№ 236
гр. Русе, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520202081 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Производствено потребителна кооперация “Надежда“ с.Ряхово
обл.Русенска, представлявана от председателя и С.Г.Г. до Районен съд - гр.Русе против
наказателно постановление № 18-001797 от 30.08.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”- гр. Русе, с която се иска същото да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Наказаната кооперация, редовно призована, не изпраща представител.
Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален представител, който
пледира за неоснователност на жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Работникът П.Г.П., работел на длъжност „животновъд механид жив. техника“ в
наказаната кооперация. През месец ноември 2020г. работници от кооперацията подали
сигнал в Дирекция “Инспекция по труда“, че от дълго време не им е изплащано трудовото
възнаграждение. Била извършена проверка на кооперацията, като за същата бил съставен
протокол № ПР2034429/ 19.01.2021г. и в т.162 от него било дадено задължително
предписание работодателят да изплати начисленото трудово възнаграждение за м. май 2020
1
г., в срок най-късно до 04.02.2021г., Препис от протокола бил връчен лично на
жалбоподателя в качеството му на председател на кооперацията. На 21.01.2021г.
жалбоподателят е поискал удължаване на срока на предписанията, което му било разрешено
с писмо изх.№ 21003270/22.01.2021г. на Дирекция “Инспекция по труда„ - гр.Русе, като
срокът за изпълнение на предписанията бил удължен до 25.02.2021г. включително.
Доколкото дадените задължителни предписания (ПАМ по см. на чл.404 ал.1 т.1 от
КТ), вкл. и това по т.162 влезли в сила, като необжалвани на 18.03.2021г. по работни места и
в периода от 05.04.2021г. до 09.06.2021г. била извършена последваща проверка на
кооперацията, която установила, че даденото в т. 162 предписание не било изпълнено, т.е.
начисленото трудово възнаграждение за м. май 2020 г. отново не било изплатено в
предписания срок. За констатираното нарушение св.Р.Р., главен инспектор в Дирекция
“Инспекция по труда“- гр. Русе съставил АУАН против кооперацията, а въз основа на него
АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.415 ал.1 от
Кодекса на труда му наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1 500 лв.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за лице
и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано
пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му,
както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена
възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил в развилото се съдебно
производство.
От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен начин, че състава
на нарушението е осъществен от обективна страна от ППК“Надежда“- с.Ряхово
обл.Русенска, тъй като на 26.02.2021г. (деня след изтичане на дадения с предписанието срок
до 25.02.2021г.), работодателят не изпълнил задължително писмено предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство - да изплати начисленото
трудово възнаграждение за м. май 2020 г. на работника П.Г.П.. От показанията на св.Р. се
установява, че трудовото възнаграждение на този работник било начислено съобразно
2
ведомостите за заплати за месец май, но все още не било изплатено, вкл. и към момента на
последващата проверка от 05.04.2021г., за което бил даден нов срок до 01.07.2021г.
Предписанието било дадено на работодателя по реда на чл.404 ал.1 т.1 от КТ, за
отстраняване на допуснато нарушение на трудовото законодателство, а именно такова по
чл.128, т.2 от КТ, от компетентните контролни органи и при спазване изискванията на
закона и като такова подлежало на изпълнение. Протоколът, с който било дадено
процесното предписание № ПР 2034429/19.01.2021., впоследствие удължено с разрешение от
АНО до 25.02.2021г. бил връчен лично на жалбоподателя, в качеството му на председател
на кооперацията - работодател.
Даденото задължително предписание е индивидуален административен акт, който
поради неоспорване от адресата му е влязъл в сила и представлява стабилен акт, който е
породил целените с него правни последици, включително ангажиране на
административнонаказателна отговорност за адресата. Само за пълнота следва да се посочи,
че в настоящото производство наказателният съд няма правомощие да се произнася по
законосъобразността му в рамките на инцидентния съдебен контрол. В такъв смисъл са и
Решение № 60114 /06.07.2021г. по н.д. № 438/2021г. на ВКС, трето н.о. и Решение №
60139/21.09.2021г. по н.д. № 525/2021г. на ВКС, първо н.о. По тази причина и съдът не е
събирал доказателства дали към момента на съдебното производство работодателят е
изпълнил даденото му предписание, напр. чрез разпит на работника. Отделно от това съдът
приема, че в случай, че кооперацията е изпълнила това предписание макар и значително
след изтичане на срока на предписанието тя сама би представила доказателства в подобно
насока, но доколкото такива не се представят очевидно е, че същото не е изпълнено.
Поради това съдът намира, че даденото с т.162 от Протокол № ПР
2034429/19.01.2021. задължително предписание, впоследствие удължено с разрешение от
АНО до 25.02.2021г. не било изпълнено, с оглед на което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ППК “Надежда – Ряхово“ за това нарушение.
Административнонаказващият орган правилно е определил и субекта на адми‐
нистративното нарушение, а именно дружеството - работодател. Разпоредбата на чл.415
ал.1 от КТ, допуска да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност не само
на виновните физически лица, а и на едноличните търговци и юридически лица, тъй като е
предвидено не само административното наказание „глоба”, а и “имуществена
санкция”. Съгласно цитираната норма, който не изпълни задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. Ето защо след като предписанието е
адресирано до кооперацията – работодател следва да се ангажира именно неговата
отговорност, която е безвиновна и обективна, като се определя и налага вида
административно наказание “имуществена санкция”.
С жалбата се правят две алтернативни възражения – претендира се на първо място
приложение на чл.28 от ЗАНН и евентуално, при неуважаването му преквалифициране на
нарушението по чл.415в от КТ, като маловажно нарушение. И двете възражения са
3
неоснователни и като такива следва да се отхвърлят. Извършеното нарушение може да се
определи като всякакво друго, но не и като маловажно най-малко, защото всъщност са
дадени общо 191 задължителни предписания за неизплатени трудови възнаграждения на
всички работници на кооперацията за почти цялата 2020г., което води до извода, че на
практика те работят без възнаграждения през продължителни периоди от време. Наведените
доводи в жалбата, че това се дължало на Ковид – пандемията и „влошената икономическа
обстановка в страна и затрудненията на малкия и средния бизнес“, каквото и да означава
това по никакъв начин не освобождава работодателя от задължението му по чл.128 т.2
вр.чл.270 от КТ. Още по–малко основателно е възражението за преквалифициране на
нарушението по чл.415в ал.1 от КТ, защото не е налице дори само първата
материалноправна предпоставка - отстраняване на нарушението и то веднага след
установяването му, което в случая би означавало да изплати начисленото трудово
възнаграждение за м. май 2020 г. на работника П.Г.П., което не е сторено дори към датата на
съдебно заседание (11.01.2022г.)
Предвид изхода на делото и изрично направеното искане на процесуалния
представител на АНО в с.з. за присъждане на разноски следва наказаното дружество да бъде
осъдено да заплати такива в минималния размер от 80 лв., което произтича от ниската
фактическа и правна сложност на делото и броя на съдебните заседания.
Поради това, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 т.5 вр. чл.63д ал.4 от ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-001797 от 30.08.2021 г. на
Директора на „Инспекция по труда” - гр. Русе, с което на ППК “Надежда – Ряхово“,
представлявана от С.Г.Г. с ЕГН ********** за нарушение по чл.415 ал.1 от КТ й е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
ОСЪЖДА ППК “Надежда – Ряхово“ за заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-
гр.Русе сумата от 80 лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”- гр. Русе.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд – гр. Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4
5