Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № ../...2010 г., постановено по гр. дело № ../2010 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е осъдена П. на Р. Б., гр. С., ул. ”В.” № 2 да заплати на Б. Н. Х., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „П. Е.” № 9 сумата от 3 000 лева, обезщетение за причинените неимуществени вреди в следствие на незаконно обвинение повдигнато по наказателно производство, водено по сл. дело № ../1999 г. по описа на ОСС – В.Търново, образувано с Постановление на Великотърновска районна П. от 05.04.1999 год., ведно със законната лихва считано от прекратяване на наказателното производство – 18.07.2006 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за горницата до 16 000 лева, като неоснователен. Със същото решение е осъдена П. на Р. Б., гр. С., ул. ”В.” № 2 да заплати на Б. Н. Х., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „П. Е.” № 9 сумата от 76.87 лева, представляваща направените в хода на производството деловодни разноски, съразмерно уважената част от иска. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. К. М. от ВТАК, като пълномощник на Б. Н. Х. от гр. Г. О. против Решение № ../11.06.2010 г., постановено по гр. дело № .../2010 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. В същата се прави оплакване, че решението в отхвърлителната му част е неправилно. Излага се, че правилно и законосъобразно съдът бел посочил, че искът обхваща хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗОДОВ и надлежна страна се явявала П. на Р. Б.. Правилен бил изводът на съда и, че разследването продължило много дълго и били извършени много следствени действия. Неправилни обаче били изводите на съда, че сумата от 3 000 лв. обезщетява в достатъчна степен моралните вреди и душевни страдания за тези 8 години докато се води наказателното преследване. Неправилно било становището на районния съд, че публикациите в печата и отрицателното им въздействие върху ищеца и оценката на обществеността за него не били пряка последица от действията на прокуратурата и не трябвало да се съобразяват при определяне размера на обезщетението. Излага се обратното становище, че тъкмо действията на прокуратурата с неправилното и незаконосъобразно повдигане на обвинение са станали причина за публикациите в печата, които пък са дали допълнително отрицателен ефект върху психическите преживяване и стрес на жалбоподателя. Излага се, че действително отрицателният факт на образуваното наказателно производство се подсилвал от широкото му разгласяване от средствата за масова информация и следвало да влияе върху размера на дължимото обезщетение от прокуратурата, защото тя била тази, която започнала и провеждала 8 – годишно разследване срещу жалбоподателя и която дава повод на печата да изнася като достоверни факти недоказани негови злоупотреби. Излага се, че присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди било в нисък размер и не съответствал на общоприетите критерии за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че за близо 8 години прекарани в напрежение, страх и несигурност в бъдещото, невъзможност да си намери работа, поради висящо обвинение и търпейки всички неблагоприятни последици от повдигнатото обвинение били присъдена минимална сума, която обикновено се присъждала за деяния от частен характер или средна телесна повреда, като се заявява, че психическите изживявания, отрицателните емоции и стресът оставяли много по-големи поражения и често пъти не можели да бъдат изтрити или забравени. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск изцяло. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание ответникът по жалбата е оспорил същата. В законния срок е постъпила въззивна жалба от П. на Р. Б., гр. С., ул. ”В.” № 2, чрез Районна П. – В. Търново против Решение № .../11.06.2010 г., постановено по гр. дело № ../2010 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. В същата се прави оплакване, че решението в осъдителната му част е неправилно и необосновано. Излага се, че липсвало правно основание, на което на ищеца да бъде присъдено обезщетение. Прекратяването на наказателното производство, поради недоказаност на обвинението, касаело само обвинението по чл. 212 от НК. В постановлението за прекратяване било прието, че били налице и документни престъпления, но давността за преследването им била изтекла, което било друго основание за прекратяване на наказателното производство, поради което ищецът нямал право на обезщетение за вреди. На следващо място се твърди, че дори да се приемело, че е налице предвиденото в закона основание за обезщетение, такова не следвало да се присъжда, тъй както не бил завършен целия фактически състав, обуславящ реализирането на отговорността, а именно – липсвала причинна връзка между наказателното производство и причинените неимуществени вреди. Нямало достатъчно доказателства, че в резултат на широкото разгласяване на факта на воденото срещу ищеца наказателно производство той да е ограничил социалните си контакти, че не е можал да се реализира на вакантното място в Община Г. О. и че не е намерил място в листите на партията, в която членува. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание ответникът по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № ../2010 година по описа на Районен съд – Велико Търново е образувано въз основа на предявен от Б. Н. Х. от гр. Г. О. против П. на Р. Б., гр. С. иск с посочено в молбата правно основание чл. 2, алинея 1, точка 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за сумата от 16 000 лева. В исковата молба се излага следното: Ищецът твърди, че в през 1999 г., срещу него било образувано сл. дело № ../1999 г. по описа на ОСлС – Велико Търново, по което му е повдигнато обвинение за тежко престъпление по чл. 212 от НК. Производството по делото било прекратено с Постановление на ВТРП от ...2006 г., влязло в сила от ..2006 г., по преписка № .../1998 г. на ВТРП. Излага, че в продължение на 8 години бил обвиняем за тежко престъпление и че в следствие на незаконосъобразното и неправилно повдигнато обвинение, е претърпял големи неимуществени вреди. Седем години живял в страх как ще завърши наказателното производство и какви ще са последствията за него. Изкарал десетки безсънни нощи от притеснения и тревоги. Неколкократно бил привикван и разпитван в полицията и следствието. Търпял всички неблагоприятни последици от несправедливото обвинение, била му взета и мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 100 000 неденом. лв., която сума надхвърляла месечния му доход. Сериозно били засегнати достойнството и авторитета му, тъй като бил управител на ППК „Ч.”. Посочва, че по повод разследването е имало над 10 публикации в местния и централен печат, където бил представен като измамник и участник в престъпна схема за точене на пари. Тъй като членувал в БЗНС – Народен съюз, Постоянното присъствие назначило съвещание по повод на публикациите в печата, както и била назначена комисия от министъра на ЗГ за разследване на изнесеното в печата. Имало три питания – в деня на парламентарния контрол в Народното събрание по този въпрос. В следствие от всичко това били засегнати честа, достойнството и авторитета му в семейството и околните и причинени душевни страдания. Търпял изолация по отношение на обществото и познатите му. Затворило всички възможности пред него за намиране на нова работа, наложило се баща му да му помага с издръжката. Излага, че не е осъждан и обвиняван за престъпления преди това. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди П. на Р. Б., гр. С. да заплати на ищеца сумата от 16 000 лв. – обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконосъобразното обвенение, изразени в психически страдания, стрес и унижения пред обществото, ведно със законната лихва върху тази сума и направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявения иск. Релевира възражение, че искът е неоснователен. Не били налице доказателства, че обвинението е незаконно. Излага се, че не била доказана връзка между действията на Прокуратурата и настъпилите вреди. Посочва, че в наказателнот¯ производство е установено, че ищецът се е ползвал от представените документи и с противоправното си поведение е станал причина за образуване на наказателното производство, поради което следва да намери приложение чл. 5 от ЗОДОВ. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: От следствено дело № ../1999 г. по описа на ОСлС – В.Търново, се установява, че наказателното производство е образувано с Постановление от ...1999 год., по преписка № ../98 год. по описа на Районна П. – Велико Търново и водено срещу лицата - С. Н. Р., който на 10.11.1997 год. в гр. Велико Търново, чрез използване на документи с невярно съдържание получил от ДФ "З.” 37 805 360 неденоминирани лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като имуществото е в особено големи размери - престъпление по чл. 212, ал. 3, пр. 1, във вр. с ал.1 от НК; С. М. М., който на 10.11.1997 год. в гр. Велико Търново, чрез използване на документи с невярно съдържание получил от ДФ "З.” 37 805 360 неденоминирани лева с намерение противозаконно да ги присвои, като имуществото е в особено големи размери - престъпление по чл. 212, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК и срещу Б. Н. Х., С. Н.Р. и С. М. М., които на 23.12.1997 год. в гр. Велико Търново, в съучастие помежду си, чрез използване на документи с невярно съдържание получили от ДФ "Земеделие" 38 646 000 неденоминирани лева с намерение противозаконно да ги присвоят, като имуществото е в големи размери - престъпление по чл. 212, ал. 3, във вр. с ал.1, вр. чл. 20 от НК. С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 19.10.2001 г., ищецът Б. Н. Х., е привлечен в качеството на обвиняем, за това, че на 23.12.1997 г. в гр. Велико Търново чрез използване на оправдателни документи за направени разходи с невярно съдържание - фактура № .../...1997 г., издадена от „З." ЕООД гр. В. Търново за извършени ССР /мероприятия/ на стойност 640 000 неденоминирани лв., фактура № */17.12.1997 г., издадена от „А.” гр. В. Търново за закупуване на препарат „Д. " на стойност 2 405 596 неденоминирани лв., фактура № */...1997 г., издадена от „З." ЕООД гр. В. Търново за превоз на пшеница и слънчоглед семе на стойност 1 022 970 неденоминирани лв., фактура № ../...1997 г., издадена от „З." ЕООД гр. В. Търново за извършване на селскостопански работи на стойност 11 631 000 неденоминирани лв., фактура № .../..1997 г., издадена от „С. " гр. С. за пшеница за семе на стойност 14 903 520 неденоминирани лв., фактура № ../...1997 г. от „С. " гр. С. за пшеница за посев на стойност 6 457 600 неденоминирани лв., фактура № ../..1997 г. издадена от „А." ЕООД гр. В. за дълбока оран и транспорт на стойност 445 422 неденоминирани лв., фактура № ../...1997 г., издадена от „А." ЕООД гр. В. за дисковане на 100 дка на стойност 216 248 неденоминирани лв., фактура № ../..1997 г., издадена от „А." ЕООД за дълбока оран на 40 дка на стойност 274 256 неденоминирани лв., фактура № ../...1997 г., издадена от „А." ЕООД за дълбока оран, култивиране и сеитба на окопни култури на стойност 643 428 неденооминирани лв., както и на договори за наем на земеделски земи с ППЗК „Д. ." сМ. от 02.10.1997 г. в размер на 3 000 дка, договор за наем на земеделски земи с ППК „П." с. Д. от 05.11.1997 г. в размер на 3 000 дка, получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 38 640 220 неденоминирани лв. от Държавен фонд „З." по договор № .../...1997 г. с намерение противозаконно да ги присвои, като имуществото е в особено големи размери и представлява особено тежък случай - престъпление по чл. 214, ал. 4, вр. ал. 1 от НК. С Постановление от 02.01.2002 г. на Окръжна П. – В. , е частично прекратено наказателното производство срещу С. Н. Р., С. М. М. и Б. Н. Х. /ищеца/ по отношение на обвинението по ал. 4 на чл. 212 от НК и делото е върнато за доразследване на ВТРП. С Постановление от ..2002 г. на Районна П. – Велико Търново сл. дело № ../99 г. е върнато ОСлС – Велико Търново за допълнително разследване. С Постановление от 10.04.2003 г. на Окръжна П. – Велико Търново, е отказано да се приеме за решаване сл.д. № .../99 г. на ОСлС – Велико Търново и делото е върнато по компетентност на ВТРП. С Постановление от 22.04.2003 г. на Районна П. – Велико Търново сл. дело № .../99 г. е върнато ОСлС – Велико Търново за допълнително разследване. С Постановление от ...2003 г., Б. Н. Х., отново е привлечен в качеството на обвиняем, за това, че на 23.12.1997 г. в гр. В. Търново чрез използване на документи с невярно съдържание или неистински или преправени документи – договор с ППК „П." с. Д. от 05.11.1997 г. за наета земя от кооперацията в размер на 3 000 дка; договор с ППЗК „Д. " с. М. от 02.10.1997 г. за наета земя от кооперацията в размер на 3 000 дка; фактура № .../...1997 г. от „З." ЕООД гр. В. на стойност 640 000 неденоминирани лв.; фактура № ../..1997 г. от „А.” гр. В.Търново на стойност 2 405 596 неденоминирани лв.; фактура № ../...1997 г. от „З." ЕООД гр. В. на стойност 1 022 970 неденоминирани лв.; фактура № ../...1997 г. от „З." ЕООД гр. В. на стойност 11 631 000 неденоминирани лв.; фактура № .../...1997 г. от „С. " гр. С. на стойност 14 903 520 неденоминирани лв.; фактура № ../...1997 г. от „С. " гр. С. на стойност 6 457 600 неденоминирани лв.; фактура № ../...1997 г. издадена от „А." ЕООД гр. В. на стойност 445 422 неденоминирани лв.; фактура № ../...1997 г. от „А." ЕООД гр. В. на стойност 216 248 неденоминирани лв.; фактура № ../...1997 г. от „А." ЕООД на стойност 274 256 неденоминирани лв., фактура ../...1997 г. от „А." ЕООД на стойност 643 428 неденооминирани лв., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 38 640 220 неденоминирани лв. от ДФ „З." по договор № ...от ...1997 г. с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК. След привличането на 03.09.2003 г. е извършен разпит на обв. Х.. С Постановление от 06.10.2003 г. на Районна П. – В. сл. дело № ../99 г. е върнато ОСлС – В. за допълнително разследване. С Постановление от 09.03.2004 г. на Районна П. – В. сл. дело № ../99 г. е върнато ОСлС – Велико Търново за допълнително разследване. В хода на наказателното производство са събрани множество гласни и писмени доказателства, извършени са експертизи. С Постановление от ...2006 г. на Районна П. – В. , постановено по преписка № ../1998 г. на ВТРП, потвърдено с Определение № ../13.06.2006 г., постановено по Ч.Н.Д. № 871/2006 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, влязло в сила от 18.07.2006 г., наказателното производството по сл. дело № 217/1999 г. е прекратено на осн. чл. 237, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/ отм./. От показанията на св. И. М., бивш зам. кмет на Община Г. О., се установява, че познава ищеца от 20 години. По времето, когато заемал длъжността зам. кмет имали свободно място за специалист социални дейност, каквото образование имал и ищеца, но излезлите в пресата публикации възпрепятствали заемането на длъжността, поради нежелание на кмета. Св. М. заявява, че през следващата 1999 г. отново търсели специалисти в звеното за социални грижи към Община Г. О., но и тогава, поради същите причини не се получило. Заявява пред съда, че и за двете длъжности той лично настоявал пред кмета да поканят ищеца на работа. Изразява становище, че тези публикации оказали сериозно влияние върху кариерното израстване на ищеца. Св. М. излага, че през 1995-6 г. ищецът участвал във вписването на в. Горнооряховско слово и в. Сеяч, но и възможността да работи в сферата на журналистиката пропаднала. Изразява становище, че престижът на ищеца, личният му и обществен авторитет като общински съветник и като лидер на една от местните организации били опетнени. Ищецът останал без работа, самоограничил социалните си контакти, приятелите му се дистанцирали от него. Станал затворен, споделял, че това му тежи, като проклятие, макар да нямал вина. Той бил един от основателите на СДС в гр. Г. О., но след случилото се не го слагали на предни места в листите. От показанията на св. А. М., съседка на ищеца, се установява, че познава ищеца, тъй като живеят в един блок от 40 години. Същата знаела за публикациите за твърдени от ищеца нарушения. Заявява, че ищеца вероятно е преживял тежко това. От показанията на св. Ц. Ш., майка на ищеца се установява, че заедно с него през тези години изживели нещата. Б. бил председател на кооперацията „Ч.”. Срещу сина й имало разследване 8 години и половина, това го сринало и му се отразило много зле на нервите. Зъбите му изпадали, косата му окапала. Много трудно изживял всичко това, годините минавали той все не работел. Приятелите му се отдръпнали от нето, като един от тях й заявил, че не идва в дома им, защото Б. бил престъпник. От приложените по делото заверени преписи на печатни издания се установява, че по повод образуваното наказателно производство в местния печат – в. ”Б.” и централния печат – в. „Д.”, били публикувани редица статии, в които е изложена информация свързана с предмета на разследване. Така в броеве на в. „Б.”, в периода 1999 - 2001 г. са публикувани редица статии, между които със заглавия „Следствие за източени 160 000 лева”, „ 1.5 млн. лева подарени от фонд „З.” на частни фирми”, „Трима земеделци източиха 114 млн. от държавата„ , „Фирма фантом източила 717 000 лв. …” , „Зърнопроизводители взели 60 млн. лв. за 12 000 дка, а засели само 2 000 дка” и във в. „Дума” „Пладнешки обири чрез фючърсни сделки”, като в тези статии е цитирано името на ищеца Б. Х., като съпричастен към описаните действия. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № ../..2010 г., постановено по гр. дело № ../2010 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът счита, че предявеният иск против Прокуратурата на Р. Б. е с правно основание чл. 2, алинея 1, точка 2, предл. второ от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно посочената разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. От изложеното е видно, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от ...2001 г., ищецът Б. Н. Х., е привлечен в качеството на обвиняем, за престъпление по чл. 214, ал. 4, вр. ал. 1 от НК. С Постановление от ...2003 г., Б. Н. Х., отново е привлечен в качеството на обвиняем, за престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК. С Постановление от ...2006 г. на Районна П. – Велико Търново, постановено по преписка № ../1998 г. на ВТРП, потвърдено с Определение № ../...2006 г., постановено по Ч.Н.Д. № ../2006 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, влязло в сила от ...2006 г., наказателното производството по сл. дело ../1999 г. е прекратено на осн. чл. 237, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/ отм./. Мотивите на постановлението сочат изводът, че деянието е несъставомерно и за недоказаност на престъплението. Основание за ангажиране на отговорността по чл. 2, точка 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е обективният факт, че спрямо лицето е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по Наказателния кодекс, по което впоследствие образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. При наличие на тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган. От доказателствата по делото се установява, че образуваното наказателно производство спрямо Б. Х. е прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето и че извършеното деяние не е престъпление. С оглед на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в чл. 2, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Р. Б.. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието “справедливост” като морално-етично такова включва “съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. От материалите по следствено дело № ../1999 г. по описа на ОСлС – Велико Търново е видно, че преди обвиняването му в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК /в последствие преквалифицирано по чл. 212, ал. 1 от НК/ с Постановление от ...2001 г. на прокурор от ОСлС – В. Б. Н. Х. не е бил осъждан. Производството по следствено дело № ../1999 г. по описа на ОСлС – Велико Търново е продължило от 05.04.1999 година (датата, на която е образувано) до 18.07.2006 година (влизане в сила на Определение № 330/13.06.2006 г., постановено по Ч.Н.Д. № ../2006 г. по описа на Районен съд – Велико Търново), т.е. около седем години и три месеца. За престъплението, в което е бил обвинен ищецът (жалбоподател в настоящото производство), към 1999 година се е предвиждало наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години лишаване от свобода. Воденото наказателно производство е засегнало честта и достойнството на Б. Х.. По време на същото той е изпитвал притеснения, поради обстоятелството, че е привлечен като обвиняем за деяние, което не е извършил, и несигурност от това по какъв начин ще приключи делото. При повдигане на обвинение за престъпление, за което впоследствие по отношение лицето наказателното производство е прекратено, вредата за него е налице, тъй като се засяга основно човешко право – правото на чест и достойнство. По време на досъдебното производството на Б. Н. Х. е била наложена мярка за процесуална принуда – парична гаранция в размер на 100 000 неденом. лв. Добилото широк обществен отзвук наказателно производство (чрез множество публикации в централния и местния печат) сериозно е засегнало авторитета му, като гражданин и общественик. Налице причинна връзка между възможността за реализиране от ищеца на доходи по трудово правоотношение и повдигането на незаконното обвинение – св. М. По изложените съображения, настоящият състав приема, че ищецът (жалбоподател пред въззивната инстанция) е претърпял неимуществени вреди – изключително дългия период на продължилото наказателно производство – над 7 години, което значително надвишава изискването за провеждане на производството в „разумен срок” и което сочи на нарушение на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи относно срока на продължителността му.; по време съдебното производство той е изпитвал притеснения, поради обстоятелството, че е привлечен като обвиняем за деяние, което не е извършил, и несигурност от това по какъв начин ще приключи делото; изключително тежкото наказание предвиждащо се по повдигнатото обвинение; засегнато е неговото основно човешко право – правото на чест и достойнство; добилото широк обществен отзвук наказателно производство (чрез множество публикации в централния и местния печат) сериозно е засегнало авторитета му, като гражданин и общественик и на уважавана личност в региона; причинната връзка между повдигнатото незаконно обвинение и негативните последствия при търсене на работа; обстоятелств¯то, че поради воденото срещу него производство, приятелите му са се отдръпнали от него, отнасяли с подозрение /св. Ш./. Действително, наложената мярката за неотклонение не е тежка и по отношение на него не е приложено "задържане под стража", но през целия този период ищецът е търпял ограничение на гражданските си права, което води до стресово състояние, свързано с психични преживявания. С оглед конкретните обстоятелства по делото – тежестта на повдигнатото и поддържано срещу ищеца (жалбоподател в настоящото производство) обвинение, продължителността на съдебното производство, естеството на неимуществените вреди, липсата на предишни осъждания на Б. Х., съдът счита, че Прокуратурата на Р. Б. дължи на посоченото лице за претърпените от него неимуществени вреди през периода 05.04.1999 година (образуване на наказателното производство) – 18.07.2006 година (прекратяване на наказателното производство) обезщетение в размер на 10 000 лева. Само по себе си осъждането също има ефект на овъзмездяване, а като база за определяне на паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да се имат предвид и икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Правилно първоинстанционният съд не е възприел доводите на ответника за приложението на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. От събраните по делото доказателства не се установява пострадалият виновно да е допринесъл за увреждането. Настоящата инстанция споделя мотивите на пъроинстанционния съд в тази насока. Основателно е оплакването на жалбоподателя (ищец в първоинстанционното производство) за завишаване на присъдения размер с оглед принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Районният съд при определяне на размера на обезщетението не е отчел описаните по-горе последици от незаконните обвинения, така и обстоятелството, че ищецът е бил човек с добро име в обществото и уважавана личност в региона. В резултат на незаконното обвинение както личният му, така и професионален живот са променени безвъзвратно. Неправилно е определил размер на справедливото обезщетяване, като не е спазил принципа да определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя - П. на Р. Б. (ответник в първоинстанционното производство), че не е налице основание за ангажиране на отговорността на П. на Р. Б., тъй като били налице данни за извършени от ищеца документни престъпления, като част от съставното престъпление по чл. 212 от НК, за преследването, на които обаче била изтекла абсолютната давност. На първо място обвързването на дадено престъпление с определено лице може да стане само с влязла в сила присъда, за това престъпление, каквато в случая не е налице, поради което не може да се приеме, че са налице извършени от ищеца документни престъпления. На следващо място изтичането на абсолютната давност за наказателно преследване за тези твърдени престъпления не може да се вмени във вина на ищеца, а единствено на ответника. Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 2, точка 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е основателен и доказан до размер на 10 000 лева. Прокуратурата на Р. Б. дължи на Б. Х. посочената сума, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди през периода 05.04.1999 година (образуване на наказателното производство) – 18.07.2006 година (прекратяване на наказателното производство), вследствие незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК. В останалата част – до размер на 16 000 лева, предявеният от Б. Х. против Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, точка 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е неоснователен и недоказан. В т. см. - Решение № от 18.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № ../2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, Решение № ..от ...2009 г. на ВКС по гр. д. № ../2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, Решение № ..от ....2009 г. на ВКС по гр. д. № ../2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова, Решение № ..от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № ../2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров, Решение № ..от 1.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № ../2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова, Решение № ..от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4808/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова, Определение № 698 от 6.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 259/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева, Определение № 556 от 19.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева. Крайните изводи на въззивната инстанция относно размер на дължимото обезщетение не съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Решение № ../...2010 г., постановено по гр. дело № ../2010 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е неправилно, в частта, с която е отхвърлен иска на Б. Н. Х., ЕГН ... от гр. Г. О., ул. „П. Е.” № 9 против П. на Р. Б., гр. С., ул. ”В.” № 2 за сумата над 3 000 лева до 10 000 лева, обезщетение за причинените неимуществени вреди в следствие на незаконно обвинение повдигнато по наказателно производство, водено по сл. дело № .../1999 г. по описа на ОСС – В. Търново, образувано с Постановление на Великотърновска районна П. от 05.04.1999 год., ведно със законната лихва считано от прекратяване на наказателното производство – 18.07.2006 г., до окончателното изплащане на сумата, следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което предявеният от Б. Н. Х., ЕГН ... от гр. Г. О., ул. „П. Е.” № 9 против П. на Р. Б., гр. С., ул. ”В.” № 2 иск за сумата над 3 000 лева до 10 000 лева, обезщетение за причинените неимуществени вреди в следствие на незаконно обвинение повдигнато по наказателно производство, водено по сл. дело № ../1999 г. по описа на ОСС – В.Търново, образувано с Постановление на Великотърновска районна П. от ..1999 год., ведно със законната лихва считано от прекратяване на наказателното производство – ...2006 г., до окончателното изплащане на сумата да се уважи. В частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. Н. Х., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „П. Е.” № 9 против П. на Р. Б., гр. С., ул. ”В.” № 2 иск за сумата над 10 000 лева до 16 000 лева, обезщетение за причинените неимуществени вреди в следствие на незаконно обвинение повдигнато по наказателно производство, водено по сл. дело № ../1999 г. по описа на ОСС – В.Търново, образувано с Постановление на Великотърновска районна П. от ...1999 год., ведно със законната лихва считано от прекратяване на наказателното производство – ...2006 г., до окончателното изплащане на сумата, е правилно, поради което следва да се потвърди. Съобразно направеното искане и с оглед изхода на спора пред второинстанционния съд ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 265 лв. (250 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска и 15 лв. – държавни такси за двете инстанции), на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № ../...2010 г., постановено по гр. дело № ../2010 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск от Б. Н. Х., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „П. Е.” № 9 против П. на Р. Б., гр. С., ул. ”В.” № 2 за сумата над 3 000 /три хиляди/ лева до 10 000 /десет хиляди/ лева, обезщетение за причинените неимуществени вреди в следствие на незаконно обвинение повдигнато по наказателно производство, водено по сл. дело № ../1999 г. по описа на ОСС – В. Търново, образувано с Постановление на Великотърновска районна П. от ..1999 год., ведно със законната лихва считано от пекратяване на наказателното производство – ...2006 г., до окончателното изплащане на сумата и В ЧАСТТА, за присъдените разноски, вместо което ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр. С., ул. ”В.” № 2 да заплати на Б. Н. Х., ЕГН ......... от гр. Г. О., ул. „П. Е.” № 9 сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева /допълнително, извън присъденото от първоинстанционния съд и представляваща разликата над 3 000 лв. до 10 000 лв./, обезщетение за причинените неимуществени вреди в следствие на незаконно обвинение повдигнато по наказателно производство, водено по сл. дело № .../1999 г. по описа на ОСС – В. Търново, образувано с Постановление на Великотърновска районна П. от ..1999 год., ведно със законната лихва считано от прекратяване на наказателното производство – ...2006 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, алинея 1, точка 2, предл. второ от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../...2010 г., постановено по гр. дело № ../2010 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр. С., ул. ”В.” № 2 да заплати на Б. Н. Х., ЕГН ........ от гр. Г. О., ул. „П. Е.” № 9 направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 265 /двеста шестдесет и пет/ лв. (250 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска и 15 лв. – държавни такси за двете инстанции), на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Р. Б. в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |