О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
149
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД...............гражданско отделение в
разпоредително заседание на 09 ноември
две хиляди и осемнадесета …………..........................година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. П.
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря
като изслуша
докладваното от съдията А. П.
В.гр.д. № 24 / 2018 г. по описа на ВОС.
Производството по делото е образувано по искова
молба от 14.06.2016г., с която „Р. /Б./" АД е предявил срещу Ч.Л.Л. и В.Т.Л. обективно съединени искове по чл.422 ГПК за
признаване за установено, че ответниците дължат
солидарно на ищеца следните суми по договор за банков кредит от 5.02.2008г.,
анекс № 1/30.09.2009 г. и анекс № 2/25.02.2011 г.: 1) 105 868,93 лв. - главница, 2) 34 772,33 лв. - възнаградителна лихва за периода 15.02.2012 г. - 29.06.2015 г.,
3)
10 001,31 лв. - наказателна
лихва за периода 15.02.2011 г. - 5.08.2015 г.,
4)
1 053,30 лв. - комисионна за управление за периода 15.03.2011 г. - 14.03.2015г.
С разпореждане от 16.06.2016 г. съдът е постановил да бъде изпратен препис от исковата
молба на ответниците за отговор в 2-седмичен срок на осн. чл. 367, ал. 1 ГПК. Такъв препис е връчен на двамата ответници на 28.06.2016
г.
На 11.07.2016г. ответниците
са подали отговор на исковата молба, съдържащ 176
страници. В същия, наред с оспорването на
редовността на исковата молба и основателността на исковете, е поискано и:
1)
прекратяване на делото поради неподсъдност и
изпращането му на компетентния съд в гр.София, тъй като към момента на подаване
на исковата молба са имали постоянен и настоящ адрес в гр. София,
2)
привличане като помагачи на главния прокурор С. С. Ц.
и държавата чрез министър на финансите,
3) събиране на редица посочени
доказателства.
С разпореждане от 14.07.2016 г. съдът е постановил да бъде изпратен на ищеца препис
от отговора, като му е указал възможността в 2-седмичен срок да подаде
допълнителна искова молба. На ищеца е връчен такъв препис на 29.07.2016 г., но същият не е подал допълнителна искова молба.
С определение от 12.09.2016 г. съдът е насрочил открито заседание за 12.10.2016г. Със същото определение са приети представените към
исковата молба писмени доказателства, назначена е поисканата от ищеца съдебно-
счетоводна експертиза и са допуснати свидетелите, поискани на стр. 175 от отговора на ответниците. В определението липсва произнасяне
по възраженията на ответниците за неподсъдност на
спора, нередовност и недопустимост на исковете.
С частна жалба от 10.10.2016г. ответниците са обжалвали
определението от 12.09.2016 г. в частта, с която е оставено без
уважение възражението им за неподсъдност.
В заседанието на 12.10.2016 г. не е бил даден ход на делото, поради непризоваване
на ответниците в срока по чл. 56, ал. 3 ГПК, като следващото заседание е насрочено за 11.01.2017 г. Последното не е редовно проведено, тъй като делото
се намирало към този момент в САС и ВКС по депозираните жалби за бавност, както
и по ч.ж.
С оглед факта, че няма депозирана
допълнителна ИМ, такава не е връчена на ответниците и
респ. не им е даден срок за допълнителен отговор, а делото е насрочено в
о.с.з., което не е проведено до момента.
По делото са постъпили молби от
24.10.2018 г. и от 09.11.2018 г. от Ч.Л.Л. и В.Т.Л.,
двамата с постоянен адрес ***. В молбите се поддържа, че с отговора на исковата
молба са направили възражение за неподсъдност на делото на ВОС, поради това ,
че към момента на подаване на исковата молба са имали постоянен адрес в
гр.София. С първата молба се иска спиране на производството до произнасяне на
съда по възражението за неподсъдността му на ВОС , с втората се иска да бъде
определен от САС срок при бавност, тъй като до момента на додаване на тази
молба ВОС не се е произнесъл по направеното от тях възражение.
Съдът след като се запозна с
направеното в отговора на исковата молба възражение за неподсъдност на делото
на ВОС, с което се иска прекратяването му и изпращане по подсъдност в гр.София,
намира следното:
Производството пред ВОС е образувано по искова
молба от 14.06.2016г., с която „Р. /Б./" АД е предявил срещу Ч.Л.Л. и В.Т.Л. обективно съединени искове по чл.422 ГПК за
признаване за установено, че ответниците дължат
солидарно на ищеца следните суми по договор за банков кредит от 5.02.2008г.,
анекс № 1/30.09.2009 г. и анекс № 2/25.02.2011 г.: 1) 105 868,93 лв. - главница, 2) 34 772,33 лв. - възнаградителна лихва за периода 15.02.2012 г. - 29.06.2015 г.,
5)
10 001,31 лв. - наказателна
лихва за периода 15.02.2011 г. - 5.08.2015 г.,
6)
1 053,30 лв. - комисионна за управление за периода 15.03.2011 г. - 14.03.2015г.
В
отговора на исковата молба ответниците Ч.Л.Л. и В.Т.Л. са направили възражение за неподсъдност на
спора на ВОС.
Възражениете е направено своевременно , поради което е
допустимо, но разгледано по същество- неоснователно, по следните съображения:
Заповедното производство представлява специално съдебно производство, което замества или предхожда
исковия процес и е призовано да предостави
бърза защита на безспорни права. Целта на производството
е да се избегне
тежката процедура на исковата защита,
ако съществуването на правото не
е спорно, като се създаде съдебно
изпълнително основание
(чл.404, т.1 ГПК) за вземания
от предвидения в чл.410 ГПК
вид или за
притезания, удостоверени с някой от посочените
в чл.417 ГПК документи.
Съгласно чл.410,
ал.1 ГПК, издаване на заповед за изпълнение
може да се
поиска, когато искът е родово подсъден на районния
съд като първа съдебна инстанция. Следователно такива ще са
искове, чиято цена е до 25 000лв. (чл. 104 ГПК).
Съгласно разпоредбата на чл.417 ГПК издаване на заповед
за изпълнение въз основа на
документ може да се иска
независимо от размера на сумата,
т.е. и за суми над 25 000лв.
Съгласно ГПК компетентен да се произнесе по
подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение в двете му форми (по
чл.410 и по чл.417 ГПК) е винаги
районният съд. Ако вземането бъде оспорено чрез възражението
по чл.414 ГПК, се открива пътят за
установяването му по исков ред
– чрез предявяване на иска, уреден
в чл.422 ГПК. В тези случаи възниква въпросът, кой е родово компетентният съд по иска
по чл.422 вр. чл.415 ГПК, ако заповедта е издадена за сума над
25 000лв.?
Досежно подсъдността на иска по чл.422 ГПК в съдебната практика и в правната доктрина не съществува спор,
че тя се
определя от правилото на чл.104, т.4 ГПК (в т.см. решение
№17/24.03.2011г. по т.д.
382/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о.,
определение №416/0 5.07.2010 г. по
ч.гр.д.№ 369/2010г. на ВКС,
ГК, ІV г.о. и др.), в
които е прието, че подсъдността на установителните искове по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК се определя съобразно
общите правила за подсъдност, вкл. и за
родовата подсъдност. В особените правила за заповедното производство липсва изрична разпоредба, която да определя,
че съдът, издал заповедта за изпълнение, е родово компетентен и по иска по
чл.422 вр. чл.415 ГПК. Ето защо се прилагат общите правила на родовата
подсъдност и исковете са подсъдни на
съответния родово компетентен съд. Общите правила са разписани
в нормата на чл.104, т.4 ГПК, която разпорежда, че на окръжния
съд са подсъдни
исковете по граждански и търговски дела с цена на
иска над 25 000лв.
Следователно, с оглед цената на
предявения иск в конкретния случай, която е над 25 000 лв., настоящото дело не е родово подсъдно
на районния съд, а компетентен да разгледа спора
е Окръжен съд – Видин.
По отношение на правилата на местна
подсъдност искът се предявява по правилата на общата подсъдност , а именно пред
съда , в района на който е постоянния адрес или седалището на ответника.
По делото във всички, изхождащи от ответниците молби, жалби, включително и отговора на
исковата молба, същите са посочили адреси в гр.Видин. С уведомление от
14.03.2017 г. двамата ответници , в изпълнение на задълженията
си по чл.41,ал.1 ГПК , че от 01.01.2017 г. са
променили постоянния си и настоящ адрес и са поискали всички книжа и документи
по делото да им бъдат изпращани на адрес в с.Вълчек , област Видин. Във връзка
с направеното възражение по делото не са представени доказателства за постоянен
или настоящ адрес в гр.София. съгласно разпоредбата на чл.119,ал.5 ГПК
едновременно с възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си. Предвид изложеното
съдът намира възражението за неподсъдност на спора на Видински окръжен съд , за
неоснователно и като такова следва да се отхвърли.
По отношение на искането за спиране
на производството по делото до произнасяне по възражението за подсъдност, съдът
не дължи произнасяне по същото предвид произнасянето по възражението по чл.119 ГПК.
Предвид изложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ възражението на Ч.Л.Л. и В.Т.Л.
за неподсъдност на делото на Видински
окръжен съд и изпращането му по компетентност в гр.София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: