Р Е Ш Е Н И Е

 гр.София, 28.01.2019г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                      7-ми  състав

на осемнадесети декември                                                                година 2018

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                                          СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева 

Секретар: Ирена  Апостолова

 

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9105 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Предявен е  положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1  от ГПК.

            По изложените в исковата молба и молби вх.№142000/07.11.2016г. ш  вх.№163703/19.12.2016г. обстоятелства, ищците Г.Д.Б. ЕГН ********** и А.Д.Г. ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.Вл. В. -САК, са предявили против Д.представлявана от М. на Р.Р.Б., гр.София, ул.”*********, иск за признаване за установено по отношение на Д.представлявана от Министъра на РРБ,   че  Г.Д.Б. и А.Д.Г. са собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.4324.140 и 68134.4324.141 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със заповед №РД-18-74/20.10.2009год., находящ се в гр.София, район Овча купел, в.з. Люлин /землището на кв.Горна Баня/, с площ от 9.100 кв.м., на основание придобиване по наследство от възходящи роднини, съгласно нотариален акт № 169, том V, н.д. №881 от 1960 г. на нотариус при СРС.

      С молба вх.№163703/19.12.2016г.  пълномощника на ищците, чрез адв. Вл. В. изрично посочва,че не е предявяват  иск по чл.108 ЗС, а само установителна претенция / молба на лист 47 от делото/.

         Твърди се в исковата молба, че ищците по  наследство притежават недвижим имот№ 140 /ПИ с иденкификатор 68134.4324.140 и 141/ в землището на вилна зона Люлин /кв. Горна баня/, район Овча купел. Парцела представлява имот е размер 4304 /четири хиляди триста и четири/ кв. м., съгласно скица на поземлен имот /ПИ/ № 15-182862-15.04.2016 г. Твърди се, че  имота е наследство на ищците, чрез майка им Е.Й.Д., от техния дядо - Й.Х.В., който е притежавал приживе имота с нотариален  акт № 169, т. V, дело 881/1960 г. Сочат, че според посочения нотариален акт имота е с площ 9100 /девет хиляди и сто/ квадратни метра, при съседи: Д.Ц.К., З.Г.Г., наследници на Й.А., А.Ц.С., А.А.х. Н., П.и П.Т., А. И.С.и шосе София - манастира Люлин планина. Имота нашия наследодател притежава въз основа на замяна извършена от Комисия ТПС срещу включени в блок на ТКЗС с. Горна баня два негови имота - първия - нива в местността „*****“ от 4 /четири/ декара и втория - нива в местността „*****“ също от 4 /четири/ декара, на основание чл. 12 от М.П. за ЗГЗО на ТКЗС, ДЗС, МТС, / Изв. Бр. 72/ 1954 год.

           Сочи се, че съгласно скицата на ПИ, издадена от СГКК - София имота е с площ 4,304 кв. м. и има следните граници: 68134.4324.150; 147; 146;145;144;143;373;9234;139 и път. Ищците били уведомени, че с Министерството на отбраната е своило техния имот и към момента той  се води тяхна собственост, на база на документи, които не са им известни.

 

          В срока по чл.131 ГПК, ответникът  Д.представлявана от процесуалния си субституент М. на Р.Р.Б. е представила писмен отговор, с който се оспорва иска,  като неоснователен и недоказан. Излага съображения, че твърденията на ищците относно правото им на собственост върху имота са неснователни, като се позовава на това, че Българската държава притежава правото на собственост на имота, който е предмет на АДС №030 от 05.02.2002год. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

        В съдебно заседание ищците чрез пълномощника си адв.В.  поддържат предявения иск. Представят списък на разноски и писмена защита.

        В  съдебно заседание ответника чрез пълномощника си юрк. Д. оспорва предявения иск. В писмено становище, след срока по чл.131 ГПК във вр. чл.133 ГПК,  с вх.№87071/18.06.2018г. ответника заявява, че имота е публична държавна собственост, съгласно АДС №030 от 05.02.2002год.  на Министерство на отбраната.  Представя списък на разноски.

   

       Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, доводите и възраженията на страните, намира за установено  от фактическа страна следното:

      По делото не е спорно, като е видно и от приетото Удостоверение за наследници изх.№1017 / 16.05.2016г. издадено от СО, район Сердика, че ищците са   наследници по закон на Й.Х.В. ЕГН **********, б.ж. на гр.София, починал на 10.08.1982г./л.32- л.33 от делото/  Й.Х.В., към момента на откриване на наследството /1982г./ оставил като наследници  две дъщери – В.Й.Г. и  Е.Й.В., като последната починала на 05.07.2010г. и оставила законни наследници -  дъщерите си Г.Д.Б. ЕГН ********** и А.Д.Г. ЕГН ********** - ищци в настоящото производство.

От приетото удостоверение рег.№33765/1985г. издадено от СРС, се установява, че  В.Й.Г., се е отказала от наследството останало от покойния си баща и наследодател Й.Х.В., б.ж. на гр.София, като отказа и е вписан специалната книга на съда под №452/1985г. /л.34 от делото/

          По делото е приет протокол от 20.02.1959 г. на комисията по ТПС /Трудова поземлена собственост/  в София, Горна баня, от който се установява, че Й.Х.В., посочен в протокола като некооператор, е получил в замяна на негови "блокирани" ниви в м. "*****" от 4 дка, първа категория  и в м. "*****" втора категория от 4 дка на стойност 2160лв.,  предоставена от комисията по ТПС  ливада от блока на ТКЗС в м. "*****",  с площ от 9.1 дка на стойност 2184лв., при граници: Д.Ц.К., З.Г.Г., наследници на Й.А., А.И.С., А.Х.Д., П.и П.Т., А. И.и шосе София-манастира. /л.76-л.77 от делото/

          Видно от неоспорения  Нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС с № 169/25.03.1960 г., том V, дело № 881/1960 г. на нотариуса при СНС,  Й.Х.В. е признат за собственик на основание замяна на недвижим имот от 9.100 / девет дка и сто кв.м./, намиращ се в землището на с.Горна баня – София, местността „*****”, при граници: Д.Ц.К., З.Г.Г., наследници на Й.А., А.И.С., А.Х.Д., П.и П.Т., А. И.и шосе София-манастира. /л.20 от делото/

   От приетото Удостоверение №1703 /25.11.1985г., издадено от АПК „Средец” гр.София, се установява, че Й.Х.В. и наследницата му Е.Й.Д., не са приемани за членове на ТКЗС „Г. Кирков” кв.Горна баня, както и че имот 9 100 дка в землището в землището на с.Горна баня – София, местността „*****”, посочен в Нотариален акт № 169/25.03.1960 г., том V, дело № 881/1960 г., получен по замяна от ТПС комисия не е влизал в блок на АПК „Средец”./л.8 от делото/

 

  Видно от неоспорения  Нотариален акт за дарение  №124/ 10.12.1997 г., том LLLLXVI, дело № 42452/1997г. на първи нотариус при СРС, Е.Й.Д. е дарила на дъщерите се Г.Д.Б. и А.Д.Г. по ½ ид. част от празно неурегулирано дворно място планоснимачен № 140, нанесено в кадастрален лист №В-4-6-В, по неодобрен регулационен план на гр.София, вилна зона Люлин, местност „*****”, с площ   от 4304 кв.м, при граници по скица: гора и имот пл.№139, имоти пл.№ 373, пл. №143, пл.№145, 146, 147 и пл.№150, като при съставяне на нотариалния акт, дарителката Е.Д. се легитимирала пред нотариуса с  Нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна № 169/25.03.1960 г., том V, дело № 881/1960 г./л.28 от делото/

С Разпореждане № Р-2637/12.11.1951 г. на МС е наредено на основание чл.чл. 11, 26 и 31 от ЗДИ, във вр. с чл.чл. 4, 5, 6 и 32 от ППЗДИ да се отчуждят и предадат на Министерство на народната отбрана полските имоти, находящи се в местностите "*****а", "*****" и "*****", землището на с. Княжево, общо 1 151 дка, като 250 дка от частните имоти следва да се заменят срещу равностойни земи, а останалите частни имоти да се оценят и заплатят от Министерство на финансите; държавните имоти следва да се предадат безвъзмездно. В разпореждането е посочено, че същото не подлежи на обнародване във в. "Известия"./л.101 – л.102 от делото/

 Приет  е  и трасировъчен протокол от 28.07.1969 г. на комисия, съставена от представители на поделения 35050, 95550 и 75500, със задача да терасира границите на отчуждения учебен полигон, западно от казармения район в м. "*****а", землището на Княжево и Горна Баня - София. В протокола е отразено, че районът в м. "*****а" представлява учебен полигон от казармения район, отчужден за нуждите на поделение 75500, Горна баня през 1951 г., като след отчуждаването същият се ползва непрекъснато за учебни нужди, без да е ограждан с ограда или сигнализиран с трайни знаци. Констатирано е, че в района на полигона - в м. "Големия *****" и м. "*****", има раздадени от ТКЗС – Горна баня места за обработка от частни лица, като в тази връзка ТКЗС е задължено да анулира договорите за тези места. /л.105 – л.106 от делото/

    Приет е Акт за държавна собственост /публична/ № 0330/5.02.2002 г.  одобрен от министъра на отбраната, с който на основание чл. 70, ал.2, във вр. с чл. 68, ал.1 от ЗДС, е актуван поземлен имот от 1 493.138 дка застроена и незастроена площ, застроен с 91 сгради с година на построяване от 1942 до 1979 г. В акта е отразено, че имотът е предоставен за управление на Министерство на отбраната с Указ № 2/29.01.1942 г. – 280.036 дка, Указ № 29/12.12.1946 г. – 62.102 дка и Разпореждане на МС № Р-2637/12.11.1951 г. – 1 151 дка. Според отбелязване в раздел „Забележки” на акта, актувания имот включва поземлени имоти №№ 000007, 000062, 000124, 000177, 000175, 000234, 000198, 000174 и 000197. /л.109 от делото/

 

С Указ № 2/9.01.1942 г. е постановено на основание чл. 2 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза отчуждаването за нуждите на войската – за район на Школата за запасни офицери, 280 036 кв.м частни имоти, находящи се в землището на с. Княжево в м. "Равнището", като е посочено, че стойността на имотите ще се изплати от бюджета на Министерството на войната. Наредено е по спешност имотите да се завладеят.

С Указ № 29/12.12.1946 г. е постановено на основание чл. 2 и чл. 54 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза да се отчуждят за нуждите на войската частни имоти, находящи се в м. "Равнището", в землището на София – Княжево имотите, подробно описани в приложения план № 8526-712-122/28.08.1946 г., като е наредено същите да се завладеят по спешност. Съгласно указа стойността на имотите следва да се изплати от бюджета на Министерството на войната./л.100 от делото/

Съгласно скица от 7.06.1991 г. на СНС, Управление "Архитектура и градоустройство" имот с планоснимачен № 140, заснет пред 1983г., нанесен в к.л. В-4-6-В е отразен като собственост на Й.Х.В., с нотариален акт за собственост № 169, том V, дело № 881/1960 г., като по графични данни съдържа 5 500 кв.м./л.31 от делото/

Съгласно скица от 29.01.1999г.  издадена от Столична община, ОП „Софийски кадастър”,  имот с планоснимачен № 140, заснет пред 1983г., нанесен в к.л. В-4-6-В е отразен като собственост на ищците Г.Д.Б. и А.Д.Г., съгласно Нотариален акт за дарение №124/ 10.12.1997 г., том LLLLXVI, дело № 42452/1997г./л.30 от делото/

       Видно от приетата  скица  №15-182862 от 15.04.2016г. на  СККК – гр.София, поземлен имот 68134.4324.140, в  гр. София, район Овча купел, в.з. Люлин, вид собств.- съсобственост, вид територия Урбанизирана, НТП незастроен имот за жилищни нужди, площ 2667 кв.м., стар номер 140, квартал 20, съгл. Заповед за одобрение на КККР № РД-18-74/20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК, с отразени в регистъра собственици - Г.Д.Б. и А.Д.Г. с по ½ ид. част и Министерство на отбраната./л.6 от делото/

       Приета е и скица №15-482481 от 04.10.2016г. на  СККК – гр.София, видно от която, поземлен имот 68134.4324.141, гр. София, район Овча купел, в.з. Люлин, ул. ПЪСТРОЦВЕТНА, вид собств. Съсобственост, вид територия Урбанизирана, НТП Незастроен имот за жилищни нужди, площ 1743 кв.м., стар номер 141, квартал 20,, съгл. Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 74/20.10.2009г. на изп. директор на АГКК, с отразени в регистъра собственици - Г.Д.Б. и А.Д.Г. с по ½ ид. част и Министерство на отбраната./л.17 от делото/

 

        От приетото неспорно заключение на съдебно-техническа експертиза с в.л. инж.А.Ц., се установява, че е налице идентичност между  ИМОТ с планосн.№ 140, кв.20 по предходен /неодобрен/ кадастрален план  и имоти е пл.№№ 140 и 141 по кадастралния план, предхождащ КККР. Вещото лице обосновава извод, че е  налице  идентичност между Имот с пл.№ 140 и ПИ с идентификатор поземлен имот 68134.4324.140, по КККР, както и че налице е частична идентичност между Имот е пл.№ 141 и ПИ е идентификатор поземлен имот 68134.4324.141, по  КККР одобрен със Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК, като Имот с пл.№ 141 попада изцяло в ПИ с идентификатор 68134.4324.141 по КККР. Сочи се, че съгласно приложените по делото Нотариален акт № 124, том LLLLXVI, дело № 42452/1997г. и Скица от 30.10.1997г. по молба вх.№ 94-Е-107/20.Х.97г. на имот с пл.№140 по неодобрен кадастрален план на София - в.з. Люлин, имот с планосн.№ 140, кв.20 по предходен план е с площ по графични данни 4304 кв.м., а съгласно следваща Скица от 29.01.1999г., издадена от СО - ОП Софийски кадастър за същия имот - имот с пл.№140, нанесено в К.Л. № В-4-6-В на неодобрен КП на гр. София, в.зона Люлин, е вписана площ по графични данни: 4 230кв.м. От заключението на СТЕ се установява, ч че няма изменения в кадастралния план, като констатираните  разликите се дължат на начина на графично измерване /от неоцифрен план/. Вещото лице е категорично, че проучените графични материали сочат, че имот с планосн.№ 140. кв.20 по предходен /неодобрен/ кадастрален план е идентичен с имоти с пл.№№ 140 и 141 по кадастралния план, предхождаш КККР.

         От кадастралния план, предхождащ КККР, за имоти с пл. №№ 140 и 141 са установени следните площи:

Имот с пл.№ 140 е с вписана площ  по кадастрални данни - 2653 кв.м.

Имот с пл.№ 141 е с вписана площ  по кадастрални данни - 1624 кв.м.

      Обща площ на двата имота по КП, предхождащ КККР: 4 277 кв.м.

        Вещото лице сочи, че имота по Нотариален акт № 169, том V, дело № 881/1960г., описан като „една ливада, находяща се в землището на с. Горна баня - София, в местността „*****", с пространство от 9,100 дка, при съседи: Д.Ц.К., З.Г.Г., н-ци Й.А., А.Ц.С., А.Н., П.и П.Т., А. И.С.и шосе, не е идентифициран с планоснимачен номер.

        Приетото заключение на СТЕ, съдът възприема, като обективно и компетентно.

 

        Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

       Предявения петиторен иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

 

По допустимостта: Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на установителния  иск:  ищците претендират, че са собственици на процесния имот на основание правна сделка – замяна по Закона за трудовата поземлена собственост и наследствено правоприемство, което право  се оспорва от ответника чрез  съставяне на АДС № 0330/5.02.2002 г. от Министерство на отбраната. Налице е процесуална предпоставка за допустимост на положителния установителен иск, изрично предвидена в текста на чл.124, ал.1 ГПК, а именно правен интерес от установяването.

Наличието в правния мир на акт за държавна собственост, смущава упражняването на правото на собственост, претендирано от ищците в пълен обем.

 

По основателността на иска:

Основателността на установителното искане предполага осъществяване в патримониума на ищците на годен придобивен право на собственост способ – чл.77 от ЗС – чрез правна сделка, по давност или по друг, определен в закона начин. В случая  ищеца основава правото си на собственост върху процесния имот на деривативно основание - правна  сделка – замяна по реда ЗТПС, обективирана в протокол от 20.02.1959г. и констативен Нотариален акт № 169/25.03.1960 г., том V, дело № 881/1960 г., което са придобили от своя  правододателя Й.Х.В., бивш жител ***, починал на .10.08.1982 год.    

Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства и заключениято на съдебно-техническата експертиза може сочи на извод, че претендираният с исковата молба имот е идентичен с имота по протокола за замяна от 20.02.1959 г., с този по нотариалния акт № 106/1991 г., както и е част от имотите, визирани в Разпореждане № Р-2637/12.11.1951 г. на МС и в АДС № 0330/5.02.2002 г.

Съдът счита, че с Разпореждане № Р-2637/12.11.1951 г. на МС не са били отчуждени валидно посочените в него имоти, тъй като не е била спазена установената законова процедура съгласно чл. 27, ал.1 от ЗДИ (отм.), от която не са предвидени изключения – не е налице постановление на МС, обнародвано в Държавен вестник. Чрез обнародването актът се довежда до знанието на правните субекти, същото е част от процедурата по издаване на акта. Липсата на обнародване, следователно, е пречка въпросният акт да влезе в сила и да породи целеното с издаването му правно действие.

 

Ето защо съдът счита, че е оборено легитимиращото действие на АДС № 0330/5.02.2002 г. Същевременно по делото по същество не се твърди и не се установява имотът да е станал държавен по силата на друг придобивен способ, извън Разпореждане № Р-2637/12.11.1951 г. на МС.

      Актовете за държавна и за общинска собственост, аналогично на констативния нотариален акт за собственост, поначало имат легитимиращ ефект за правото на собственост на Д.или общината, но само доколкото удостоверяват осъществяването на конкретен, предвиден в закона придобивен способ в тяхна полза /Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/12 г. на II г. о./. Простото възпроизвеждане в акта за държавна или общинска собственост на обща законова разпоредба, представляваща основание за придобиване на собствеността, не е достатъчно, за да обоснове възникването на правото, удостоверено с акта /Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на II г. о./. В конкретния случай актът за публична държавна собственост не сочи конкретно основание за придобиване правото на собственост на държавата, а се основава единствено на разпоредбите на чл. 70, ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 ЗДС /обн. ДВ, бр. 44/96 г./, поради което и предвид липсата на доказателства за осъществен в полза на Д.конкретен придобивен способ, въззивният съд правилно е приел, че актът не е в състояние да легитимира ответника като собственик на спорния имот.  /в този см. Определение № 123 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 561/2016 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Кр. В./

 

 Приетите неоспорени писмени доказателства,  сочат, че наследодателя на ищците Й.В.е придобил валидно, въз основа на замяната от 20.02.1959 г., ливадата в м. "*****а" с площ от 9.1 дка, тъй като същата към посочената дата не е била отчуждена и не е била станала държавна собственост.

 

Същевременно от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че въпросната ливада от 9.1 дка не е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Това е така, защото Й. В. не е бил член кооператор, въпросният имот не е бил коопериран или отнеман фактически от ТКЗС (обратното – предоставен е на В., по негово искане като некооператор, срещу включени ниви на последния в блок на ТКЗС). В такъв случай съдебната практика (напр. решение № 197/10.05.2011 г. по гр. дело № 430/2010 г. на ВКС, Г.К., І Г.О., решение № 79/11.04.2013 г. по гр. дело № 612/2012 г. на ВКС, Г.К., І Г.О., определение № 113/28.11.2008 г. по гр. дело № 3492/2008 г. на ВКС, Г.К., ІІ Г.О.) приема, че земеделската земя запазва частния си характер и за нея не се прилагат разпоредбите на ЗСПЗЗ, а общите разпоредби на ЗС.

 

Впоследствие част от посочената ливада е била придобита чрез валидна  сделка – дарение от Г.Б. и А.Д..

         От така изложеното съдът приема, че ищците са доказали правото си на собственост по отношение на процесния имот на основание  наследствено правоприемство и сделка.

 

      По разноските:

      С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците  11610лв., от които  2740 лв. платена държавна такса, 300лв. депозит за СТЕ, 70 лв. такса вписване и  8 500 лв. адвокатско възнаграждение.

        С оглед изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, по отношение на Д.представлявана от М. на Р.Р.Б., гр.София, ул.”*********, че Г.Д.Б. ЕГН ********** и А.Д.Г. ЕГН **********,  са собственици на следния недвижим имот:  поземлен имот с идентификатор 68134.4324.140 и 68134.4324.141 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със заповед №РД-18-74/20.10.2009год., находящ се в гр.София, район О. к., вилна зона Л. /землището на кв.Г. Б./, със съседи поземлени имоти с идентификатори: 68134.4324.143, 68134.4324.1063,68134.4324.137 и 68134.4324.139,  съставляващи част от имот  от 9.100 кв.м., по нотариален акт № 169, том V, н.д. №881 от 1960 г. на нотариус при СРС, на основание наследствено правоприемство и  замяна.

          ОСЪЖДА Д.представлявана от М. на Р.Р.Б., гр.София, ул.”*********, да заплати на  Г.Д.Б. ЕГН ********** и А.Д.Г. ЕГН **********,  сумата от 11610 лева разноски по делото пред СГС.

        

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                 

СЪДИЯ: