№ 97
гр. Асеновград, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20255310200488 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 24-0239-000535/13.06.2025 г.,
издадено от Началника на РУ-Асеновград - Даниел Йорданов Колев, с което на
К. Т. Ш., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 200 лв. и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.
140 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят К. Ш. в депозираната жалба чрез пълномощника си –
адв.К. оспорва НП, като неправилно и незаконосъобразно, като навежда
твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-
производствените правила в процедурата по издаването му и за неправилно
приложение на материалния закон. Моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН
и респективно отмяна на НП.
Въззиваемата страна Началникът на РУ–Асеновград, редовно призован не
се явява и не изпраща представител.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в
жалбата намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея съображения.
С наказателното постановление жалбоподателят е санкциониран за това, че
на 29.10.2024 г. около 01,30 ч. в гр. Асеновград на ул. „Васил Левски“ срещу
№ 26 е управлявал л.а. „Форд Галакси“ с поставени рег. Табели с № ***,
1
което не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като регистрацията на
същото е била служебно прекратена на 22.10.2024 г. поради липса на ЗЗ „ГО“.
НП е издадено въз основа на Постановление на РП-Пловдив ТО-Първомай за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 691/24 г., като
преписката е изпратена на АНО с оглед преценка за реализиране на АН
отговорност. В прекратителното постановление прокурорът е приел, че не са
реализирани съставите на престъпленията по чл. 345 ал.1 и по чл. 345 ал.2 от
НК от жалбоподателя К. Ш., като е изключил тяхната субективна
съставомерност, т.е. липсата на знание от страна на водача, че автомобилът е
със служебно прекратена регистрация и оттам липсата на изискуемия умисъл,
като задължителен елемент от субективния състав на престъплението по чл.
345 ал.2 от НК.
След като извърши пълна служебна проверка за законосъобразност на
атакуваното НП, Съдът намери, че същото е необосновано, тъй като
извършването на нарушението не е надлежно установено, като от събраните
доказателства не се доказва по несъмнен начин вината на нарушителя.
Административното нарушение по чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП се припокрива
като фактически състав със състава на престъплението по чл. 345 ал.2 от НК,
като разграничителния критерий между двете е само степента на обществена
опасност. От субективна страна обаче, изискуемата форма на вината за
съставомерност и на двете деяния е пряк или евентуален умисъл, в
съдържанието на който имплицитно се включва и знанието от страна на дееца,
че управляваният автомобил е с прекратена регистрация. В постановлението
за прекратяване на РП-Пловдив ТО-Първомай, прокурорът е приел, че при
процесното деяние, водачът Ш. нито е знаел, нито е могъл да предполага, че
автомобилът, който е управлявал на процесната дата е с прекратена
регистрация, като е изключил обективната и субективна съставомерност на
престъплението по чл. 345 ал.2 от НК. Поради идентичност на съставите
обаче, това изключва и обективната и субективна съставомерност и на
нарушението по чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. В хода на административно–
наказателното производство се установява, че жалбоподателят Ш. не е бил
наясно с факта на служебната дерегистрация на управлявания от него
автомобил и на практика същият е разбрал за това от контролните органи в
момента на проверката. По делото не са представени никакви доказателства
от въззиваемата страна относно обстоятелството, че жалбоподателят Ш. е
знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена, когато го е управлявал, а
както вече се каза в тежест на АНО е да удостовери и докаже този факт
представляващ елемент от субективния състав на нарушението. Не са
представени и никакви доказателства, че за прекратяването на регистрацията е
бил уведомен и собственикът на автомобила М. Ш., за да е потенциално
възможно същият да уведоми за това и жалбоподателят К. Ш.. Въпросът за
субективната съставомерност на нарушението по чл. 175 ал.3 пр.1 е решен по
задължителен начин с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на
ВАС и ВКС, според който тълкувателен акт, не се наказва с предвиденото в чл.
175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание
водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по
пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно
2
средство. Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Уведомяването на
собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за
възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното
превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на
регистрацията.
Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за
служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на
прекратяването на регистрацията, а е последващо обстоятелство, но има пряко
отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.
175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган
задължението да уведоми собственика за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.
Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за
субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до
отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на
узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е
длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно
средство и с породените от нея правни последици.
В случая се касае за незнание на факт от обективната действителност- за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно
средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо
обстоятелство, което принадлежи към състава на административното
нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява
резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за
служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва
както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство
не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в
който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.
Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е
отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена
регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, е със защитена информация.
Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е
предоставил управлението на автомобила. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба
№ І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4
или 8, се уведомява собственикът на превозното средство.
Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и
доказани всички елементи от състава на административното нарушение,
3
включително вината, която в административнонаказателния процес не се
предполага. В конкретния случай в тежест на административно наказващия
орган е да докаже факта, че собственикът респективно водачът при
управлението на автомобила е знаел, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация. В тази насока обаче не са приложени никакви
доказателства, а от събраните гласни доказателства в хода на съдебното
производство този факт се опровергава по категоричен начин, което води до
недоказаност на нарушението от субективна страна. Това налага отмяна на
атакуваното НП, като незаконосъобразно.
По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето
им изрично препраща към реда на АПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който
е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния
случай разноски се дължат само на жалбоподателя.
Жалбоподателят претендира присъждане на направените в
производството разноски и е доказал заплащане на сумата от 400 лева,
представляващи заплатен адвокатски хонорар. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят
разноски в размер на 400 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 и ал.2 т.3 от
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0239-000535/13.06.2025 г.,
издадено от Началника на РУ-Асеновград - Даниел Йорданов Колев, с което на
К. Т. Ш., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 200 лв. и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.
140 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя К. Т. Ш.,
ЕГН: ********** сумата от 400 лева, представляващи направени разноски по
водене на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4