Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.05.2023г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на девети
май две
хиляди и двадесет
и трета
година в
състав:
председател:
СТЕФАН
ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Вяра
Баева и в
присъствието
на прокурора
__________, като
разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 9511 по
описа за 2020г., за да
се произнесе
взе предвид
следното:
искове
с пр.осн. чл. 26,
ал. 2
(невъзможен
предмет и
липса на
основание) от
ЗЗД, чл. 124 от ГПК, чл. 108 от ЗС:
Ищецът
– „М.П.Б.“ АД, в
исковата си
молба и
уточнение на
същата от 13.11.2020г. твърди
че на 29.09.2015г.,
между
заемодателят
„Б.К.9.“ ЕАД (трети
ответник) и заемателят
В.Д.И.заедно с Н.Б.Н.бил
сключен
договор за
паричен заем,
съгласно
който на
заемателя се предава
сумата от 50 000
лева, а той се
задължава да
я върне до 31.12.2015г.,
както и да плати
в същия срок
на
заемодателя
възнаграждение
под формата
на договорна
лихва с
фиксиран
размер от 3 000
лева. Този договор
не породил
действието
си, т.к. договорената
заемна сума
не е била предадена
на заемателя
(в т.ч. и
частично).
На
08.04.2016г., между ищеца
в качеството
му на
поръчител и ответника
„Б.К.9.“ АД в
качеството
му на
кредитор, бил
сключен договор
за
поръчителство.
В чл. 1 от този
договор било договорено,
че:
„поръчителят
отговаря
пред
кредитора, солидарно
за
изпълнение
на сумата от общо
56 000 лева, която
сума
поръчителят
се задължавал
да изплати до
22.08.2016г.
На
09.09.2016г., ищецът, в
качеството си
на поръчител
по договор за
паричен заем
от 29.09.2015г. и
заемополучател
Договор за
паричен заем
от 08.04.2016г., учредил
в полза на
ответника „Б.К.9.“
ЕАД, в Качеството
му на
кредитор, договорна
ипотека
върху
следните
свои недвижими
имоти: 1)
склад за
суровини и
готова
продукция
със ЗП от 912 м2, находящ
се в гр. София, СО,
р-н „Панчарево“,
с. Бистрица,
представляващ
сграда, заснета
с
идентификатор
04234.6983.256.2,
разположена
в ПИ с
идентификатор
04234.6983.256 и Б).
Поземлен
имот с
идентификатор
04234.6983.100, с площ от 2905 м2,
находящ се в
гр. София, СО,
р-н
„Панчарево“, с.
Бистрица, м. „Рутещата“.
Сделката била
обективирана
в нотариален
акт учредяване
на договорна
ипотека № 85,
том II, рег. № 6989,
дело № 203 от 09.09.2016г.
на нотариус с
рег. № 637 на НК.
Отново
била
посочена
сумата от 56 000
лева, а Н.Н.не
фигурирал.
На
21.10.2016г., ищецът
прехвърлил
на ответника
- „Б.К.9.“
ЕАД, чрез даване
вместо
изпълнение
на парично
задължение,
следните
свои
недвижими
имоти: 1) Склад
за суровини и
готова
продукция,
Представляващ
сграда със ЗП
от 912 м2,
идентификатор
04234.6983.256.2; и 2)
Поземлен
имот с идентификатор
04234.6983.3679, с площ от 1258
м2, находящ
се гр. София, с.
Бистрица.
На
същия ден (21.10.2016г.),
приобретателят
на имотите, ги
продал на „С.И.“ ЕАД.
На
14.12.2016г.,
ответникът „С.И.“
ЕАД се снабдил
с
констативен
нотариален
акт за
собственост върху
недвижимите
имоти.
Предвид
изложеното,
ищецът моли
да се признае
за
установено
по отношение
на „Б.К.9.“
ЕАД, „Х.П.Б.“ АД, и „С.И.”
ЕАД, че
Складът за
суровини и
Поземлен
имот с
идентификатор
04234.6983.3679, са собственост
на ищеца,
като се осъди
„Х.П.Б.“
АД да предаде
владението.
Моли да се
признае по
отношение на
третия ответник,
че сделката
от която
черпи права е
нищожна.
Претендира
и разноски.
Ответниците
– „Х.П.Б.“
АД и „С.И.” ЕАД, оспорват
исковете, без
обаче да
излагат каквито
и да са
твърдения.
Оспорена е
единствено
нотариалната
покана, като
не са
уточнява по защо.
Ответникът
- „Б.К.9.“ ЕАД, оспорва
исковете:
- заетата
сума била
предадена;
- излага и други
правни
доводи.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед
разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за
установено
следното:
от
фактическа
страна:
Не
се спори, че
на 29.09.2015г. е
сключен
договор за
заем между „Б.К.9.“
ЕАД (като
заемател) и В.З.И.,
заедно с Н.Б.Н.,
като
заемополучател.
И
двете ФЛ-а са
част от
съвета на
директорите
на ищеца до
25.08.2017г. (справка
от ТР). Такъв е
бил и „С.И.”
ЕАД от 20.04.2016г. до
22.12.2016г. Ищцовото
дружество е
учредено на
30.09.2015г.
Предмет
на сделката е
сумата от 50 000
лева (заем) + 3 000
лева (лихва),
които следва
да се върнат
до 31.12.2015г. Уговорена
е и неустойка
в размер 0,1 % от
заетата сума,
но не повече
от 3 000 лева.
Поръчител
е ищецът,
който към
този момент е
в процес на
учредяване.
Уговорено е и
да се сключи
отделна
договорна
ипотека.
Целият
спор се
ограничава
само до
въпроса дали
заемната
сума е
предадена на
заемополучателите.
На
08.04.2016г. е сключен
договор за
поръчителство
между ищеца и
заемодателя
за сумата от
56 000 лева. Двете
ФЛ-а (чл. 1 – л. 16, а
не само
едното от
тях, както се
сочи в иска;
аналогично и
л. 15), както и
ищцовото
дружество,
дължат
солидарно
сумата от 56 000
лева до 22.08.2016г.
Отново е
посочено
задължението
за
учредяване
на договорна
ипотека.
Ипотека
е учредена от
„М.П.Б.“
АД,
представлявано
от Н.Б.Н.– НА за
учредяване
на договорна
ипотека върху
недвижими
имоти № 85, т. II, д. №
203 от 09.09.2016г. Нейният
предмет са
двата
недвижими
имота,
описани в
исковата
молба.
Изрично се
сочи, че
сумата е
получена (50 000
лева). Тук
вече е
спомената
само В.И., но се
препраща към
клаузите на
договора за
поръчителство.
Срокът е до
20.09.2016г.
На
21.10.2016г. с НА № 78, т. II,
рег. № 3642, д. № 169/2016г.,
ищцовото
дружество,
отново
представлявано
от Н.Н.,
прехвърля на
първия
ответник
двата имота, като
даване
вместо
изпълнение.
Изрично е спомената,
че става
въпрос за
процесните
56 000 лева.
На
21.10.2016г. с НА № 79, т. II,
рег. № 3647, д. № 170 от
2016г. „М.П.Б.“
АД продава на
„С.И.”
ЕАД имотите,
като на 14.12.2016г.
последното
дружество се
сдобива и с
НА № 152, т. II, рег. № 4220,
д. № 218/2016г. за
собственост
върху
недвижим имот.
На „Б.К.9.“
ЕАД е връчена
нотариална
покана на 20.03.2017г.,
като реално
тя е получена
от Ц.Г.. С
поканата се
изявява
волеизявление
за разваляне
на договора
за заем, тъй
като сумата
от 50 000 лева не
била
предоставена.
Когато
страната
заяви, че
оспорва
документа,
следва да
бъде
поканена да
уточни конкретния
предмет на
оспорването,
тъй като оспорване
изобщо няма -
Решение № 1310 от
17.11.2008г. по гр.д. №
4248/2007г., IV г.о. на ВКС;
Решение № 191 от
14.01.2015 г. по т.д. № 3046/2013 г.,
ВКС, II т.о. Съдът
приема, че
по-скоро
оспорването
има отношение
към правния
извод, че
договорът е развален,
а не към
факта на
изпращане и
получаване
на документа.
С НА № 1,
т. I, рег.
№ 377, д. № 1/2018г. „С.И.”
ЕАД продава
на последния
ответник
имотите, като
„Х.П.Б.“ АД се
представлява
от Н.Н..
Всички
посочени
документи, до
тук, са представени
като
приложение
към исковата
молба.
С
Протокол от 11.11.2016г.
подписан от
ищеца чрез Н.Н.,
а за „Б.К.9.“ ЕАД
чрез Ц.Н.Г., се
признава, че
е
прехвърлена
и разписка за
получената
сума от 50 000
лева.
Представена
е и друга
документация
в тази
насока,
оспорена от
ищеца.
Събрани
са гласни
доказателства
– разпитани са
св.св. Г., О., Н.(показанията
му щяха да
бъдат
преценени по реда
на чл. 172 от ГПК,
тъй като има
дело с ищеца, а
и е бивш
негов
представител,
ако бяха допустими),
Д. и В.И.
(показанията
щ са
преценени по
рида на чл. 172 от ГПК, тъй като
се е намирала
в залата през
цялото време
на разпитите
на
предходните
свидетели, а
и е представлявала
ищеца).
- св. Г.
и О.:
показанията им
са
ирелевантни,
като се
изключи
факта, че
стопанският
двор не се
стопанисвал
от В.И. (нещо,
което
всъщност не е
и спорно);
- св. Н.:
показанията
му се отнасят
до причината
за получаване
на сумата от
50 000 лева,
момента на получаването
щ и
разходването
щ (арг. от чл. 164, ал.
1, т. 3-5 от ГПК);
- св. Д.:
предоставил
5 000 лева за
учредяване
на ищцовото
дружество
(сумата била
предадена по
банков път на
Д.О., майка на В.И.),
като тази
сума била
върната от
вече учреденото
дружество,
след
финансирането
му от първия
ответник.
- св. И.:
важи
изложеното
по отношение
на св. Н..
Относно
свидетелите Н.и
И. – очевидно
някой от тях
лъжесвидетелства,
като
прокуратурата
няма да бъде
сезирана само
поради
обстоятелството,
че показанията
им не могат
да се ценят в
това
производство.
Предвид
довода,
наведен на л. 224,
свидетели не са
допускат за
равнопоставеност,
а за да установят
твърдени
факти.
от правна
страна:
1. по исковете
с пр.осн. чл. 26,
ал. 2 (липс от
ЗЗД чл. 108 от ЗС и
чл. 124 от ГПК:
1. Ревандикацията
(rei vindikatio) е
иск, с който
невладеещият
собственик
иска от
владелеца на
неговата вещ
предаването
на
владението
въз основа на
своето право на
собственост.
Следователно,
за да бъде уважен
искът ищецът следва
да докаже, че е
собственик и
че
ответникът
владее без
основание.
Заявлението
в НА, че е
платена
цената представлява
частен
свидетелстващ
документ. Конститутивният
НА е
диспозитивен
документ,
както и НА по
обстоятелствена
проверка.
(Разписката е
частен
свидетелстващ
документ,
който не може
да бъде
опроверган
със свидетелски
показания
съгласно чл. 164,
ал. 1, т. 6 от ГПК,
както и със
свидетелски
показания не
може да бъде
доказано
плащането на
установено с
писмен акт
парично
задължение
съгласно чл. 164,
ал. 1, т. 4 от ГПК
(Решение № 365 от
21.07.2004г. по гр.д. № 636/2003,
ВКС, II ГО;
Определение
№ 600 от 07.10.2002г. по
ч.гр.д. № 545/2002г., V г.о.
на ВКС; и
Решение № 1 от
11.05.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 289/2019 г., I г. о.,
ГК, докладчик
председателят
Дияна Ценева).
Сумата
от 50 000 лева е
получена от
ищеца, предвид
признанието
за това,
инкорпорирано
в НА от 2016г.
Доказателства
с които да се
опровергае
това, извън
проблемните
свидетелски
показания, не
са
ангажирани
(чл. 154 от ГПК).
Договорът
има
основание и
това е
получената
сума (чл. 26, ал. 2), а
не е ясно и
защо
предметът му
да е
невъзможен. В
исковата
молба има
разминаване
между
словесното
уточнение
(стр. 2) –
невъзможен
предмет и липса
на основание
и цитираните
норми от ЗЗД
(чл. 26, ал. 2, предл.
първо и
последно:
невъзможен
предмет и
привиден
договор). Водещи
са
твърденията,
като
правната
квалификация
се определя
от съда
именно с оглед
твърденията:
съдът
определя
приложимата
правна норма въз
основа на
твърденията
на
насрещните страни
- както на
базата на
изложените в
исковата
молба
обстоятелства
като основание
за
предявения
иск, без той
да е обвързан
от дадената
от самия ищец
правна квалификация
на
претенцията –
Решение № 50 от
17.02.2011г. по гр.д. №
762/2010г., III г.о. на ВКС:
също Решение
№ 1 от 27.03.2012г. по гр.
д. № 1106/2010г., г.к., ІV г.о.
на ВКС.
Твърденията
са (видно и от
л. 5-6 на
исковата
молба – „от
правна страна“),
че 50 000 лева не
са предадени
на
заемополучателите,
поради което,
учредената
ипотека всъщност
няма предмет,
тъй като
договорът за заем,
което е
реален (Решение
№ 136 от 06.11.2015г. по т.д.
№ 2483/2014г., т.к., ІІ т.о.
на ВКС),
всъщност
така и не е
сключен.
Предаването на
сумата е част
от
фактическия
състав на сделката.
Ипотеката
обслужва
заема и ако
той не е част
от правната
действителност,
то тя
действително
би била
нищожна, тъй
като е
акцесорна
сделка.
Следващото
твърдение е
свързано с
предмета,
доколкото
имало
разлика в
предмета на заема
и на
обезпечението.
Всъщност
такава няма –
обхваната е и
неустойката
за забава, която
заедно с
договорната
лихва дава
общо 56 000 лева.
Това,
че единият
заемополучател
е пропуснат в
част от
документацията
е без каквото
и да е
значение.
Освен това,
ищцовото
дружество се
аргументира
с нормата на
чл. 147, ал. 1 от ЗЗД
(срокът
по чл. 147, ал. 1 ЗЗД
е краен и
преклузивен. За
разлика от
погасителната
давност с
изтичането
му не се
погасява
възможността
за
принудително
изпълнение, а
се
прекратява
самото
поръчителство.
Преклузивните
срокове, за
разлика от
давностните
/чл. 120 ЗЗД/, се
прилагат от
съда служебно.
В този смисъл
изтичането
на посочения
срок към
датата на
подаване на
заявлението е
абсолютно
основание за
отхвърляне
на същото,
доколкото по
силата на чл. 7,
ал. 1 ГПК съдът
има
служебното
задължение
да следи за
допустимостта
на
извършваните
от страните процесуални
действия – т. 4б
/мотиви/ от ТР
№ 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Срокът
по ипотеката,
учредена от
ищеца, е 20.09.2016г.
Даването
вместо
плащане (datio in solutum)
е на 21.10.2016г. Към
този момент 6
месечният
срок не е
изтекъл.
Предвид ал. 2
на нормата на
чл. 147 от ЗЗД,
правилото не
е
императивно.
Срокът може
да се
продължава,
стига да е
налице съгласие
от стана на
поръчителя.
Ищцовото
дружество е
престирало
преди 25.08.2017г.,
когато г-жа И.,
е престанала
да бъде част
от неговия
управа. То би
следвало да е
наясно защо
гарантира
сделка и защо
изпълнява,
ако
действително
сумата не е
била
заплатена.
Подобно
поведение е
най-малкото
странно.
Така,
процесуалната
истина е че
сделката по
заема е
валидна и
приключила,
но не като развалена,
а поради
престация от
едно от
солидарно
задължените
лица (в случая
– ищеца) Решение
№ 4 от 16 юни 2009г. по
конституционно
дело № 4 от 2009г.: Гражданският
процесуален
кодекс дава
възможност
да се
установи
истината,
друг е въпросът,
че страната
ще трябва да
се потруди и
да гледа
сериозно на
участието си
в производството.
Или,
исковете са
неоснователни.
2. по
някои
процесуални
въпроси:
1.
Изрично в „от
фактическа
страна“ бе
посочено, че
основната
част от
доказателствения
материал е
представен
от ищеца.
Едва
в молба от 11.04.2022г.
се излагат
доводи, за
евентуална
симулация,
свързаност
на
представителите
на дружествата
- § 1 от ТЗ
(установима
от ТР – арг. и от
чл. 23, ал. 6 от ЗТР -
това са
общоизвестни
обстоятелства),
може би и
престъпно
поведение.
Към този
момент за
подобни
твърдения е
настъпила
процесуална
преклузия (например:
Т. 4 от ТР № 1 от
09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г.,
ОСГТК на ВКС и
Р. 549 от 29.10.2010г. по
гр.д. № 56/2010г., ІV г.о.
на ВКС; също Р.
№ 76 от 10.02.2011г. на
ВКС, ІV г.о., по
гр.д. № 648/2010г.).
Както бе
посочено, те
не са
следствие от
позицията и
документацията,
представена
от ответниците,
тъй като са
били
известни на ищеца
и преди
депозирането
на иска.
2. Според
Р. № 527 от 21.06.2010г. на
ВКС, ІV г.о., по
гр.д. № 1363/2009г.: От
изложените
обстоятелства
в исковата
молба съдът
извлича
точното
правно
основание,
въз основа на
което решава
конкретния
правен спор
по същество,
както и
преценява
съотношението,
в което се
намират
помежду си
съединените искове,
без да е
обвързан от
квалификацията,
поддържана
от страните; така и Решение
№ 550 от 28.07.2004г. по
гр.д. № 190/2003, ВКС, II
ГО: Съдът
е длъжен да
разгледа
първо
предявеният
иск на
нищожност,
след това
иска за унищожаване
на договора и
накрая иска
за развалянето
му,
независимо
от това в
каква поредност
и в какво
съотношение
са предявени;
Определение №__ по
ч.гр.д. № 246/2002, II г.о.,
ВКС,
докладчик
съдията Б.Б.: Начинът
на
обективното
съединяване
на искове
(кумулативно,
евентуално
или алтернативно)
зависи от
естеството
на твърдените
правоотношения; и
Решение № 318 от
18.05.2004 г. по гр.д. № 598/2003,
ВКС, II ГО: Съдът е
длъжен да
разгледа
обективно
съединените
искове в тази
поредност,
която следва
от правното
им естество.
В
исковата
молба се
сочи, че е
предявен
главен иск по
отношение на
дружеството,
което владее
имотите, но и
срещу
неговия
праводател.
По-надолу се
сочи че
главният иск
бил съединен
при условията
на кумулативност
с
установителна
претенция
срещу третия
ответник.
Следва
евентуален
иск, че
отново
третият ответник
не бил
придобил
собственост
(л. 2 от
исковата молба).
Според
т. 2а и т. 3б от
Тълкувателно
решение № 4 от
14.03.2016 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2014 г., ОСГК,
докладчик
съдията Т.Г., съдът,
сезиран с
осъдителен
иск по чл. 108 от
Закона за
собствеността,
следва да се
произнесе с
отделен
установителен
диспозитив
за
принадлежността
на правото на
собственост
към
патримониума
на ищеца. Налице
е правен
интерес от
предявяване
на иск за
собственост
срещу лице,
което се е разпоредило
със спорния
имот преди завеждането
на исковата
молба. Същевременно,
според
Тълкувателно
решение № 8 от
27.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2012 г.,
ОСГТК, докладвано
от съдиите
Лидия
Иванова и С.П.: 1. Правен
интерес от
предявяване
на отрицателен
установителен
иск за собственост
и други вещни
права е
налице когато:
ищецът
притежава
самостоятелно
право, което
се оспорва;
позовава се
на фактическо
състояние
или има
възможност
да придобие
права, ако
отрече
правата на
ответника.
В
производството
по този иск
ищецът доказва
фактите, от
които
произтича
правния му
интерес, а
ответникът -
фактите, от
които
произтича правото
му. При липса
на правен
интерес
производството
се
прекратява.
Терминът
„главен“ иск
навежда на
идеята за
евентуалност.
В молба от 13.11.2020г.
вече се сочи,
че „едновременно
с това“ –
кумулативност,
но само в
случай, че
искът по
отношение на
третия
ответник
бъде уважен –
евентуланост.
Терминът
„евентуално”
означава, че
съдът следва
да възприеме
някакво
поведение (да
разгледа или
не пореден
довод/иск) в
зависимост
от
сбъдването
или не на
вътрешно
процесуално
положително
или
отрицателно
условие –
уважаване
или не на
първоначален
довод / иск.
Терминът
„алтернативно”
(л. 63) означава,
че за
страната е
безразлично
кой от двата
или повече
довода / иска
ще се разгледат
от съда, като
на решаващия
орган е
предоставена
възможността
да избере.
Това по
правило е
хипотеза на
нередовно
изявление на
страна
(Решение №
97/08.02.2013г. по т.д. № 196/11г.
на І т.о.: Първоначалното
обективно
съединяване
на исковете
може да се
осъществи
чрез
кумулативно,
алтернативно
или евентуално
съединяване
на няколко
иска от ищеца
с една искова
молба – чл.210, ал.1 ГПК. При кумулативно
обективно
съединяване,
съдът дължи
произнасяне
по всеки един
от предявените
искове. При
евентуално
съединяване
по почин на
ищеца, съдът
се произнася
по евентуалния
иск, ако
отхвърли
главния иск.
Алтернативното
съединяване
предполага
изявление на
ищеца, че
съдът може да
се произнесе
по исковете
без значение,
на кое от
конкуриращите
се основания
ще го уважи).
Съобразно
изложеното,
предявени са
установителни
искове
спрямо
всички
ответници,
като по отношение
на първия,
това е
установителната
част от
ревандикационния
иск.
Отрицателен
такъв не е
предявен, още
по-малко при
условията на
евентуалност.
По отношение
на третия ответник
е предявен
иск за
признаване
нищожността
на сделката –
даване
вместо
плащане.
3. по искането
с пр. осн. чл. 537,
ал. 2 от ГПК, тъй
като не е
самостоятелн
иск, а
евентуална
последица от
уважаването
на такъв: С
констативния
нотариален
акт се
установява
право на
собственост
върху
недвижим
имот. Удостоверяването
става в
безспорно
охранително
производство,
с участието
само на молителя.
Последица от
издаването
на този нотариален
акт е
наличието на
доказателствена
сила спрямо
всички
относно
съществуването
на правото на
собственост
в полза на
лицето, посочено
в този
нотариален
акт. Лице,
което претендира
правото на
собственост,
признато с
констативния
нотариален
акт, може по исков
път да
установи
несъществуването
на удостовереното
с този
нотариален
акт право. Защитата
на това лице
е по исков
път, като с постановяването
на съдебно
решение, което
със сила на
присъдено
нещо
признава
правата на
третото лице
по отношение
на посочения
в
констативния
нотариален
акт титуляр,
издаденият
нотариален
акт следва да
се отмени на
основание чл.
537, ал. 2 ГПК.
Отмяната на
констативния
нотариален
акт на това
основание
винаги е
последица от
постановяването
на съдебно
решение, с
което се
признават
правата на
третото лице
- Тълкувателно
решение № 3 от
29.11.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2012 г.,
ОСГК,
докладчик
съдията
Велислав Павков.
Нотариалните
актове в
случая не са
констативни
(без един).
Исковете не
са и уважени.
по
разноските:
Ищецът
дължи на
ответниците
сторените от тях
разноски (чл. 78,
ал. 3 от ГПК):
- на „Х.П.Б.“ АД – 2 000 лева;
-
на „С.И.” ЕАД – 2 000 лева, и
-
на „Б.К.9.“ ЕАД – 2 000 лева,
и
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „М.П.Б.“ АД,
ЕИК ********, съд.адр.:
гр. София, ул. „**********,
чрез адв. Б.Б. Ш.,
САК, срещу „Х.П.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и
адрес на
управление:***
В- Стопански -
Двор, представлявано
от Я.К.Р.–
изп.директор;
и „С.И.”
ЕАД,
ЕИК********, със
седалище и
адрес на
управление:***,
СО, р-н
Панчарево, с.
Бистрица, ул. „******“
- Стопански
двор,
представлявано
от Я.К.Р.- изп.
директор, общ
съд.адр.: гр.
София, ул. „********,
чрез адв. Д.А., и
„Б.К.9.“
ЕАД,
ЕИК ********, със
седалище и
адрес на
управление:***,
СО, р-н
Панчарево, с.
Лозен, в.з.
Врана -
Триъгълника",
ул. ********,
представлявано
от Ц.Г. Н.
директор,
съд.адр.: гр.
София, ул. „********,
чрез адв. П.С.,
искове с
пр.осн. чл. 26, ал.
2
(невъзможен
предмет и
липса на
основание) от
ЗЗД, чл. 124 от ГПК, чл. 108 от ЗС,
-
да се признае
по отношение
на „Б.К.9.“
ЕАД, ЕИК ********, че
сделката от 21.10.2016г.,
сключена с
ищеца е
нищожна;
- да се
осъди
ответникът „Х.П.Б.“ АД, ЕИК ********,
да предаде
владението
върху: 1)
Склад за
суровини и
готова продукция,
Представляващ
сграда със ЗП
от 912 м2,
идентификатор
04234.6983.256.2; и 2)
Поземлен
имот с идентификатор
04234.6983.3679, с площ от 1258
м2, находящ
се гр. София, с.
Бистрица;
- да се
признае по
отношение на „Б.К.9.“ ЕАД, ЕИК ********, и „С.И.” ЕАД, ЕИК********,
че ищецът е
изключителен
собственик
на двата
посочени
по-горе
недвижими
имота,
като
НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА
на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, „М.П.Б.“
АД,
ЕИК ********, съд.адр.:
гр. София, ул. „**********,
чрез адв. Б.Б. Ш.,
САК да
заплати на „Х.П.Б.“ АД, ЕИК ********,
със седалище
и адрес на
управление:***
В- Стопански -
Двор, представлявано
от Я.К.Р.–
изп.директор;
и „С.И.”
ЕАД,
ЕИК********, със
седалище и
адрес на
управление:***,
СО, р-н
Панчарево, с.
Бистрица, ул. „******“
- Стопански
двор,
представлявано
от Я.К.Р.- изп.
директор, общ
съд.адр.: гр.
София, ул. „********,
чрез адв. Д.А., и
„Б.К.9.“
ЕАД,
ЕИК ********, със
седалище и
адрес на
управление:***,
СО, р-н
Панчарево, с.
Лозен, в.з.
Врана -
Триъгълника",
ул. ********, представлявано
от Ц.Г. Н.
директор,
съд.адр.: гр.
София, ул. „********,
чрез адв. П.С., по 2 000
(по две
хиляди) лева (общо 6 000
лева),
сторени
деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
председател: