Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 08.05.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на шести март през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№2175 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу която е поддено
възражение от длъжника. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1
вр чл.415 ал.1 от ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на
договор за кредит от 09.11.2005г. „Б****” ЕАД е предоставила на ответника
кредит в размер на 14 000лв., със срок на издължаване 240 месеца, считано
от датата на неговото усвояване. Излагат се твърдения, че за предоставения
кредит кредитополучателите заплащат лихва в размер на 14,25%. Сочи се, че
отпуснатия кредит е обезпечен със законна ипотека, учредена върху недвижим
имот, описан в исковата молба, намиращ се в гр.*****. Ищецът заявява, че
падежната дата на издължаване на месечните вноски по главница и лихви е 15-то
число на всеки месец. Сочи се, че на 16.07.2013г., поради нередовно обслужване
на задължението по кредита, между страните е подписано споразумение, с което
кредитът е преструктуриран и е договорено, че остатъкът към датата на
споразумението е в размер на 13 292,67лв., като не се променя крайния срок
на издължаване. Сочи се, че към датата на сключване на споразумението лихвата е
10,29%, а ГПР-11,28%. Излагат се твърдения, че внесените от ответника суми по
кредита са били достатъчни за погасяване на вноските му до м.август 2018г.,
като поради непогасяване на вноските за месеците септември, октомври и ноември 2018г., Банката обявила кредита за
предсрочно изискуем. Излагат се твърдения, че до ответника е изпратена
покана-уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, връчено от ЧСИ ****, чрез залепване на
уведомление. Ищецът заявява, че предсрочната изискуемост е обявена на 19.12.2018г. Ищецът заявява, че се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК по частно гр.дело 3916/2018г по описа на ВТРС, срещу която
длъжникът е депозирал възражение и ищецът е предявил настоящите положителни
установителни искове. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 9322,58лв.- главница по
процесния договор за кредит, 312,42лв.-договорна лихва за периода
16.08.2018г.-19.12.2018г., лихвена надбавка в размер на 7,78лв. за периода
16.08.2018г.-19.12.2018г., такси управление в размер на 408,57лв., застраховки
в размер на 97,86лв., такси за вписване на ипотека- 153,60лв., разходи за
изискуем кредит-120лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по частно гр.дело 3916/2018г по описа на ВТРС. Претендира
разноски. В уточняваща молба сочи, че
претенцията му за такси и застраховки произтича от раздел VII чл.21 б А,Б от
договора за кредит за покупка на недвижим имот от 09.11.2005г, като размерът и
начина им на определяне е посочен в Тарифа за лихвите, таксите и комисионните,
които „Б***” прилага по извършени услуги на клиента, като сочи, че ответникът е
запознат с Тарифата и с подписване на договора се е съгласил със заплащането на
тези такси. По отношение на претенцията за такси за застраховка, ищецът се
позовава на чл.13 б В,Г,Д от договора за кредит и т.13.5,13.6,13.7 от ОУ за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити относно твърдения за задължение на
кредитополучателя да застрахова в полза на кредитора имота, приет за
обезпечение и ежегодно да подновява договора за застраховка и да заплаща
застрахователните вноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Счита, че не е надлежно
уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита, като оспорва
връчването чрез залепване на уведомление, по изложените в отговора съображения.
На следващо място, заявява, че не е станал причина за обявяване на предсрочната
изискуемост, тъй като добросъвестно е внасял всеки месец обща сума по кредита,
без да предполага, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Отправя искане
за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 09.11.2005г. между ищеца „Б***” ЕАД и ответника Г.А.Г. е
сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който ищецът
Б*** отпуснала на ответника кредит в
размер на 14 000лв., с цел закупуване на жилище-апартамент в гр.П.Тръмбеш,
описан в договора. Срокът на издължаване на кредита е 240 месеца, считано от
датата на усвояването му. В чл.7.2 от договора е посочено, че в срока от 240
месеца кредитът се издължава на равни месечни вноски, всяка в размер на
176,64лв. В чл.7.1 от договора е уговорено, че за предоставения кредит
кредитополучателят заплаща лихва в размер, определян от Б***, който към датата на сключване
на договора е 14,25%. В договора е посочено, че кредитът се обезпечава ипотека върху имота, който се закупува с
него. Съгласно чл.18.3 от договора, при допусната забава в плащанията на
договорените погасителни вноски, включващи главница и лихва, над 90 дни,
кредиторът превръща целия остатък от кредита в предсрочно изискуем. До
предяваване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се
олихвява с действащия договорен лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка
от пет процентни пункта. В чл.21 от договора е предвидено, че
кредитополучателят дължи такса управление на кредита, която се капитализира към
дълга всяка година, както и други обявени от кредитора такси и комисионни, разходи по обслужване на
задължението и принудителното събиране на вземането. Към договора е приложен
погасителен план.
На 16.07.2013г. между страните е
сключено допълнително споразумение към договора за кредит от 09.11.2005г., с
което страните са се съгласили, че остатъкът от дълга към датата на сключване
на допълнителното спразумение е 13 292,67лв., от които 12 153,53лв.-главница,
706,37лв.-редовна договорна лихва и 304,20лв.-дължима наказателна лихва, както
и такси по заема в размер на 128,57лв. В споразумението е посочено, че кредиторът
се отказва от вземането си за наказателни лихви в размер на 304,20лв. и
60лв.-такса за предсрочна изискуемост, като остатъка от 12 715лв.
кредитополучателят се задължава да заплати в срока по договора, т.е краен
падеж-15.11.2025г. Договорната лихва към момента на сключване на допълнителното
споразумение е 10,29%, а ГПР-11,65%. В чл.6 от споразумението е уговорена
предсрочна изискуемост на кредита при допусната забава в плащанията над 90 дни.
В чл.12 е посочено, че кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които „Б****” прилага по извършвани услуги на
клиента, като е посочено, че кредитополучателят е запознат с Тарифата,
действаща към деня на сключването на споразумението, както и с дължимите такси
за учредяването ,вписване и заличаване на обезпечения. Видно от приложения
погасителен план, месечната вноска по кредита е в размер на 151,98лв.
По делото са представени Общи
уславия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, Тарифа за такси по
жилищни и ипотечни кредити.
Видно от представеното извлечение
от счетоводните книги на Банката, процесиня кредит е обявен за предсрочно
изискуем, като е посочено, че датата на настъпване на предсрочната изискуемост
е 19.12.2018г., поради забава в плащанията на дължими вноски, като е отразено,
че непогасени към момента на обявяване на предсрочната изискуемост са четири
погасителни вноски, с падежи:, 15.09.2018г.,15.10.2018.,15.11.2018г. и
15.12.2018г.
По делото е представена
писмо-покана, с която Банката уведомява ответника, че обявявява кредита за
предсрочно изискуем. Видно от представеното уведомление, на 04.10.2018г. е
залепено уведомление на адрес в гр*****, във връзка с връчване на поканата от Банката.
От представеното по делото
удостоверение от „Б****” се
установява, че за периода 01.01.2018г.-31.07.2019г., по процесния кредит са направени плащания от
страна на ответника, посочени по размер в удостоверението.
Не е спорно, че между страните
има сключен и друг договор за кредит за покупка на недвижим имот от
30.01.2004г.
От представената по делото
справка за адреса регистрация е видно, че адресът на ответника е в Б.
По делото е допусната съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че сумата по процесния
договор за кредит е усвоена, като кредотополучателят е имал и други кредити по
договори, сключени с „Б***”. Вещото лице е посочило, че от сумите постъпили по разплащателната сметка
на ответника, по която се е извършвало погасяването на кредита, са разпределяни
по изтеглените от него кредити, като по процесния кредит е разпределена сума в
размер на 9 489,45лв. Вещото лице е установило, че освен от разплащателната
сметка, за погасяване на кредита са направени вноски по кредитната сметка
обслужваща заема в общ размер на 17 286,81лв. По кредитната сметка за
погасяване на кредита суми са постъпвали суми до 30.07.2019г. Вещото лице е
посочило, че след 20.12.2018г. по сметката обслужваща кредита са постъпили суми
в общ размер на 1449,54лв.
От заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че считано от месец август 2018г.
до момента на изготвяне на заключението, за плащане на задълженията по
процесния кредит са постъпили суми а стойност 2069,54лв. Вещото лице е
посочило, че общо размера на сумата, постъпила от банковата сметка от чужбина,
по която са плащани задълженията по договорите за кредит, сключени с ответника,
са 3 191,87лв., от които със сумата 136,90лв. са били платени такси за
входящ превод, а останалата част от сумата е разпределена за погасяване на
задълженията на ответника по двата договора за кредит, по които е страна, като
сумата 2069,54лв. е за задълженията по процесния договор за кредит. Вещото лице
е посочило, че общият размер на месечната погасителна вноска е 151,91лв., като
включва дължимата за 30 дни договорна лихва, при лихвен процент 10,29%, а с
останалата част от вноската се погасява главницата по кредита. В заключението е
отбелязано, че за периода от месец август 2018г. до декември 2018г. по кредита
са постъпили 620лв., с които да погасени 344,37лв. договорна лихва и 275,63лв.-част
от главницата, като Банката е погасявала задължението за главница и договорна
лихва на най-старата неиздължена месечна вноска. След 20.12.2018г. по сметката
за отчитане на кредита са постъпили 1449,54лв., които не са използвани за
погасяване на задължения за договорна
лихва и главница по погасителен план, а са разпределени от Банката за такси и
разноски.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Н Д А, съпруга на ответника, която
разпитана каза, че съпругът й има два договора за кредит с „Б***”, единият от които/процесния/ е
ипотечен. Свидетелката заяви, че погасяването на сумите по договорите се
извършвало от чужбина, където живеели с ответника, по банкова сметка, ***, като
по искане на Банката превеждали вноските за парите по двата кредита в една
банкова сметка. ***, че от страна на Банката били уведомени чрез имейл, че една
вноска се „губи”, но не получили разпечатка. Свидетелката заяви, че ден преди
обявяване на кредита за предсочно изискуем, направили вноска от 200 евро.
Свидетелката каза, че не били уведомени за предсрочната изискуемост на кредита
и продължили да внасят суми по двата кредита до месец юли 2019г. Свидетелката заяви,
че уведомили Банката, че живеят в чужбина и никой не обитава посочения в
България адрес. Свидетелката каза, че плащането на вноските се е извършвало
доброволно от тяхна страна.
На 20.12.2018г. „Б***” подала до Великотърновски
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против
ответника Г.А.Г.. Въз основа на заявлението на “Б***” ЕАД, гр.С е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 21.12.2018г.
по ч.г.гр.д.№3916/2018г. на Великотърновски районен съд против длъжника Г.А.
Геогиев за заплащане на сума от 10422,81 лева/ десет хиляди четиристотин
двадесет и два лева и осемдесет и една стотинки / , от които 9322,58 лева – главница, 312,42 лева –
договорна лихва от 16/08/2018 г. до
19/12/2018 г., 7,78 лева – обезщетителна
лихва за периода от 16/08/2018 г. до
19/12/2018 г.,408,57 лева - такса за управление, 97,86 лева -дължими
застраховки, 153,60 лева - такси вписване на ипотека и 120,00 лв. дължими
разноски при изискуем кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, договорните лихви, таксата за
управление и дължимите такси, от 20.12.2018 г. до окончателното им изплащане,
както и сумата от
308.46 лева / триста и осем лева и четиридесет и шест стотинки / -
разноски, от които 208.46 лв. -
за заплатена държавна такса и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника и след постъпило възражение по чл.414 от ГПК и дадени от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни
установителни искове.
От приетото
за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422
ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими- предявени са от лице - заявител, имащо
правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу която е
постъпило възражение от длъжника.
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за ипотечен кредит и допълнително споразумение.
Безспорно по делото се установи, че между "Б****”ЕАД и ответника е налице твърдяното договорно отношение – договор за кредит за покупка на недвижим имот от 09.11.2005г., по силата на който посочената банка е поела задължение да предостави на ответника кредит за покупка на жилище в размер на 14 000 лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума, ведно с договорна лихва, на 240 месечни погасителни вноски, като крайния падеж на договора е 15.11.2025г. По делото не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че кредитополучателят е получил сумата по отпуснатия кредит.
Безспорно се установи и че между
страните е сключено и допълнително споразумение
към процесния договор за жилищен и ипотечен кредит, сключено на 16.07.2013г., с
което ответникът е признал съществуващо задължение по процесния договор в
размер на 13 292,67лв. към момента на подписване на допълнителното
споразумение и е уговорен но погасителен план за изплащане на задължението,
като е запазен крайния падеж на договора, а падежа на погасителната вноска е
15-то число на месеца. Към допълнителното споразумение е приложен и погасителен
план. Не е спорно и, че между страните е бил сключен и догоор за потребителски
кредит, който не е предмет на настоящото производство. От събраните по делото
доказателства се установи, че кредитопоучателят е погасявял редовно
задълженията си по договора, като плащането е извършвано по банков път, за
двата договора за кредит, по една банкова сметка, *** ,където живее ответника.
Установи се, че Банката от своя страна е разпределяла по двата кредита
постъпващите суми. Не е спорно и от заключението на съдебно-счетоводните
експертизи се установява, че до месец август 2018г. процесния кредит е
обслужван редовно и по него са били разпределяни постъпващи суми за
погасяването му по погасителни вноски.
Доколкото в настоящото производство ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, съдът
следва да прецени дали
са налице обективните
предпоставки за обвяването на същата, уговорени в договора, както и дали е надлежно съобщена на ответника.
В отговора на исковата молба ответникът е навел възражения за ненадлежно
уведомяване за предсрочна изискуемост. Съгласно легалното определение в чл.430 ал.1 от ТЗ с банковия договор банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока.. Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по
тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. На следващо място, началният момент на изискуемостта на вземане по договор
за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна
изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита. От
доказателствата по делото не може да се заключи, че са били налице основанията за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.18.3 от процесния
договор, при допусната забава в плащанията на договорените погасителни вноски,
включващи главница и лихва, над 90 дни, кредиторът превръща целия остатък от
кредита в предсрочно изискуем. Видно от заключенията на двете експертизи, по
сметката, по която е извършвано плащането на кредитите, са постъпвали суми в
периода от месец август 2018г до 19.12.2018г., на която дата Банката твърди, че
е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. В конкретния случай, не се
установи възникване на обективните предпоствки за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, а на следващо място не е надлежно съобщена на ответника
предсрочна изискуемост на кредита. По делото е представена покана-уведомление
до ответника, което е от дата 02.10.2018г., и съдържа изявление, че Банката
обвявява кредита за предсрочно изискуем. От друга страна, в извлечението от
банковите книги е посочено, че предсрочната изискуемост е настъпила на 19.12.2018г.
Налице е несъответствие-Банката посочва два различни момента на настъпване на
предсрочна изискуемост. Дори и да се приемат твърденията на ищцовата Банка, че
кредитът е обслужван редовно до месец август 2018г., то няма как да е настъпило
основанието за обяваване на предсрочна изискуемост през октомври 2018г., преди
90 дни в забава на плащанията, поради липса на обективни предпоставки за
настъпване на предсрочна изискуемост. На следващо място, по делото няма
ангажирани доказателства, че на ответника е надлежно съобщено обявяването на
кредита за предсрочно изискуем. Представената покана-уведомление се сочи, че е
връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, но от представените доказателства не може
да се направи извод за надлежно връчване по този ред, тъй като няма данни да е
извършена справка за адресната регистрация на длъжника, за месторабота,
съгласно чл.47 ал.3 от ГПК в редакцията на измененията и допълненията /обн.ДВ
бр.86/2017г./, действаща към момента на връчването. Следователно, ответникът не
е уведомен за волеизявлението на Банката и предсрочната изискуемост не е
настъпила преди сезиране на заповедния съд. Отделно от това, следва да се
посочи, че на Банката й е било известно, че ответникът живее в чужбина и видно
от гласните доказателства, кореспонденцията между страните се е осъществявала
по ел.поща, поради което Банката е можела да уведоми ответника и по този начин,
чрез съобщение по ел. поща, за да достигне изявлението до него. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда
заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за
изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение
не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл.
Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис от нея на ответника, предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК или
по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване обаче не може да бъде взето предвид като факт,
настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл.
235, ал. 3 от ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл.
422, ал. 1 от ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на
осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. По този
въпрос е налице съдебна практика в
решение №114/07.09.2016г. по т. дело №362/2015г. на ВКС, II т.о. В този смисъл съдът намира за основателни възраженията
на процесуалния представител на ответника, че длъжникът не е бил надлежно
уведомен за обявената от ищеца предсрочната изискуемост на целия кредит към момента
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и ищецът не може да претендира
цялото вземане по кредита на основание предсрочна изискуемост.
Следва обаче да бъде съобразено ТР №8 от 02.04.2019г. на ВКС по т.д. №8/2017г на ОСГТК, с което е прието, че е допустимо по предявен по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно цитираното ТР предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради настъпила предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на сила на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В дадените в ТР разяснения се сочи, че при положение, че съществуването на вземането по заповедта за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като намира приложение нормата на чл.235 ал.3 от ГПК, според която съдът взема предвид фактите настъпили след предяваване на иска, които са от значение за спорното право, което означава, че следва да се вземе предвид и настъпването на падежа на определени вноски след предяваване на иска по реда на чл.422 ал.1 от ГПК. Приема се, че искът по чл.422 ал.1 от ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към момента на приключване на съдебното дирене, като решението на съда следва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. В същото ТР се дават разяснения, че присъждайки вноските с настъпил падеж в хода на производството, съдът следва да съобразява дали възнаградителната лихва, съставляваща компонент от тези вноски, е включена в общия заявен размер и период на исковите претенции. Ако кредиторът претендира присъждане на цялата главница като предсрочна изискуема, но възнаградителната лихва е поискана само за периода до твърдяното настъпване на предсрочна изискуемост, съдът не може да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството. Поради това от вноските с настъпил падеж в хода на производството ще следва да се присъди само частта, съставляваща главница съгласно погасителния план.
Съгласно горецитираното ТР, присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск, тъй като основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право. Предсрочната изискуемост на вземането по договора променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските станали предсрочно изискуеми са вземания, възникнали на едно и също основание-договора за кредит.
В конкретния случай, видно от представеното извлечение от счетоводните книги на Банката, претенцията е за четири вноски преди Банката да приеме кредита за предсрочно изискуем, а именно четирите погасителни вноски, претендирани от Банката като непогасени са погасителните вноски с падежи: 15.09.2018г.; 15.10.2018г.; 15.11.2018г.;15.12.2018г. като общия разме на дължимата главница по тези вноски е 283,83лв., а договорната лихна е 299,09лв., или общия размер на сумата, която се претендира като дължима до подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/20.12.2018г./ е 582,92лв., като към момента на подаване на заявлението тези вземания са били изискуеми. В хода на производството, след подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до момента на приключване на съдебното дирене/06.03.2020г/ е настъпил падежа на още 14 погасителни вноски, като общия размер на главницата по тези четиринадесет вноски, съгласно приложения по делото погасителен план възлиза на сумата 1107,83 лв. От страна на ответника е наведено правопогасяващо възражение за плащане на суми по кредита, което следва да бъде разгледано. Видно от заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, за погасяване на процесния кредит са постъпвали суми по сметката, посочена от Банката, т.е. ответникът е правил вноски по кредита, като последната е от месец юли 2019г., т.е. след издаване на заповедта за изпълнение ответникът е продължил доброволно да заплаща задълженията си по кредита. Видно от заключението на експертизата, за периода от 01.08.2018г. до датата, на която се твърди, че кредита е обявен за предсрочно изискуем/19.12.2018г./ по кредита са постъпили 620лв. Доколкото ищецът твърди, че кредита е бил редовно обслужван до месец август 2018г., то следва с плащанията след тази дата да се приеме, че се погасяват вноските с падежи, считано от 15.09.2018г., които са посочени като неплатени в извлечението от счетоводните книги. По тези четири вноски вземанията за главници и лихви възлизат общо на 582,92лв.,като внесената от ответника сума в размер на 620 лв. е достатъчна да покрие изцяло размера на тези вноски. След подаване на заявлението, видно от заключението на допълнителната експретиза, ответникът е направил плащания по кредита в общ размер на 1 449,54лв.Тази сума Банката е разпределила за погасяване на такси и съдебни разноски, но съдът приема, че при положение, че не се установи настъпване на предсрочна изискуемост,сумата внесена от ответника следва да бъде съобразена като плащане по падежиралите вноски, включващи главница, която е в общ размер 1107,83лв. Сумата, внесена от ответника след подаване на заявлението е достатъчна да покрие по размер главницата по падежиралите до момента на приключване на съдебното дирене погасителни вноски. С оглед изложеното, съдът приема, че с направените плащания по кредита, считано от месец август 2018г. ответникът е погасил главниците по погасителните вноски, с настъпили падежи, считано от 15.09.2018г. до 15.02.2020г./датата, на която е приключило съдебното дирене/, както и претендираната за дължима договорна лихва, за периода от 16.08.2018г. до 19.12.2018г. в общ размер 312,42лв. и дължимата главница по всички падежирали за периода 15.09.2018г.-15.02.2020 г. вноски в общ размер 1 391,66лв., поради което искът за установяване дължимост на вземането за главница следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан, поради ненастъпила към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК предсрочна изискуемост и плащане от ответника на падежиралите към момента на приключване на съдебното дирене главници по погасителни вноски. Искът за установяване дължимост на договорната лихва също подлежи на отхвърляне, поради плащане на дължимата договорна лихва по вноските с настъпил падеж преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
По отношение на исковите претенции за такса управление в размер на 408,57лв., дължими застраховки в размер на 97,86лв., такси за вписване на ипотека в размер на 153,60лв., разходи по изискуем кредит в размер на 120лв., съдът намира, че ищецът не установи основанията и размера на тези свои искови претенции. При положение, че съдът приема, че кредита не е надлежно обявен за предсрочно изискуем, то ответникът не дължи заплащане на такси във връзка с предсрочна изискуемост на кредита. Ищецът не е ангажирал доказателства относно разходи за застраховка и такси за вписване на ипотека, за да се претендира заплащането им от ответника. По отношение таксата за управление на кредита, то същата видно от посоченото в договора се капитализира ежегодно към дълга и е включена в погасителния план. При положение, че съдът приема, че към момента на подаване на заявлението не е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост и не са настъпили основанията за възникването й, то не може да се приема, че за ищеца е възникнало право да получи дължимата за целия период на договора такса за управление на кредита. С оглед изложеното искът за установяване дължимост на тези такси следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ищецът не доказа изпадане на ответника в забава за плащането на задълженията по кредита, поради което съдът намира за неоснователна исковата претенция за установяване дължимост на лихвена надбавка за забава в размер на 7,78лв., за периода 16.08.2018г.-19.12.2018г., както и за законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 200лв. По отношение претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв., от страна на ищеца е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника следва да бъде редуцирано в размер на 1100лв., което е над минималния размер предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид материалния интерес по делото. Общият размер на разноските, които ищецът следва да заплати на ответника е 1300лв.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Б****
" ЕАД с ЕИК*****,
седалище и адрес на управление гр.******,представлявана от В М С и Д Д М-Изпълнителни директори, срещу Г.А.Г., с ЕГН **********,***, искове за установяване дължимост на сумата 9322,58 лева/девет хиляди триста двадесет и
два лева и петдесет и осем стотинки/ – главница, 312,42 лева/триста и дванадесет лева и
четиридесет и две стотинки/ –
договорна лихва, за
период от 16/08/2018 г. до 19/12/2018 г., 7,78
лева/седем лева и седемдесет и осем стотинки/ – лихвена надбавка за забава за периода от
16/08/2018 г. до 19/12/2018 г., 408,57 лева/четиристотин и осем лева и
петдесет и седем стотинки/ - такса за управление, 97,86 лева/деветдесет и седем лева и
осемдесет и шест стотинки/ - застраховки, 153,60 лева /сто петдесет и три лева и шестдесет стотинки/ - такси вписване на ипотека, 120 лв./сто
и двадесет лева/- разноски при
изискуем кредит, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл.417
от ГПК /20.12.2018 г./ до окончателното
изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК№1886 от 21.12.2018г. и
изпълнителен лист от 21.12.2018г. по частно гр.дело 3916/2018г
по описа на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА "Б " ЕАД, с ЕИК*****, седалище и адрес на управление гр.******
, представлявана от В М С и Д Д М-Изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.Г., с ЕГН **********,*** сумата общо
1300 лв./хиляда и триста лева/,
представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение, направени в настоящото исково производство.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3916/2018г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: