№ 2768
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело
№ 20221100504241 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба, подадена от „З.
К.У.“ АД срещу постановление относно разноските, обективирано в съобщение изх.
№7123/16.02.2022г. по изп.д. №20208510402441 на ЧСИ с рег. №851.
Възраженията на жалбоподателя (длъжник по изпълнителното дело) са, че приетият размер
на разноските за адвокатско възнаграждение е прекомерен, тъй като не е съответен на
фактическата и правна сложност на извършените действия по изпълнителното дело.
Пълномощникът на взискателя Е.С.А. – адв. С.В.Б., оспорва допустимостта на жалбата с
възражения, че е просрочена. Оспорва и основателността на жалбата със съображения, че размерът
за разноските за адвокатско възнаграждение от 1 580,17 лв. е определен съгласно чл. 10, т. 1 и 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Процесното изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден за
вземания на Е.С.А. срещу „З. К.У.“ АД за суми в общ размер 57 466,66 лв.
Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 17.11.2020г. от адв. С.В.Б.
като пълномощник на взискателя Е.С.А., като с молбата е заявено и искане за събиране на
направените разноски за изпълнителното дело, включително дължимия адвокатски хонорар
съгласно чл. 38 ЗАдв.
С постановление с изх. №60500 от 17.11.2020г. съдебният изпълнител е приел за събиране
по изпълнителното дело следните разноски по изпълнението: обикновени такси по ТТРЗЧСИ в
общ размер 84,00 лв., пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер 5 108,92 лв. и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер 1 580,17 лв.
Размер на задължение за разноски по изпълнителното дело от 1 580,17 лв. е посочен и в
1
изпратената до длъжника покана с изх. №60475/17.11.2020г. за доброволно изпълнение на
задълженията по изпълнителното дело, като в поканата не е посочен видът и основанието на тези
разноски.
Длъжникът е подал жалба с вх. №83915/25.11.2020г. срещу приетите за събиране с
постановлението от 17.11.2020г. и поканата за доброволно изпълнение от същата дата разноски в
размер 1 580,17 лв., в която е изложил възражения, че актовете на съдебния изпълнител относно
разноските не създават яснота дали се дължи възстановяване на платено от взискателя
възнаграждение по чл. 36, ал. 2 ЗАдв или плащане на възнаграждение на адвоката по чл. 38, ал. 2
ЗАдв, възражения, че не са представени доказателства за плащане на възнаграждение от
взискателя, нито договор между взискателя и упълномощения адвокат за предоставяне на
безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, както и възражения, че определеният размер на
разноските за адвокатско възнаграждение е прекомерен.
За разглеждане на жалбата с вх. №83915/25.11.2020г. е образувано ч.гр.д. №8796/2021г. на
СГС, III-Б с-в.
С определение от 04.10.2021г. по ч.гр.д. №8796/2021г. на СГС, III-Б с-в производството по
цитираното дело е прекратено, а самата жалба с вх. №83915/25.11.2020г. е изпратена на съдебния
изпълнител по изп.д. №20208510402441 с указания да се произнесе по съдържащото се в жалбата
искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение.
С молба вх. №118745/24.11.2021г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да се
произнесе по възражението му относно разноските, направено с жалбата с вх.
№83915/25.11.2020г., съобразно указанията в определението от 04.10.2021г. по ч.гр.д.
№8796/2021г. на СГС, III-Б с-в.
Със съобщение до длъжника с изх. №7123/16.02.2022г. съдебният изпълнител е отказал да
уважи възражението му срещу приетите разноски за адвокатско възнаграждение и да намали
размера им.
Съобщението е връчено на длъжника на 28.02.2022г., а жалбата срещу него е подадена на
09.03.2022г., тоест в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява и основателна.
Правомощията на съдебния изпълнител да определи размера на разноските за
изпълнителното производство произтичат пряко от правомощията му по чл. 79 ГПК да събере тези
разноски, но надлежното им упражняване включва на първо място ясно и точно посочване на
основанието на задължението за разноски, а на следващо място ясно и точно посочване на
кредитора на вземането за разноски (в пълна степен това се отнася за случаи, при които за
събиране в изпълнителното дело е прието вземане за разноски на лице, различно от взискателя).
Постановлението с изх. №60500/17.11.2020г. и поканата за доброволно изпълнение с изх.
№60475/17.11.2020г., но също и съобщението с изх. №7123/16.02.2022г. по изп.д.
№20208510402441 на ЧСИ с рег. №851, в което е обективиран обжалваният в настоящото
производство акт на съдебния изпълнител относно разноските, не отговарят на посочените
изисквания, тъй като от съдържанието им не става ясно дали кредитор на вземането за разноски е
взискателят (на което сочи липсата на изрично посочен друг кредитор на вземането в цитираните
актове) или упълномощеният адвокат на взискателя (на което сочи основанието на вземането по
2
чл. 38, ал. 2 ЗАдв, цитирано в един от тези актове, а именно постановлението с изх.
№60500/17.11.2020г.).
Изложеното е достатъчно обжалваният акт на съдебния изпълнител относно разноските,
обективиран в съобщението с изх. №7123/16.02.2022г., да се приеме за незаконосъобразен и да
бъде отменен като последица от подадената жалба, вместо което бъдат постановени последици,
съответни на дължимите от съдебния изпълнител по заявените възражения от длъжника срещу
разноските за адвокатско възнаграждение в размер 1 580,17 лв., приети за събиране по
изпълнителното дело, които при обсъденото по-горе съдържание на предходните актове на
съдебния изпълнител относно разноските не могат да бъдат различни освен отмяната и на тези
актове в частта им, с която са приети разноски за адвокатско възнаграждение без ясно посочено
основание, а и титуляр на вземането за разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението относно разноските, обективирано в съобщение изх.
№7123/16.02.2022г. по изп.д. №20208510402441 на ЧСИ с рег. №851, вместо което
ОТМЕНЯ постановлението с изх. №60500/17.11.2020г. и поканата за доброволно
изпълнение с изх. №60475/17.11.2020г. по изп.д. №20208510402441 на ЧСИ с рег. №851 в частта
им, с която са приети за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1 580,17 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3