№ 93
гр. Карнобат, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20212130100661 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело образувано по подадена искова
молба от ищецът ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК: ********* гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез процесуален представител
юк. Р. ИВ. ИЛ., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове на основание чл. 422, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 и
ал. 3 от ГПК за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 406 / 2021 г. по описа на КбРС на парични задължение със
следните основания и размер: главница в размер на 342, 09 лева /триста
четиридесет и два лева и 09 стотинки/, договорно възнаграждение в размер
на 54, 51 лева /петдесет и четири лева и 51 стотинки/, законна лихва в размер
на 17, 52 лева /седемнадесет лева и 52 стотинки/, дължима за периода от 25.
12. 2020 г. датата на изтичане на погасителния план до 23. 03. 2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането срещу ответника АНД. АТ. ХР. ЕГН: **********, с. С., общ. С.,
обл. Бургас, ул. М. 6.
Предявен е и осъдителен иск срещу същия ответник, като се желае
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца възнаграждение за закупена
услуга Фаст в размер на 85, 92 лева /осемдесет и пет лева и 92 стотинки/,
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 242, 91 лева /двеста
четиридесет и два лева и 91 стотинки/. Претендира се ответника да бъде
осъден да заплати направените съдебни разноски в исковото производство на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
1
В исковата молба се твърди, че на 24. 01. 2020 г. е сключен договор за
потребителски кредит № 30042119341 между „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, като кредитор и АНД. АТ. ХР., като длъжник. Сумата на кредита е 450
лева, срокът му 11 месеца, при годишен лихвен процент 40, 90 % и ГПР 48,
46 %. Според исковата молба ответника е поискал и закупил допълнителни
услуги: „Фаст“ с възнаграждение 135 лева, която давала следните
възможности-приоритетно разглеждане на искането на длъжника за
отпускане на кредит, която услуга била използвана от длъжника, като
представители на ищеца са извършили всички необходими действия за
проучване на кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните
документи и са сключили договора в максимално кратки срокове; „Флекси“ с
възнаграждение 360 лева, която давала възможности посочени в т. 15.2.1. от
Общите условия- отлагане на вноски, от която ответника не се е възползвал,
Намаляване на определен брой погасителни вноски- процедурата е била
посочена в т. 15.2.2. от Общите условия, отново ответника не се е възползвал
от нея, Смяна на падежната дата на вноските –възможност посочена в т.
15.2.3. от Общите условия, от която услуга длъжника не се възползвал.
Твърди се, че на ответника са били предоставени безвъзмездно на
хартиен носител в ясна и разбираема форма, на български език, информация
във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на формуляра и
разясненията на кредитен експерт от дружеството ищец, клиентът
преценявал доколко предлагания договор за потребителски кредит
съответства на неговите възможности и финансово състояние. Твърди се, че
са направени разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага
дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписвал
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Ответника е поел задължение по Договор за потребителски кредит №
30042119341, като го сключил за срок от 11 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 94. 58 лв. и падежна дата всяко 25-то число на
месеца. Ищцовото дружество изпълнило точно и в срок задълженията си по
договора и на 24. 01. 2020 г. превело паричната сума в размер на 450 лева
чрез Изи Пей на ответника Х., с документ за кредитен превод със системен
код: 2000000202241057 от дата 24.01.2020 г. .
Твърди се, че ответника не изпълнявал поетите договорни задължения и е
направил само три пълни и една непълна погасителни вноски, като крайния
срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК №
30042119341 е изтекъл на дата 25. 12. 2020 г., с изтичането на който срок е
настъпила и изискуемостта на задължението на ответника в пълен размер.
Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба размерът на
погасеното от ответника А.Х. задължение по ДПК № 30042119341 е в общ
размер на 353. 40 лв. /триста петдесет и три лева и четиридесет стотинки/,
като с плащанията си същия е погасил част от задълженията по договора, от
които номинал в размер на 314. 91 лв., сумата от 38. 49 лв. е отнесена за
погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „В
2
случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът
начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на
всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.“. Твърди се, че
ответника дължи законна лихва в размер на 17. 52 лв., от 25. 12. 2020 г.-
датата на изтичане на погасителния план до 23. 03. 2021 г., като за периода
13. 03-13. 07. 2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на
чл. 6 от ЗМДВИППП.
Твърди се също така, че ответникът се е съгласил с цената на кредита и
със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума,
която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор,
така и с погасяването на кредита и че ако същия е желал е могъл да се откаже
от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи
обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не сторил това, а усвоил
предоставената в заем сума, което ищецът счита за показателно относно
наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.
Поради неизпълнението на ответника на поетото договорното
задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
в Районен съд- Карнобат и по същото е образувано ч. гр. д. № 406 / 2021 г.
След като ответника подал възражение срещу издадената от съда заповед за
изпълнение на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за
установяване на вземането си, получено от заявителя на 12. 05. 2021 г.
Посочено е, че съдът е отхвърлил заявлението на ищцовото дружество в
частта, с която се претендират договорно възнаграждение, възнаграждение за
закупена услуга Фаст и възнаграждение за закупена услуга Флекси, като на
основание чл. 415, ал. 1. т. 3 от ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
подава осъдителен иск. За останалата част от заявените вземания на ищецът
подава установителен иск на основание чл. 415, ал. 1, т.1.
В съдебно заседание въпреки редовното му призоваване не се явява
процесуален представител на ищцовото дружество, но същият чрез нарочна
писмена молба е заявил, че желае делото да се разгледа в негово отсъствие,
поддържа така предявените искове и желае тяхното уважаване, така както са
предявени. Желае в случай, че е налице хипотезата на чл. 238, ал. 1 от ГПК да
бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника. Желае
присъждане на разноските направени в заповедното производство в размер на
175 лева, от които 25 лв. държавна такса и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение, както и присъждане на разноските в исковото производство
в размер на 525 лева, от които държавна такса 225 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Ответникът в преклузивния срок по чл. 131, ал.1 от ГПК не е подал
отговор по исковата молба, с която са предявени горепосочените
установителни и осъдителен иск срещу него. Същият ответник редовно
призован не се явява лично в съдебно заседание, не изпраща представител и
3
не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Предявените от ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД искове се явяват по своята същност положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника съществуването в полза
на ищеца на твърдяното от него вземане за посочената от него сума. За да
бъдат уважени тази установителни претенции, съдът намира, че следва да
бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни
предпоставки, а именно: между страните по настоящото дело в твърденият от
ищеца период да е било налице валидно правоотношение, ищецът като страна
по това валидно правоотношение да е изпълнил поетите от него задължения–
да предоставя твърденият от него паричен кредит в посочения размер,
ответникът също като страна в това правоотношение да не е изпълнил
дължимата се в твърдения от ищеца размер насрещна престация и последно
в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и
съответна заповед за изпълнение. С оглед естеството на защитата, която се
получава по реда на чл. 422 от ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан
от посочените в заявлението по чл. 410 от ГПК правопораждащи факти, а
допустимостта на установителния иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК се
определя от идентичността между страните, предмета и вземането, относно
което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК.
С оглед на така направеното искане от страна на ищцовото дружество за
постановяване от съда на неприсъствено решение по исковете на основание
чл. 238, ал.1 от ГПК съдът намира, че така същото се явява напълно
основателно и е било уважено, тъй като са налице предпоставките за това:
На първо място ответника в предоставения по чл.131 от ГПК срок за
отговор на исковата молба, не е представил такъв. Не се е явил или изпратил
представител в съдебното заседание, за което е бил редовно призован. Не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На второ място
налице е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено
решение. На трето място– на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. И на последно място– налице е и предпоставката по чл. 239, ал.1,
т. 2 от ГПК– с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и ангажирани от ищцовата страна доказателства, исковете са
вероятно основателни.
Ето защо установителните искове следва да бъдат уважени, без
решението да се мотивира по същество.
По отношение на предявеният осъдителен иск, със същия се претендира
да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество договорно
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 85, 92 лева /осемдесет и
пет лева и 92 стотинки/ и договорно възнаграждение за закупена услуга
4
Флекси в размер на 242, 91 лева /двеста четиридесет и два лева и 91
стотинки/, съдът счита, че така предявеният иск следва да бъде отхвърлен,
поради следните причини: С разпореждане № 54 от 26. 03. 2021 г.
заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, подадено от
настоящият ищец по делото, в частта относно претендираните суми от 85,92
лева- неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст;
сумата 242, 91 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси,
като е изложил подробни мотиви за това, с които настоящия съдебен състав
напълно се солидаризира.
Настоящият осъдителен иск се основава на сключен Договор за
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 30042119341, който
видно от представеният по делото екземпляр, възнаграждението по така
наречените допълнителни услуги е включено в общия размер на
задълженията на кредитополучателя. Същия е получил кредит в размер на 450
лева за срок от 11 месеца, като за този период задължението му е в размер на
1040, 34 лева. Дължимата на всяка 25 дата от месеца вноска е в размер на 94,
58 лева. Възнаграждението за така наречените допълнителни услуги е с общ
размер от 495 лева, което възнаграждение се явява по голямо от размера на
отпуснатия кредит. Видно от погасителният план по договора, размера на
вноските по закупеният пакет допълнителни услуги са включени в общия
размер на вноската и са само с 4, 58 лева по ниски от дължимите вноски по
главницата и възнаградителната лихва за съответния месец. Или иначе казано
ГПР по кредита след като се включат към същото и допълнителните услуги е
над 100% . Никъде в заявлението, договора или в останалите приложени
документи не става ясно, дали длъжника е имал възможност и дали се е
възползвал от така предоставените му допълнителни услуги, но е факт, че
възнаграждението за същите е включено още в предоставения му на датата на
сключване на договора погасителен план и е следвало да ги заплаща още от
първия месец, въпреки, че условието за използване на услугата Флекси е да
има заплатена една вноска по кредита, след което има възможност да отложи
една погасителна вноска. А относно услугата Фаст, изобщо не е ясно, как е
разгледано приоритетно искането му за отпускане на кредита, след като
въпросната услуга е закупена едва след сключването на договора за
потребителски кредит.
Въпреки посочените обстоятелства длъжника е следвало да заплаща т.
нар. услуги изначално с вноските по кредита, включая и първата такава.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, на какъвто и договор
се основава така предявеният иск. Преследваната от Закона за
потребителските кредити /ЗПК/ цел е осигури защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит,
както и да стимулира добросъвестност и отговорност в действията на
кредитора по потребителския кредит по такъв начин, че да се осигури баланс
5
между интересите на двете страни. Легалната дефиниция на параграф 13, т. 1
от ДР на Закона за защита на потребителите, /ЗЗП/, приема за „потребител“
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване
в разпоредбата на ал. 2, т. 20 на същата норма, неравноправна клауза е всяка
друга с подобни условия. Неравноправната клауза в договор, сключен с
потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или
услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване, както и всички останали клаузи на договора.
В настоящия случай съдът намира, че претендираните от ищецът суми
за възнаграждение за допълнителни услуги по кредитното правоотношение
противоречат както на изискванията на добрите нрави, така и на изискването
за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители. Така
уговорените условия по кредитното правоотношение водят до извод за
неравностойност на насрещните задължения по договора, както и за
наличието на прикрита неустоечна клауза, поета от заемателя. Също така
посоченият размер на задължението за допълнителни такси се явява
необосновано висок с оглед на обичайните търговски практики. За пълнота
следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България,
като договорни клаузи, надвишаващи определените размери се считат за
нищожни. Претендираните възнаграждения за допълнителни услуги не са
включени в обявения от ищеца ГПР, което е в нарушение на закона. Предвид
което и осъдителният иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4 / 18. 06. 2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В
мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на Заповедта за изпълнение й
относно разноските отпада.
6
Следва да се осъди ответника да заплати на ищцовата страна
направените от нея съдебни разноски, съобразно уважените искове, както по
настоящото исково производство в размер на сумата от 250 лв.
представляващи внесена държавна такса за установителните искове в размер
на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно
чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
на основание чл. 78, ал.1 във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, тъй като ответника
с поведението си е дал повод за завеждането на настоящия иск, освен това
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и сумата
от 100, 60 лв. представляваща направените от дружеството съдебни разноски
по заповедното производство ч. гр. д. №406 / 2021 г. на КРС- за внесена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, върху уважените
претенции, като в останалата част искането за заплащане на разноските
следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АНД. АТ. ХР. ЕГН:
**********, от с. С., общ. С., обл. Бургас, ул. М. № 6, че дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез процесуален представител юк. Р. ИВ. ИЛ.,
парична сума в размер на 342, 09 лева главница по договор за паричен заем
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 30042119341; сумата от 54, 51 лева
представляваща договорно възнаграждение /лихва/ за периода 25. 05. 2020 до
25. 12. 2020 г. /датата на изтичане на погасителния план/, сумата от 17, 52
лева представляващи законна лихва от 25. 12. 2020 г. до 23. 03. 2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на постъпването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК в съда, по което е издадена Заповед № 38 / 26. 03. 2021 г. по ч.
гр. д. № 406 / 2021 г. на КбРС до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от
ГПК иск от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез процесуален
представител юк. Р. ИВ. ИЛ. против АНД. АТ. ХР. ЕГН: **********, от с. С.,
общ. С., обл. Бургас, ул. М. № 6, с искане същия да бъде осъден да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД възнаграждение за закупена услуга Фаст
в размер на 85, 92 лв. /осемдесет и пет лева и деветдесет и две ст./ и
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 242.91 лв. /двеста
четиридесет и два лева и деветдесет и една стотинки/, поради противоречие
със закона.
ОСЪЖДА АНД. АТ. ХР. ЕГН: **********, от с. С., общ. С., обл.
7
Бургас, ул. М. № 6, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез
процесуален представител юк. Р. ИВ. ИЛ., сумата от 250 лв. представляваща
направените съдебни разноски по настоящото гр. д. № 661 / 2021 г. по описа
на КбРС на основание чл. 78 ал.1 във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК, съобразно
уважените искове.
ОСЪЖДА АНД. АТ. ХР. ЕГН: **********, от с. С., общ. С., обл.
Бургас, ул. М. № 6, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез
процесуален представител юк. Р. ИВ. ИЛ., сумата от 100, 60 лв.
представляваща направените от дружеството съдебни разноски по
заповедното производство ч. гр. д. №406 / 2021 г. на КРС- за внесена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, върху уважените
претенции.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище гр. София, бул. България № 49, бл.
53Е, вх.В, чрез процесуален представител юк. Р. ИВ. ИЛ. за заплащане на
разноски в исковото и заповедното производство над присъдените суми.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4
от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
8