№ 139
гр. Девин, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20245410100033 по описа за 2024 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по чл. 124, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба /на основание чл. 214 ГПК допуснато
увеличение в о.с.з. на 20.05.2025г. от 40.00 кв. м. на 56.00 кв. м./ ищците
твърдят, че ищците са съпрузи видно от Удостоверение за сключен граждански
брак на основание съставен Акт № 12/01.09.1984 година от Кметство З.,
община Доспат, област Смолян. Твърдят, че на 17.01.2001 година в гр. Девин
са сключили договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот от 17.01.2001 година, № 1, том I, рег. №
8 дело № 6/2001 г. на Съдия по вписванията при Девинския районен съд,
вписан в ЗС/ПВ Служба по вписванията вх. рег. № 8/2001 г., Акт за № 1, том I,
дело № 6/2001 г., партидна книга: том 43, стр. 74 по силата на който в режим
на СИО закупили застроен и незастроен недвижим имот, намиращ се в ЗРП на
с. З. - имот пл. № 202, участва в образуването на парцел XV-202, с обща площ
842 кв.м., в кв. 13, по действащият ЗРП на с. З., одобрен със Заповед №
220/04.07.1990 г. с граници на парцела: от изток - парцел XVI-190 на Ц. А. Х. и
имот с пл. № 201 на С. Р. Х. и Х. Х. Х.; от север - парцел XXIV - 198 на Д. Р. Х.
и парцел I - 204 на Х. А. Х.; от запад —парцел XIV- 203 на Л. А. Х. и от юг -
улица, ведно с построените в парцела жилищна сграда и стопанска сграда.
1
Описаният недвижим имот закупили от А. О. Т., с ЕГН **********, от
********** и Ф. М. Т., ЕГН ********** от **********, родители на първия от
тях – С. А. Т., които са го притежавали на основание Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност № 2, том първи, нот. дело
№ 5/2001 година на Съдия по вписванията при Районен съд - Девин. Твърди,
че по сега действащият ЗРП на с. З., одобрен със Заповед № 220/04.07.1990
година описаният имот пл. № 202 участва в УПИ /урегулиран поземлен имот/
XV-202 и в улична регулация в кв. 13. Твърди, че по предшестващият план на
с. З., общ. Доспат, общ. Доспат, одобрен със Заповед № 472/16.05.1960 година
на ОНС /Окръжен народен съвет - Смолян/ днешният техен имот /имот пл. №
202/ е част от по-голям имот с пл. № 33, който участва в парцел ХХ-32, в
парцел XIX - 33, с малки площи в парцели XXI-31 и парцел XVIII-36, 37 в кв.
11 и в улична регулация. Твърди, че по сега действащият ЗРП на с. З., одобрен
със Заповед № 220/04.07.1990 година описаният имот пл. № 202 участва в
улична регулация в кв. 1З, т. е. част от собствения им имот се отрежда за
улица. Счита, че в улична регулация имотът им участва с 56 кв. м. която улица
и до настоящият момент не е реализирана. Твърди, че когато със ЗРП
/застроително-регулационен план/ е определено, че част от поземлен имот
попада в уличните регулационни линии и отчуждително производство по
отношение на тази част не е проведено, е налице неприложена улична
регулация. Счита, че приемането на ПУП и предвиждането, че част от техния
имот ще влезе в улица не означА., че този имот е отчужден. Счита, че правото
им на собственост продължА. да съществува в описаните граници по
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 17.01.2001 година,
№ 1, том I, рег. № 8, дело № 6/2001 г. на Съдия по вписванията при Девинския
районен съд. Твърди, че тъй като не е проведена процедура по отчуждаването
на участващите в предвидената улица /по сега действащият ЗРП на с. З. от
1990 година/ част от техния имот – 56 кв. м., в сроковете предвидени в
разпоредбата на чл. 208 ЗУТ. Счита, че тази част /процесните 56 кв.м./ от имот
пл. № 202, поради неприлагане на уличната регулация, означа, че процесната
част не е отчуждена и те по отношение на тази част имат пълни
собственически права. Твърди, че от направената справка в Община Доспат
/регистър на издадените Заповеди за отчуждаване на недвижими имоти
собственост на граждани с горното предназначение - за улица/ е видно, че за
времето от влизане в сила на ЗРП на ********** - както по първият план от
2
1960 година, така и по сега действащият план от 1990 година до настоящият
момент Заповед за отчуждаване на описаните 56 кв. м., които попадат в
улична регулация не е издавана и производство по отчуждаване не е
реализирано. Уличната регулация не е приложена. Твърди, че по тяхно искане,
дали е проведена процедура по отчуждаване на процесните 56 кв. м., които са
част от техния имот пл. № 202 по ЗРП на гр. Доспат, одобрен със Заповед №
220/04.07.1990 година, които участват и в улична регулация в кв. 13
ответникът Община Доспат е изпратила Удостоверение № УТ-1975-
1/01.12.2023 година в отговор на тяхна молба, с която ги уведомява, че
документите по одобряването на ЗРП на с. З. от 1990 година и следователно
такива по отчуждаването се намират в държавните архиви, тъй като това се е
извършвало от бившия Окръжен народен съвет /ОНС/ и те не разполагат с
такива, както и че на терен уличната регулация е реализирана. Счита, че по
този начин ответникът оспорва правото на собственост на претендираната
част от техния имот. Счита, че това налага по съдебен ред и със сила на
присъдено нещо да установи принадлежността на описаните и претендирани
56 кв. м., част от техния имот /имот пл. № 202 по плана на с. З. от 1990
година/, които участват в улична регулация. Твърди, че в настоящият случай не
е издавана заповед за отчуждаване при действието на ЗТСУ /отм./, както и при
условията на ЗУТ. Счита, че отчуждаванията за улици дори при заверени
планове за улична регулация, следва да се извърши по реда на ЗУТ, Закона за
общинската собственост, каквато процедура не е осъществявана. Твърди, че
субектът, който следва да придобие правото на собственост върху
реализираната въз основа на предвижданията на ПУП улица се определя от
проведено по предвидения ред отчуждаване на имота, засегнато от това
предвиждане. Счита, че отреждането на имот за определени нужди с подробен
устройствен план не представлява способ за придобиване право на
собственост. Счита, че такова основание не представлява и самото фактическо
реализиране на мероприятието. Твърди, че общината /или държавата/
придобиват право на собственост върху определена част от съответния имот
след заплащане на обезщетение, които извод се налага от разпоредбата на чл.
21, ал. 1 от Закона за общинската собственост. Твърди, че едва след заплащане
на дължимото обезщетение общината става собственик и на реализираната
върху тази част от имота улица. Твърди, че разпоредбата на чл. 209 ЗУТ
изрично предвижда, че частта от поземления имот се счита отчуждена от деня
3
на изплащане на обезщетението. Счита, че дори и улицата да е била частично
прокарана, имотът не може да се счита общинска собственост, тъй като
предвидения в закона придобивен способ, не се е осъществил. Счита, че до
заплащане на дължимото обезщетение, отредената за улица част от имот не се
счита за отчуждена, по реда на чл. 63, ал. 1, т. 2 и чл. 68 от ЗТСУ /отм./ или по
чл. 205 и сл. от ЗУТ и не са обезщетявани както те, така и техните продавачи.
Твърди, че Община Доспат не се е възползвала и от разпоредбата на § 6, ал. 1
от ПР на ЗУТ да приложи в 6-месечен срок от влизане в сила на ЗУТ, по
тогававашния ред действащата до този момент регулация. Твърди, че поради
това на основание § 8, ал. 1 от РП на ЗУТ, тъй като този 6-месечен срок е
изтекъл, отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен
дворищно-регулационен план е прекратено. Счита, че освен това следва да се
има предвид и обстоятелството, че вещно-отчуждителното действие на
регулационния план се урежда по действащите благоустройствени закони, а не
по Закона за собствеността и Закона за общинската собственост. Счита, че при
действието на ЗТСУ и ЗУТ предвижданията на улично-регулационния план не
рефлектират върху правото на собственост, освен ако същият не е приложен,
т.е. не е осъществена предвидената в съответния благоустройствен закон
отчуждителна процедура, свързана със заплащане на обезщетения в полза на
правоимащите лица. Счита, че при положение, че процесната част от техния
имот не е отчуждена нито като държавна, нито като общинска собственост, то
само по себе си обстоятелството, че съобразно предвижданията на ПУП, част
от имота им е отреден за улица, не може да обоснове твърдението на
ответника, изразено в цитираното и издадено от тях Удостоверение, че тази
улична регулация е реализирана, т.е. че е общинска публична собственост.
Счита, че по силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост
Общината придобива право върху съответния обект само след надлежно
проведено отчуждаване, ако към момента на неговото отреждане тази част е
собственост на физически лица.
Моли съда след установяване на гореизложеното да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
Община Доспат, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Доспат, ул. Кап. Петко Войвода, № 3, представлявана от Е. Р. - Кмет, че
ищците С. А. Т., ЕГН **********, ********** и А. Д. Т., ЕГН **********,
********** са собственици по реда на покупко-продажба и давностно
4
владение на 56 кв. м., представляващи част от поземлен имот № 202, участващ
в образуването на парцел XV-202, с обща площ 842 кв.м., в кв. 1З, по
действащият ЗРП на с. З., одобрен със Заповед № 220/04.07.1990 година с
граници на парцела: от изток-парцел XVI-190 на Ц. А. Х. и имот с пл. № 201
на С. Р. Х. и Х. Х. Х.; от север - парцел XXIV - 198 на Д. Р. Х. и парцел I - 204
на Х. А. Х.; от запад - парцел XIV- 203 на Л. А. Х. и от юг - улица участващи в
улична регулация в кв. 13 - нереализирана. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника
Община Доспат, чрез Е. Р. – Кмет на Община Доспат. Счита, че исковата
молба не отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК, не е налице яснота и
липсва описание и идентификация на претендираната площ с точните й
граници и местонахождение, съгласно ЗРП на с. З., общ. Доспат. Счита, че
поради това не е ясно как са засегнати правата на ищците и на какво
основание претендират права на собственост върху притежА.ната от община
улица - публична общинска собственост. Твърди, че съгласно чл. 27, ал. 1
ЗКИР основни кадастрални данни за поземлен имот са: идентификатор;
граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги
точки; трайно предназначение на територията, начин на трайно ползване,
адрес. Счита, че видно от представения документ за собственост и скица №
140/12.09.2022 г. няма данни части от поземлен имот № 202 да участват в
предвидената и реализирана по плановете от 1960 г. и 1990 г. улична
регулация. Счита, че съгласно описанието на границите на имота по
документа за собственост - нотариален акт № 1, том 1, peг. № 8, дело №
6/17.01.2001 г., на юг парцел XV - 202 граничи с улица и площи от поземлен
имот № 202 не участват в тази улица. Твърди, че прехвърлителната сделка е
осъществена при действието на ЗТСУ /отм./. Счита, че описаните в исковата
молба на претендираните от ищците 40 кв. м. не съответства на данните от
действащия ЗРП на с. З., одобрен със Заповед № 220/04.07.1990 г., тъй като те
не са част от поземлен имот № 202, участващ в образуването на парцел XV -
202, в кв. 13, който е с обща площ 842 кв.м. Счита, че исковата молба следва
да бъде оставена без движение, като се дадат изрични указания ищеца да
попълни исковата молба с фактически твърдения и доказателства за точните
граници на процесната площ, за която се твърди, че е тяхна собственост. По
допустимостта на исковата претенция твърди, че предявеният иск е
5
недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на ищците,
тъй като същите не представят доказателства за собственост върху процесния
имот, както и не представят доказателства за собственост на поземлен имот
пл. № 33, кв. 11 по предходния план на с. З., одобрен със заповед №
472/16.05.1960 г. Счита, че ищците не са носители на вещни права върху имота
в настоящ или минава момент и същите не доказват те или техните
праводатели да са били носители на вещни права върху процесния имот с
надлежен документ за собственост. Счита, че искова молба е недопустима,
подадена от страна без правен интерес и делото следва да бъде прекратено.
Оспорва твърдението, че процесиите 40 кв. м., представляват част от
поземлен имот № 202 /двеста и две/, участващ в образуването на парцел XV -
202, с обща площ 842 кв.м., в кв. 13 по действащия ЗРП на с. З., одобрен със
Заповед № 220/04.07.1990 г. Твърди, че тази площ не е част и от имот пл. №
33, кв. 11 по предходния план на с. З., процесната площ е част от улица, която
е предвидена с плана на с. З. от 1960 г. и е реализирана преди одобряване на
първия регулационен план на с. З. от 1960 г. Твърди, че тази улица
представлява лице на имота/парцела на ищците, както по плана от 1960 г., така
и по плана от 1990 г., улицата е с трайна настилка и от нея се осъществява
достъпа до техния имот, образуващ парцел XV - 202, както и достъпа до
съседния имот с пл. № 190, образуващ парцел XVI - 190 /имот пл. № 34, кв. 11
по плана от 1960 г./, поземлен имот № 202 на юг към улицата е ограден с
трайно материализирана граница - подпорна стената, която съществува повече
от 50 години и до настоящия момент ищците не са заявявали претенции за
права на собственост извън тази граница. Твърди, че в случая тази улица,
включително и процесната площ, е собственост на община Доспат и е
придобита по давност от държавата, респ. от общината още преди одобряване
на първия регулационен план на с. З. от 1960 г., тъй като тази улица е
съществувала и е ползвана от населението за достъп до имотите им преди
одобряване на плана. Твърди, че имотът е бил завзет от държавата и ползван
за обществени нужди преди приемане на плана, като със ЗРП от 1960 г.
отреждането му е за улица, осигуряваща достъп до парцел XVIII и парцел XIX
в кв. 11, както и че същото е предвиждането и по плана от 1990 г., поради това
не се е налагало да се провеждат отчуждителни процедури, каквито доводи се
излагат в исковата молба, тъй като е била приложена разпоредбата на чл. 262
ППЗТСУ /отм./.
6
С Определение № 144/29.04.2024 г. на ДвРС на основание чл. 219,
ал. 1 от ГПК са конституирани С. Ц. Х., ЕГН ********** и Д. Ц. Х., ЕГН
********** и двамата с адрес: с. З., ул. Р. № * като трети лица - помагачи на
ответника Община Доспат.
В о. с. з. ищците лично и с адв. П., която поддържа заявената искова
претенция, моли да се приеме, че същата е допустима, основателна и доказана
и да се уважи изцяло. Трайна и безспорна е практиката на съдилищата,
включително и тази на ВКС, че един имот или част от имот, който е предвиден
със съответен ПУП или регулационен план за улица се счита, че този имот е
станал собственост на общината, тогава. когато уличната регулация е
приложена. А прилагането на уличната регулация е свързана с отчуждаване на
имота и завземане на имота от общината. Такива доказателства от страна на
община Доспат липсват, т. е. не е проведена реална процедура по
приложението на уличната регулация. В този смисъл са и показанията на
свидетеля Д., че включително и в периода от време, когато той е бил кмет на
община Доспат не е издавана заповед за отчуждаване на тази част от имота на
ищците, като се има предвид и заключението на вещото лице, което
установява по един безспорен и категоричен начин това обстоятелство. Излага
подробни съображения в писмена защита, претендира за разноски.
В о.с.з за Община Доспат - адв. М., моли да се прекрати
производството по делото или да постанови решение, са което да се отхвърли
иска като неоснователен. Твърди, че ищците не са могли да го придобият по
давност, тъй като е имало забрана за придобиване по давност на имоти
държавна и общинска собственост, единствено се легитимират като
собственици на УПИ, като видно от заключението на вещото лице, границите
на това УПИ не засягат процесния имот и квадратурата точно съответства на
посочената в нотариалния им акт площ. Спорният терен никога не е бил техен,
за да бъде отчужден, не се легитимират като собственици, терена е бил
държавен, по - късно общински след създаването на общинската собственост
през 1996г. Излага подробни съображения в писмена защита, претендира за
разноски.
В о.с.з третите лица – помагачи С. и Д. Х., се явяват лично и с адв Т.,
която счита, че предявеният иск е неоснователен. Няма как да се осъществи на
практика спокойното владение на частта, която е спорна, оцветена в жълт цвят
7
на изготвената комбинирана скица. Ясно е, че още от преди 1960г. се е
ползвало от всички живеещи наоколо хора и никога не е било включвано в
парцел № 15 на имот 202. Спорният имот се ползва и от доверителите й и от
другите хора. В имота на доверителите й е имало харман, който се е
използвал за стопански цели.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак №
51262/01.09.1984г., издаден въз основа на Акт № 12/01.09.1984г. издадено от
Кметство Змейца, С. А. Т. и А. Д. И. са сключили граждански брак на
01.09.1984г. в с. З., общ. Доспат, окръг Смолянски.
С Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот от
17.01.2001 година, № 1, том I, рег. № 8 дело № 6/2001 г. на Съдия по
вписванията при Девинския районен съд, вписан в Служба по вписванията вх.
рег. № 8/2001 г., Акт за № 1, том I, дело № 6/2001 г., партидна книга: том 43,
стр. 74, А. О. Т. и Ф. М. Т. са продали на сина си С. А. Т. застроен и
незастроен недвижим имот, намиращ се в ЗРП на с. З., а именно: имот пл. №
202, образуващ парцел XV-202, с обща площ 842 кв.м., в кв. 13, по
действащият ЗРП на с. З., одобрен със Заповед № 220/04.07.1990 г. с граници
на парцела: от изток - парцел XVI-190 на Ц. А. Х. и имот с пл. № 201 на С. Р.
Х. и Х. Х. Х.; от север - парцел XXIV - 198 на Д. Р. Х. и парцел I - 204 на Х. А.
Х.; от запад - парцел XIV - 203 на Л. А. Х. и от юг - улица, ведно с построените
в парцела през 1965 г.: жилищна сграда, масивна на два етажа, със застроена
площ от 95,75 кв. м. и стопанска сграда със застроена площ от 54 кв.м.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност от 17.01.2001 година № 2, том първи, нот. дело № 5/2001 година на
Съдия по вписванията при Районен съд - Девин А. О. Т. от **********, с ЕГН
********** е признат за собственик по давностно владение на гореописания
недвижим имот, находящ се в **********.
Представен е разписен лист към проекта за дворищна регулация на с.
З. от 1960г. за имот пл. № 33, който участва в парцел ХIХ-32 е записан на Д.,
Н. и А. А. Т. /братя О., А., Н. И. Т./; имот пл. № 31, който участва в парцел
ХХI-31 е записан на Д., Н. и А. А. Т. /братя О., А., Н. И. Т./.
8
Издадени са Строително разрешение № 28 от 20.07.1960г., с което се
позволява на А. О. Т. от с. З. да построи къща съгласно протокол № 3 от върху
66 кв.м. на собственото си място, и протокол № 3 за дадена строителна линия
и ниво в с. З. от Околийски народен съвет гр. Девин.
Издадени са фактура № **********/07.07.2000г., според която „Х.“
ЕООД е доставило на П. К. тръби въздухопроводни на стойност 60.00 лева.
Според фактура № **********/26.07.2000г. „Х.“ ЕООД е доставило на С. Т.
чакъл на стойност 14.76 лева.
Според скица № 141/12.09.2022г. издадена от ОбА – Доспат, имот №
33 в кв. 11 по плана на с. З., общ. Доспат е записан на Д., Н. и А. А. Т..
Според скица № 140/12.09.2022г. издадена от ОбА – Доспат, имот №
202 в кв. 13 по плана на с. З., общ. Доспат е записан на С. А. Т., нот. акт № 1,
том I от 17.01.2001г.
Видно от Удостоверение № УТ-20619-1/14.11.2022 г., издадено от
Община Доспат е, че имот с пл. сн. № 202 участващ в УПИ XV – 202, кв. 13 по
Нотариален акт № 1, том I, дело № 6 от 17.01.2001 г. е частично идентичен с
имот с пл. сн. № 33, участващ в УПИ – XIX – 33, кв. 11 по ЗРП на с. З., общ.
Доспат одобрено със Заповед № 472/16.05.1960 г.
Изготвена е данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК на С. А. Т., с
ЕГН **********, в уверение на това, че имот с пл. № 202 от 1990г., кв. 13,
УПИ парцел 15, одобрен през 1990г., представляващ: жилище – 144,00 кв.м,
гараж – 23,00 кв. м., селскостопански обект ет. 1 – 54,00 кв.м.,
селскостопански обект ет. 2 – 54,00 кв. м. и земя - 842,00 кв. м., за които
данъчната оценка е в размер на 9001.90 лева.
С Нотариален акт за признА.не право на собственост върху
недвижими имоти, придобити по давностно владение и наследство № 032, том
I, рег. № 290, дело № 027 от 2016г. на нотариус Цветалин Пенков, вписан под
№ 455 в рег. на НК на Р. България, вписан в Служба по вписванията при
Районен съд – Девин, дв. вх. рег. № 204, вх. р. № 204/07.03.2016 г., Акт № 113,
Том I, дело № 55/16 г., имотна партида: том 16218, стр. 16221, са признати за
съсобственици на основание давностно владение и наследство – 1. Ф. А. Х., 2.
С. Ц. Х. и 3. Д. Ц. Х., при квоти 4/6 ид.ч. за първата; 1/6 ид. ч. за втория и 1/6
ид. ч. за третия на следните недвижими имоти, находящи се в **********, а
9
именно: 1. Имот с пл. № 190, с площ от 513 кв.м., образуващ УПИ XVI – 190 в
кв. 13 по плана на с. З., при граници: имот с пл. № 190: изток – имот № 191,
образуващ УПИ XVII – 191; запад – имот № 202, образуващ УПИ XV – 202;
север – имот № 199, 200 и 201, участващи в УПИ XXII-196 и 199 и юг – улица,
ведно с построените върху имота. 2. Масивна жилищна сграда на два етажа,
със застроена площ от 72 кв.м. 3. Масивна пристройка на два етажа към
жилищната сграда, със застроена площ от 51 кв. м. и 4. Стопанска сграда със
застроена площ – 55 кв. м., ведно с всички трайни подобрения и приращения
върху имота
Изготвена е скица № 116 от Общинска администрация – Доспат на
имот с пл. № 190 в кв. 13 по плана на с. З., където са записани като
собственици: Ф. А. Х., С. Ц. Х. и Д. Ц. Х..
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена СТЕ,
изготвена от вещото лице инж. А. С. съдът прие за установено, че: 1. Колко
кв.м. участва имот пл. № 202 в кв. 13 по действащият ЗРП на с. З., одобрен
със Заповед № 220/04.07.1990 година собственост на ищците в улична
регулация? С 56.00 кв. м., оцветени в жълт цвят на Комбинираната скица -
Приложение № 1 участва имот пл. № 202 в кв. 13 по действащият ЗРП на с. З.,
одобрен със Заповед № 220/04.07.1990 година; Собствеността на ищците по
приложените документи за собственост към делото - Нотариален акт № 1/2001
г. peг. № 8/2001 год. е записана като имот с пл. № 202 образуващ УПИ XV-202,
кв. 13 с площ от 842 кв. м.; Тази площ вещото лице е оцветил в оранжев цвят
на комбинирана скица - приложение № 1 и тя е с графично изчислена от
вещото лице площ точно 842.00 кв. м. 2. Реализирана ли е уличната регулация,
като за това има ли издадена Заповед от бившия Окръжен народен съвет,
респ. Община Доспат за отчуждаване на тази част от имота на ищците?
На място има изградена улица подход към процесните имоти снимки -
Приложение № 2 А и Б, тя отговаря на предвиждането на плана на с. З.
одобрен със Заповед № 220/04.07.1990 год. - Скица приложение стр. 13 по
делото. При проверката в служба ТСУ - Община Доспат не са открити
документи, свързани с отчуждаване на частта от имот пл. № 202 претендирана
от ищците, попадаща в Улична регулация и оцветена в жълт цвят на
Комбинираната скица - Приложение № 1. 3. Да проследи регулационното
положение на имот пл. № 202, имот пл. М 190 и улицата на юг от тези
10
имоти по плановете на с. З., като изготви комбинирана скица, на която да
посочи границите на имотите. Изготвена е комбинирана скица М 1:200 на
която: в зелен цвят са отразени границите и номерата на имотите по плана на
село З. от 1960 год.; в цвят маджента са отразени границите и номерата на
УПИ -та на дворищната и улична регулация по плана на село З. от 1960 год.; в
черен цвят са отразени границите и номерата на имотите по плана на село З.
от 1990 год.; в син и червен цвят са отразени границите и номерата на УПИ -
та на дворищната и улична регулация по плана на село З. от 1990 год.; в кафяв
цвят са отразени заснетите от вещото лице - ограда и подпорни стени в района
на процесните имоти; в оранжев цвят са оцветени УПИ XV-202, кв. 13 по
плана на село З. от 1990 год. посочен, като собственост на ищците в
Нотариален акт № 1/2001 г. peг. № 8/2001 год. с площ изчислена графично от
мен от 842.00 кв. м. идентична с площта по горецитираният нотариален акт,
както и с посочени съседи (север, изток и запад - парцели а на юг улица). 4. Да
посочи на кого са записани тези имоти по разписните листове към
съответните планове. Вещото лице посочва, че в разписната книга по плана
на село З. от 1960 год. процесните имоти са записани както следва: имот с пл.
№ 34 на братя С. и Б. А. Х. - зачертани и на тяхно място е записано братя В. и
А. А. Х. (починали); имот с пл. № 33 на братя О., А. и Н. И. Т. - зачертани и на
тяхно място е записано братя Д., Н. и А. А. Т.; в разписната книга по плана на
село З. от 1990 год. процесиите имоти са записани както следва: имот с пл. №
190 (УПИ XVI-190, кв. 13) на Цахьо А. Х.; имот с пл. № 202 (УПИ XV-202, кв.
13) на С. А. Т.. 5. Да посочи налице ли са материализирани на място граници
на имот пл. № 202. Вещото лице посочва, че югоизточната граница на имот
пл. № 202 е материализирана с бетонна и каменна подпорна стена, укрепваща
терена на улицата над нея – снимка - приложение 2А; югозападната граница
на имот пл. № 202 е материализирана с масивна едноетажна пристройка към
жилищната сграда в имота и каменна подпорна стена – снимка - Приложение
2Б. 6. Да посочи къде е лицето на парцел XV - 202 и парцел XVI - 190 в кв. 13.
Вещото лице посочва, че лицето на парцел XV - 202 и парцел XVI - 190 в кв.
13 е към улицата от южната им страна, като достъпа към имотите се
осъществява както следва: за процесния имот УПИ XV - 202 в кв. 13 достъпа
се осъществява през улицата в югоизточният край на парцела, оцветена в жълт
цвят на комбинираната скица - Приложение № 1; на плана на село З. от 1990
год. се вижда, че с условен знак за вход поставен в югоизточният край на УПИ
11
XV - 202 в кв. 13 се посочва мястото от където ще се осъществява достъпа до
парцела, а и от където се осъществява към момента достъпа до парцела –
снимка - приложение 2В; за процесния имот XVI - 190 в кв. 13 достъпа се
осъществява през улицата в югоизточният край на парцела оцветена в жълт
цвят на комбинираната скица - Приложение № 1; на плана на село З. от 1990
год., се вижда, че с условен знак за вход поставен в югоизточният край на УПИ
XV - 202 в кв. 13 се посочва мястото от където ще се осъществява достъпа до
парцела, а и от където се осъществява към момента достъпа до парцела –
снимка - приложение 2В. Освен това на Плана на село З. от 1990 год. се
вижда, че с условен знак за вход има поставен по лицето на XVI - 190 в кв. 13 в
югозападният и югоизточният му край, там където се намират двата гаража и
пешеходното стълбище между тях водещо до терена в УПИ XVI - 190 в кв. 13
– снимка - приложение 2Г.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено.
От показанията на допуснатият до разпит свидетел К С. Д., съдът
прие за установено, че делото се води за имот, който е подход към имота на С.
и А. Т., намиращ се в село З.. Къщата на С. Т. се намира в саката, за да може да
обслужва имота си и стопанската сграда през годините се наложило да си
направи собствен подход, за които подход претендират в момента община
Доспат, че е бил тяхна собственост. Има денивелация към улицата и реално
без този подход С. не може да обслужва имота си. През годините с негово
разрешение съседите му С. и Д. са го ползвали за разтоварване на дърва,
същите имат къща, която граничи с имота на С.. Тяхната къща се обслужва от
централната улица. Едната страна на имота им е в съседство на улицата, и от
там са им стълбища и гаражи. Преди много години това било калдъръм, но
заради това, че при всеки дъжд се изнасяло част от пясъка и се наложило
отново да се прави, С. и А. Т., и техния баща го асфалтирали за собствена
сметка. Сега те го поддържат този подход и винаги са го поддържали. Хора на
общината никога не е виждал да полагат труд, нито съседите да полагат труд
за поддръжка на този подход. Този подход няма входна врата, защото реално не
позволява подхода да има такава врата, не само заради денивелацията, а и
заради това, че в съседство има построена сграда и не е възможно да има
врата. В имота на Т. има къща, гаражи, плевня, стопанска сграда. Това е
12
единствен подход, чрез който може да се обслужи имота на С. и А. Т..
Свидетелят е бил кмет на община Доспат от 2003г. – 2007 г., заповеди за
отчуждаване през неговия мандат и конкретно за този подход не е издавал. За
този подход достъпа е свободен от улицата. Централната улица е асфалтирана
много пъти и включително и през времето, когато свидетеля е бил кмет е
ремонтирана, но процесния имот не е бил асфалтиран.
От показанията на допуснатият до разпит свидетел С. А. Т. – брат на
ищеца Т., ценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът прие за установено, че от
процесния подход се обслужва къщата на ищеца, построена от баща им през
1962г. От главния път има подход към къщата и около 3,5 м. ширина и дълъг
около 25 м., стига до селскостопанската сграда на ищците. Този подход, когато
се строяла къщата бил пясък, дядо им го оправил, после баща им го
асфалтирал през 1987 г. През този подход в момента, от около 6 години го
ползват Х. – третите лица - помагачи. Х. имат друг вход за техния имот от
главния път. От процесния подход Х. са направили врата с винкел и мрежа, от
която се влиза за техния имот. Двамата братя - С. и Д. Х. не са участвали в
асфалтирането на този подход. От асфалтовия път до този подход се минава
свободно. Други хора – братовчеди на Х. минават през този подход.
От показанията на допуснатият до разпит свидетел Р. А. Х. – чичо на
С. и Д. Х. /брат на баща им/, ценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът прие за
установено, че делото се води за достъп към имота на племенниците му С. и Д.
Х., който е застроен с жилищна сграда и стопанска сграда, находящ се в с. З..
Имота срещу подхода е на неговите племенници, а съседния от дясно е на
чичо му, който се казва С. Х., а от другата страна над подхода са ищците Т..
Имота на С. и Д. Х. се обслужва от този подход и го ползват. Свидетелят
помни от дете, че този подход са го ползвали, защото в същия имот имали
плевня и харман – около 1962г. До този подход се влизало се с волска каруца,
за снопите, за сеното, от същия подход. Достъпът бил през този същия имот и
сега както е на скицата – в жълто, имот 191 е на чичо му С. Х., на Т. имота е
202. Има вход пешеходен, а за сено и дърва минават от там. От към главната
улица и подхода в жълто по скицата /по СТЕ на вещото лице, предявена на
свидетеля в о.с.з./, свидетеля твърди, че там се минава свободно. На времето и
собствениците на горните къщи са минавали от там преди 1964 г., тогава. се
минавало пеш, не с коли. Сега има положен асфалт. Къщата и имота на
13
племенници му се обслужват от същия подход, влизат с автомобил от този
подход. Сега общината построила подпорна стена. Племенниците му имат
гаражи под жилищната сграда. Има друг подход от главната улица за къщата
на племенниците, но само пеш по стълби, тъй като там има подпорна стена и
стълби, има денивелация над 2 м., няма тротоар.
От показанията на допуснатият до разпит свидетел А. Б. Е. – леля на
С. и Д. Х. /сестра на баща им/, ценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът прие за
установено, че делото се води за общински път. Там са имота на Т., след това
по на дясно е на чичо й. Всички минавали по този път, нейните родители и
чичо минавал през там, имало и харман. Всичко навремето се превозвало с
волска кола. От този подход минават и Т. за техния имот. Собствениците на
горните къщи минавали през този подход. С. и Д. Х. влизат с кола от този път,
няма от къде другаде да влизат, не могат да влизат от главната улица, защото е
на високо и минават само пряко по стълба, а като превозват нещо трябва да
минават през този път. Преди 1967 г. свидетелката имала къща под пътя,
тогава. животните са били на първите етажи на къщите. Ходила е от плевнята
с кош да носи сено и през този път е минавала винаги, докато се омъжила през
1967г. Освен къщата на племенниците в имота имат построени и гаражи, които
са под къщата, а над къщата имат плевня. Т. минават от подхода, а горните
къщи си минават от другата страна. Този път бил с каляна настилка, после са
сложили асфалт.
Съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 124, ал. 1 от
ГПК е неоснователен и недоказан, по следните съображения:
Искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК - спор за материално право обуславя
правния интерес към настоящ момент. В тежест на ищцовата страна е да
докаже обстоятелствата от значение за основателността на предявения иск.
Ищците носят доказателствената тежест да установят чрез пълно и главно
доказване правопораждащите правото им на собственост върху процесния
имот факти, в рамките
на очертаните в исковата молба основания – че процесната реална част от 56
кв. м., е част от поземлен имот № 202, участващ в образуването на парцел XV-
202, с обща площ 842 кв.м., в кв. 1З, по действащият ЗРП на с. З., одобрен със
Заповед № 220/04.07.1990 година, която е тяхна собственост, и не
представлява общинска улица/ път – публична общинска собственост.
14
Безспорно е, а и това се установява от гореописаните нотариални актове, че
ищците са собственици на имот с пл. № 202, участващ в образуването на
парцел XV-202, с обща площ 842 кв. м., в кв. 1З, по действащият ЗРП на с. З.,
одобрен със Заповед № 220/04.07.1990 година. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК
предявяването на положителен установителен иск очертА. разпределението
на доказателствената тежест – ищците следва да докажат осъществен
правопораждащ субективното им право на собственост факт/фактически
състав, като ответникът по иска, в случай че противопоставя
правоизключващи възражения за притежавани права върху процесния
недвижим имот, носи тежестта да ги докаже, като възраженията са винаги
евентуални и процесуална предпоставка за разглеждането им е възприет извод
за основателност на предявения иск. Според практиката на ВКС /решение №
60081 от 14.07.2021 г по гр. д. № 3370/2020 г., I г. о./ вещните права, както и
основанията за придобиването им са изчерпателно изброени в закона.
Ищците твърдят, че са собственици на спорната реална част от
улична регулация по покупко - продажба и давностно владение. Съгласно чл.
77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност
или по други начини, определени в закона. По своята правна същност
придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение
върху определена вещ, продължило през определен от закона срок, след
изтичането на който се придобива право на собственост или друго вещно
право, на което владение по съдържание и начин на упражняване е
съответствало. Фактическият състав на придобивната давност изисква
наличие на два елемента: 1) владение, което да е постоянно, непрекъснато,
явно (да не е установено и да не е упражнено по скрит начин), спокойно
(неустановено с насилие и неоспорвано с насилие) и 2) изтичане на определен
период от време, като съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, респ. 5 години, когато владението е
добросъвестно. Самото владение е установено фактическо господство върху
определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също
съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за
другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да
продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази
фактическа власт не може да доведе до придобиване на собствеността по
15
давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането
във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този
случай, за да е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително и само
за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да
отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин. Давността е
оригинерен способ за придобиване право на собственост, без значение е на
кого е принадлежало това право преди. В задължителната практика на ВКС по
чл. 290 ГПК - Решение № 159/01.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2014 г., I г.
о. е прието, че за придобиване по давност правото на собственост върху
дадена вещ може да се говори, когато това право не е придобито вече по друг
начин. Недопустимо е собственикът на имота да може да придобие имота на
друго основание, след като го е придобил. Правото на собственост може да
бъде придобито по давност само от лице, което не притежА. това право на
друго правно основание. Собственикът упражнява фактическата власт върху
имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие същото право
повторно на друго правно основание. С ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е
прието, че при съсобственост, независимо от юридическия факт, от който
произтича, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. С Тълкувателно
решение № 4/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че обективният елемент на
владението – упражняването на фактическата власт – съвпада с този при
държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа
власт върху имот като владение. Законът (чл. 69 от ЗС) предполага наличието
на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира
фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия,
съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е
необходимо потвърждА.не наличието на намерение за своене чрез позоваване
на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД във
връзка с чл. 84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на
16
владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение
при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на
придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение
на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До
момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде
потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и право на
собственост. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване
на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения
срок, съобразно елементите на фактическия състав на придобивното
основание по чл. 79, ал. 1 от ЗС и чл. 79, ал.2 от ЗС. В настоящия случай,
ищците не доказаха претендираното от тях оригинерно основание –
фактическия състав на придобивната давност, поради което предявеният от
ищците установителен иск за собственост е неоснователен. Събраните по
делото доказателства – писмени и гласни не кореспондират с твърденията в
исковата молба, доказа се от ищцовата страна твърдения правен способ –
давностно владение, че непрекъснато, явно и необезпокоявано със съзнание на
собственици ищците владеят процесния имот, придобит и по наследство.
Ищците не доказаха, че са собственици на процесния имот по давностно
владение и покупко-продажба. Противоречиви са показанията на свидетелите
досежно владението на имота. Свидетеля Д. твърди, че процесния имот е
собственост на ищците и само те го ползват, свидетеля Т. твърди, че С. и Д.
Х. ползват този подход от около 6 години. Докато останалите двама свидетели
Е. и Х. твърдят, че процесния недвижим имот е представлявал път, още около
1960г., там е имало е харман, от там се е осъществявал достъпът до имотите на
ищците, на третите лица - помагачи и до съседния от изток имот (УПИ XVII-
191). Свид. Х. твърди, че този харман бил в спорния имот, които е бил на
неговия брат /баща на третите лица- помагачи/ и са го ползвали родителите му.
Праводателите на ищците - А. О. Т. и Фатме Т. не са придобили спорната
реална част от уличната регулация на с. З. по давност, поради което не са
признати са собственици по Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност от 17.01.2001 година № 2, том първи, нот. дело №
5/2001 година на Съдия по вписванията при Районен съд - Девин, както и не са
я прехвърлили в собственост на ищците с Нотариален акт за покупко-
продажба № 1, т. 1 от 2001 г. на Съдия по вписванията при районен съд -
17
Девин. От събраните доказателства по делото /писмени и гласни/ не се
установи, че ищците са държатели и владелци на имота. Право на собственост
по давност се придобива само чрез владение, а не чрез просто държане, както
бе упоменато по-горе. Това е самостоятелно и достатъчно основание за
отхвърляне на иска.
Вън от горното, уредбата на общинската собственост се съдържа в
ЗМСМА и Закона за общинската собственост /ЗОС/. Първата разпоредба,
която създА. общинска собственост след регламентирането й в Конституцията
от 1991г. е тази на § 7 ПЗР ЗМСМА /ДВ бр.77/1991г. /. В нея е предвидено
преминаването в собственост на общините на определени държавни имоти с
местно значение, включително и общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване /т. 4/. В чл. 2 от ЗОС са посочени имотите и вещите,
които са общинска собственост и основанията за придобиването й, а чл. 3 от
ЗОС разграничава публичната от частната общинска собственост според
основанието за придобиването /имоти и вещи определени със закон/ и според
предназначението й – да служи за изпълнение на функциите на органите на
местното самоуправление и местната администрация и за трайно задоволяване
на обществени потребности от общинско значение. За определяне на един
обект за публична общинска собственост е необходимо на първо място да се
изясни датата на възникването му и на следващо място да се установи, дали
попада в изброяването на чл.3, ал.2 ЗОС. Според практиката на ВКС
/решение № 18 от 8.02.2013 г по гр. д. № 583/2012 г., II г. о./ улиците се
урегулират с подробните устройствени планове съгласно чл. 14, ал. 1 и чл. 112
ЗУТ. Субектът, който следва да придобие правото на собственост върху
реализираната въз основа на предвижданията на ПУП улица, се определя от
отреждането по плана, но само след проведеното по предвидения в закона ред
отчуждаване на имота, засегнат от това предвиждане. Отреждането на имот за
определени нужди с подробен устройствен план, не представлява основание за
придобиване право на собственост. Общината /или държавата/ придобиват
правото на собственост върху определената част от съответния имот след
заплащане на обезщетение /арг. от чл. 21, ал. 1 ЗОбС /. С факта на реализиране
на мероприятието общината придобива собствеността в хипотезата на чл. 16
ЗУТ. Аналогична е и уредбата на ЗТСУ /отм./ - 21, 21а, 52а. Следователно,
обозначаването на определен обект от земната повърхност като „улица“ не
18
води до безусловен извод, че той е публична общинска собственост, освен
това ЗУТ изрично предвижда съществуването и на частни улици – чл. 128, ал.
15, чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „а“. Но в настоящото производство не се доказа, че
спорната част от улица, е придобита по давност и покупко - продажба от
ищците като собственици на имот с пл. № 202, участващ в образуването на
парцел XV-202, с обща площ 842 кв. м., в кв. 13, по действащият ЗРП от 1990г.
на с. З.. От заключението на вещото лице инж. С. – комбинирана скица е
видно, че по плана от 1960 г. и по плана от 1990 г. спорната реална част
попада в улична регулация, тя е извън частта от имота, отредена за парцел
XIX-33 по плана от 1960г. и извън УПИ XV- 202 по плана от 1990г. Вещото
лице графично е изчислил площта на имот УПИ XV-202, кв. 13 по плана от
1990г. на село З. /в оранжев цвят по скица/- 842.00 кв. м., която е идентична с
площта, посочена в Нотариален акт №1/2001 г. peг. № 8/2001 год., както и с
посочени съседи (север, изток и запад - парцели а на юг - улица). След като
ищците не са собственици на процесния имот, без правно значение са
обстоятелствата, че няма проведено отчуждително производство и заплащане
на обезщетение за процесния имот.
Всичко гореизложено обосновава извода, че иска е неоснователен и
недоказан, и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се
осъдят ищците да заплатят на ответника направените разноски, съгласно
списък за разноски /л. 153 по делото/ - в общ размер на 1900.00 лева, от които
1800.00 лева – адвокатски хонорар; 80 лева – свидетели и 20 лева – депозит
вещо лице.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. А. Т., с ЕГН **********, с адрес:
**********, ул. Р. № ** и А. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес: **********, ул.
Р. № ** против ОБЩИНА ДОСПАТ, Булстат: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Доспат, ул. Кап. Петко Войвода № 3, представлявана
от инж. Е. Р. – Кмет, че ищците са собственици по реда на покупко-продажба и
давностно владение на 56 кв.м., представляващи част от поземлен имот №
202, участващ в образуването на парцел XV-202, с обща площ 842 кв. м., в кв.
19
13 по действащият ЗРП на с. З., одобрен със Заповед № 220/04.07.1990 година
с граници на парцела: от изток-парцел XVI-190 на Ц. А. Х. и имот с пл. № 201
на С. Р. Х. и Х. Х. Х.; от север- парцел XXIV - 198 на Д. Р. Х. и парцел I - 204
на Х. А. Х.; от запад - парцел XIV - 203 на Л. А. Х. и от юг - улица, участващи
в улична регулация в кв. 13 /тринадесети/ - нереализирана, обозначени в жълт
цвят в комбинираната скица М 1:250 - приложение № 1 /л. 125 по делото/ по
заключението на вещото лице инж. А. С. по СТЕ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: **********, ул. Р. №
** и А. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес: **********, ул. Р. № ** да заплатят
на ОБЩИНА ДОСПАТ, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Доспат, ул. Кап. Петко Войвода № 3, представлявана от инж.
Е. Р. – Кмет сумата от 1900.00 лева - разноски.
Комбинираната скица М 1:250 - приложение № 1 /л. 125 по делото/
по заключението на вещото лице инж. А. С. по СТЕ е неразделна част от
настоящото решение.
По делото са участвали като трети лица - помагачи на ответника –
Община Доспат, а именно: С. Ц. Х., с ЕГН ********** и Д. Ц. Х., с ЕГН
**********, с адреси: **********, ул. Р. № *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба от страните
пред Окръжен съд - Смолян в двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
20