ, което съдът възприема като обективно и обосновано, се установява, че поради констатирано при проверката вмешателство, не е било измервана цялата консумирана енергия. Касае се за промяна в измервателна система на електромера. Според сведенията на в.лице, дадени в с.з., не би могло да се установи началният момент на вмешателството в ел.схема, не може да се установи и какво количество ел.енергия е преминало от момента на вмешателството до момента на проверката.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на предявения иск се свързва с доказване от ищеца на следните обстоятелства: че между цедента – абонат и ищеца е бил сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца е било прехвърлено спорното вземане; че цесията е била съобщена на ответника; че преди цесията цедента – абонат е заплатил на ответника исковата сума.

В процесуална тежест на ответника е да докаже пълно и главно следните обстоятелства: основанието и размера на вземането си – законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната, съобразно приложимата за нея законодателна уредба, както и дължимостта на начислената сума.

В настоящия случай не се спори, че праводателят на ищеца е потребител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ; че процесният обект е част от електропреносната мрежа; че с  ответника са в договорни отношения за доставка на електрическа енергия, уредени при публично обявени ОУ; че е сключен договор за цесия в полза на ищеца, за спорното вземане; че ответникът е уведомен за нея; че исковата сума е платена от абоната на ответника.

Спорът е по корекционното основание на вземането и по процедурата за установяване на неговите предпоставки, като по тях съдът  приема следното:

По корекционната процедура: Възможността за едностранно коригиране на  сметките на потребителите за минал период, по процедурите на ОУ ДПЕЕЕМ, е отречена със последователна и задължителна съдилищата практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – Решение №79/11.05.2011г. на ВКС по т.д. №582/2010г.; Решение №189/11.04.2011г. на ВКС по т.д. №39/2010г. вр. ТР №1/2010г. ОСТК ВКС и др., при това без значение от характера на потребителя – ФЛ или ЮЛ (Решение №29/15.07.2011г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д. №225/2010г.).

В ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г. са обнародвани Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21, ал.1 ЗЕ и чл.83, ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2, ал.1 вр. чл.11 и чл.12 ЗНА Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.

По арг. от чл.5, ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА, материалноправните норми имат действие занапред, ако друго не е изрично предвидено, каквото „друго” предвиждане липсва в ПИККЕ. Следователно разпоредбите на ПИККЕ следва да се отчитат за корекционни процедури с начална дата след 16.11.2013г. Поради това и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г.) следва да се вземат предвид.

Но с решение №1500/06.02.2017г. по адм.д. №2385/2016г. на петчленен състав на ВАС, са отменени ПИКЕЕ, с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51, само доколкото жалбата конкретно срещу тях била оттеглена от жалбоподателя. По силата на чл.195, ал.1 АПК отмяната на нормативния административен акт действа спрямо всички, но след обнародването в държавен вестник, тоест само занапред. Ето защо в случая нормативите на ПИКЕЕ следва да бъдат съобразени, но само тези, които са останали действащи след влизане в сила на цитираното решение на ВАС, доколкото процесната контролна проверка е извършена след въпросното решение.     

В допълнение, с решение №2315/21.02.2018г. по адм. д. №3879/2017г. на ВАС, са отменени и останалите действащи след решение №1500/06.02.2017г. по адм.д. №2385/2016г. на ВАС текстове от ПИКЕЕ – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Аналогичността му с влязлото в сила решение от 2017г. е показателна по въпроса за основаните на ПИКЕЕ вземания на разпределителните дружества, след решението от 2017г. А впрочем с решение №13691/08.11.2018г. по адм. дело №4785/2018г. на 5-членен състав на ВАС, е потвърдено отменителното за ПИКЕЕ решение на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени вече и в цялост.

В конкретния случай установеното неправомерно присъединяване, на което се позовава ответника, е извършено чрез техническа проверка на място на измервателната система /средството  за търговско измерване/, по силата на чл.  44 ал.1 от ПИКЕЕ – т.е. извън проверките по чл. 43

 и проверките за редовен отчет. Съгласно чл.47 ал.1 - При извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Предвид отмяната на разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.48 относно реда за установяване на несъответствието и чл. 44 ал. 1 ПИКЕЕ, и в която е регламентиран начина на обективиране на проверката, а именно чрез  съставянето на констативния протокол като предпоставка за извършване на корекционната процедура, последната е незаконосъобразна и като такава не е основание за ангажиране отговорността на потребителя.Същия може да бъде ползван единствено като частен документ, който макар и подписан от абоната, не може да доведе до основание за служебна корекция по правилата на чл.48 от ПИКЕЕ.

По делото не е проведено пълно и главно доказване на друго основание, породило твърдяното право в полза на ответника, да получи и задържи платената сума.

Спори се по делото относно валидността на сключения договор за цесия.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за недействителност на договора за цесия, поради липса на предмет. Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не и произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл.226 ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В този смисъл, вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на основание, вземането по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т.7 от Постановление №1 от 28.V.1979г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, е изискуемо от момента на престацията. От този момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото, както и размера на сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата на прехвърляне на вземането цедента е имал съществуващо вземане към ответника.

В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане към ответника, което преминава към новия кредитор, е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване имената на длъжника, сумата, периода и обекта, за които е начислена и по коя фактура.

В заключение по изложените съображения съдът намира, че по делото не се установи по надлежен начин наличието на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответната по иска страна, че процесна сума му се следва. Предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД, се явява основателен и следва да бъде уважен.

По разноските: Предвид изхода на спора и представените доказателства, на ищеца се следват 25.04лв. (държавна такса) и 330.00лв. (адв. хонорар).

На осн. ТР №4/18.06.2014г., съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за присъдените разноски в заповедното производство - 25.05лв. (държавна такса) и 300.00лв. (адв. хонорар).

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 ГПК, в отношенията между страните, че „Е.П.“АД, ЕИК ***и седалище и адрес на управление ***, дължи на „М.Д.“ЕООД, ЕИК ***и седалище и адрес на управление ***,  сумата от 1252,48лв.(хиляда двеста петдесет и два лева и четиридесет и осем ст.) – платена без основание стойност на коригирана ел. енергия за периода 20.01.2019г. – 19.04.2019г. за обект, находящ се в  с.***, с абонатен № *** и клиентски № ***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –20.05.2019г. до окончателното й изплащане, която главница е цедирана от К.Й.К.ЕГН **********, в полза на ищеца с договор за цесия от 09.05.2019г. и за която сума е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №7623 на ВРС за 2019г.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК „Е.П.“АД, ЕИК ***и седалище и адрес на управление ***, да заплати на  „М.Д.“ЕООД, ЕИК ***и седалище и адрес на управление ***, сумата 355,04лв. – разноски в исковото производство пред ВРС, формирана като сбор от следните суми: 25.04лв. (държавна такса) и 330.00лв. (адв. хонорар).

 

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК „Е.П.“АД, ЕИК ***и седалище и адрес на управление ***, да заплати на  „М.Д.“ЕООД, ЕИК ***и седалище и адрес на управление ***, сумата 325.05лв. – дължими разноски в заповедното производство, на осн. ТР №4/18.06.2014г., явяващи се сбор от следните суми: 25.05лв. (държавна такса) и 300.00лв. (адв. хонорар).

 

РЕШЕНИЕТО в подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

Препис от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.

 

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: