Решение по дело №22/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 103
Дата: 19 юни 2019 г. (в сила от 14 януари 2020 г.)
Съдия: Радослава Симеoнова
Дело: 20191400900022
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 103

 

гр.Враца,19.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  търговско          отделение в

публичното заседание на   14.06.2019 г.       в състав:

 

Председател:Радослава Симеонова

   

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар Христина Цекова

като разгледа докладваното  от съдията Радослава Симеонова

търговско         дело N22        по описа за 2019  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

    С искова молба вх.№1173 от 05.02.2019 г."ОПАЛ-Т" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, бул. ***, ЕИК: ***, представлявано от Т.К.Т. - управител, чрез адв. В.Ч. *** като пълномощник е предявило срещу "ПЪТСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, общ, Враца, обл. Враца, ул. ***, ЕИК: ***, представлявано от Т.П.П. - изпълнителен член на СД при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове в общ размер на сумата 271 359.59 лв.,от които:главница-263250, 66лв.  и обезщетение за забава: 8108,93 лв. дължими от ответника за доставки на строителни материали към ответника, обективирани в 230 бр. фактури през периода от 17.04.2018г. до 16.01.2019г., всички на обща стойност 304 225,16 лв. с ДДС /триста и четири хиляди двеста двадесет и пет лева и шестнадесет стотинки/.

    Ответникът извършил  частични плащания в размер на общо 40 974,50 лв., които ищецът на основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗД е отнесъл към най-старите задължения. Ответникът  изпаднал в забава спрямо ищеца поради това, че по така издадените фактури дължими оставали още 263 250,66 лв.

    Сезира съда с искане да осъди “ПЪТСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, ул. ***, ЕИК: *** да заплати на “ОПАЛ-Т” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, бул. ***, ЕИК: *** сумата от общо 271 359,59 лв. /двеста седемдесет и една хиляди триста, петдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/, от които 263 250,66 лв. /двеста шестдесет и три хиляди двеста и петдесет лева и шестдесет и шест стотинки/ главница и 8108,93 лв. /осем хиляди сто и осем лева и деветдесет и три стотинки/ обезщетение за забава, изчислено по реда на чл.303а, ал. 3 от ТЗ от 15-я ден от издаване на съответната фактура до деня на подаване на настоящата искова молба, както и законната лихва върху сумата от 263 250,66 лв., считано от деня на подаване на настоящата искова молба 05.02.2019 г.до окончателното изплащане на задължението.

Моли при уважаване на исковите претенции да му бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящото производство, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.

Поддържа се в исковата молба,че ищецът е  извършвал доставки на строителни материали към ответника, обективирани в 230 бр. фактури през периода от 17.04.2018г. до 16.01.2019г., всички на обща стойност 304 225,16 лв. с ДДС /триста и четири хиляди двеста двадесет и пет лева и шестнадесет стотинки/. При предаване на стоките в склада на продавача са съставяни и необходимите приемо-предавателни протоколи - общо 295 на брой. Ответникът е извършил до момента частични плащания в размер на общо 40 974,50 лв., които ищецът на основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗД е отнесъл към най-старите задължения. Ответникът е изпаднал в забава спрямо ищеца подари това, че по така издадените фактури дължими остават още 263 250,66 лв. Към настоящия момент до датата на предявяване на иска ответника дължи и 8 108,93 лв. обезщетение за забава, определено по реда на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, съгласно който текст когато между страните не е уговорен срок за плащане (както в настоящия случай), паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14 - дневен срок от получаване на фактурата. В случая всички фактури са предавани незабавно на ответника в деня на тяхното издаване. Плащане, с изключение на посоченото по-горе частично такова, не е извършено и до момента.

Липсата на доброволно изпълнение от страна на ответника, обуславя правния интерес за ищеца от предявяване на настоящите осъдителни искове.

Сезира съда с искане да постанови решение, с което да осъди “ПЪТСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, ул. ***, ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ на “ОПАЛ-Т” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, бул. ***, ЕИК: *** сумата от общо 271 359,59 лв. /двеста седемдесет и една хиляди триста, петдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/, от които 263 250,66 лв. /двеста шестдесет и три хиляди двеста и петдесет лева и шестдесет и шест стотинки/ главница и 8 108,93 лв. /осем хиляди сто и осем лева и деветдесет и три стотинки/ обезщетение за забава, изчислено по реда на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ от 15-я ден от издаване на съответната фактура до деня на подаване на настоящата искова молба, както и законната лихва върху сумата от 263 250,66 лв., считано от деня на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението.

Посочва Банкова сметка *** “ОПАЛ-Т” ООД за плащане на дълга:

IBAN: ***ржа да е обоснована допустимостта и основателността на предявения иск.

Препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника"ПЪТСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД, ЕИК: *** и по делото в срока по чл.367 ал.1 от ГПК е постъпил отговор вх.№1748 от 20.02.2019 г.

Ответникът е взел становище по допустимостта на исковете срещу него и признава,че са допустими.

Взел е становище и по основателността на исковете.

Счита същите за неоснователни и недоказани.

Не оспорва извършени доставки на строителни материали за периода 17.04.2018 г. - 16.01.2019 г.

Въвежда възражение,че при предаване на съответните стоки по извършените доставки са съставяни приемателно- предавателни протоколи, които са подписвани от лица, които не представляват „ПЪТСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД и за които липсва упълномощаване за извършване на такава действия.

Сочи,че представените с отговора  протоколи голяма част от тях не са подписани от страна на ищцовото дружество, поради което не са налице основания да се търси плащане по тях, тъй като не са изпълнени условията на уговорената доставка.

Такива протоколи с отговора не се представят.

Препис от отговора е връчен на ищеца,който е упражнил правото си да подаде допълнителна искова молба вх.№2454 от 13.03.2019 г.в срока по чл.372 ал.1 от ГПК.

С нея ищецът пояснява и допълва първоначалната си искова молба със следното:

Ищецът оспорва твърдението на ответника обективирано в подадения отговор, че поради неподписване от негова страна на приемо-предавателните протоколи не е налице основание за плащане по тях, тъй като това са неговите екземпляри и не е нужно да имат подпис.

Сочи,че в отговора ответникът не оспорва, че е получил индивидуализираните в приложените към исковата молба фактури и стоки (строителни материали).

Оспорва твърдението на ответника, че лицата подписвали протоколите не са упълномощавани за такива действия и счита същото за неотносимо към конкретния случай, тъй като лицата са служители на ответника и не е необходимо упълномощаване за извършване на тези действия.

Застъпва становище,че след като ответникът е получил процесните фактури, които са издадени на база съставените протоколи и същият не се е противопоставил веднага след узнаването относно тяхното получаване (а именно, че същото е извършено от лица без представителна власт), то на основание, чл. 301 от ТЗ търговецът е потвърдил тези действия.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права и формулирания петитум,дават основание на съда да приеме,че е сезиран с главен иск с правна квалификация чл.327,ал.1 ТЗ,акцесорен иск за законна лихва върху тази сума начиная от 05.02.2019 г. до окончателното й изплащане и по чл.86,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.303 а ТЗ

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните следва да установи обстоятелствата,на които основава исканията или възраженията си,извличайки изгодни за себе си правни последици.

Ищецът следва да установи,в условията на пълно и главно доказване,че е налице валидно облигационно отношение между него и ответника възникнало от договор за търговска продажба, възникнало задължение да достави договорени стоки на купувача,изпълнение на задължението на продавача за предаване стоката на купувача,както и неизпълнено задължение на купувача да заплати продажната цена.

Ответникът следва да докаже,че е удовлетворил вземането на продавача т.е,че е погасил задълженията си към ищеца за доставените строителни материали,за която доставка са издадените 230 броя фактури и 295 бр. приемо-предавателни протоколи или своите възражения.

Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на страните.Исковете са предявени от надлежна страна против надлежна страна,което съдът установи чрез служебна справка в ТР.

Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените искови претенции,то същите се явяват допустими.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като отчете доводите на страните приема за установено от правна и фактическа страна следното:

С отговора на исковата молба ответникът е признал доставка на строителни материали през периода от 17.04.2018 г. до 16.012019 г.

Въвел е възражение,че при предаване на съответните стоки по извършените доставки са съставяни приемателно- предавателни протоколи, които са подписвани от лица, които не представляват „ПЪТСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД и за които липсва упълномощаване за извършване на такава действия.

Твърди ,че представените с отговора  протоколи голяма част от тях не са подписани от страна на ищцовото дружество, поради което не са налице основания да се търси плащане по тях, тъй като не са изпълнени условията на уговорената доставка.

Такива протоколи с отговора не са представени.

Други доказателства не са ангажирани.

Ответникът не е оспорил представените с исковата молба писмени доказателства и не е поискал откриване на производство по оспорването им.

От неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза по делото,извършена след проверка в счетоводствата на двете страни по делото се установява,че към датата на изготвяне на заключението размерът на дължимите суми по фактури и кредитни известия,издадени от ищеца"Опал Т"ООД на ответника "Пътстройинженеринг"АД възлизат на сумата от 263 250.70 лв./общата стойност на фактурите и кредитните известия:304 225.20 лв. минус 40 974.50 лв. извършени плащания/.

Вещото лице е установило,че издадените от ищеца 230 бр.данъчни документи,от които 227 броя фактури и 3 броя кредитни известия,всичките на стойност 304225.20 лв., вкл. данъчна основа 253 520.95 лв. и начислен ДДС 50 704.25 лв.Издадените фактури са намерили счетоводно отражение в счетоводството на ищеца,като вземане към ответника и са взети съответните счетоводни записвания.

Вещото лице е установило,че  ответникът е получил от ищеца общо 230 данъчни документи от които 227 броя фактури и 3 броя кредитни известия,всичките на стойност 304225.20 лв., вкл. данъчна основа 253 520.95 лв. и начислен ДДС 50 704.25 лв.Издадените фактури са намерили счетоводно отражение в счетоводството на ответника,като задължение към ищеца и са взети съответните счетоводни записвания.

От предоставените от ответника и получени от ТД на НАП копия на дневници за покупки и справки- декларации по ЗДДС на "Пътстройинженеринг"АД,експертизата установява,че ответникът в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице,е получило от "Опал Т"ООД процесните 227 бр. фактури и 3 бр. кредитни известия,всичките на обща стойност 304225.20 лв.,включило е процесните фактури и кредитни известия,всичките с данъчна основа 253520 лв. в дневниците си за покупки и е ползвало ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 50704.25 лв.

 По делото е разпитана свидетелката И.И.Ц. - отговорник склад „Строителни материали“ при „ОПАЛ-Т“ ООД,относно изясняване целия механизъм на доставките на строителни материали - от подаването на заявка до получаване на стоката от ответника, начина на отчитане на материалите, оформянето на съпътстващите стоката документи - приемо-предавателни протоколи, фактури и др.,тъй като е присъствала на всички доставки към ответника и има непосредствени впечатления по случая.

Същата работи от 4 год. и половина, като специалист с контролни функции по търговия.Ответникът извършвал строителство на възложени обекти,имал нужда от строителни материали,приел офертите на ищеца и започнали доставки на стоки. И към ищеца, а също така и към негови доставчици ответникът се обръщал по имейл или устно.Исканията за стоки отправяли лично към свидетелката. Към нея  се обръщал инж. И.Г. и двама техници от обектите им - И.И. и В.В.. Лично инж.Г. се обаждал и казвал, че са одобрени и че ще пазарува от ищеца. Складът се намира на бул.***, това е склада на "Опал Т" и от там се получавали материалите. На място в скалда идвали представители на ответника, основно техниците, които посочи по-горе, давали материалите на тях, те подписвали Приемо-предавателни протоколи в два екземпляра - един за тях, един за ищеца. Те си осигурявали транспорта за тези стоки. Извършвало се и броене на стоките. Фактурирането се извършвало или от свидетелката или от някой, който работи в склада, в момента на предаването на стоките. Приемо-предавателните протоколи отивали в счетоводството на другата страна, те идвали да си ги вземат от свидетелката, тя ги предавала. Имало плащане през периода - април 2018г. - януари 2019г. първоначално офертата била да се заплаща веднага, но след това ищецът решил да им направи отстъпка и да ги изчака.

Предвид изложеното от фактическа страна и съобразно консенсуалния характер на договора за търговска продажба,съдът приема че между страните по делото валидно е възникнала и съществува облигационна връзка по договор за търговска продажба на посочените в процесните данъчни фактури строителни материали.Наред с това пълно и главно са доказани от ищцовата страна доставката по сделката за търговска продажба и неизпълненото задължение на купувача за заплащане на продажната цена.

Възражението на ответника ,че при предаване на съответните стоки по извършените доставки са съставяни приемателно- предавателни протоколи, които са подписвани от лица, които не представляват „ПЪТСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД и за които липсва упълномощаване за извършване на такива действия,не е подкрепено с доказателства.Лицата са служители на ответника и не е необходимо упълномощаване за извършване на тези действия.

След като ответникът е получил процесните фактури, които са издадени на база съставените протоколи и същият не се е противопоставил веднага след узнаването относно тяхното получаване (а именно, че същото е извършено от лица без представителна власт), то на основание, чл. 301 от ТЗ търговецът е потвърдил тези действия.

Както се установи от вещото лице ответникът е ползвал данъчен кредит,задължението към ищеца е надлежно осчетоводено и съгласно формираната съдебна практика /включително такава и на ВКС/включване на процесните суми в дневниците за продажба,е признание за наличие на задължението.

С оглед общите правила за  доказване в процеса/чл.154,ал.1 от ГПК/,в тежест на ответника е да докаже,че е погасил задълженията си към ищеца за доставените строителни материали,за която доставка са издадени процесните фактури,каквото доказване няма проведено по делото.Защитата си пасивно легитимираната страна е изнесла на плоскостта на неоформени приемо- предавателни протоколи от упълномощени лица на ответника,което съдът прие за недоказано обстоятелство. Счетоводните записвания на страните,по предвиждането на чл.182 от ГПК,могат да служат като доказателство на лицето или организацията,които са водили книгите.Процесуалната норма кореспондира с нормата на чл.55,ал.1 от ТЗ,която предвижда,че редовно водените търговски книги и записванията в тях /обстоятелство установено от вещото лице/могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.

Налице е и признание от ответника,че доставките са извършени с отговора на исковата молба.

  Съгласно диспозитивната норма на чл.327,ал.1 от ТЗ,при търговски продажби купувачът е длъжен да плати цената при предаването на стоката или документите,които му дават право да я получи,ако не е уговорено друго.За това друго по делото липсват доказателства,нещо повече  липсват и твърдения. Издадените за доставените стоки фактури не са оспорени от ответника и са получени от него.Следователно,от момента на предаването на стоките и получаване на фактурите купувачът е в забава за плащане на продажната цена,което е виновно неизпълнение на договорно задължение,по смисъла на чл.79,ал.1 от ЗЗД,за което отговаря.Всяка една от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно,съобразно изискванията на закона/чл.63,ал.1 от ЗЗД/.Ето защо съдът приема,че главният иск,като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло за сумата 263 250.66 лв. ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на входиране на исковата молба в съда 05.02.2019 г. до окончателното й изплащане.

Посоченото виновно поведение на купувача по сделката за заплащане на продажната цена повлича основателност и на акцесорната претенция за лихва за забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД.

На основание чл.309 а от ТЗ,когато кредиторът е изпълнил задълженията си,а длъжникът е в забава за плащане,ако не е уговорено друго,кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата без да е необходима покана.

Съгласно чл.303 а ,ал.4 от ТЗ ,ако не е уговорен друг срок за плащане,паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата.

За периода на виновното неизпълнение кредиторът е бил лишен неоснователно от облагата да ползва парите си,поради което претенцията му за вземане за лихва за забава е основателна.Относно нейния размер по делото липсват доказателства,но ответникът не е оспорил посоченият в исковата молба размер на този иск.Не е поставил и въпрос към счетоводната експертиза.Съдът по реда на чл.162 от ГПК,с помощта на изчислителни системи Апис"Финанси",Изчисляване на законна лихва в левове провери посоченият от ищеца размер и приема акцесорната искова претенция за основателна и доказана , поради което следва да бъде уважена изцяло за сумата от 8108.93лв. Ищецът не е поискал присъждане на законна лихва върху тази сума.

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК,в тежест на пасивно легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски по делото съобразно събраните доказателства,в размер на 20408.38лв. от които:внесена държавна такса-10854.38 лв., възнаграждение за вещо лице-1250 лв.,адвокатско възнаграждение-8304 лв./стр.5 до 6 от делото/.

Така мотивиран и на основание чл.235 от ГПК,ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

                 Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  "ПЪТСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” АД, със седалище и адрес на управление:гр. Враца, общ, Враца, обл. Враца, ул. ***, ЕИК: ***, представлявано от Т.П.П.         ДА ЗАПЛАТИ на "ОПАЛ-Т" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, бул. ***, ЕИК: ***, представлявано от Т.К.Т. - сума в размер на 263250,66лв.-главница дължима от ответника за доставки на строителни материали към ответника, обективирани в 230 бр. фактури през периода от 17.04.2018г. до 16.01.2019г.и обезщетение за забава: 8108,93 лв. /осем хиляди сто и осем лева и деветдесет и три стотинки/ обезщетение за забава, изчислено по реда на чл.303а, ал. 3 от ТЗ от 15-я ден от издаване на съответната фактура до деня на подаване на настоящата искова молба, както и законната лихва върху сумата от 263 250,66 лв., считано от деня на подаване на настоящата искова молба 05.02.2019 г.до окончателното изплащане на задължението,както и сторените от ищеца деловодни разноски в размер на 20 408.38 лв. от които:внесена държавна такса-10854.38 лв.,възнаграждение за вещо лице-1250 лв.,адвокатско възнаграждение-8304 лв./стр.5 до 6 от делото/по посочената банкова сметка ***- IBAN: ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-гр.София,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                           СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: