Решение по дело №3538/2018 на Районен съд - Велико Търново

       Р Е Ш Е Н И Е

     №

                             гр. Велико Търново, 02.07.2019 г.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар Милена Радкова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 3538 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът основава претенциите си на твърдения, че ответникът е потребител на ел. енергия с клиентски номер ***, която е доставяна в обект, с абонатен номер ***, находящ се в гр. ***, ул. „***, както и че съществуващите между тях облигационни отношения за продажба на ел. енергия са регламентирани от ОУ на ДПЕЕ, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Ищецът посочва, че в периода от 21.12.2017г. до 05.04.2018г. ответникът е консумирал ел. енергия в горепосочения обект на обща стойност 712, 37 лв., в която е включена и такса за възстановяване /19 лв./, за което са издадени процесните фактури. Твърди, че абонатът не е изпълнил задължението си за плащане, въпреки настъпилата му изискуемост. Посочва, че това неизпълнение е породило правото му на обезщетение за забава в размер на 16, 51 лв., считано от падежа на всяка фактура до 27.06.2018г. Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение за горепосочените суми по ч.гр.д. № 2261/2018г. на ВТРС срещу която ответникът в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК е подал възражение. Предвид изложеното отправя искане до съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 712, 37 лв., представляваща стойност на консумираната ел. енергия в процесния обект и сумата от 16, 51 лв. - мораторна лихва върху нея. Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.

Препис от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда по чл. 131- 133 ГПК, е редовно връчен на ответника, чрез назначения му на основание чл. 47 ал. 6 ГПК особен представител. В указания му едномесечен срок ответникът, чрез особения му представител, не е депозирал отговор на исковата молба. Не се явява в първото по делото съдебно заседание, за което е надлежно призован, не се представлява, включително от особения му представител и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.

С нарочна писмена молба докладвана в проведеното по делото съдебно заседание процесуалния представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е намерил това искане за основателно, поради което с протоколно определение от 17.06.2019г. е постановил, че ще се произнесе с решение по реда на чл. 239 ГПК.

Настоящият състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор на исковата молба, неявяване на ответника респ. на особения му представител в първото по делото заседание при наличие на редовно призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание.

Предявеният иск позволява изграждане на убеждение за вероятната му основателност, с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към нея писмени доказателства. От последните се установява, както съществуването на облигационна връзка между ищеца и ответника по договор за продажба на ел. енергия при публично известни ОУ, така и реално доставеното количество ел. енергия на абоната през процесния период, включително и неговата стойност. Всичко това обуславя уважаването на предявените искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД и признаване съществуването на вземанията по Заповед за изпълнение № 1102/17.07.2018г. по ч.гр.д. № 2261/2018г. на ВТРС.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноски, както за исковото, така и за заповедното производство /т. 12 ТР № 4/2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/. В настоящото производство в полза на ищеца следа да бъдат присъдени разноски за платена държавна такса в размер на 75 лв. и на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 25 ал. 1 НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В заповедното производство сторените разноски възлизат на 75 лв. за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Д.П., ЕГН: ********** с постоянен адрес *** ДЪЛЖИ на „ЕНЕРГО-ПРО продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 712, 37 лв. /седемстотин и дванадесет лева и 37 стотинки/ - главница, представляваща общ размер на вземанията за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода 13.02.2018г. – 16.04.2018г. за обект с абонатен номер *** и клиентски номер ***, находящ се в гр. ***, ул. ***, както и СУМАТА от 16, 51 лв. /шестнадесет лева и 51 стотинки/ - представляваща общ размер на обезщетението за забава върху сумата по всяка фактура, считано от падежа й до 27.06.2018г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания има издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1102/17.07.2018г. по ч.гр.д. № 2261/2018г. на ВТРС.

ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН: ********** с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, СУМАТА от 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща общ размер на направените в исковото производство разноски, КАКТО и СУМАТА от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторените в заповедното производство разноски.

На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: