М   О   Т   И   В   И

към присъда по НОХД № 1270/2017 година по описа на СГС

 

 ПОДСЪДИМИЯТ К.Р.Х. ЕГН **********, роден на ***г. в гр. К., българин, български гражданин, със средно образование, нежене, осъждан, студент  е предаден на съд за това, че на 31.05.2016г., около 14:50ч. в гр.София по пътното платно на ул.“********”, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди”, модел“АЗ”, с per. № *******, с посока на движение от ул. „********” към ул.„********” и на около 30 метра преди кръстовището с ул.„********, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, като не намалил скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението- пресичащия от дясно на ляво за посоката на автомобила пешеходец Д.Н.Д. с ЕГН: **********, в резултат на което последвал удар между лекия автомобил и пешеходеца и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Д. на 76год., настъпила същия ден в болнично заведение ’’Св.Анна”, която е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с получените при ПТП травматични увреждания: несъвместимата с живота - съчетана травма на гръдния кош, гръбначния стълб и таза, довела до травматичен шок, поради счупване на кости, разкъсване на вътрешни органи и остра кръвозагуба - престъпление по чл.343, ал.1, б."в" вр. чл.342, ал.1, пр.З от НК.

Производствто по делото е протекло при условията на чл.371 т.2 от НПК, като в с. з. на 03.05.2017г. подсъдимият се е признал за виновен по повдигнатото обвинение и е признал изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. С определение от 03.05.2017г. съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията на подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

            В с.з. представителят на СГП поддържа изцяло обвинението срещу подс. Х., моли съда да го признае за виновен и му наложи наказание при условията на чл.58 от НК – ЛОС около 2 години, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години,  както и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК.

          В с.з. адв. Н., повереник на конституирания частен обвинител А.Д.Б. и З.Д.Д., моли съдът да признае подс. Х.за виновен и да му наложи наказание, за което пледира прокурорът.

           В с.з. подс. Х.се признава за виновен. Защитникът му - адв. С.моли на подзъщитния му да бъде наложено наказание при отчитане на многобройните смекчаващи вината обстоятелства.

           От събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.А.Ч., С.Д.М., Е.Б. Х., К.А.К., А.Д.Б., З.Д.Д. и ЛСА.Д. депозирани пред разследващия орган, от приложените  писмени доказателства - справка за съдимост на обвиняемия, докладни записки, констативен протокол на 0”ПП”-СДВР, удостоверение за наследници, справка от Национална система 112, както и от изготвени по делото експертни заключения по назначените съдебно-медицинска експертиза на труп, комплексна медико-техническа експертиза,  съдът приема за установено следното:

             ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Подс. Х. е провспособен водач на МПС, видно от представената справка.

             На 31.05.2016 г., в гр. София около 14:50 ч. подс. Х. управлявал лек автомобил марка „Ауди”, модел“АЗ”, с per. № *********, като се движил по пътното платно на ул.“********” с посока на движение от ул. „********” към ул.„********”. Времето било през светлата част на денонощието при добра видимост, като пътната настилка била покрита с асфалт, участъка от пътя бил прав, пътното платно сухо. На около 30 метра преди кръстовището с ул. „********“, считано по посока от ул. „8-ми декемри“ щъм ул. „Атанас Минчев“ пътното  платно за движение в двете посоки е с широчина 8,0 м. и обособени вдясно места за паркиране с широчина 2,5 м. обозначени с пътна маркировка М 13. В това време пешеходецът / пострадал / Д.Н.Д., който вървял по тротоара, успоредно на улицата, решил внезапно да пресече платното за движение от дясно на ляво спрямо посоката на автомобила, на нерегламентирано място, като преминал през паркиралите покрай улицата автомобилилмежду спрелите в дясната част на пътя автомобили и затичвайки се, навлязал в пътното платно. Подсъдимият възприел затичалия се пешеходец, но независимо, че е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, не спрял своевременно, като в резултат на това последвал удар с предната част на автомобила, управляван от подсъдимия в зоната на десния край на регистрационната табела и пешеходеца от ляво на неговото тяло, след което последният паднал на пътното платно. В следствие на удара с автомобила същият получил редица телесни увреждания - счупване на девет ребра отляво и разкъсване на белия дроб и сърцената торбичка /от фрагменти на счупените ребра/; счупване /екстенционно/ на 6-ти гръден гръбначен прешлен; счупване на лявата лонна кост на таза; кръвонасяданията и охлузванията по крайниците отляво. В следствие на удара, последвало отхвърляне и завъртане на тялото на пешеходеца Д. /поради рязкото отклоняване на автомобила надясно/ и падане на земята, пострадалият получил счупване на три ребра отдясно; счупване на таза отдясно /седалищна и лонна кости/; черепно - мозъчна травма /рана по главата тилно и травматичния субарахноидален мозъчен кръвоизлив, както и кръвонасядания и охлузвания по крайниците отдясно.

            Непосредствено след ПТП подсъдимият спрял. На помощ се притекли и намиращите се наблизо свидетели Ч., М., Х. и К., които се обадили на тел.112 и дали на пострадалия вода и изчакали до пристигане на автомобил на „Спешна помощ“. Пострадалият бил откаран в  болнично заведение УМБАЛ ’’Св.Анна” ЕАД, където въпреки оказаната му медицинска помощ починал същия ден.

            По-късно през деня подсъдимият отишъл в УМБАЛ „СВ. Анна“, за да се поинтересува за състоянието на пострадалия Д., където разбрал, че последният е починал.

          От назначената и изготвена по делото комплексна медико - автотехническа експертиза се установява, че подс. Х. , като водач на л.а. Ауди се е движел се със скорост 50 км/час от момента, в който пешеходецът е навлязъл на платното за движение при своевременното му възприемане и при адекватна реакция с аварийно спиране е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието и вредоносните резултати. Тези изводи на вещите лица се извеждат от факта, че опасната зона за спиране на автомобила, управляван от подсъдимия е била 33-34м, а подсъдимият е имал възможност да въприеме пресичащият пешеходец от около 52м, , т.е. извън опасната зано на спиране на автомобила. В същото време пешеходецът е могъл да предотврати произшествието от своя страна като не навлиза на платното за движение на необозначено за целта място без да вземе мерки за безопасно пресичане. От заключението на изготвената по делото СМЕ се установява, че причината за смъртта на Д. са получените от последния несъвместими с живота телесни увреждания - съчетана травма на гръдния кош, гръбначния стълб и таза, довела до травматичен шок, поради счупване на кости, разкъсване на вътрешни органи и остра кръвозагуба.

            Вещите лица са категорични, че между причинените телесни увреждания при ПТП и причината за смъртта на Д. Има пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.

Подсъдимият е осъждан , но не е раебилитиран, като осъждането му не влияе на квалификацията на настоящото деяние.

           Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото ДОКАЗАТЕЛСТВА – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Ч., М., Х., К., Б., Д. и Д., от приложените  писмени доказателства, посочени по-горе, както и от изготвени по делото експертни заключения по назначените съдебно-медицинска експертиза на труп, комплексна медико-техническа експертиза   

           Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, които се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които  подробно, логично и безпротиворечиво обясняват механизма на извършване на деянието от подс.Х., като показанията им се подкрепят и от събраните по делото  други доказателства.

            Съдът кредитира изцяло заключенията на вещото лица С. по назначената СМЕ, на вещите лица В., П. и С. по назначената КМАТЕ, неоспорени от страните, като конкретни, точни и изготвени от лица, притежаващи специални знания.

            Съдът счита, че доказателства по делото са годни такива, събрани са по реда, предвиден в НПК и могат да се ползват при постановяване на присъдата.

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От така възприетата от съда и описана по-горе фактическа обстановка съгласно събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира, че подс. Х. е осъществил състава на престъплението чл. 343, ал. 1, б."в" вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, както от обективна, така и от субективна страна, като на 31.05.2016г., около 14:50ч. в гр.София по пътното платно на ул.“********”, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди”, модел“АЗ”, с per. № *******, с посока на движение от ул. „********” към ул.„********” и на около 30 метра преди кръстовището с ул.„********, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, като не намалил скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението- пресичащия от дясно на ляво за посоката на автомобила пешеходец Д.Н.Д. с ЕГН: **********, в резултат на което последвал удар между лекия автомобил и пешеходеца и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Д. на 76год., настъпила същия ден в болнично заведение ’’Св.Анна”, която е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с получените при ПТП травматични увреждания: несъвместимата с живота - съчетана травма на гръдния кош, гръбначния стълб и таза, довела до травматичен шок, поради счупване на кости, разкъсване на вътрешни органи и остра кръвозагуба .

От обективна страна подс. Х. е нарушил правилата за движение, в случая разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, като не спрял своевременно при внезапно възникнала опасност за движението, каквато е навлизането на постралия Д. на пътното платно. Именно в следствие на това  се е стигнало до ПТП, довело до смъртта на Д.. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че опасната зона за спиране на автомобила, управляван от подсъдимия е била 33-34м, а подсъдимият е имал възможност да въприеме пресичащият пешеходец от около 52м, , т.е. извън опасната зано на спиране на автомобила.

          Съдът намира, че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Д.. Това е така, тъй като последният е предприел, затичвайки се и минавайки между паркирали автомобили, внезапно пресичане на пътното платно на нерегламентирано за това място и без да се огледа за приближаващи автомобили.

От субективна страна подс. Х. е действал при форма на вината непредпазливост, тъй като не е предвидил настъпването на общественоопас- ните последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

          ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

При определяне на наказанието на подс. Х. за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б."в" вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК съдът взе предвид обстоятелство, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 58а при редакцията й към ДВ бр.26/2010г., като определения размер на наказанието на подсъдимия следва да бъде намалено с 1/3. При определяне на наказанието на подс. Х. като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете искреното му разкаяние, младостта му, обстоятелството, че се е интересувал от състоянието на пострадалия, както и фактът на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, а като отегчаващо такова - обстоятелство, че същият е осъждан за престъпление по чл. 343б ал.1 от ЗДвП, за което деяние не е реабилитиран.

При така отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съгласно разпоредбта на чл.54 ал.1 от НК съдът определи наказание на подс. Х. пре превес на смекчаващите вината обстоятелства - 2 години "ЛОС при диапазон, предвиден в разпоредбата на чл. 343 ал.1 б.”в” от НК наказание „лишаване от свобода” от 2 до 6 години. Съдът редуцира така  наложеното НАКАЗАНИЕ „лишаване от свобода” за срок от 2 години, съгласно разпоредбата на чл.58а от НК / редакция ДВ бр.26/2010г. /, като го намали с 1/3 и осъди подс. Х. на наказание "ЛОС" за срок от 1 година и 4 месеца. Съдът намери, че целите на генералната и специална превенция по отношение на подс. Х. ще се осъществят и без да е необходимо същият да изтърпява ефективно така наложеното наказание, поради което го отложи на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от 4 години.

            На основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът лиши подс. Х. от право да управлява МПС за срок от две година, считано от влизане на присъдата в сила, като зачита времето, през което същият е лишен от това право по административен ред.

           ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

           Съдът осъди подс. Х. на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати направените разноски по делото в размер 470 лв.  / четиристотин и седемдесет лв. / по сметка на Републикански бюджет, както и 40 / четиридесет / лв. по сметка на СГС, както и на основание чл.190 ал.2 от НПК 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

           Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                         /ТОНИ ГЕТОВ/