РЕШЕНИЕ
Номер: 11.02.2020 год. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести
наказателен състав
На пети февруари Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 3522 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 70/2019 от 02.12.2019 год. на председателя на Държавната комисия по хазарта (ДКХ).
Жалбоподателят „АРЕС ГРУП” ООД гр.Стара Згора, ЕИК *********, твърди, че НП
е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Претендира за направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна ДКХ счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде
потвърдено като законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение, а
в случай, че жалбата бъде уважена – прави възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното
НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№
070 от 19.11.2019 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.110, ал.1
(„За нарушение на чл. 45, ал. 2 на организатора на хазартни игри се налага
имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.”) във връзка с ал.3 от ЗХ –
Закон за хазарта („При повторно нарушение по ал. 1 или 2 санкцията е в двоен
размер“) за нарушение на чл.45, ал.2, т.4 ЗХ („В игралните зали и в игралните
казина не се допуска присъствието на лица: без документи, удостоверяващи
тяхната самоличност”), изразяващо се в това, че на 26.09.2019 год. в стопанисвана
от него игрална зала за хазартни игри с игрални автомати, находяща се в гр.Стара
Загора, ул.„Мусала” № 81А, допуснал присъствието на лицето Т.М.Т. без
документи, удостоверяващи неговата самоличност (лична карта, паспорт,
свидетелство за управление на моторно превозно средство), като изрично е
отбелязано, че срещу жалбоподателя има издадени две НП за нарушение на чл.45,
ал.2, т.4 от ЗХ, влезли в сила през срока на действие на издадения му лиценз, което обуславя налагането на санкция, близка до максималния предвиден
размер.
В случая
от показанията на св.Т.М.Т., дадени в хода на съдебното следствие, се установява, че същият е бил допуснат в
игралната зала на жалбоподателя след проверка от охраната на самоличността му и
личната му карта е била в него по време на проверката от служителите на ДКХ,
съвместно с органите на МВР, но ги е излъгал, че не я носи, тъй като бил
избягал от работа и се притеснявал да не го уволнят.
При тези данни и тъй като не се събраха доказателства, които да оборват
показанията на св.Троев (дадените от него писмени обяснения по време на
проверката не изключват достоверността на показанията му, а напротив –
потвърждават същите в частта им, че е казал на проверяващите, че не носи
документ за самоличност, при това за разлика от писмените му обяснения показанията
му са депозирани под страх от наказателна отговорност), съдът намира, че
жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е бил санкциониран,
респективно – обжалваното НП се явява незаконосъобразно, още повече, че
жалбоподателят е санкциониран по чл.110, ал.3 от ЗХ – за
повторно извършено нарушение, а въззиваемата страна изобщо не ангажира
доказателства в тази насока – не представи НП, обуславящи повторност на
нарушението (отделен е въпросът, че тези НП, ако такива са били издадени и са
влезли в сила, не са индивидуализирани в НП, предмет на настоящото дело).
В допълнение следва да се отбележи, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
защото не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
(Закон за административните нарушения и наказания), тъй като не съдържа всички необходими
факти и обстоятелства от съставомерен характер, обуславящи санкционирането му
по чл.110,
ал.3 от ЗХ – за повторно извършено нарушение. Вярно е, че в
НП изрично е отразено, че срещу жалбоподателя има издадени две НП за
нарушение на чл.45, ал.2, т.4 от ЗХ, влезли в сила през срока на действие на
издадения му лиценз, но същите, както беше отбелязано, не са индивидуализирани – не са посочени
номерата им, датите на издаването им и датите на влизането им в сила.
Нещо повече: макар в НП да е отразено, че срещу жалбоподателя
има издадени две НП за нарушение на чл.45, ал.2, т.4 от ЗХ, влезли в сила през
срока на действие на издадения му лиценз, липсва обективирано въз
основа на това обстоятелство волеизявление, че нарушението се явява е извършено
повторно (това обстоятелство е посочено само и единствено като основание, обуславящо
налагането на санкция, близка до максималния предвиден размер), т.е. налице е и
несъответствие между фактическото и юридическото (доколкото е налице позоваване
на чл.110,
ал.3 от ЗХ) формулиране на административно-наказателното
обвинение.
Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП, като незаконосъобразно,
следва да бъде отменено.
С оглед на уважаването на жалбата на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски за
възнаграждение на един адвокат. От ангажираните от жалбоподателя доказателства
в тази насока се установява, че заплатеното от него възнаграждение на
защитавалия го адвокат възлиза на 1200 лева. Имайки предвид обаче, че делото не
съставлява фактическа и правна сложност, размера на наложената с обжалваното НП
имуществена санкция (15 000 лева) и направеното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение, съдът намира, че последното следва да му бъде присъдено в минималния размер, предвиден
в закона – чл.63, ал.4 от ЗАНН във връзка с чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата във връзка с чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (830
лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.), а именно – 980 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш
И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 6 от 08.06.2017 год. на председателя на Държавната комисия по хазарта.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ПО ХАЗАРТА гр.София, бул. „Акад. И. Евстратиев Гешов“ №
15, да заплати на „АРЕС ГРУП” ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара
Згора, ул. „Братя Жекови“, бл.105, ет.2, ап.2, ЕИК *********, сумата от 980
(деветстотин и осемдесет) лева, представляваща направени разноски за
възнаграждение на един адвокат в производството по а.н.дело № 3522/2019 год. на
Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: