Решение по дело №482/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 9/23.01.2023 г., постановено по а.н.д. № 1144/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 403756-F394644/04.01.2019 г., издадено от касатора, с което на „РВ Технолоджи“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лева.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Не се споделят мотивите на съда, обосновали отмяната на издаденото наказателно постановление, като излага подробни доводи в тази насока.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище поддържа подадената касационна жалба на сочените в нея основания.

Ответникът по касация - „РВ Технолоджи“ ЕООД, също не изпраща представител. Депозира писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Ответникът по касация е санкциониран за това, че при извършена на 11.07.2018 г. проверка за спазване на данъчното законодателство на търговски обект – забавни игри, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, крайбрежна алея до х-л Глобус, стопанисван от „РВ Технолоджи“ ЕООД, е била констатирана разлика в разчетената от фискалното устройство и фактическата наличност в касата в размер на 58,90 лева в повече, която не е регистрирана чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми на монтираните и работещи в обекта фискални устройства. За извършеното нарушение е съставен АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че по отношение на процесното нарушение е изтекъл абсолютния давностен срок, предвиден в чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, което изключва възможността за административнонаказателно преследване. Мотивиран от гореизложеното районният съд отменил НП.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност, уредени в Наказателния кодекс, съгласно чл. 11 от ЗАНН.

С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС е прието, че в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН).

В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК регламентира, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. А съгласно чл. 81, ал. 3 НК, приложима също на основание чл. 11 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.

В случая, административнонаказателно производство, при провеждането на което е издадено обжалваното наказателно постановление, е образувано и проведено, при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка следва да се посочи, че нарушението е извършено на 11.07.2018 г., като АУАН е издаден на 13.07.2018 г., т. е. в срока по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено на 04.01.2019 г. - в срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. По правилото на чл. 81, ал. 3 от НК, за да се изключи наказателното преследване по давност, независимо от спирането или прекъсването на давността, следва да е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /три години плюс една втора или четири години и шест месеца/. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК този срок започва от довършването на престъплението. Без съмнение, след като нарушението е извършено на 11.07.2018 г., абсолютната давност за преследване е изтекла на 12.01.2023 г.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство са неоснователни. Действително, по делото не е проведен разпит в качеството на свидетел на актосъставителя, но настоящата съдебна инстанция намира, че така допуснатото процесуално нарушение не е от категорията на съществените, предвид факта, че дори и да не беше допуснато, не би се променил направения от РС – Несебър извод за изтекла абсолютна давност. Като същевременно се установява и че в производството пред Районен съд – Несебър е бил разпитан Кирил Димитров – инспектор по приходите в ГД „Финансов контрол“, отдел „Оперативни дейности“ – София, който също е присъствал при извършване на проверката респ. може да установи идентични факти с тези, които би установил и актосъставителят.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас, XIV състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9/23.01.2023 г., постановено по а.н.д. № 1144/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: