Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 65 / 13.02.2018
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На петнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Елена Стефанова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2246 по
описа за 2017 година; взе предвид
следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1,
чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ; от „Обединена българска банка”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Света
София” № 5, представлявана от изпълнителните директори С.А.Г. и Ф.Т.Д.Е.Я.;
против Н.И.М. с ЕГН ********** ***.
При условията
на евентуалност, ищецът предявява против ответника и обективно съединени искове
с правни основания чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ.
Ищецът твърди,
че на 16.04.2009 г. сключил с ответника договор за предоставяне на
потребителски кредит, по силата на който на ответника – кредитополучател бил
предоставен банков кредит в размер на 9 480 лв., с краен срок за издължаване до
28.08.2014 г. (чл. 10 от договора). Кредитът бил усвоен по посочена
разплащателна сметка на 17.04.2009 г. (чл. 3 ал. 1) и било уговорено, той да
бъде издължаван чрез вноски по същата банкова сметка (***.11 ал. 1). Средствата
по договора били предоставени с цел покриване на потребителски нужди на
кредитополучателя. Уговорено било, усвоената главница по кредита да се олихвява
с лихвен процент в размер 16,25 % годишно, като олихвяването се извършва
ежемесечно (чл. 4 ал. 1 и ал. 2). При забава на плащането на главницата,
включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката олихвявала
просрочените суми по главницата с наказателна лихва, включваща договорения
лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта
(чл. 7 ал. 1), или с лихвен процент в размер на 21,25 % годишно. Съгласно чл.
10, крайният срок за връщане на кредита бил 28.08.2014 г., като погасяването
било уговорено да се извърши на 65 месечни анюитетни вноски, включващи
главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и
обслужване, в размер на 218,39 лв. всяка една, дължими на всяко 28-мо число на
месеца, считано от 28.04.2009 г. (чл. 9 ал. 1). В представения към исковата
молба погасителен план месечните погасителни вноски били посочени в общ размер
на 224,55 лв., тъй като включвали и застрахователна премия по застраховка
„живот" в размер на 6,16 лв. месечно (чл. 9 ал. 2), която премия макар и
подлежаща на погасяване от кредитополучателя, не се включвала в исковите
претенции. Съгласно чл. 19, при пълно или частично неплащане на две погасителни
вноски, кредитът ставал автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят
да бъде уведомяван. Считано от м.09.2010 г. кредитополучателят изпаднал в
просрочие на дължимите по кредита месечни вноски, като вноската с падеж
28.09.2010 г. била първата непогасена по кредита. С просрочието на следващата
вноска с падеж 28.10.2010 г. настъпила предсрочната изискуемост на всички
вземания за главница на ищеца по договора, при условията на чл. 19 от същия.
Поради това на 05.06.2012 г. банката подала до Районен съд - Хасково заявление
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист за всички неиздължени суми по предсрочно изискуемия кредит,
въз основа на представените договор и извлечение от сметката на длъжника към
04.06.2012 г. На 13.06.2012 г. по образуваното ч.г.д. № 1473/
При условията
на чл. 210 ГПК, ищецът предявява за общо разглеждане с иска по чл.422 от ГПК
при условията на евентуалност и осъдителен иск, който да се разгледа, ако се
приеме, че цялото или част от вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение, не е било изискуемо към датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК и на това основание се отхвърли изцяло или частично иска по чл. 422 ГПК. Ищецът сочи, че след снабдяването си с изпълнителен лист, длъжникът е
правил плащания към банката в общ размер на 2 499 лв., с които погасени били
погасителни вноски с падежи от 28.09.2010 г. до 28.07.2011 г. След тази дата не
били налице плащания и погасявания на останалите вноски за издължаване на
кредита, като са останали дължими и неплатени погасителни вноски за периода от
28.07.2011 г. до 28.08.2014 г. (крайния срок за издължаване). Ако се установи,
че вземанията на банката по договора за кредит не са станали предсрочно
изискуеми на 04.06.2012 г., на основание чл. 19 от договора, то задълженията за
заплащане на дължимите погасителни вноски станали изискуеми поради изтичане на
крайния срок, в който е следвало те да бъдат заплатени - 28.08.2014 г. Ето защо
при отхвърляне на целия или на част от иска по чл. 422 ГПК, за банката налице
бил правен интерес да поиска по съдебен ред заплащането на всички суми за
главница и лихви по погасителни вноски с настъпил падеж за периода от
28.07.2011 г. до 28.08.2014 г., както и на наказателните лихви, начислени на
основание чл. 7 ал. 1 от договора върху неплатената в срок главница, включена в
падежиралите погасителни вноски.
Предвид
изложеното, ищецът иска преди всичко, съдът да постанови решение, с което на
основание чл.422 от ГПК, да признае за установено съществуването на паричното
му вземане срещу ответника, произтичащо от договор за предоставяне на
потребителски кредит от 16.04.2009 г. и удостоверено с извлечение по чл. 417 т.
2 от ГПК от счетоводните книги към 04.06.2012 г., за което издадена била
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 13.06.2012 г. по ч.гр.д. № 1473/2012 г. на ХРС, за следните суми,
дължими към 05.06.2012 г. - датата на представения документ по чл. 417 т. 2 от ГПК в заповедното производство, а именно в общ размер от 8 016,12 лева, от
които: 7 570,89 лева главница по договора; 387,13 лева договорна лихва за
периода от 28.09.2010 г. до 04.06.2012 г. по чл. 4 от договора; 58,10 лева
наказателна лихва за периода от 28.09.2010 г. до 04.06.2012 г. по чл. 7 от
договора; законната лихва от 05.06.2012 г. до изплащане на вземането.
При условията
на евентуалност, ако се отхвърли изцяло или частично предявения иск по чл. 422 ГПК; ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати следните суми, произтичащи от сключения помежду им договор за
предоставяне на потребителски кредит от 16.04.2009 г., а именно: 6 322,92 лв.
част от главницата по кредита, с настъпил падеж в периода от първото просрочие
на задълженията (първа неплатена вноска с падеж 28.08.2011 г.) до датата на
подаване на исковата молба, която главница била включена в месечните анюитетни
погасителни вноски с падежи от 28.08.2011 г. до 28.04.2014 г. включително; 1
757,60 лв. изискуеми договорни лихви по чл. 4 от договора, включени в месечните
анюитетни погасителни вноски с настъпил падеж в периода от 28.08.2011 г. до
28.04.2014 г. включително; 5886,48 лв. начислена наказателна лихва по чл. 7 ал.
1 от договора до датата на предявяване на иска върху неплатената главница по
вноските с настъпил падеж в периода от 28.08.2011 г. до 28.04.2014 г.
включително.
Ищецът
претендира още, да му се присъдят всички деловодни разноски за исковото и за
заповедното производство. В открито съдебно заседание той се представлява от
пълномощник, който поддържа предявените искове и иска уважаването им, според
описаното в исковата молба, като основателни и доказани.
Ответникът не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. В открито съдебно заседание той се явява лично и с
пълномощник, като преди всичко иска отхвърляне на иска с правно основание чл.
422, вр. чл.415 от ГПК, като неоснователен. По делото не се представили
доказателства, че ищецът надлежно е уведомил ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, което водело до неоснователност на посочения
иск. Предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск бил недопустим и
следвало да се отхвърли, т.к. недопустимо било по чл. 210 от ГПК да се
предявяват алтернативни искове, които подлежат на разглеждане по реда на
различни производства. Ответникът иска да му се присъдят направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Между ищеца,
като кредитор, и ответника, като кредитополучател, на 16.04.2009 г. е сключен
договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение. Предмет на договора
е предоставянето на кредит в размер на 9 480 лв. за потребителски нужди,
срещу задължение на кредитополучателя, да го върне при уговорените условия и
срокове с дължимите лихви /чл.1 и 2/. Редовната главница по кредита се олихвява
ежемесечно с лихва от 16,25 % годишно /чл. 4 ал. 1 и 2/, а ГПР е в размер на
17,6 /чл.5/. При забава на плащането на главницата, включително при предсрочна
изискуемост на целия дълг, банката олихвява просрочените суми с наказателна
лихва, включваща договорения лихвен процент за редовна главница и наказателна
надбавка в размер на 5 пункта /чл. 7 ал. 1/. Съгласно чл. 10, крайният срок за
връщане на кредита е 28.08.2014 г., на 65 месечни анюитетни вноски, включващи
главница и лихва в размер на 218,39 лв., дължими на 28-мо число на месеца,
считано от 28.04.2009 г. /чл. 9 ал. 1/. При пълно или частично неплащане на
две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да
е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван /чл. 19/. В представен към
исковата молба погасителен план – извлечение на банката по справка салда за
клиент: 2163242 - ответникът за период от 17.04.2009 г. до 28.08.2014 г. – се сочат
месечни погасителни вноски в размери на по 224,55 лв. и последна от 245,64 лв.,
в т.ч. и застраховка от по 6,16 лв. месечно. Ищецът представи още изготвена от
него справка за начислени наказателни лихви към 08.05.2017 г. върху просрочени
главници по чл.7 ал.1 от процесния договор, а именно – в общ размер към
01.09.2017 г. от 5 886,48 лв. относно месечните вноски, падежирали в
периода 28.08.2011 г. – 20.08.2014 г.
По заявление с
вх. рег. № 11198/05.06.2012 г. от ищцовото дружество е било образувано
производство по ч.гр.дело № 1473/2012 г. на ХРС, по което със заповед № 865 за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 13.06.2012 г., е
разпоредено ответникът в настоящото производство да заплати на ищеца – сумата 8
016,12 лева, от които 7 570,89 лева – главница, 387,13 лева – договорна
лихва от 28.09.2010 г. до 04.06.2012 г. и 58,10 лева – наказателна лихва от
28.09.2010 г. до 04.06.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.06.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата 629,74 лева
- разноски по делото, от които 160,32 лева за държавна такса и 469,42 лева за
адвокатско възнаграждение; дължими по договор за предоставяне на потребителски
кредит от 16.04.2009 г. и извлечение от счетоводната книга на „ОББ” АД към
04.06.2012 г. за задълженията на ответника. Това извлечение е приложено в
оригинал към заявлението, отразяващо описаните задължения по договора, както и
отбелязването, че последната платена вноска е от 22.05.2012 г., като е била
дължима към 28.09.2010 г. Извлечението сочи още, че на 04.06.2012 г. е било
наредено счетоводно записване на задължението на ответника като предсрочно
изискуемо, поради неплащане в срок на повече от две погасителни вноски. На
основание чл.418 от ГПК е бил издаден изпълнителен лист от 18.06.2012 г. за
сумата от общо 8 016,12 лв., за което е направено отбелязване от съда
върху извлечението и върху заповедта за незабавно изпълнение. Въз основа на
същия и по молба на ищеца е образувано производство по изп.дело № 20179290401263,
по което на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 20771/19.06.2017
г., получена от него лично на 21.06.2017 г. В законоустановения срок по чл.414
от ГПК, е постъпило възражение с вх. рег. № 16072/ 05.07.2017 г. от длъжника,
че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. В
указания му на 01.08.2017 г. едномесечен срок, ищецът като заявител в
заповедното производство е предявил настоящия иск с вх. рег. № 20521/04.09.2017
г., изпратен по куриер на 01.09.2017 г.
В подкрепа на
възраженията си по делото ответникът ангажира писмени доказателства. Според служебна
бележка с рег. № 580 и справка с
рег. № 581, двете от 04.07.2017 г. на
Общинско предприятие „Екопрогрес“ – Хасково, в периода м.12.2005 г. – м.05.2013
г. от трудовото възнаграждение на ответника са удържани суми по заем към ОББ и
са превеждани по посочена банкова сметка *** ***, възлизащи на общо
14 553,46 лв. Друга справка е за удържани суми на ответника по ИД
20179290401263, превеждани по банкова сметка *** Николета Кавакова, извлечена
от разплащателни ведомости с рег.№ 1144/
23.11.2017 г., издадена от ОП „Екопрогрес“ – Хасково; а именно от по 150 лв.
месечно в периода юни-октомври
По искане на
ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно – счетоводна експертиза, чието
заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е
установило, че процесният кредит е бил усвоен изцяло на 17.04.2009 г., като
сумата е послужила за погасяване същия ден на суми по кредитни карти, отворен
кредит и потребителски кредит. То е проследило размерите на извършените до
04.06.2012 г. плащания по договора, а именно общо – 1 909,11 лв. погасена
главница, 2 967,84 лв. погасена договорна лихва, наказателна лихва от
датата на първото просрочие 28.09.2010 г. до датата на предсрочната изискуемост
18.05.2011 г. – 58,79 лв. погасени на 01.11.2011 г., както и начислена
наказателна лихва за периода 18.05.2011 г. – 22.05.2012 г. и погасена в размер
на 380,65 лв., както и начислена наказателна лихва за периода 22.05.2012 г. –
04.06.2012 г. и непогасена в размер на 58,10 лв. Експертизата е установила от
банковите книги още извършени плащания след 04.06.2012 г., подробно описани в
приложена таблица, в общ размер на 2 499,15 лв. Тя сочи, че към посочената
дата не са били платени общо 21 вноски по кредита, първата от които с падеж
28.09.2010 г., а към 01.09.2017 г. – не са платени общо 37 вноски по кредита с
падежна дата 28-мо число на всеки месец, подробно описани в таблица. Вещото
лице е изчислило дължимите суми по договора в различни варианти, а именно:
-
към 04.06.2012 г. /датата на представеното в заповедното
производство извлечение от сметка/ – главница от 7 570,89 лв., договорна
лихва от 387,13 лв. и наказателна лихва от 58,10 лв., всичко общо –
8 016,12 лв.;
-
към 28.08.2014 г. /крайния срок на договора/ – главница
от 6 322,92 лв., договорна лихва от 1 757,60 лв. и наказателна лихва
от 1 956,39 лв., всичко общо – 10 036,91 лв.;
-
към 01.09.2017 г. /датата на предявяване на иска/ –
главница от 6 322,92 лв., договорна лихва от 1 757,60 лв. и наказателна лихва
от 5 886,48 лв., всичко общо – 13 967 лв.
При разпита си в открито съдебно
заседание, вещото лице сочи, че при изготвяне на заключението си не е имало
предвид плащанията към ЧСИ,защото не му били представени от банката.
Извършените от него изчисления били въз основа само на документите, които
банката му предоставила, изтеглено от разплащателната сметка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи по допустимостта и основателността на предявените
искове:
Искът с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр.
чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ, е допустим, а
разгледан по същество се явява неоснователен. Предметът на делото по този иск
се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за
което вече е издадена заповед за изпълнение. С решението по този иск съдът
следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право,
за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от
заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на
вземането. С предявяването на настоящия иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК кредиторът
се е позовал на сключен на 16.04.2009 г. с ответника договор за потребителски
кредит и настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредита, считано от
28.10.2010 г., поради неплащане на две погасителни вноски. При заявена
предсрочна изискуемост на кредита, съдът е длъжен да обсъди този факт, като
елемент от фактическия състав /основанието/ на претенцията. Съгласно даденото
разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, при което кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В настоящия случай обаче, банката въпреки твърдението си за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, сочи, че въобще те е уведомявала длъжника за
това и не ангажира доказателства за обратното. Предвид
обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ
/извлечение от счетоводните книги на банката/, предметът на делото е обвързан
от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в
хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към
този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта, тъй като
вземането не е било изискуемо на предявеното основание, доколкото заповедта е
издадена за неизискуемо вземане, т.е. представлява неподлежащо на изпълнение
вземане. Това неминуемо обуславя и правния извод, че искът за съществуване на
вземането следва да се отхвърли на предявеното основание. Решението по
установителния иск не се ползва с изпълнителна сила, но с уважаването му
заповедта за изпълнение влиза в сила съгласно чл. 416 от ГПК и на принудително
изпълнение би подлежало вземане, което към момента на издаването на заповедта
не е било изискуемо. В този смисъл с решението по установителния иск по чл.
422, ал. 1 от ГПК не би могла да се стабилизира заповед, издадена за
неподлежащо на изпълнение вземане (Решение № 139 от 05.11.2014 г. на ВКС по т.
д. № 57/2012 г., I т. о.).
Изложеното е достатъчно основание за отхвърлянето на специалния
установителен иск изцяло. За пълнота на изложението следва да се посочи още, че
понастоящем не е постановена задължителна съдебна практика по въпросите - допустимо
ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ; ако е
допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът - вноските с
настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж
до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното
производство по чл. 422, ал. 1 ГПК; условие ли е за уважаване на иска по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит за главница и възнаградителна лихва вноските с настъпил и ненастъпил
падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в
исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК - определение №
277 от 27.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1445/2017 г., II т. о., ТК. Нещо повече,
ищецът в настоящото производство не претендира уважаване на иска само за
вноските с настъпил падеж и дължимите за тях лихви – във формата и в сроковете,
предвидени в процесуалния закон, като категорично мястото за това не е едва в
писмената защита по делото, при съобразяване принципа за равнопоставеност на
страните в гражданския процес /чл.8 и 9 от ГПК/.
Предвид изложените съображения, като изцяло неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли предявеният главен иск по чл.422 ал.1 от ГПК, да признае
за установено съществуването на парично вземане на ищеца срещу ответника,
произтичащо от договор за предоставяне на потребителски кредит от 16.04.2009 г.
и удостоверено с извлечение по чл. 417 т. 2 от ГПК от счетоводните книги към
04.06.2012 г., за което издадена е заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 13.06.2012 г. по ч.гр.д. №
1473/2012 г. на ХРС, за следните суми, дължими към 05.06.2012 г. - датата на
представения документ по чл. 417 т. 2 от ГПК в заповедното производство, а
именно в общ размер от 8 016,12 лева, от които: 7 570,89 лева главница по
договора; 387,13 лева договорна лихва за периода от 28.09.2010 г. до 04.06.2012
г. по чл. 4 от договора; 58,10 лева наказателна лихва за периода от 28.09.2010
г. до 04.06.2012 г. по чл. 7 от договора; със законната лихва от 05.06.2012 г.
до изплащане на вземането.
Отхвърлянето на основния иск обуславя разглеждането в настоящото
производство на предявените при условията на евентуалност обективно съединени
искове с правни основания чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ. Преди всичко, неоснователно е ответното възражение за недопустимост на
обективното съединяване в настоящото производство на тези искове с главния специален
установителен. Осъдителният си иск ищецът основава на твърдението си, че след
издаването на заповедта за незабавно изпълнение и преди предявяване на иска - на
28.08.2014 г. е настъпил крайният срок за издължаване на дълга по кредита,
настъпването на което събитие не е спорно по делото. Задължителните разяснения
на ВКС относно прилагането на закона, дадени в т.18 от цитираното тълкувателно
решение, сочат, че след като кредиторът е заявил различен факт относно
настъпването на изискуемостта на вземането му, от този, който се твърди по
главния иск по чл.422 ГПК, значи не е налице идентитет на основанието по
главните и по евентуалните искове. Изменението на основанието, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, е допустимо чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. В настоящия
случай, това означава, че евентуалните искове не са недопустими, а ответното
възражение за обратното е неоснователно, като съдът дължи произнасяне по съществото
им. Разгледани по същество, осъдителните искове се явяват изцяло основателни и
доказани.
По категоричен начин по делото се установи, че между страните по делото е
бил сключен договорът, на който ищецът основава претендираното си вземане. Между ищеца,
като
кредитор, и ответника, като кредитополучател, на 16.04.2009 г. е сключен
договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, за сумата от 9
480 лв., срещу задължение на кредитополучателя, да го върне до 28.08.2014 г., на
65 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва в размер на 218,39 лв.,
дължими на 28-мо число на месеца, считано от 28.04.2009 г. Уговорено е, редовната
главница по кредита да се олихвява ежемесечно с лихва от 16,25 % годишно, с ГПР
от 17,6, като при забава на плащането на главницата, банката олихвява
просрочените суми с наказателна лихва, включваща договорения лихвен процент за
редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта. Ответникът не
оспори, че действително е допуснал забава в плащанията си по договора, което се
установи и от събраните по делото доказателства – извлечението от счетоводната
книга на банката и заключението на вещото лице. Експертизата установи, че
процесният кредит е бил усвоен изцяло на 17.04.2009 г., като проследи размерите
на извършените до датата на предявяване на иска плащания по договора.
Констатира, че към 01.09.2017 г. /датата на предявяване на иска/ не са платени
общо 37 вноски по кредита с падежна дата 28-мо число на всеки месец, а именно -
главница от 6 322,92 лв., договорна лихва от 1 757,60 лв. и наказателна лихва
от 5 886,48 лв., всичко общо – 13 967 лв.
Въпреки
изрично указаната му доказателствена тежест, ответникът не доказа възраженията
си, че са налице плащания от негова страна по описаните задължения. От
представените от него, издадени му от работодател служебна бележка и справка,
се установява, че от трудовото му възнаграждение са удържани суми по заем към
банката и са превеждани по посочена банкова сметка, ***.12.2005 г. – м.05.2013
г., в т.ч. преди сключването на процесния договор на 16.04.2009 г. Още повече,
че от заключението на вещото лице се установи, че процесният кредит е бил
усвоен изцяло на 17.04.2009 г., като сумата е послужила за погасяване същия ден
на суми по други кредити на ответника - кредитни карти, отворен кредит и
потребителски кредит. Самият ищец не отрича по осъдителния си иск, че след като
се е снабдил с изпълнителен лист в процесното заповедно производство е
постъпило частично плащане от ответника в общ размер на 2 499 лв., с които
погасени били погасителни вноски с падежи от 28.09.2010 г. до 28.07.2011 г.,
което е било взето предвид и от вещото лице по делото. Съдът не кредитира и
представената от ответника справка за удържани му суми за ИД 20179290401263, образувано
въз основа на този изпълнителен лист, а именно от по 150 лв. месечно в периода
юни-октомври
Предвид
изложените съображения, осъдителните искове следва да се уважат изцяло, като се
осъди ответникът да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от сключения
помежду им договор за предоставяне на потребителски кредит от 16.04.2009 г., а
именно: 6 322,92 лв. част от главницата по кредита, с настъпил падеж в периода
от първото просрочие на задълженията (първа неплатена вноска с падеж 28.08.2011
г.) до датата на подаване на исковата молба, която главница е била включена в
месечните анюитетни погасителни вноски с падежи от 28.08.2011 г. до 28.04.2014
г. включително; 1757,60 лв. изискуеми договорни лихви по чл. 4 от договора,
включени в месечните анюитетни погасителни вноски с настъпил падеж в периода от
28.08.2011 г. до 28.04.2014 г. включително; 5 886,48 лв. начислена наказателна
лихва по чл. 7 ал. 1 от договора до датата на предявяване на иска върху
неплатената главница по вноските с настъпил падеж в периода от 28.08.2011 г. до
28.04.2014 г. включително.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в настоящото
производство /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/ в размер от общо 1 548,34 лв.,
включващи разходи за държавна такса, адвокат и вещо лице.
Дължимата за
настоящото производство държавна такса, по правилото на чл.72 ал.2 от ГПК в
ред. от ДВ бр. 59/2007 г., по предявените с една молба евентуално съединени
искове срещу едно лице – е дължима като за един иск. Доколкото обаче уважените
изцяло осъдителни искове са в по-високи размери от отхвърлените изцяло
специални установителни искове, върху които е била внесена първоначалната такса
по делото – остава дължима държавна такса и за разликата в размер на още 155,84
лв., която на основание чл.77, вр. чл.81 от ГПК, следва да се възложи в тежест
на ответника, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
събирането й - и държавна такса от 5 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1
от ГПК, вр. чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ; предявен
от „Обединена българска банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Света София” № 5, представлявана от изпълнителните
директори С.А.Г. и Ф.Т.Д.Е.Я.; против Н.И.М. с ЕГН ********** ***; да се признае за установено съществуването на парично
вземане на ищеца срещу ответника, произтичащо от договор за предоставяне на
потребителски кредит от 16.04.2009 г. и удостоверено с извлечение по чл. 417 т.
2 от ГПК от счетоводните книги към 04.06.2012 г., за което издадена е заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
13.06.2012 г. по ч.гр.д. № 1473/2012 г. на ХРС, за следните суми, дължими към
05.06.2012 г. - датата на представения документ по чл. 417 т. 2 от ГПК в
заповедното производство, а именно в общ размер от 8 016,12 лева, от които:
7570,89 лева главница по договора; 387,13 лева договорна лихва за периода от
28.09.2010 г. до 04.06.2012 г. по чл. 4 от договора; 58,10 лева наказателна
лихва за периода от 28.09.2010 г. до 04.06.2012 г. по чл. 7 от договора; със
законната лихва от 05.06.2012 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.И.М. с ЕГН ********** ***; ДА
ЗАПЛАТИ на „Обединена българска банка” АД – София с ЕИК *********; следните суми, произтичащи от
сключения помежду им договор за предоставяне на потребителски кредит от
16.04.2009 г., а именно: 6 322,92 лв.
част от главницата по кредита, с настъпил падеж в периода от първото просрочие
на задълженията (първа неплатена вноска с падеж 28.08.2011 г.) до датата на
подаване на исковата молба, която главница е била включена в месечните
анюитетни погасителни вноски с падежи от 28.08.2011 г. до 28.04.2014 г.,
включително; 1 757,60 лв. изискуеми
договорни лихви по чл. 4 от договора, включени в месечните анюитетни
погасителни вноски с настъпил падеж в периода от 28.08.2011 г. до 28.04.2014 г.,
включително; 5 886,48 лв. начислена
наказателна лихва по чл. 7 ал. 1 от договора до датата на предявяване на иска
върху неплатената главница по вноските с настъпил падеж в периода от 28.08.2011
г. до 28.04.2014 г., включително; както и сумата от 1 548,34 лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА Н.И.М. с ЕГН ********** ***; ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Хасково държавна такса в размер на 155,84 лв., както и в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист за събирането й - и държавна такса
от 5 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/не се чете