№ 1973
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. М.А
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. М.А Административно
наказателно дело № 20221110202379 по описа за 2022 година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. В. П., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 19-4332-012810 от 09.07.2019 г.,
издадено от началник сектор в отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение
по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание “глоба” в размер на
10 /десет/ лева.
Жалбоподателят с подадената жалба оспорва законосъобразността и
правилността на обжалваното наказателно постановление, като твърди, че
констатациите отразени в него не отговарят на действителността.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично,
като моли да се отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна - началник сектор към СДВР редовно призован не
изпраща представител и не взема отношение по подадената жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 19.06.2019 г. около 10:00 часа в гр. София, на ул. „Гоце Делчев“,
жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд
Витара 2.0“ с рег. № **** с посока на движение от бул. „България“ към ул.
„Дойран“. Същият автомобил бил собственост на „Агенция Ноа“ ООД с ЕИК:
1
*********. Пред автомобила, управляван от жалбоподателя, се движел друг
автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ с рег. № ****, управляван от
свидетеля М. М., а пред него се движел трети автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“ с рег. № ***.
На кръстовището с ул. „Солун“ автомобилите били спрели и
жалбоподателят, поради неспазване на достатъчно дистанция с автомобила,
управляван от свидетеля М., ударил същият отзад, а той от своя страна ударил
спрелия пред него автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***.
Трите автомобила спрели и водачите извикали служители на КАТ. На
място пристигнали служители на ОПП - СДВР и водачите на трите
автомобила участвали в ПТП-то, вкл. и жалбоподателя попълнили
собственоръчни декларации. Бил изготвен и протокол за ПТП ведно със скица
към него. При извършената проверка на документите на водачите, жалб. П. не
представил контролен талон към СУМПС.
На място свидетелят Н. Н. на длъжност „младши автоконтрольор“ при
ОПП – СДВР, съставил на жалбоподателя АУАН серия АА № 359279 от
19.06.2019 г. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел и в
присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр от същия срещу
подпис.
Срещу така съставения акт в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
постъпили възражения.
На база на съставения акт било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № 19-4332-012810 от 09.07.2019 г., издадено от началник
сектор в отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП на жалб. П. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10
/десет/ лева.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства съдържащи се
в показанията на разпитаните от съда свидетели Н. Н. – актосъставител и М.
М., както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК
заверени копия на: 3 бр. декларации; протокол за ПТП № 1713951 ведно със
скица; справка картон на водача; заповед № 8121К-9034 от 02.05.2019 г. на
министъра на МВР; заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на
МВР.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетелите Н. Н. и М. М. и прецени, че показанията им са пълни,
последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в тях
свидетелите излагат своите преки и непосредствени възприятия. Свидетелят
Н. излага сведения относно съставения акт, неговото връчване и начина на
установяване на нарушението, а свидетелят М. относно обстоятелствата по
настъпилото ПТП, т. е. показанията на същите се явяват източник на пряка
2
доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срещу НП, което подлежи на обжалване (вж. чл. 189, ал.
5 от ЗДвП и чл. 59, ал. 3 от ЗАНН).
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи – чл. 189, ал. 1 и 4 от ЗДвП, в предвидената от закона писмена форма
и съдържание – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок. Предвид на това,
настоящата съдебна инстанция намира, че по делото не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
отмяна на наказателното постановление.
По съществото на спора съдът намира следното по отношение на
нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП:
В хода на съдебното следствие се установи по безспорен и категоричен
начин, че жалбоподателят на 19.06.2019 г., около 10,00 часа при управление
на МПС е допуснал нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, тъй като се е движел
на такова разстояние от движещото се пред него МПС, което не му е
позволило да избегне удряне в него, при рязкото му спиране. За това
правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност
за извършено нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. Това задължава всеки един водач на пътно
превозно средство сам да преценява начина си на движение по пътното
3
платно и разстоянията спрямо другите водачи или участници, като винаги да
има възможност да спре и да не реализира ПТП.
В конкретния случай се установява, че на посочените в АУАН и НП
дата и място жалбоподателят П. се е движил зад намиращия се пред него
автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ с рге. № ****, без да спазва
необходимата дистанция, така че да може да избегне удряне в него, когато
той намали скоростта или спре рязко, в следствие на което е реализирал ПТП.
При така установената фактическа обстановка правилно в случая е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя, който се е движил зад
управлявания от свид. М. автомобил. В тази връзка, настоящата съдебна
инстанция намира, че именно жалбоподателят е станал причина за
настъпването на удар между управлявания от него автомобил и другия
участвал в процесното ПТП лек автомобил.
Съдът намира, че правилно е приложена и санкционната разпоредба за
извършеното от жалбоподателя П. нарушение, като нейния размер е точно
фиксиран в закона, поради което и за съдът не съществува възможност да я
измени.
По съществото на спора съдът намира следното по отношение на
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение за
водачите на МПС да носят свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. Установи се
от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят като водач на лек
автомобил към датата на проверката не е носел със себе си и не е представил
на контролните органи контролния талон към свидетелството си за
управление на МПС. Това означава, че нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП е осъществено от обективна и субективна страна.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП, според която водач, който не носи определените документи -
контролен талон, се наказва с глоба от 10 лева. Тъй като размерът на
административното наказание отново е абсолютно определен в посочената
норма, то липсват и основания за изменение на НП в този смисъл. С оглед на
това оспореното наказателно постановление в тази му част е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът не намери основание и за прилагане разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като счете, че конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид, имайки
предвид обстоятелството, че жалбоподателят е извършил повече от едно
нарушение на основни правила за движението по пътищата, а и видно от
справката му картон това не е единственото допуснато от него нарушение на
правилата за движение по пътищата. Ето защо в конкретния случай, не
намира приложение нормата на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът счете, че оспореното наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
4
Липсват искания за присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 19-4332-012810
от 09.07.2019 г., издадено от началник сектор в отдел „ПП” при СДВР, с което
за нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от
ЗДвП на В. В. П., ЕГН: **********, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 10 /десет/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5