Р Е Ш Е Н И
Е
гр.ЛОВЕЧ, 30.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на десети
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №390 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази :
Ообективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с
чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.535 от ТЗ с посочена цена на
иска - 1 872,07 лева.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София-1527, ул.”Панайот Волов”№29, ет.3,
представлявано от Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощника си юрисконсулт Десислава Александрова срещу Д.П.Д.
***, в която твърди, че доверителят й е подал Заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение. Същата е връчена на Д.П.Д. при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
за „Агенция за контрол на просрочени
задължения"ЕООД е възникнал правен
интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу
него.
Обстоятелството, въз основа, на което е издадена
заповед за изпълнение е подписан Договор за потребителски кредит №2848296 от 15 септември
Пояснява, че на 01.07.2017 год. е
сключен Договор за продажба на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл
България"ООД, с ново име „Файненшъл България"ЕООД /цедент/ и „Изи
Асет Мениджмънт"АД /цесионер/, по силата на който вземането е прехвърлено
в полза на „Изи Асет Мениджмънт"АД изцяло с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова
молба се подават от името на доверителя й е сключен Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 год., на основание чл.99 от ЗЗД
и Приложение №1 към него от 03 юли
Съгласно сключения договор за заем, Кредиторът се е
задължил да отпусне на Кредитополучателя паричен заем в общ размер на сумата 1 000 лева, а
последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с
което Кредиторът е изпълнил задължението си. Д.П.Д. се е задължил да ползва и да върне
заемната сума, ведно с начислената договорна лихва и такси, в сроковете указани
в договора, посредством заплащането на 60 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 35,01
лв., с изключение на последната, която е в размер на 34,63 лв. Първата
погасителна вноска е платима на 26.09.2016 г.од., а последната погасителна вноска е с падеж 11 ноември
По договора за потребителски кредит, Д.П.Д. е извършвал плащания в общ размер на 348.01 лв. Към настоящият момент дължимата главница е в размер на 859.65 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по
сключения Договор
за потребителски кредит №2848296 от 15 септември
С подписване на договора, кредитополучателят се е
съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни услуги.
Същите съставляват : Такса за оценка на кредитното досие, както и Такса
за услуга „Кредит у дома". Съгласно клаузите на сключения Договор, таксата за оценка на досие е
платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие същата
да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с цел улеснение на
Кредитополучателя. Услугата „Кредит у дома" е по избор на Клиента, като
Кредиторът се е задължил да предоставя на Клиента допълнителна услуга,
изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и
услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
кредитополучателя. За предоставяната услуга, кредитополучателят се е задължил
да заплати на кредитодателя такса. Подписвайки договора, Клиентът е
удостоверил, че разбира и се съгласява, че услугата Кредит у дома е
допълнителна и се предоставя единствено и само по негово желание срещу
определена в договора за кредит такса. Също така, с подписа си
кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е равна на
разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга Такса Кредит у
дома и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя,
а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя, направени за събиране на седмичните вноски в дома
на кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга
Такса Кредит у дома е платима при подписване на договора, но страните са
постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел
улеснение на кредитополучателя. В настоящият случай, таксите и комисионните за допълнителни
услуги са в размер
на 752.47 лв.
Заявява, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 11 ноември
Въз основа на гореизложеното моли
да бъдат призовани с ответника на съд и след като се увери в основателността на предявения иск, да постанови
съдебно решение, с което да признае
за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД има
следните вземания от Д.П.Д. по Договор за потребителски кредит №2848296 от 15
септември
Претендира за заплащане и на направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство, на основание чл.78, ал.8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които -
50,00 лв. по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане
на дело и 300,00 лв. по чл.25 от НЗПП.
В законният срок по чл.131
от ГПК е представен
писмен
отговор на исковата молба от адв.Г. - назначена с разпореждане №2045/04.06.2019 год. за особен представител на
ответника, в който счита, че иска е недопустим поради липса на процесуална
легитимация на ищеца. Съображенията, които навежда са, че „Агенция за контрол
на просрочени задължения”ЕООД се легитимира като ищец въз основа на Рамков
договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 03.07.2018 год., сключен
между него и „Изи Асет Мениджмънт”АД, но от приложения с исковата молба договор
за потребителски кредит е видно, че ответникът Д.Д. го е сключил с „Проведент
Файненшъл България”ООД на 15.09.2016 год. В исковата молба се изтъква, че кредиторът
„Проведент Файненшъл България”ООД, с ново име „Файненшъл България”ЕООД, е прехвърлил
вземането си в полза на „Изи Асет Мениджмънт”АД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности с договор за цесия от 01.07.2017 год. Такъв
договор по делото твърди, че не е приложен, както и няма доказателства, че е
изпълнено задължението по чл.99, ал.2 от ЗЗД за уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Независимо от това е сключен нов договор за прехвърляне на
вземането между „Изи Асет Мениджмънт”АД и ищеца по делото, като понастоящем са
изминали две години от сключване на този договор, но по делото няма
доказателства за извършването на каквито и да било действия от страна на
кредитора за уведомяване на длъжника.
Ако съдът не приеме
изложените аргументи, моли да счете иска по отношение на главницата и
претендираните акцесорни вземания за неоснователен и го отхвърли.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител и не ангажира други
писмени доказателства, освен предтавените с исковата молба.
Ответникът се
представлява от особенния представител адв.Г., която поддържа отговора на
исковата молба и отново прави искане за произнасяне на съда с определение, с
което да прекрати делото, поради недопустимост на предявения иск по
съображения, изложени в отговора и доразвити в съдебно заседание. Заявява, че
няма връзка с ответника не може да
получи уведомлението за извършената цесия, при което счита, че интересите на Д.П.Д.
ще бъдат застрашени, тъй като е възможно да е изплатил задължението си на
първоначалния кредитор, възможно е да са настъпили и други обстоятелства, които
на нея не са й известни и не може да предполага.
Съдът
като прецени представените по делото писмени доказателства, както и доводите на
страните, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните
факти :
На
15.09.2016 год., в гр.Ловеч е сключен Договор за потребителски кредит №********* между „Провидент
Файненшъл България”ООД, ЕИК : 202513690, със седалище и адрес на управление : гр.София,
район „Младост”, бул.”Александър Малинов”№85, ет.7 и Д.П.Д. ***, по силата на който „Провидент
Файненшъл България”ООД предоставя на Д.П.Д. потребителски кредит за лични нужди
в размер на сумата 1 000 лева. Предвидена е такса за оценка на досие 50
лева, както и общ размер на фиксирана лихва в размер на 197,25 лева,
представляваща 31.82% годишно или общият размер на таксата за оценка на досие и
общия размер на фиксираната лихва възлиза в размер на сумата 247,25 лева,
равняващи се на 48.0% годишен процент на разходите. В сключения между страните
договор е предвидена възможност „Провидент Файненшъл България”ООД да предостави на клиента
Д.П.Д. допълнителна услуга, по негов избор, представляваща домашна доставка на
приетата сума в брой по негово местоживеене и седмично домашно събиране на
вноските по кредита, наричана „услугата домашно посещение”. Услугата Кредит у дома
се предоставя срещу такса управление на услугата Кредит у дома при следните усливия
: такса за услугата кредит у дома - 852.97 лв. Видно е, че клиентът е
декларирал, че избира услугата Кредит у дома.
Общият размер на дължимата сума е
2 100,22 лв., а срокът на договора е 60 броя седмични плащания, с размер
на седмично плащане с изключение на последното 35.01 лв. и размер на последното
плащане - 34.63 лв. Първото седмично плащане е дължимо на 26.09.2016 год., като
денят от седмицата, в който се дължат плащанията е сряда.
Видно от чл.4 на договорните
разпоредби е, че кредитът се предоставя на клиента в срок от 10 календарни дни
от сключването на този договор за кредит, чрез банков превод по банковата
сметка, предоставена от клиента. В случай, че 10-ят календарен ден не е работен
ден, кредитът следвало да се преведе на клиента на следващия работен ден. В
чл.9 е предвидено задължението на клиента да осъществява седмичните плащания
към „Провидент
Файненшъл България”ООД надлежно и навременно, съгласно разпоредбите на този
договор за кредит. Ако по каквито и да е причини, клиентът пропусне една
седмична погасителна вноска, тази погасителна вноска трябва да бъде направена
от клиента заедно със следващата дължима седмична погасителна вноска и „Провидент
Файненшъл България”ООД си запазва правото по своя преценка да претендира
неустойка равна на законната лихва за забава по българското право, приложима
към всяка просрочена сума за периода между падежа на съответната погасителна
вноска и датата на плащане. Редът за разпределение на плащанията, които не са
достатъчни да покрият непогасените задължения, е както следва : законна лихва
за забава; такса за услуга Кредит у дома, в случай, че тази услуга е избрана от
клиента; такса за оценка на досието; лихва; обезщетение в случай на пълно
предсрочно погасяване на кредита; главница. От чл.13 се установява, че клиентът
и „Провидент
Файненшъл България”ООД се съгласяват, че ако клиентът не плати в срок някоя
седмична погасителна вноска, или ако предостави невярна или заблуждаваща
информация, или наруши някое от задълженията по договора за кредит, „Провидент Файненшъл
България”ООД има право, по своя собствена преценка, чрез обикновено
уведомяване, изпратено от „Провидент Файненшъл България”ООД до адреса на клиента, да
обяви за изискуеми след изтичане на гратисен период от 15 календарни дни,
всички суми, които се дължат от клиента съгласно този договор за кредит. От
датата на тази ранна изискуемост, клиентът пропуска ползата от изплащане на
кредита на вноски, и всички суми, дължими по този договор за кредит стават
незабавно изискуеми и платими. В същото време, „Провидент Файненшъл България”ООД има
право да предприеме, по всяко време, съдебни мерки за възстановяване на
посочените по-горе суми, като в този случай, всички разходи, свързани с
възстановяването на цитираните по-горе суми са за сметка на клиента. В допълнение,
в случай, че клиентът наруши някое от своите задължения по този договор за
кредит, „Провидент
Файненшъл България”ООД има право, по своя собствена преценка, да прекрати този
договор за кредит чрез уведомяването, посочено по-горе или чрез друго писмено
уведомяване, без други формалности и без да отнася спора пред съда. В този
случай договорът за кредит се прекратява в срок от 15 календарни дни от датата
на уведомяването, без да се засяга правото на „Провидент Файненшъл България”ООД да
получи от клиента всички дължими суми, от всякакъв вид, които клиентът трябва
да изплати, съгласно този договор за кредит.
Със сключването на договора, съгласно чл.21 от
същия, клиентът е потвърдил, че преди сключването на този договор за кредит е
получил Стандартния европейски формуляр, описващ вида на кредита, искан от
клиента, както и че допълнително от „Провидент Файненшъл България”ООД са му дадени
подходящи обяснения по отношение на всички условия на този вид кредит,
стойността на всички разходи по кредита, допълнителния характер и стойността на
таксата за услуга Кредит у дома, правата и задълженията на клиента по този
договор за кредит и последиците от неизпълнение на кредита, както и по
отношение на документите и информацията, които следва да бъдат предоставени от
клиента на „Провидент
Файненшъл България”ООД за сключването на този договор за кредит с „Провидент
Файненшъл България”ООД. В чл.22 на договорните разпоредби е предвидена
възможността „Провидент
Файненшъл България”ООД да прехвърля, изцяло или частично, правата си по този
договор за кредит без съгласието на клиента, като впоследствие само го
информира. Видно от чл.27 е, че с подписване на този договор за кредит,
клиентът потвърждава, че е получил от „Провидент Файненшъл България”ООД пълния размер на
кредита, като в следващият чл.28 е договорено между страните, че първото
седмично плащане е дължимо в срок от 9 календарни дни от сключването на този
договор за кредит. Ако датата на падежа е събота или неделя или национален
празник, първата седмична вноска се дължи в първия работен ден след датата на
падежа. Следващите седмични плащания стават дължими през следващите седмици на
същия ден, на който първото плащане е било дължимо, докато кредитът бъде
погасен. От чл.29 се разбира, че седмичните плащания, дължими на „Провидент Файненшъл
България”ООД следва да бъдат правени в брой по местоживеене на клиента, чрез
предаване на пари директно на кредитния консултант, назначен от „Провидент
Файненшъл България”ООД, като последният има право да смени кредитния консултант
по всяко време, временно или за постоянно, като за тази промяна клиентът ще
бъде информиран.
Като доказателство по делото е представен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 год., съгласно
който цедентът „Изи Асет Мениджмънт”АД прехвърля на цесионера
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД свои вземания, при
условията на чл.99 и чл.100 от ЗЗД, на цена и при условията на настоящия
договор, като вземанията е посочено, че ще се
индивидуализират в Приложение №1 към този Рамков
договор. Видно от чл.4.5 е, че с подпиване на настоящия договор,
продавачът упълномощава купувача с правата на уведомяване на длъжницитне, като
допълнително се задължава да издаде и изрично пълномощно с нотариална заверка
на подписа във формата и съдържанието, определени от страните в Приложение №4.
С пълномощно с нотариална
заверка на подписите от 14.02.2017 год. Кирил Крумов Михайлов, в качеството му
на Изпълнителен директор на „Изи Асет Мениджмънт”АД е упълномощил „Агенция за
контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, бул.”Христо Смирненски”№9, офис 1-2, представлявано от
Управителите Неделчо Йорданов Спасов и Росен Георгиев Антов да уведоми от името
на „Изи Асет Мениджмънт”АД всички длъжници по всички вземания на дружеството,
които „Изи Асет Мениджмънт”АД, ЕИК : ********* е цедирало /прехвърлило/
съгласно Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения /цесия/, сключен на 30.01.2017 год. между „Изи
Асет Мениджмънт”АД, като цедент и „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД като цесионер, включени в което и да е подписано Приложение №1
между страните, което е станало неразделна част от Рамковия договор за цесия. Горните
права се предоставят на упълномощения във връзка с изпълнение на законово
задължение на упълномощителя по чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и за изпълнение на
задължението по чл.20 от ЗЗЛД за уведомяване за използването на личните им
данни във връзка със сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 30.01.2017 год. и индивидуализирани във всяко подписано между
страните Приложение №1, станало неразделна част от Рамковия договор за цесия.
Видно от препис извлечение от
Приложение №1/03.07.2018 год. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/, сключен между ”Изи Асет Мениджмънт”АД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения”ООД, на 30.01.2017 год., са конкретизирани вземанията
към длъжника Д.П.Д. в размер 859,65 лв. остатък главница към 03.07.2018 год.,
140,09 лева остатък договорна лихва, 752,47 лева неустойка /разходи за забава/
и 95,21 лева лихва за забава или общо дължима сума към датата на продажбата -
03.07.2018 год. - 1 847,42 лв.
Ищцовото дружество „Агенция за
контрол на просрочени задължения”ЕООД, чрез юрисконсулт Десислава Александрова
е изпратило писмено уведомление до ответника Д.П.Д., на основание сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 год.
и Приложение №1 от 03.07.2018 год. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД /цесионер/ и „Изи Асет Мениджмънт”АД /цедент/ за неговото
задължение, произтичащо от Договор за потребителски кредит №2848296/15.09.2016
год., че е изкупено от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, което
дружество е новият му кредитор. На основание чл.99 от ЗЗД, както и на основание
чл.4.5 от сключения договор за цесия и съгласно пълномощно от „Изи Асет
Мениджмънт”АД, дружеството цесионер, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт
Десислава Александрова е уведомило Д.Д., че считано от датата на получаване на
това уведомление, кредитор спрямо него по горепосоченото парично задължение е
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД и всички плащания на дължими
суми по Договора - главница, лихви, разноски и други трябва да бъдат превеждани
по конкретно посочена банкова сметка ***. Представеното като доказателство по
делото уведомление е без дата, като по делото не са представени доказателства
по какъв начин е изпратено на адресата Д.П.Д. и той запознал ли се е със
съдържанието му.
От
служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №2103/2018
год. по описа на РС-гр.Ловеч се установява, че на основание чл.410 от ГПК,
съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №1220/24.10.2018
год., по силата на която длъжникът Д.П.Д. *** е следвало да заплати на кредитора
“Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК : *********, със седалище
и адрес на управление : гр.София, бул.”Васил Левски”№114, етаж Мецанин,
представлявано от Управителя Тервел Янчев Кънчев сумата 859,65 лева главница,
140,09 лева договорна лихва за периода от 24.09.2016 год. до 11.11.2017 год., 752,47
лева такси и комисионни за допълнителни услуги, 119,86 лева мораторна лихва за
периода от 12.11.2017 год. до 17.10.2018 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 23.10.2018 год. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото - 37,44 лева
внесена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Тъй
като заповедта за изпълнение и връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, то заповедният съд с разпореждане №44/08.01.2019 год. е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
получаване на съобщението като довнесе дължимата държавна такса съгласно
ТДТССГПК. Предупредил е заявителя, че при непредставяне на доказателства за
предявяване на иска в посочения срок /копие от ИМ с положен щемпел за входирането
й в съответния съд/, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Препис
от разпореждане №44/08.01.2019 год. е връчен на заявителя на 08.01.2019 год. и
получен от юрисконсулт Десислава Александрова на 23.01.2019 год., видно от
разписката по заповедното производство.
Исковата
молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран е с вх.№2178/21.02.2019
год., с пощенско клеймо от 19.02.2019 год., т.е. подадена е в законният
едномесечен срок и е допустима. Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна
и недоказана.
В
настоящото исково производство по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК съдът следва да установи със сила на присъдено нещо дали
претендираното вземане съществува, какъв е неговия размер и дали е изискуемо, като
тежестта на доказване на всички тези елементи от фактическия състав на този
текст от ГПК е на ищеца. Това означава, че спорният предмет, както и страните
по този положителен установителен иск са очертани от заповедта за изпълнение.
Затова и вземането, предмет на настоящата искова претенция трябва да
съответства както по основание, така и по размер на вземането, заявено в
заповедното производство.
Съобразявайки
представените по делото писмени доказателства, съдът приема за безпорно установено,
че между „Провидент Файненшъл България”ООД и Д.П.Д. са възникнали облигационни
правоотношения по силата на сключения между тях Договор за потребителски кредит
№*********/15.09.2016 год., а не както в исковата молба и в уведомлението /без
дата/, изпратено от ищцовото дружество до ответника е цитиран договор за
потребителски кредит №2848296.
Според
настоящият съдебен състав ищецът в хода на исковия процес не доказа при
условията на пълно и главно доказване наведените в исковата молба твърдения, че
въз основа на сключен на 01.07.2017 год. Договор за продажба на вземания
/цесия/ цедента „Проведент Файненшъл България”ООД, с ново наименование
„Файненшъл България”ЕООД е прехвърлил на цесионера „Изи Асет Мениджмънт”АД
вземането си изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. По
делото не е приложен такъв договор за цесия, а ищецът е бил длъжен да стори
това още с подаване на исковата молба, на основание чл.127, ал.2 от ГПК. По
този начин с непредставянето на първоначалната цесия, това негово твърдение
остана изцяло голословно и недоказано, в който смисъл съдът изцяло споделя
доводите на особения представител на ответника, изложени в отговора на исковата
молба и поддържани в съдебно заседание, че липсва активна процесуална
легитимация за „Агенция зо контрол на просрочени задължения”ЕООД от завеждане
на иск за съществуване на вземането с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК. Представеният
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 год. е
между „Изи Асет Мениджмънт”АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД, т.е. цедент различен от посочения в Договора за потребителски
кредит №*********/15.09.2016 год. „Проведент Файненшъл България”ООД, чието
наименование впоследствие е променено, съгласно посоченото в обстоятелствената
част на исковата молба. След като липсват каквито и да доказателства за първата
цесия, извършена на 01.07.2017 год. между „Проведент Файненшънъл България”ООД и
„Изи Асет Мениджмънт”АД, то съдът приема, че няма съвпадение и идентичност на
страните в заповедното произвоство. В този смисъл след като липсват
доказателства за първоначалната цесия от 01.07.2017 год., то е изцяло
безпредметно за спора обсъждането на последващата цесия между „Изи Асет
Мениджмънт”АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, станала на
30.01.2017 год., както и за нея уведомен ли е надлежно ответника кой е реалния
му длъжник, включително и уведомлението до него /без дата/, още повече, че в
последното се цитира Договор за потребителски кредит №2848296/15.09.2016 год. -
различен от представения по делото с №*********/15.09.2016 год.
Въпреки
възраженията на особения представител на ответника за липса на активна
процесуална легитимация, които са резонни и съдът изцяло споделя, то счита, че исковата
претенция е неоснователна и недоказана, тъй като от материално правна страна се
касае за сключен между страните Договор за потребителски кредит, попадащ в
приложното поле на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ, бр.18 от
05.03.2010 год./. В текста на чл.33, ал.1 от този закон се предвижда, че в
случай на забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно ал.2 на същия текст,
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. В договора страните са се
уговорили и за заплащане на такса за оценка на досие, както и такса за услугата
„Кредит у дома”, като според съда е недопустимо под формата на такси да се
начислява обезщетение за забавено изпълнение над размера на законната лихва.
Уговорката за заплащането на такси при забава влиза в противоречие с текста на
чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като при неизпълнение на договорните задължения
длъжникът трябва да заплати необосновано високо обезщететие съобразно срока на
забавата. Затова и всяка клауза в договор за потребителски кредит, по смисъла
на чл.21, ал.2 от ЗПК, имаща за цел или за резултат заобикаляне на изискванията
на този закон, е нищожна.
Следователно
след като ищеца не установи фактите, на които основава своите искания, съгласно
чл.154, ал.1 от ГПК, то според съда, исковата му претенция против ответницата
се явява изцяло неоснователна и недоказана.
При
този изход на процеса неоснователна и недоказана се явява претенцията на ищеца
против ответника за заплащане на съдебно-деловодни разноски, направени в
настоящото исково и в предходно проведеното заповедно производства, като за
последните съдът дължи произнасяне в решението си съобразно изхода на спора –
ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК, но след като искът с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е изцяло неоснователен и недоказан, то
неоснователна е и ищцовата претенция за присъждане на разноски в заповедното
производство.
Ответната
страна не е направила и не претендирала разноски, поради което и такива не
следва да й се присъждат.
На
адв.В.Г. *** следва да се изплати сумата в размер на 361,04 лева от внесения
депозит, за осъщественото процесуално представителство на ответника Д.П.Д. по
настоящото гр.дело №390/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Водим от
тези съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София-1527, ул.”Панайот Волов”№29, ет.3, представлявано от Тервел Янчев
Кънчев, чрез пълномощника си юрисконсулт Десислава Александрова срещу Д.П.Д., ЕГН-********** ***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за признаване за установено, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД има следните вземания от Д.П.Д. по Договор за
потребителски кредит №2848296/15.09.2016 год. : 859.65 лв. главница; 140.09 лв. за периода от 26 септември
ОТХВЪРЛЯ претенцията на
„Агенция
за контрол на
просрочени задължения”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София-1527, ул.”Панайот Волов”№29, ет.3, представлявано от
Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощника си юрисконсулт Десислава Александрова
срещу Д.П.Д., ЕГН-********** *** за заплащане на сторените съдебно-деловодни
разноски в настоящото исково и в заповедното произвоства, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат В.Г. ***
определеното възнаграждение в размер на сумата 361,04 /триста шестдесет и един
лева и четири стотинки/ от внесения от ищеца депозит, за осъщественото
процесуално представителство на ответника Д.П.Д. по настоящото гр.дело №390/2019
год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №2103/2018
год. по описа на РС-гр.Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :