Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 2845/2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.213 и сл. от Закона за
устройство на територията (ЗУТ), вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „H. E. D.
Formation-Conseil – тренинг консултации“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, СО „Манастирски рид“, представлявано от френския
гражданин Е Ж -П Л М ,
чрез адв. Ш., против Заповед № Г-76/02.06.2010 г. на Кмета на район
„Приморски“ при Община Варна за одобряване на ПУП-ПРЗ за ПИ № 4633 по ПНИ на
с.о. „Манастирски рид, Бялага чешма и Дъбравата“ гр. Варна, както и против Разрешение
за строеж № 46/5.04.2018 г., издадено от Главен архитект на район „Приморски“.
Жалбоподателят сочи, че е собственик на
недвижим имот: дворно място, находящо се в местност „Мешелика“ по КП СО
„Манастирски рид, Бялата чешка и Дъбравата“ в землището на кв. „Виница“, гр.
Варна, представляващо имот пл.№ 700, цялото с площ от 787 кв.м. по нотариален
акт, а по скица от 778 кв.м., ведно с построената в този имот жилищна сграда.
Дружеството е собственик на имота от 2003 г., като последния е ползван необезпокоявано
до 2019 г. През м.07.2019 г. собственикът на съседния имот А. поискал да се
премахне оградата между двата имота с цел бъдещо строителство. Управителя на
дружеството напуснал страната и след завръщането си констатирал, че е направен
изкоп по продължение на самата граница между двата имота, без да е налице
отстояние от границата, като бил излят и бетон в основите. Жалбоподателят
поддържа, че не е давал разрешение/съгласие за извършване на строеж на
границата между двата имота, а имота е придобит преди 17 години. Жалбоподателят
депозирал сигнал в район „Приморски“, РДНСК и МРРБ с твърдение, че одобрения
инвестиционен проект няма правно действие, тъй като е издаден при допуснати
съществени нарушения на ЗУТ, направил е искане за отмяна на разрешението за
строеж и спиране на строителството. В последствие е уведомен, че е извършена
проверка от районната администрация, която установила, че разрешението за
строеж е издадено въз основа на влязъл в сила ПУП и не е установено отклонение
от действащия инвестиционен проект. Излага доводи, че в производството по
одобряване на ПУП е приложената декларация от 2010г. от несобственик на съседен
имот, поради което не поражда правно действие, както и че разрешението за
строеж е издадено при допуснати нарушения на материалния закон и същото е
изгубило правното си значение. Твърди се също, че заповедта не е съобщена на
жалбоподателя, поради което същата не е влязла в сила. С тези доводи се иска
прогласяване нищожността на оспорения акт, както и на разрешението за строеж, а
в условията на евентуалност съдът да се произнесе с решение, с което да приеме,
че е налице материална незаконосъобразност на Заповед № Г-76/02.06.2010 г. на
Кмета на Район „Приморски“, поради неспазване на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби,
приложими при издаването на административния акт.
Ответникът - Кмет на район „Приморски“ при
Община-Варна, не изразява становище по жалбата.
Заинтересованите страни Д.А.А., М.Т.А. и Т.А.А.,
чрез пълномощник адв. Г.Я., считат, че в случай, че се оспорва заповедта, като
незаконосъобразна, жалбата е недопустима, като просрочена. А в случай, че се
иска единствено прогласяване на нищожността й, считат жалбата за неоснователна.
Заинтересованата страна С.Г.С., редовно
призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Административен съд гр. Варна, след като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното от
фактическа страна:
Началото на производството е поставено със
заявление рег. № АУ-13-А-6/12.04.2010 г. (л.6 по преписката) от заинтересованата
страна А.В.А., в качеството му на собственик на ПИ с идентификатор 10135.25174633,
в к.р.517 по ПНИ на с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“ на гр.
Варна, за допускане изработка на проект за ПУП, съгласно чл.124, ал.3 от ЗУТ,
като към заявлението са приложени нотариален акт, пълномощно, скици на имота,
както и нотариално заверена декларация от 12.05.2010 г. от Г.С.Г., в качеството
му на собственик на имота, в която заявява, че е съгласен да не бъде спазено
отстоянието, предвидено в закона от съседния му имот (№ 4633), собственост на А.А.
и дава безусловното си съгласие да се извърши застрояване на жилищна сграда на
общата имотна граница между собствения му имот и съседния, собственост на А.А..
С Разрешение № 70/14.05.2010 г., на
основание чл.124, ал.3 от ЗУТ, съгласно Решение на РЕСУТ при район „Приморски“
с Протокол № 12/30.04.2010 г. по заявлението на А.В.А., е разрешено изработване
на ПУП в обхват ПИ 10135.2517.4633 по плана на с.о. „Манастирски рид, Бялата
чешма и Дъбравата“ при спазване на действащата нормативна уредба по УТ и
Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на гр. Варна,
одобрени със Заповед № РД-02-14-1734/21.09.1999 г. на МРРБ.
Със Заповед № Г-76/02.06.2010 г. на Кмета
на район „Приморски“ при Община Варна (л.2 от преписката), е одобрен ПУП – ПЗ
за ПИ 10135.2517.4633 по КК на гр. Варна, с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма и
Дъбравата“, ведно с графично изображение към нея.
Видно от представения списък на
заинтересованите страни по издаване на Заповед № Г-76/02.06.2010 г., такива са А.В.А.
(ПИ 10135.2517.4633) и Г.С.Г. (ПИ 10135.2517.700), респ. жалбоподателят не е
участвал в административното производство и оспорената заповед не му е била
връчена. Заповедта е съобщена на Д.А.А., в качеството й на пълномощник на
заявителя А.А. (л.3 от преписката). Видно от констативен протокол от 25.06.2010
г. в законоустановения срок не са постъпили възражения по обявената Заповед №
Г-76/02.06.2010 г., поради което същата влиза в сила на 25.06.2010 г. От страна
на жалбоподателя е представен и приобщен по делото нотариален акт за замяна на
недвижим имот № 7, том ІІІ, рег.№ 4676, дело № 377/2003 г. по силата на който е
придобил собственост върху имот: място, цялото с площ 787 кв.м. по нотариален
акт, а по скица 778 кв.м., находящо се в местност „Мешелика“ по КП на с.о.
„Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“ в землището на кв. Виница, гр.
Варна, предаствляващо имот пл.№ 700 при граници: път, имот пл.№ 701, път, имот
пл.№ 699, ведно с построената в имота постройка с РЗП 47 кв.м. В хода на
съдебното дирене по искане на дружеството-жалбоподател са допуснати СТЕ и
допълнителна СТЕ.
Вещото лице арх. О.Г. по първоначалната
СТЕ е дало заключение, че имотът на жалбоподателя се намира в местност „Мешелика“
по КП на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, представляващ имот
пл.№ 700, като новопостроената сграда в имот пл.№ 4633 е на страничната
регулационна линия, с височина 5.80 - кота корниз и извън тази кота е развит тавански
етаж - тип мансарден покрив, с височина 2,80 м. до билото на сградата. Сградата,
съгласно одобрения проект, е на калкан към имота на жалбоподателите. Към
настоящия момент няма изпълнена масивна ограда на общата странична регулация
между двата имота. Изпълненият на място проект отговаря на изискванията на чл.24,
ал.1 и ал.2 на ЗУТ и на чл.23, ал.1 от ЗУТ – ниско застрояване с височина до 10
м., а във вилни зони, каквато е настоящата – 6 м.
При разпита
си в съдебно заседание вещото лице допълва, че в конкретния случай сградата е построена на странична регулационна линия,
съгласно проект одобрен от кметство „Приморски“ и издадено Разрешително при
тази ситуация. На страничната регулационна линия е дадено от преден собственик
отстъпено право на строеж, съобразно което е изработен проект, издадено е разрешение, започнало е и строителство. В това отношение тук не можем да кажем, че имаме
нарушаване на градоустройствените правила на ЗУТ. При тази ситуация,
жалбоподателите, ако решат да предприемат някакво инвестиционно намерение да
строят в имот си, трябва да са на калкана и да го покрият, т.е. те нямат друга
възможност за строителство, освен покриване на калкан.
По проведената допълнителна СТЕ вещото
лице арх. инж. Р.С. е установило при направена справка в район „Приморски”, че
в преписката на действащия ПУП-ПЗ за ПИ с идентификатор 10135.2517.4633 по КК
на гр. Варна, СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата”, одобрен със
Заповед № Г-76/02.06.2010 г. на Кмета на район „Приморски”, не е налична Декларация
по чл.21, ал.5 от ЗУТ от жалбоподателите. Има представена такава от бившия
собственик на ПИ с идентификатор 10135.2517.700 Г.С.Г. с рег.№ 3013/12.05.2010 г.
Жалбоподателят е придобил 600 кв.м.
ид.части от място, цялото с площ 787 кв.м. по нотариален акт, а по скица 778 кв.м.,
представляващо имот пл.№ 700. Със Заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на
Областния управител на област Варна е одобрен ПНИ с.о. „Манастирски рид, Бялата
чешма”, като в регистрите е вписан като собственик Г.С.Г.. В Кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008
г. на ИД на АГКК, е вписан като собственик Г.С.Г.. Във всички планове от 2003
г. до настоящия момент за имот пл.№ 700 (ПИ с идентификатор 10135.2517.700) е
вписан като собственик в съответните регистри Г.С.Г..
При разпита си в съдебно заседание вещото
лице допълва, че изградената сграда в имот с идентификатор 10135.2517.700 е
разположена на границата със съседния имот пл.№ 699. При ниско застрояване законодателят
дава право само в два съседни имота да се извърши свързано застрояване, но не и
в три. При
ниско застрояване не може право да се строи на две странични граници.
Съдът преценява неоспорените от страните
заключения на СТЕ и допълнителната СТЕ като изчерпателни, компетентни и
обективно дадени и изцяло ги кредитира.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
В разпоредбата на чл.131, ал.1 от ЗУТ (в
относимата редакция – ДВ бр.41/01.06.2010 г.) е определен кръгът на
заинтересуваните лица в административното производство по одобряване на
устройствени планове и техните изменения, а именно: това са собствениците и
носителите на ограничени вещни права, чиито недвижими имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на ПУП, по смисъла на чл.131, ал.2 от ЗУТ. В
настоящия случай с обжалваната заповед се одобрява ПУП-ПЗ за ПИ 10135.2517.4633
по КК на гр. Варна. От представените по делото доказателства и приетата по
делото СТЕ се установява, че за жалбоподателя (собственик на съседния ПИ 10135.2517.700)
е налице пряк и личен интерес от оспорване на процесната заповед, в качеството
му на заинтересовано лице - собственик на съседен имот, включени в свързано
застрояване, съобразно предвижданията на одобрения ПУП, по см. чл.131, ал.1,
във вр.ал.2, т.2 от ЗУТ. Следователно оспорването е инициирано от субект с активна
процесуална легитимация.
Тъй като заповедта не е съобщена на представляващия
дружеството-жалбоподател по реда на чл.61 от АПК, към момента на предявяване на
жалбата не е изтекъл установеният в чл.215, ал.4, изр.първо, предл.първо от ЗУТ,
14-дневен срок за обжалването му, поради което не е налице и предпоставка за
недопустимост на производството по смисъла на чл.159, т.5 от АПК, вр. чл.219,
ал.1 от ЗУТ.
Разгледана по същество, жалбата се
преценява като частично основателна.
Предмет на оспорване са два броя индивидуални
административни актове – заповед на Кмета на район „Приморски“ при Община
Варна, с която е одобрен ПУП-ПЗ за ПИ 10135.2517.4633 по КК на гр. Варна, с.о.
„Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, както и Разрешение за строеж № 46/5.04.2018
г. издадено от Главен архитект на район „Приморски“.
І. По отношение оспорването на Заповед №
Г-76/02.06.2010 г. на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна:
След като е сезиран с оспорване, при
служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалваните
административен акт съгл. нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява на
първо място неговата валидност. Оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган. Заповедта за одобрение на ПУП-ПЗ е издадена
в съответната писмена форма и съдържа минимално изискуемите за валидността й
реквизити, а при издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения
– такива, чието избягване би резултирало в различно по същество произнасяне на
административния орган.
Оспорената
заповед обаче е постановена в противоречие с материалния закон.
Безспорно се установява от доказателствата
по делото, както и изготвените СТЕ и допълнителна СТЕ, че представляващият
дружеството-жалбоподател не е дал нотариално заверено писмено съгласие, в
качеството му на собственик на съседния урегулиран поземлен имот, в които се
установява свързаното застрояване. Представената по делото нотариално-заверена
декларация изхожда от предходния собственик на имота, който към момента на
изготвянето й вече не е притежавал това качество. Изложеното обосновава липса
на дадено нотариално заверено писмено съгласие, в нарушение на нормата на
чл.21, ал.5 от ЗУТ.
В тази връзка следва да бъде посочено
следното:
Критерият за нищожност на
административния акт при порока материална незаконосъобразност е налице, когато
нарушението на материалния закон е такова, че нарушава особено съществени
изисквания на приложимата норма. Съществените изисквания могат да бъдат
относими както до правното основание за издаване на акта, така и до
съществените елементи или изисквания на същата норма. Преценката за
същественост е конкретна и в случая отсъствието на еднозначно изразено съгласие
за изработване на ПУП-ПЗ с допускане на свързано основно ниско застрояване -
според описаните факти, не е основание за нищожност, а за унищожаемост на
заповедта, тъй като не е осъществен елемент от фактическия състав на норма,
приложима за предвиденото основно застрояване. Свързаното основно ниско
застрояване принципно е допустимо, като не е налице противоречие с
устройствената зона според данните от преписката. Следователно, не е допуснато „особено
тежко“ нарушение, каквото би било в хипотеза - актът не е издаден въобще въз
основа на закон или подзаконов нормативен акт и последиците от издадения акт са
напълно нетърпими от правовия ред.
Липсата на съгласие по чл.21, ал.5 от ЗУТ от
своя страна представлява отсъствие на една от предпоставките за издаване на
заповедта, обосноваваща нейната незаконосъобразност – „Липсата на една от
няколкото нормирани предпоставки в материалния закон за издаването на акта, обосновава
незаконосъобразност (унищожаемост) на акта, но не и нищожност.“ (Решение №
3812/2019 г., ВАС, Второ Отд.). Възприето е, че противоречието с материалния
закон, може да обоснове нищожност на административен акт, когато е налице пълна
липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден
изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не
може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Посочените
условия не са изпълнени, поради което не следва да се приема, че заповедта е
нищожна.
Предвид изложеното, съдът намира, че
оспорената заповед на Кмета на район „Приморски“ не е нищожна, но е
незаконосъобразна. Както беше вече посочено, отсъствието на съгласие,
обосновава незаконосъобразност (унищожаемост) на акта, поради неправилно
приложение на материалния закон по см. чл.146, т.4 от АПК и безалтернативно
налага отмяната й.
ІІ. По отношение оспорването на Разрешение
за строеж № 46/5.04.2018 г. издадено от Главен архитект на район „Приморски“:
С Определение № 524/28.02.2020 г. по адм.
дело № 435/2020 г., съдът е оставил без разглеждане жалба на „Н.Е.D. FORMATION
CONSEIL – Трейдинг-Консултации“, представлявано от управителя Едуен Жан-Пиер
Люис Морис против посоченото Разрешение за строеж, поради недопустимост на
жалбата, тъй като жалбоподателят като собственик на съседен имот, не е
заинтересована страна по смисъла на чл.149, ал.2 от ЗУТ по отношение на строеж,
който е разрешен в съседен имот и не засяга имота на жалбоподателя.
Посочения съдебен акт е оспорен пред ВАС и
потвърден с Определение № 9871/20.07.2020 г. по адм. дело № 6941/2020 г. по
описа на ВАС и е влязъл в законна сила на 20.07.2020 г. Следователно, липсата
на правен интерес от оспорване на разрешението за строеж е установено от съда със
сила на пресъдено нещо, която има за последица непререшаемост на спора,
съгласно чл.299, ал.1 от ГПК. Предвид изложеното, съдът следва да остави без
разглеждане жалбата в частта й, с която се иска отмяна на Разрешение за строеж
№ 46/5.04.2018 г., издадено от Главен архитект на район „Приморски“. В тази
част производството следва да бъде прекратено.
Искания за разноски по делото не са
правени.
Водим от горното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед
№ Г-76/02.06.2010 г. на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна за
одобряване на ПУП-ПЗ на ПИ № 4633 по ПНИ на с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма
и Дъбравата“, гр. Варна.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на „Н.Е.D. FORMATION CONSEIL – Трейдинг-Консултации“, представлявано от
управителя Едуен Жан-Пиер Люис Морис, чрез адв. Ш., против Разрешение за строеж
№ 46/5.04.2018 г., издадено от Главен архитект на район „Приморски“ и
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№ 2845/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, в тази му част.
РЕШЕНИЕТО в частта му, която има характер
на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от
съобщението пред Върховния административен съд на Р България, а в останалата
част подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: