№ / .07.2022 година., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, 23-ти СЪСТАВ
в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря ПЕНКА
МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 173 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по жалбата на И.Т.Г. *** срещу Решение №
2153-03-155/09.12.2021 година на Директора на Териториално поделение – Варна на
Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-03-404/10.11.2021
година срещу Разпореждане № РВ-3-03-00941412/23.06.2021 година на Ръководителя
на контрола по разходите на Държавно обществено осигуряване (ДОО) в
Териториално поделение–Варна на Националния осигурителен институт, съгл.
заповед № 1130-03-18-1/31.01.20г. –л.121 от АП.
Жалбоподателката твърди, че решението е
незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Заявява, че е работила по трудово правоотношение, както и че
работодателят „Вендинг Европа“ ООД е внесъл осигурителните вноски. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението и потвърденото с него
разпореждане.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуален
представител, поддържа жалбата.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Твърди, жалбоподателката не е полагала труд, поради което изплатеното
обезщетение подлежи на възстановяване. Моли съда да постанови съдебно решение,
с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
С Разпореждане № РВ-3-03-00941412/23.06.2021 година, издадено от
Ръководител на контрола по разходите за ДОО (л. 9 от административната преписка
(АП)), е разпоредено жалбоподателката да възстанови сумата от 11901,26лева,
представляваща получено обезщетение за бременност и раждане за периода ***г.-
30.11.2019година и за отглеждане на малко дете до две годишна възраст за периода 01.12.2019г.
– 23.11.2020г.
Разпореждането е връчено на жалбоподателката на 08.11.2021година (л.8 от
АП). Обжалвано е с жалба вх. № 1012-03-404/10.11.21година (л. 6-7 от АП).
С Решение № 2153-03-155/09.12.21година Директорът на Териториално поделение
– Варна на Националния осигурителен институт (л.1-4 от АП) е отхвърлил жалбата
на И.Т.Г. срещу Разпореждане № РВ-3-03-00941412/23.06.2021година, издадено от
Ръководител на контрола по разходите за ДОО. За да постанови този резултат,
органът е приел, че „Вендинг Европа“ ООД – Варна не е извършвало търговска
дейност за периода 18.05.2017 – 16.07.2017година и от 11.10.2018г. до 17.10.2018г.,
поради което наетата И.Т.Г. не е извършвала трудова дейност и изплатите й
обезщетения са без правно основание.
Решението е връчено на жалбоподателката на 11.01.22година (л. 5 от АП), следователно
подадената на 21.01.22година жалба е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО.
Със Заповед № ЗР-5-03-00853967/14.12.2020 година (л.120 от АП)
Ръководителят на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен
институт е възложил проверка по разходите на ДОО на „Вендинг Европа“ ООД –
Варна.
В Протоколи № № ПТ-5-03-00858848/31.12.2020 и ПТ-5-03-00865655/18.01.2021
година /л.118-119/ са обективирани проверки на адреса на управление на „Вендинг
Европа“ ООД – Варна. От протоколите е видно, че на адреса на управление няма
офис и не са намерени управителя на дружеството или други лица.
С писмо изх. № Ц1042-03-181#6/20.01.2021 година, /л.116-117/
жалбоподателката е поканена да се яви на 01.02.2021 година и да представи
трудовия си договор с „Вендинг Европа“ ООД – Варна, длъжностна характеристика и
трудова книжка.
В Констативен протокол № КВ-5-03-00878755/11.02.2021 година (л.30-32 от АП)
е обективирана извършената на „Вендинг Европа“ ООД – Варна проверка за
разходите по ДОО. В протокола е посочено, че дружеството не е внесло ДОО за
периода м.01.2016 – 31.01.2020година. Посочено е, че от подадената декларация
за 2017 година по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството е видно, че
дружеството не е осъществявало дейност за периода. Заявено е, че дружеството не
е отчело разходи за трудови възнаграждения за периода 2017 - 2020 година.
Между страните не се спори, че между жалбоподателката и „Вендинг“ ООД –
Варна е сключен трудов договор, регистриран в Териториална дирекция-Варна на Националната
агенция за приходите, както и че тя е получила обезщетение за бременност и
раждане и за отглеждане на малко дете за периода 17.10.18г.-23.11.20г.
година в общ размер на 11901,26лева. Не
се оспори, че „Вендинг Европа“ ООД – Варна не е внесъл дължимите осигурителни
вноски за ДОО.
Видно от подадените от „Вендинг Европа“ ООД – Варна данъчни декларации по
чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане дружеството не е отчело
приходи и разходи от търговска дейност за 2016 и 2017година. Представена е
декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството (л. 64 от АП), в
която управителят на дружеството е декларирал, че предприятието не е
осъществявало дейност през 2017 година.
От показанията на разпитания в с.з., проведено на 07.06.22година свидетел Д.
Л. Г. , управител на дружеството-работодател за процесния период се установява,
че И.Г. вероятно е била наета от него. Сочи, че е намирала обекти за
вендинг-машините основно по телефона, срещу трудово възнаграждение в размер на
945лв., бруто.
На осн. чл.176 ГПК вр. чл.144 АПК жалбоподателката Г. е дала обяснения пред
съда. Заявява, че е подписала трудовия договор, получен чрез куриерска фирма.
Заплатата е изплащана на ръка, без да се подписва на ведомости.
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, са издадени от
компетентни органи, арг. чл. 114, ал. 3 и чл. 117, ал. 1 от КСО, в писмена форма.
Актовете съдържат фактическите и правните основания за издаването им и ясна
разпоредителна част.
Жалбоподателката е търсена за започналото административно производство с
писмо изх. № Ц 1042-03-181#6/20.01.2021 година. Същото е с отбелязване „не е
потърсено“. Независимо от изложеното, по делото е безспорно установено, че
Разпореждане № РВ-3-03-00941412/23.06.2021г. е съобщено на лицето по реда на чл. 61 вр. чл.18а ал.10 от АПК, и Г. е обжалвала същото пред Ръководителя на
ТП на НОИ гр. Варна с жалба вх. №
1012-03-404/10.11.21година (л. 6-7 от АП).
Във връзка с приложението на чл. 61,
ал. 3 от АПК следва да се съобразят и мотивите на ВАС дадени с Определение №
9521 от 11.07.2018 г. по адм. дело № 7829/2018г. Според ВАС уведомяване по този
начин се допуска, само ако адресът на заинтересованото лице не е известен или
ако то не бъде намерено на посочения от него адрес. Жалбоподателката е търсена
множество пъти на постоянния и настоящ адрес, но не е открита. Независимо от изложеното, в случая
жалбоподателката е подала декларация пред адм.орган, на осн. чл.35, 36 и 37 от АПК /л.13-16 от АП/, в която е посочила относимите факти относно трудовото й
правоотношение с работодателя „Вендинг Европа“ЕООД, които са изискани с
писмото.
Предвид горното съдът намира, че в хода на административното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на
защита на жалбоподателката.
Спорът между страните се свежда до това дали жалбоподателката има
качеството „осигурено лице“ по смисъла на чл.48а от КСО, вр. § 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на КСО, респ. има ли право на парично обезщетение за
бременност и раждане по осигурителното правоотношение с „Вендинг Европа“ ООД –
Варна.
Правото
на парично обезщетение за бременност и раждане
възниква при наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. лицето да е
осигурено за общо заболяване и майчинство и 2. да има 12 месеца осигурителен
стаж като осигурено за този риск. , арг. чл. 48а от КСО.
Легално
определение на понятието „осигурено лице“ се съдържа в § 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на КСО и това е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, арг. чл. 10,
ал. 1 от КСО.
От
съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че
едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено,
е да извършва трудова дейност. Наличието на трудово или служебно правоотношение
в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но това
не е достатъчно. Необходимо е лицето реално да осъществява трудова дейност въз
основа на това правоотношение. В този смисъл е Решение № 3837/20.04.22година,
постановено по адм. д. № 398/2022година, със същия работодател „Вендинг Европа“ООД, касаещо друг служител на
дружеството при идентични факти; Решение № 211/08.01.2016 година,
постановено по адм. д. № 3681/2015 година, Решение № 292/11.01.2017 година,
постановено по адм. д. № 14312/2015 година и други по описа на Върховния
административен съд на Република България. Изключенията от това правило са
регламентирани в изречение 2 на т. 3 от § 1 от Допълнителните разпоредби на КСО.
В
конкретния случай оспорващата И.Г. има сключен трудов договор с „Вендинг
Европа“ ООД - Варна, който към момента на получаване на паричните обезщетения
по чл. 48а и чл. 50 от КСО не е прекратен.
До даване
ход на устните състезания жалбоподателката, чиято е доказателствената тежест,
не представи убедителни доказателства, че реално е полагала труд по трудово
правоотношение с „Вендинг Европа“ ООД – Варна.
Не са
представени писмени документи – длъжностна характеристика, доказателства за
получена работна заплата и други подобни, а трудовия договор /л.17 от
преписката/ не е подписан от Г..
Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Г., като убедителни. Свидетелят не е дал
точни показания какво реално е извършила Г.. Същият дори не познава
жалбоподателката, защото с това се е занимавала счетоводителката. Свидетелят
ясно заяви, че дружеството му няма декларирана дейност за 2017г. и 2018г. По делото не са представени
договори и протоколи за извършено посредничество относно реално намиране клиенти
на дружеството работодател, т.е. липсват доказателства относно характера на
извършената трудова дейност от И.Г., които да обосноват резултата и реалността
на същата.
Предвид
горното съдът намира, че жалбоподателката няма качеството на лице по чл. 48а от КСО. Основанието за възникване на осигурително правоотношение е упражняването
на трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски. Формалното наличие
на трудов договор, без реално да бъде извършвана трудова дейност, не води до
възникване на осигурително правоотношение, което да поражда право на парично
обезщетение за временна неработоспособност.
Съобразно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицата, които са ги
получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Правилен е изводът на
административния орган, че по отношение на жалбоподателката, в резултат на
извършеното служебно заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, са
налице новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО,
които са от значение за определяне на правото и размера на изплатените парични
обезщетения за временна неработоспособност и обосновават възстановяването им.
От заличаването на подадените данни по чл.5, ал. 4 от КСО за посочените
периоди, следва, че жалбоподателката не е осигурено лице, поради което няма
право на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко
дете за периода 17.10.2018-23.11.2020г., каквото и е изплатено за периода в общ размер на 2 115, 81 лв. и той дължи
възстановяване на същото.
Поведението
на жалбоподателката следва да се определи като недобросъвестно, тъй като при
знанието, че не е полагала труд в предприятието е получила обезщетенията по чл.
48а и чл. 50 от КСО.
С оглед
изложеното, съдът намира, че оспореното решение на Директора на Териториално
поделение – Варна на Националния осигурителен институт и потвърденото с него
разпореждане са издадени от компетентни органи, в изискуемата форма, при
спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с
материалноправните разпоредби и с целта на закона. Подадената жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен на
основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален
кодекс, вр. чл. 144 от АПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.Г., ЕГН ********** ***
срещу Решение № 2153-03-155/09.12.2021година на Директора на Териториално
поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е
потвърдено Разпореждане №
РВ-3-03-00941412/23.06.2021 година на Ръководителя на контрола по разходите на
Държавно обществено осигуряване (ДОО) в Териториално поделение–Варна на
Националния осигурителен институт.
ОСЪЖДА И.Т.Г., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на Териториално поделение –
Варна на Националния осигурителен институт сумата от 100 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14 -дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
СЪДИЯ :